СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ

СРЕЩУ ЗДРАВЕТО

Д-р Атанас Гълъбов

СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗДРАВЕТО

© Атанас ГълъбобСофия, 2001Предпечатна подготовка "Камея" ООДПечатница "Експреспринт" ООДКоректор Лили БорисобаХудозкник Валентин Христов

ISBN 954-9841-13-8

"Мъдростта се проябяба тогаба, когато нещатазапочнат да се назобабат с истинските им имена."

(Китайска пословица)

Бих искал да изкагка сбоята признателност към Всич-ки приятели, колеги и специалисти, които ми помогнаха смнения и препоръки и ме подкрепиха за написването и из-даването на тази книга. Специални благодарности отпра-Вям към: cm. н. с. II cm. Десислава Дуриданоба, д-р КалинаКостова, Ася Ангелова.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор от абтора 7

Раздел I. Обща частГлаба 1. Съвременна медицина и здравеопазване -

митове и реалност 9Глава 2. Причини за сегашното неудовлетворително

състояние на медицината и здравеопазването 45Глава 3. Холистична медицина. Ролята на стреса

за развитието на различни заболявания 55

Раздел II. Ваксини и имунизацииГлава 4. Имунизациите - ефикасни ли са т е

действително? 73Глава 5. Безопасни ли са ваксинациите? 84Глава 6. Ваксинациите като средство за тайно,

насилствено намаляване на населениетона Земята 143

Раздел III. РакГлава 7. Истината за рака 150

Раздел IV. Лекарства ли казахте?Глава 8. Ятрогенни заболявания и медицински грешки 173

Талидомид 185SMON 186Хормонални препарати 191Антидепресанти и психостимуланти 193

Глава 9. Защо медикаментите увреЖдат и убиват? 214Глава 10. За клиничните изпитания 226

Раздел V. За храненето и някои "храни"Глава 11. Кратко въведение в темата 235Глава 12. Захарта- "бялата отрова" 239

Глава 13. Аспартам (нутрасуит) - "достойниятзаместител" 248

Глава 14. MSG - "бкусът, който убиба" 266Глава 15. Соята - "съвършената храна" 272Глава 16. Маргаринът -храна или пластмаса 279Глава 17. Генно июкенерство и генно изменени храни 284Глава 18. Хранителният кодекс (Codex Alimentarius) -

с к р и т а т а заплаха 293

Раздел VI. Програма "Ф" и др.Глава 19. Флуориране на водата и флуорни

таблетки, или заговорът "здрави зъби" 303Глава 20. Секретни "хуманни" експерименти 332

Библиография 337

Списък на различни организации, институциии специализирани издания, цитиранив книгата на български и английски език 342

Адреси на някои организации 347

Препоръчителна литература 348

Предгобор от автора

Защо въпреки широко изтъквания напредък на медицинска-та наука броят на болните продълЖава да се убеличаба? Защосредствата, давани за здравеопазване, непрекъснато нараст-ват с всяка изминала зодина? Защо се появяват нови болести?Защо нещата в здравеопазването като че ли стават все по-объркани и дори излизат извън контрол? Защо все повече хораса недоволни от официалната медицина и търсят помощта наалтернативни лечебни методи? Защо официалната медицинане признава и не допуска широкото разпространение на другивидове лечебно въздействие освен синтетичните медикамен-ти, хирургията и лъчевата терапия? Как стана така, че иде-ите на Хипократ, чиято клетва полагат при завършването симедиците, бяха пренебрегнати?

Предлагайки на вниманието ви факти, които съзнателноса скривани или на които целенасочено не се дада достатъчногласност, ще се опитам да дам аргументирани и доколкото евъзмоЖно в рамките на представения материал, изчерпателниотговори както на тези, така и на други въпроси, свързани съсздравеопазването, които интересуват много хора не само вБългария, но и по целия свят.

В медицината от десетилетия господстват различнимитове, т.е. заблуди, създадени и поддърЖани с користни целии насаЖдани ловко в съзнанието както на лекарите, така и нашироката общественост. Целта на тази манипулация в свето-вен мащаб е преди всичко да обслуЖва интересите на медицин-ската индустрия.

Представената тук информация не е обвинение, а предло-жение за размисъл и зов за промяна. ГриЖата за здравето не сесвеЖда само до посещение при лекаря и приемане на медикамен-ти. Тя е преди всичко наш личен приоритет и е свързана с ця-лостното ни отношение към света и с начина ни на Живот.Само истинското знание, прилоЖено в практиката за благотона всички, моЖе да ни помогне да решим проблемите, свързанисъс здравето и болестта, които стоят пред нас

7

Раздел I. Обща част

Глаба 1. Съвременна медицина и здравеопазване -митобе и реалност

За да се напраби преценка на състоянието на събременнотоздравеопазване в глобален и локален план, трябва да се позна-ват механизмът му на действие, силите, определящи насокатана неговото развитие както и реалните резултати Най-важ-ните въпроси, на които трябва да си отговорим, са кой конт-ролира медицината и системата на здрадеопазване и кой иманай-голяма финансова изгода от начина, по който те функци-онират сега71

Аз няма да разглеждам подробно историческото развитие намедицината през вековете, тъй като това не е необходимо зацелите на настоящото изследване, а ще се спра съвсем накрат-ко на някои от основните моменти, добели до сегашното състо-яние на здравеопазването и медицинската наука като цяло

Може да се каже, че още от самото начало на развитиетона медицинската мисъл в нея са се оформили две теченияСпоред едното от тях, на което главно ще обърна внимание втази глава, симптомите са болестта, с която трябва да се бо-рим активно като с нашественик Идеята идва още от време-то на древногръцкия философ Аристотел, който е приемал, чеболестта е разпознаваема по определени признаци и най-важно-то е да и се даде някакво име Ако проблемите са във физичес-кото тяло, би трябвало да им въздействаме с физическисредства Този начин на разсъждение, който е залегнал в осно-вата на съвременната медицина, оправдава както масоватаупотреба на синтетични медикаменти, така и често ненужна-та хирургична намеса Още в края на 70-те години на XX в спо-ред оценки, изнесени пред конгресни подкомисии, извършванетопоне на 2,4 млн операции годишно в САЩ не е било оправданоОсвен това т е са стрували 4 млрд USD и 12 000 живота Едноизследване установило, че при повечето хора, на които била

9

препоръчана хирургична намеса, нямало реални основания затакава. Но не само тоба - почти половината от "болните" въ-обще не се нугкдаели от медицинско лечение!

През последните няколко века голямо значение за засилванена влиянието и доминирането на превърнатия б догма ограни-чен материалистическо-механистичен бъзалед 6 медицинатаоказба редукционистичният подход на френския философ отXVII в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно раз-граничими компонента: ум и конкретно осезаемо физическотяло. Изучаването на всеки от тях според него изисква отдел-на методика.

В подкрепа на гореспоменатия подход във Франция се по-явила теорията за специфичната етиология, която се е пре-върнала в един от митовете стълбове на съвременнатамедицина. Според нея всяка болест се причинява от разпознава-ем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя ерезултат преди всичко от откритията и работата на френс-кия химик и биолог Луи Пастьор. Той вярвал първоначално, черазличните патогенни микроорганизми предизвикват заболя-ванията и това се е отразило отрицателно върху развитиетона медицинската наука, защото е било прието безпрекословно.Според него 6 здравите тъкани няма микроби. Но в края на зки-вота си Пастьор поставя под съмнение своите основни вшкда-ния и преди смъртта си заявява- "Все пак най-вазкна е почва-та" - т.е. състоянието на бътрешната среда на самия органи-зъм и силата на неговата имунна защита са от решаващо зна-чение за това дали ще се развие заболяване. За съжаление ни-кой не се е вслушал в последните му думи.

Много лекари и учени непрекъснато обръщат внимание нафакта, че сами по себе си бактериите и вирусите не са доста-тъчен фактор за предизвикването на болести. Мнението над-р Антоан Бешам, бактериолог и съвременник на Пастьор, е,че микробите са интегрална част от Живия организъм.Според него т е остават в неактивирано състояние, докатоклетката не е увредена или не загине. Той смятал, че микроби-те спомагат за процеса на разпадане на болните клетки и из-хвърлянето им от тялото.

Известният немски бактериолог Робърт Кох, също опо-нент на теорията, предлоЖена от Луи Пастьор, е споделял въз-гледите на Бешам Според д-р Гкттер Ендерлайн - друг немски

10

бактериолог, микробите могат да променят формите си. Товаявление се нарича плеоморфизъм и както ще разберете по-късно, то е наблкздабано от д-р Роял Райф със създадения отнего много мощен микроскоп (вЖ. Глава 7. "Истината за рака").Когато човек е здрав, различни микроорганизми Живеят 6 чо-вешкото тяло 6 симбиоза с него или 6 непатогенна форма, т.е.без да се разбива заболяване Но всяко влошаване на вътрешни-те условия в организма, предизвикано от различни фактори -нерационално хранене, замърсена околна среда, дистрес, вакси-нации и пр , дават възмоЖност на микробите да се активирати да се разбие болест. Големият немски учен, "бащата" на па-тологичната анатомия, Рудолф Вирхов, заявява: "Ако отновомоЖех да изЖивея Живота си, щях да го посветя на доказванетона факта, че микробите търсят техния естествен хабитат -болната тъкан, а не, че т е самите са причина за развитие назаболяване." А ето и думите на д-р ДЖордЖ Уайт: "Ако мик-робната теория се основаваше на факти, нямаше да има Живосъщество, което да прочете това, което пиша сега."

За да покаЖе слабостта на теорията за специфичнатаетиология, пропагандирана от привърЖениците на Пастьор, Р.Вирхов изпива заедно със свои студенти течност, съдърЖащахолерни вибриони. Никой от тях не се разболява от холера. Поподобен начин след него някои учени са правили опити, като саимплантирали в собствените си тела или на доброволци рако-ви клетки, но заболяване не се развивало. Всеки от нас се еубедил, че по бреме на грипни епидемии например има многохора, които остават здрави, независимо че около тях другикихат, кашлят и "пръскат зараза". Съвсем логично възниквавъпросът: "Защо едни се разболяват, а друаи не?" Както ще сеубедите, теорията за специфичната етиология обслуЖба мно-го добре интересите на медицинската индустрия, затоваименно тя се е налоЖила безпрекословно.

Под влияние на първоначалните идеи на Пастьор болници-те бяха превърнати във военни зони, а пациентът в "бойнополе", на което се води "битка" с "врага" - микробите, и съот-ветно с болестите И това става точно както по време на вой-на - скъпо, разрушително за организма на болния и в крайнасметка често без да се постигне истинско излекуване или доритрайно подобрение. Болестта в съвременната медицина се раз-2леЖда като външен фактор, който ни атакува и срещу когото

11

лекарят "бокзба" с методите на официалната медицина - син-тетичните медикаменти и хирургията. Но аз би питам: Дасте бидели някъде наоколо да се разхоЖдат артрит, колит,рак или диабет? Болестта не е враг, който ни нападаизневиделица, а състояние, което се развива обикновено подвлияние на един или по-често на няколко фактора, повечето откоито обаче са под наш контрол.

В книгата си "Едно компрометиращо първенство", издаде-на през 1995 а., проф. Чудомир МердЖанов дава отговор на въп-роса "Кои са главните причини, обуславящи здравните неблаго-получия на нашия народ?". На първо място това е широкоторазпространение на основните рискоди фактори сред населе-нието. Най-ваЖни от тях са: начинът на Живот на индивида иразличните неблагоприятни поведенчески набтщ - нерационал-ното хранене, ткзткжопушенето и системната злоупотреба салкохол, липсата на подходящ двигателен резким. Като вземемпредвид, че най-често има съчетаване на няколко елемента, тоопасността от заболяване нараства значително. Към рискови-те фактори, допринасящи за влошаване на здравословното със-тояние на българина, трябва да добавим и голямото значение настреса от икономическия, социалния и политическия Живот встраната ни през изминалото десетилетие. Ето мнението потози въпрос на проф. МердЖанов: "През последните години вБългария психосоциалният дистрес придоби истинско епиде-мично разпространение и стана' масов - по честота, теЖък -по степен, и хроничен - по протичане." (В Глава 3. са разясненинакратко някои механизми, чрез които стресът допринася заразвитието на заболявания.)

Според учения през последните две десетилетия все по-го-лям проблем за страната ни стават т. нар. социалнозначимизаболявания - СЗЗ (вЖ. по-долу), които се характеризират с го-ляма смъртност и инвалидизация. Проф. Ч. МердЖанов харак-теризира състоянието на здравно-демографската ситуация унас с думи като "колапс, катастрофа". Той пише. "СЗЗ в Бъл-гария са достигнали такова разпространение, че могат да бъ-дат наречени истинска национална здравно-демографска тра-гедия. ."

България е страната с най-висока смъртност, от мозъчно-съдова болест - МСБ (инсулти), в целия свят! Понастоящем унас от МСБ всяка година умират средно по 22 000 души - т.е.

12

бсеки nemu-uiecmu мъЖ и бсяка четбърта-nema жена, като имазначително увеличение на смъртността 6 активна бъзраст снай-високи стойности между 30 и 49 а. За 2000 а. 35 000 българиса били с инсулт.

Смъртността от исхемична болест на сърцето (ИБС) за-ема бторо място и се доблшкава до показателите за МСБ. Всредата на века инфарктът на миокарда е бил много рядко за-боляване б страната ни, докато сега 2одишно от него умиратоколо 21 000 души. При мъжете б града за този половинвековенпериод честотата му е нараснала 14 пъти, а при жените - 22пъти! Българското мъокко население има най-голямото в све-та нарастване на смъртността от ИБС в активна възраст,като Жените изостават съвсем леко 6 класацията.

България е световен лидер по смъртност от сърдечно-съдо-ви заболявания (МСБ и ИБС) към 1993 г. - между 43 000 и 46 000на година, като се наблк>дава значително "подмладяване" назасегнатите. Около 1 500 000 души са с артериална хипертония(повишено кръвно налягане), която се смята за един от най-рис-ковите фактори сред българското население.

Смъртността от злокачествени новообразувания на вът-решните органи (ЗНВО) показва устойчиви темпове на нарас-тване годишно с около 3% също с изразена тенденция към"подмладяване". Към 1993 г. около 40% от общата смъртностмежду 20 и 39 г. се дължи на ЗНВО. От 1967 г. насам онкозаболя-ванията постепенно са станали причина за почти 30% от об-щата смъртност при Жените. Само от рак на гърдата умиратгодишно около 1100 българки.

От 1947 г. до сега се е увеличила смъртността от диабеттрикратно за градското население и неколкократно при селс-кото, а броят на заболелите е нараснал повече от десет пъти засъщия период. По косвени данни се приема, че към сегашния мо-мент има поне 330 000 българи с диабет, от които около 160 000са на инсулин. Болестта води до промени и увреждания в очни-те дъна, бъбреците, сърдечно-съдовата система, перифернитенерви и различни други усложнения и повишава риска от разви-тие на атеросклероза, ИБС и мозъчносъдова болест. Една чет-върт от диабетиците и една т р е т а от диабетичките освенот захарна болест страдат още и от систолна хипертония иклинично проявено затлъстяване. Около 90% са с диабет II тип,т е. развиващ се в зряла възраст

13

Затлъстяването е много сериозен здрабослобен проблем забългарина, придобил епидемичен характер. Това е един от най-широко разпространените рискови фактори, засягащ полови-ната от нашето население и допринасящ за развитието наМСБ, диабет, артериална хипертония, атеросклероза и др.През последните години България е 6 челото на затлъстелитенации. От една страна, това се дълЖи на ниската хранителнакултура 6 съчетание със заседнал начин на Живот, а от друга -на обедняването на населението, което води до ограничаване наконсумацията на пресни плодове и зеленчуци за сметка нахляба, консервираните и долнокачествени храни. Според ста-тистиците в последните години се употребяват прекаленомноао тестени изделия, захар и олио. ТревоЖно висока е консу-мацията на мазнини, и то предимно Животински - около 37-40% от енергийната стойност на храната, когато би трябва-ло да бъде най-много до 30%. Значителната употреба на сол,която у нас е 1,5 до 2 пъти по-висока, отколкото в развититестрани, допринася за развитието на повишено артериалноналягане.

Тк>тктопушенето е сериозен рисков фактор. При пушачи-те се наблк>дава двукратно повишена смъртност в сравнение стези, които не употребяват тк>тк>неви изделия. Над 1 млрд. сапушачите в света, като 4/5 от тях са в слабо разбитите ико-номически страни. Болестите, които се дълЖат на този вре-ден навик, убиват поне 4 млн. души годишно. Прогнозата е, чеако това продълЖава със същите темпове, към 20-те години наXXI столетие цифрата ще бъде около 20 млн. В редица западнистрани тк>тк>нопушенето е недопустимо на мноао обществениместа. У нас забраните в това отношение, където ги има, най-често не се спазват и пушачите безпроблемно тровят Животана околните. Според проф. МердЖанов в България "активенконсуматор на тк>тк)неви продукти е всяко пето дете на 14 г.и всяко четвърто - на 15. Приблизително 1 050 000 българскидеца до 15-годишна възраст са пасивни ткмпкшопушачи, а поло-вин милион от тях получават опасно високи количества цига-рен дим... 950 000 мъЖе са интензивни и свръхинтензивнипушачи... 2 250 000 - епизодични и редовни, 500 000 - бивши, и60 000 ученици..." Според съобщение на БНТ от 16.05.2001 г. 61%от учениците в 9-и клас вече пушат. Какво друго моЖе да сеочаква от подрастващите, след като виЖдат примера на роди-

14

телите си?! За съжаление този бреден набик е Вече тбърде раз-пространен и сред Жените и момичетата.

Българският пушач, употребяващ редобно по 20 цигари наден, за 20 години поема 880 смъртоносни дози никотин и 2,2 кгкатрани. Не трябва да се забрабя и за радиационнотооблъчване, което се получава от полоний 210 (разпаден продуктна радия), съдърЖащ се в значителни концентрации в тк>тк>не-вите продукти. Облъчването на човек, който пуши по кутия иполовина дневно, е по-високо, отколкото при някой Живеещ вблизост до атомна централа! Според данни от Националнияонкологичен център 3000 български пушачи умират от рак набелите дробове всяка година, като случаите се увеличаватнепрекъснато.

Според проф. МердЖанов: "Борбата срещу тклпкшопушене-то... е борба за предотвратяването на преждевременнатасмърт на всеки пети българин... Ткнпкшопушенето представ-лява истинско поведение на саморазрушаване на българския на-род."

Алкохолната консумация е широко разпространен вреденнавик и ваЖен фактор, съдействащ за развитието на цироза начерния дроб и на артериална хипертония. Според данните за1991 г. е имало меЖду 70 000 и 100 000 болни с алкохолна токси-комания, а около 300 000 души са били редовно злоупотребява-щите с алкохол. Към днешна дата се посочва една твърде голя-ма цифра на системно употребяващите алкохолни напитки унас - около 1,2 млн. души над 15-годишна възраст. Всеки вторимлад мъЖ с теЖка хипертония или затлъстяване редовно пие.60% от учениците в 9-и клас консумират алкохол, като еднанемалка част от т я х пият всеки ден. Алкохолът боди до бре-менно отпадане на задръЖките и потискане на комплексите ие 6 основата на по-разкрепостено и предизвикателно пове-дение. МоЖе да повлече след себе си употреба на наркотици инеразумен сексуален Живот с всички рискове от полово прено-сими болести. Немалък процент от загиналите и пострадали-те при пътно-транспортни произшествия, както и при бито-6и злополуки и скандали, са в резултат на алкохолна зло-употреба.

Наркоманията също придоби епидемични размери. Споредданни на МЗ и статистическия институт за 2000 г. цифратан а официално регистрираните наркомани е 30 000, като обаче

15

се уточнява, че реалният брой на злоупотребяващите с дрога емного по-голям - моЖе би около 100 000 Възрастовата гранииае паднала до 11-14 г. Няма правена статистика на това колкоот наркоманите са в теЖко здравословно състояние. При деца-та и младежките, ползващи июкекционно наркотици, 70-80% саносители на вируса на хепатит С.

Проф. МердЖанов пише: "Днес само шест социално значимизаболявания - ИБС, МСБ, ЗНВО, диабет, ПТТ (пътно-транспор-тен травматизъм) и ХБНЗ (хронични белодробни неспецифичнизаболявания), обуславят 55,9% от общата структура наумиранията... По 1 човек на всяка 12-а минута, всичко това немоЖе да бъде характеризирано по друа начин освен с понятието'катастрофа'... Не ще бъде пресилено, ако високата смъртностот ССЗ в България бъде наречена медицински, демографски, ико-номически и обществен скандал.. Ние смятаме, че е крайно вре-ме да се разбере цялата драматичност на здрабното състояниена българския народ, да се направи опит за изясняване на причи-ните на здравната трагедия на нашето население и на тази ос-нова да се приеме и изпълнява 'национална стратегия напротиводействието' или моЖе би по-точното наименованиетрябва да бъде: 'национална стратегия на спасението'."

Като Цяло нивото на здравната култура на народа ни екрайно незадоволително. На преден план излиза "хедонистич-но-консуматорската Житейска философия" с неблагоприятниспецифично здравни и в общ план последици Допринасяш съ-ществено за нездравословното поведение на българина е харак-терният за народопсихологията му нереалистичен оптими-зъм, който се изразява в подценяване на заплахите, произтича-щи от навиците му. Проф. МердЖанов прави следното наблк>-дение: "Българинът има твърде 'примитивно възприятие' заболестите, което обяснява склонността му да търси 'неочак-вани' и 'мистични' явления и въздействия за тяхното преодо-ляване. И изведнъЖ този човек ще трябва да бъде убеЖдаван, ченеговите заболявания в най-голяма степен са резултат на та-кива 'банални' и 'прости' неща като ткзткшопушене, алкохолнаконсумация, прехранване, обилна консумация на сол, обездвиЖ-ване и други рискови фактори. . моЖе да се каЖе, че превантив-ната здравна стратегия ще се стори на мнозина твърде обик-новена и елементарна, без 'блясък' и 'екзотика' и поради това -трудно приемлива "

16

mmEmo kakBo пише g-p Дийн

Орниш*, американски лекар,създател на изклкочително ус-пешна програма за лечение насърдечноболни хора само с по-мощта на прабилен начин нахранене и Живопг "Ние поня-кога проябябаме склонност даразглеждаме напредъка на ме-дицината като ноб медика-мент, нова хирургична тех-ника, изискваща много скъпа ислоЖна апаратура. Понякогани е трудно да повярваме, чеогромен принос 6 полза на на-шето здраве, добро физическосъстояние и благополучие мо-гат да имат такива нагледпрости избори като каквоядем, как реагираме на стреса,колко време отделяме за фи-зически упражнения, дали пу-шим или не, както и качест-вото на интимните и социал-ните връзки в Живота ни...Начинът ни на Живот е ваЖенфактор за развитието на по-вечето болести убийци, включително най-разпространените ви-дове рак (на гърдата, дебелото черво, белите дробове и проста-тата), артрита, диабета и други дегенеративни заболявания.

За всеки пациент, който избира нашата програма, вместода се подлоЖи на хирургична операция за байпас**, се спестя-

Корица на к н и г а т а "Програма-та на д-р Дийн Орниш за о б р а т н ор а з в и т и е на с ъ р д е ч н и т е заболява-н и я "

* В к н и а а т а "Програмата на д-р Дийн Орниш за обратно разви-тие на сърдечните заболявания" ( D Γ Dean Ornish's Program for Rever-sing Heart Disease) (Qik "Библиография")

** Байпас - буквално означава "заобиколен п ъ т " К о г а т о имастеснение на съд, се взема ч а с т от вена от крайника на самия паци-е н т или пък се слага и з к у с т в е н а п р о т е з а от специален м а т е р и а л , ка-гпо по т о з и начин се създава заобиколен п ъ т за к р ъ в о с н а б д я в а н е т о нас ъ р ц е т о или друг орган

17

6am около 50 000 USD (или дори много побече, 6 случай че нас-т ъ п я т усложнения). Миналата година 6 САЩ са похарчени поне18 млрд. USD за оперативно извършване на коронарен байпас.Над 6 млрд. са изразходвани за коронарна ангиопластика*.Промяната на начина на Живот излиза много по-евтина. И, раз-бира се, на тези пациенти им е спестена травмата от отваря-не на гръдния кош и от операцията за вземане на вена откраката... Независимо от огромните разходи, свързани с хи-рургичните интервенции за байпас и ангиопластика, до полови-ната от байпас графтовете (новоборазуваните пътища накръбоснабдяване - бел. авт.) отново се блокират само след 5 до10 години, а около една трета до половината от артериите, накоито е правена ангиопластика, се затварят само след 4 до 6месеца, независимо от това какъв оперативен метод е използ-ван."

Един ценен "страничен ефект" от приложението на проа-рамата на д-р Орниш е качеството на зкидотп, което тези хоравече имат, след като са се освободили напълно или до голямастепен от своите страдания и не се чувстват повече зависимиот алопатични** медикаменти. Последните нерядко допълни-телно увреЖдат болния и скъсяват Живота му. Съвсем пресен еслучаят с пониЖаващия холестерола препарат церивастатин(известен у нас с търговското си наименование липобай) нафирмата Bayer ("Байер"), предизвикал над 40 смъртни случая.

Над 40 млн. души в САЩ са диагностицирани със сърдечно-съдови заболявания, а според д-р Д. Орниш още повече са тези,

* При ангиопластиката на мястото на стенозата се праВи раз-ширение - с част от бена или с изкуствен материал. Коронарната ан-гиопластика представлява разширяване на коронарните артерии; из-вършба се чрез катетъризация.

** Алопатичен (от alos и pathos - т.е. "друго" и "страдание"). Заразлика от хомеопатичния подход, при който принципът на Въздейс-твие върху болния е лечение на подобното с подобно (т.е. назначаватсе хомеопатични лекарства, приготвени от вещества, предизвиква-щи в големи дози подобни сипмтоми у здрави хора), тук се действа съссредства (например синтетични медикаменти или хирургия), коитоимат различен или противоположен ефект по отношение на изявени-те болестни симптоми. Терминът алопапгия се използва, за да сеобозначи конвенционалният (официалният) медицински подход кактовъВ връзка с прилаганите от него терапии, така и по отношение нафилософията, която стои в основата му.

18

koumo не знаят, че имат проблем със сърцето. Шестдесет ми-лиона имат високо кръбно, а осемдесет милиона - повишено ни-6о на холестерол 6 кръвта. Около 1,5 млн. американци годишнополучават инфаркт. Проучванията и резултатите от рабо-т а т а на гореспоменатия лекар показват, че сърдечно-съдови-те заболявания, каквито са исхемичната болест на сърцето,хипертонията, инфарктите, тромбозите, мозъчносъдовитеинциденти и пр., са напълно предотвратими! МоЖе би сепитате: Защо неговият лечебен и профилактичен метод не сеприлага масово и защо хората не са окуражавани да Живеятздравословно? Ще ви отговоря с въпрос: От какво тогава меди-цинската индустрия ще печели милиарди долари?!

"Войни срещу здравето - защо технологиите ни убиват?"(Health Wars - Why is Our Technology Killing Us?) от британскиямедицински изследовател Филип Дей е моЖе би една от най-значимите книги излизали напоследък по въпросите за скрита-та война срещу здравето, която взема годишно милиониЖертви. Ето какво пише той: " ДЖърнъл ъф Америкън медикъласосиейшън" (JAMA)* публикува статистика, която показва,че западното здравеопазване понастоящем е т р е т а т а водещапричина за смъртността в Америка. Интересното обаче е, чемедицинският естаблишмънт** разполага с информация запрофилактично хранене, която би намалила драстично броя напреЖдевременно починалите от сърдечна смърт и рак - и две-те водещи причини убийци 6 нашето общество днес. Същиятмедицински естаблишмънт обаче, е взел решение умишлено дане публикува тази информация..."

Медико-индустриалният комплекс експлоатира дълбокозаловените у хората Желание за сигурност и усещане зазащитеност, като им предлага фалшиви и неизпълними обеща-ния за предпазбане от болести и страдания чрез неподходящисредства. Оказва се непрекъснат огромен пропаганден натиск,чиято цел е да ни накара да повярваме, че природата е безпо-мощна, защото не е много наясно с това, което прави, и затова

* Съкращенията, както и пълните имена на цитиранитесписания, организации и пр., вклкзчително и на английски език, са даде-ни 6 края на книгата.

** Естаблишмънт (от англ. - establishment) - "установена систе-ма от бластоби институции".

19

u трябва коректив в лицето на масово ваксиниране и прилоЖе-ние на алопатични препарати. Целта на тази тактика е да севнуши страх и да се постаВи човечеството в подчинено поло-зкение и зависимост от медицинската индустрия! Съзнаниетона мнозина вече е дотолкова промито, че когато дойдат напреглед, очакват или дори сами искат да им изпишем медика-менти, а много често от такиба няма нуЖда.

Единствената сигурна защита на организма е здраватаимунна система, за поддържането на която най-голям приносимат правилното хранене, чистият бъздух и подходящите фи-зически упраЖнения! Т.е. естествени и евтини методи. Меди-цинската и в частност фармацевтичната индустрия обаче неискат вие да си спомняте точно това! Затова десетилетия на-ред обществото е манипулирано с обещанието за "магическотохапче", което ще го освободи от всички болести. Но както пи-ше Лоурънс ЛеШан в книгата си "Холистично здраве":"Нашето вярване в магическото обещание на медицината еилкззия на цялата ни днешна култура... и ни превръща в... сър-дити и претъпкани с медикаменти хипохондрици."

Средствата за масово осведомяване редовно ни заливат сманипулативни предавания и репортаЖи за всеотдайната"борба" на въоръжените с най-новото знание лекари с някоезаболяване. Колко пъти сме слушали лъЖливия рефрен, че енаправено ново откритие и че се очаква "пробив" в лечениетона дадена болест! И колко години минават след всяко таковасъобщение в напразни надеЖди за много хора, защото това сеоказва поредният блъф. Трябва да е ясно, че фармацевтичниятбизнес няма нузкда от евтино, още повече от ефикасно лекарс-тво или лечебен метод, които биха довели до трайно излекува-не на каквото и да е или на когото и да е. Какбо ще продаваттогава и с какво ще плашат хората?!

Човечеството е съзнателно и безскрупулно заблуЖдавано, ито не само в областта на здравеопазването и медицината!Научни открития, които на практика биха осигурили изклкз-чително евтина и практически неограничена енергия за битовии промишлени нуЖди, също не се правят достояние на широка-та общественост.

Почти всеки ден слушаме съобщения за поредната епиде-мия от "силно заразна болест" по хората или по Животнитенякъде по света - грип, СПИН, менингит, туберкулоза, шап и

20

gp. В книгата си "Епидемии, смъртоносни и заразни болести истремеЖът към власт - политика на глобалната болестност"(Plague, Pestilence and the Pursuit of Power - the politics of globaldisease) Стибън Рансъм разкрива тази чудовищна мани-пулация, вклк>чително и по отношение на последната "епи-демия" от шап, заради която бяха избити десетки хиляди Жи-вотни в Англия и Европа. У нас обаче нищо не се чу за деба-тите, които се водеха на Острова, и възмутените гласове нафермери и учени за това масово неоправдано клане. Слушайки ичетейки изнасяното от медиите, човек би могъл да си помисли,че буквално сме заобиколени от смъртоносни болести. Но товаспоред Рансъм представлява безсрамна манипулация на иконо-мически и политически изфабрикувани "психо-епидемии".Повечето от т.нар. епидемии, които изискват спешни меди-цински мерки, не са нищо друго освен безсърдечен търговскизаговор, чиято цел е да се стимулират продажбите на произве-деното от фармацевтичната индустрия, всявайки силенстрах от различни болести. Тъй като медиите са в ръцете нафинансово-индустриалната олигархия, въобще не е трудно дасе прокара определена политика или да се създаде ситуация,която да ни накара да се почувстваме смъртно заплашени.Вместо да се подобрябат стандартът и условията на зкивот,фокусът на общественото внимание се измества в погрешнапосока, а на хората се предлага решение, което няма нищо общос истинския проблем!

Д-р Гилен Ланкто, с 20-годишен стаЖ като флеболог (спе-циалист по вените) и автор на бестселъра "Медицинскатамафия: как да се измъкнеш от нея и да възвърнеш здравето ипарите си", пише: "Медицинската система е същинска меди-цинска мафия, която създава болести и убива за пари и власт...Противно на това, което бихме искали да вярваме, медицинс-ките или политическите власти няма да дадат решението напроблема. Всъщност именно т е са го създали и т е искат да гоподдърЖат..."

Тук бих искал да изясня един клк>чов по значение факт.Системата няма за задача да създава независимо мислещи чо-вешки същества. Затова нас ни учат КАКВО, а не КАК дамислим! Чрез всички възмоЖни средства у нас непрекъснато°е насаЖда чувството, че сме "Жертва" на външни обсто-ятелства, и сме подтиквани да предоставяме нашата отго-

21

борност 6 ръцете на друг. Така моЖем да бъдем контролиранимного ефикасно от различни институции и организации -политически, боенни, религиозни, медицински и пр.Хилядолетната история на човечеството е история наКОНТРОЛ на едни групи от хора над други или на едни шгди-види над други с цел някаква печалба или изгода\ Средстватаи методите, чрез които се постиаа тоба, са разнообразни инякои от тях разглеждам в книгата. От психологична гледнаточка контролът над съзнанието се осъществява като се из-ползват основно емоциите на хората. Д-р Уилям СърдЖънт,психиатър, автор на книгата "Битката за ума", разяснявакак става това: "В ума на много хора могат да бъдат насаде-ни различни вярвания и убеЖдения, след като мозъчната фун-кция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв иливъзбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смутса нарушаване на способността за критична преценка и пови-шена внушаемост." Ето защо на обществото непрекъснато сеподнася "подходяща" информация за събития, които стиму-лират тези горепосочени емоции.

Основна грешка на хората е, че са оставили друг да ръково-ди съдбата им и да се "гризки" за здравето им! Най-лесният иустройващ ни начин е да търсим причината за появата на бо-лести извън нас - независимо дали това ще е вирус, бактерияили някакъв друг фактор от околната среда. Тази тенденциякъм съзнателна самозаблуда, за да избегнем по този начин от-говорността към самите себе си и усилието, необходимо запромяна, е в основата на неблагополучията на човешкия род!Хората искат, без да полагат никакви гршки за здравето си иза усъвършенстването си, да бъдат винаги във форма, ако евъзмоЖно, само с помощта на някое хапче.

Английският Журналист и писател Дейвид Айк дава многоточно обяснение за схемата, по която се осъществява мани-пулацията на човечеството във всички области на Живота, зада се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени отхората като неприемливи. Тоба е техниката, която той на-рича ПРОБЛЕМ-РЕАКЦИЯ-РЕШЕНИЕ. Създава се проблем (неот обществото, а от тези, които искат да го контролират),като той трябва задълЖително да всява страх u безнадезкд-ност и да насочи вината към някого/нещо. Темата се подхва-ща от медиите, които чрез целенасочени публикации или

22

даакиба, търсещи евтини Журналистически сензации разга-рят страстите и емоциите (предизвикват реакция) и се сти-мулира обществото отчаяно да търси разрешение. Ето виедин актуален пример от здравеопазването: идва грипна епи-демия и със страховити краски се описва какви усложнениямоЖе да има, колко хиляди Жертви се очакват и пр. (това епроблемът). Хората, уплашени, започват да п и т а т как могатда се предпазят (реакцията). И тоаава идват "ангелитеспасители", в случая фармацевтичните компании, и предла-гат своите ваксини (решението). Д. Айк пише: "Причината,поради която ние сме контролирани, не е, че не притеЖавамесилата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме та-зи сила всяка минута от нашия окивот. Когато се случи нещо,което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг.Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: 'Каквоте ще направят за това?' При което те, които всъщност сасъздали тайно проблема, отговарят на това искане, катопредлагат (своето) решение...."

Целта е с кадифени ръкавици под най-благовидни предлозида би измъкнат свободата да мислите и да решавате сами засебе си и да ви налогкат това, което определено е вредно за васи децата ви, без да се съпротивлявате, дори и сами да гошикелаете! За да бъде осъществена на практика тази полити-ка в здравеопазването, съзнанието на обществото трябва да еобработено по съответен начин. Тъй като лекарите са естес-твените дистрибутори на фармацевтичната индустрия,именно чрез тях фирмите разчитат да налоЖат своителекарства. Затова, от една страна, системата формира у ле-карите определен начин на мислене. От друга, тя непрекъсна-то промива ума на всички останали - настоящи и потенциалнипациенти, както по отношение на предлаганите терапии, такаи по отношение на статута на лекаря. Нас ни програмират дасе подчиняваме на правила и закони, които привидно са създа-дени в полза и за благото на обществото, но всъщност слуЖатна интересите на индустрията като цяло и на подчинената йполитическа машина. Сега пациентът е този, който обслуЖваиндустрията, а би трябвало да е точно обратното!

Въпреки че много се говори за превантивни мерки, на прак-тика не се извършва почти никаква дейност в тази насока!Повечето болести са предотвратими чрез разумен начин на

23

зкидот и лечими със средствата на природната медицина] Тобане означава, че конвенционалната медицина няма какво ценнода предлоЖи. Микрохирургията и новите щадящи хирургичнитехники са едно чудесно постшкение. Неоспорим е фактът, чеблагодарение на усъвършенстването на техниката и многоб-ройните открития в областта на физиологията, биохимията,неврологията и пр. "героичната медицина" постигна значител-ни успехи при овладяването и лечението на теЖки и спешнислучаи, травми и Животозастрашаващи състояния. Дори и тукобаче възможностите за лечение биха се подобрили значител-но, ако се въведе например широко прилоЖението на хомеопа-тията. Аз лично не познавам друг терапевтичен метод, койтода дава такава възмоЖност за бързо възстановяване след пре-карани операции, травми, посттравматичен стрес синдром.Той моЖе да се окаЖе дори Животоспасяващ, 6 определени слу-чаи. Български колеги със значителен лекарски стаЖ вече саимали възмоЖността да наблк>дават големите предимства насъчетаното прилагане на алопатия и хомеопатия при опасни заЖивота състояния.

Бих искал все пак да обърна внимание и на факта, че многоот тези кризисни ситуации са предотвратими по принцип, за-щото възникват главно в резултат на безумния и саморазру-шителен начин на Живот на хората - военни конфликти,атентати, злоупотреба с алкохол, наркотици и пр.!

Един съществен недостатък на съвременната официалнамедицина е липсата на бсеобхбатна концепция за същносттана понятията здраве и болест. Определението на Световнатаздравна организация (СЗО) за здраве е: "състояние на пълнофизическо, психическо и социално благополучие, а не само от-съствие на болест или недъг". Подобно формулировка обаче енеясна и непълна (вЖ. Глава 3.). Конвенционалното лечениеобикновено се извършва не според ясни принципи и закони, аспоред хаотично прилагани случайни открития, които най-често имат твърде ограничен периметър на приложение.ПродълЖават да властват остарели теории, които се толери-рат само защото са изаодни за материалистическо-механис-тичния модел и за силите, които го подкрепят.

Д-р Г. Станков пише в книгата си "Универсалният закон'':"Състоянието на медицината в края на това хилядолетие етакова, че не и позволява да обясни по задоволителен начин

бъзникбането (патомеханизмите) на кое да е заболяване. Товазаклк>чение е болезнено, но необходимо. Достатъчно е да хвър-лим поглед 6 някой стандартен учебник по медицина, напримерб настолната за американските лекари книга на Харисън -"Принципи на вътрешната медицина", за да се убедим в това.Няма почти никаква ефикасна лекарствена или друга терапияна хронични заболявания, които съставляват над 90% от всич-ки заболявания в развитите страни...

В пълен противовес на експоненциално растящите разходиза здравеопазване реалните успехи в медицината са мноао мал-ки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратнапосока. Така например увеличението на средната продължи-телност на Живота, която е най-меродавният параметър заефективността на медицинското обслуЖване, стагнира в раз-витите западни страни от няколко години. В източноевропей-ските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се еувеличила детската смъртност), и то въпреки масовото нах-луване на модерни "ефективни препарати", каквито преди то-ва нямаше. Големи епидемиологични изследвания от последни-те години доказват, че инцидентността (степен на появяване)на повечето ракоби форми е нараснала 6 САЩ и 6 други странипрез последните 10-20 години, въпреки че средствата за раннадиагностика и профилактика непрекъснато растат."

Усилията и разходите за "борба с болестите" се увелича-ват непрекъснато, а същевременно резултатите са далеч подочакваното. Ако здравеопазването и медицината наистина серазвиваха в полоЖителна посока, както се твърди, естетвеное да намалява и броят на болните. Но става точно обратното.Защо? Защото здрабеопаздането 6 световен мащаб е въведено впорочен кръг с псевдолечение и липса на адекватна профилак-тика! Както пише д-р Станков: "...фармацевтичната индуст-рия сама си създава потреблението и расте като рак... В биб-шата Източна Германия броят на хронично-имунолозичнитезаболявания като алергия, невродермит, астма и прочие, е на-раснал след обединението, въпреки че замърсяването на окол-ната среда, считано за ваЖен фактор за тези болести, значи-телно е намаляло. Това показват резултатите от едно голямоепидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не даваникакво обяснение на причините. МеЖдувременно през послед-ните десет години консумацията на лекарства в източногер-

25

майските пробинции е нараснала неколкократно. Трябба да сеподчертае, че преди обединението 6 ГДР имаше много малъкброй лекарства на разположение..."

Вероятно Вече сами сте се убедили, че огромната част отмедикаментите не лекуват, а дори напротив - често предиз-викват допълнителни усложнения и заболявания (вж. Глава 8."Ятрогенни заболявания и медицински грешки"). Антибиоти-ците досега са спасили не един човешки живот, но видяхме докакви нежелани ефекти доведе безотговорната им и много чес-то неоправдана употреба. Бактериите станаха резистентнина повечето от тях, а гъбичните заболявания придобиха не-виждана масовост. Самите антибиотици понякога разболяватс продължителни последствия и дори могат да служат катохранителна среда на някои микроби.

Лекарите непрекъснато са атакувани от различни фирми,производителки на алопатични лекарства и ваксини, коитопредлагат поредния си продукт, превъзнасяйки "добрите" мукачества, а 6 същото време лобко отбягвайки въпроса за задъл-бочени проучвания върху краткотрайните или още по-важно -дълготрайните му странични ефекти. Независимо от многоб-ройните им нежелани въздействия и липсата на траен лечебенрезултат медикаментите се представят като неизбежно зло -фармацевтичната индустрия иска да ни накара да повярваме,че без масовото им приложение светът не би оцелял.

Тривиални проблеми се превръщат в сериозни болести чрезсъздаване на нови диагнози и, разбира се, започват да се"лекуват" с алопатични средства. Дори естествени периоди отживота на човека като например бременността при жената сапревърнати в болестно състояние, а а к т ъ т на раждане - втравмиращо преживяване. На Запад често се извършват ненуж-ни оперативни интервенции и се дават, без да се налага вдействителност, силни болкоуспокоителни. В последните 10-15години масовост доби вредната практика да се прави, в многослучаи, без да има реални основания за това, хистректомия(отстраняване на матката), на жени все още в детероднавъзраст, които вече имат деца. Като причина се изтъква нали-чието например на малко миомно възелче. Жените саубеждавани, че е разумно да се подложат на тази операция, "за данямат проблеми в бъдеще". При някои това обаче означава ця-лостно влошаване на здравето и поява на болестни симптоми.

26

Д-р Робърт Менделсонпише*: "Аз съм убеден, че те-рапиите на модерната меди-цина за различни заболябаниярядко са ефикасни и че т евсъщност често са по-опасни,отколкото болестите, за ко-ито са предназначени. Убеденсъм, че рисковете се увелича-бат от широко разпростране-ното приложение на опаснипроцедури за състояния, коитоне са болестни... Убеден съм,че модерната медицина отидетвърде далеч, използвайки въввсекидневната си практикакрайни терапии, подходящисамо за критични ситуации...Всяка минута на всеки ден мо-дерната медицина отиватвърде далеч, защото тя сегордее именно с тоба, че дос-тига до такива крайности.Една неотдавнашна статия,"Кливлъндската чудесна ме-дицинска фабрика", възхвалява Кливлъндската клиника за"достиженията" й през изминалата година: 2980 отворениоперации на сърце, 1,3 млн. лабораторни теста, 73 320електрокардиозрами, 7770 скенера на цяло тяло, 210 378 рент-генови и други изследвания, 24 368 хирургични интервенции...когато отидете на лекар, на бас не се гледа като на човек,който има нугкда от здрабна помощ, а като на потенциаленпазар за продуктите на медицинската фабрика..."

0\Ь Uf ШЖА1- LEADIVi PEUWTHitlANS W Ъ~ p\RF\TSВV.К 1\

1 N H)\TROL OF THEIRi W / U j L / I \1 '-J CffllDREN iHEUrii

HEALTHY

TOUR DOCTOR

Корица на книгата "Как даотгледате детето си здрабо...въпреки башия лекар"

* Доц. g-p P. Менделсон е автор на няколко книги, мезкду които:"Изповеди на един медицински еретик", "Как да отгледате детето сиздраво... въпреки вашия лекар". Той е бил глабен експерт към една но-6а национална здрабна програма б САЩ и председател на Медицинс-кия лицензиращ комитет за щата Илиноис. Сред многобройните пос-тове, които е заемал, е и длъжността директор на "Майкъл РийсХоспитъл" в Чикаго.

27

Обучението 6 медииинските институти е насочено изклк>-чително към утвърждаване на концепцията за прилагане наалопатични средства, което далеч невинаги е оправдано.Разбира се, студентът по медицина получава полезно и в извес-тен смисъл необходимо медицинско образование, но не мога дане отбележа факта, че все пак то е едностранчиво и съвсемнедостатъчно, за да може да се лекува истински. На"нестандартните" терапии се гледа с пренебрежение и дори сенасажда отрицателно отношение към тях независимо от ефи-касността им. Нерядко "доброжелатели" подлагат пред сту-дентите медици на критика, най-често съвсем неоснователна,изпитани и доказали се в практиката лечебни методи, катонапример фитотерапия, акупунктура, хомеопатия, зонотера-пия и др. Какъв е резултата? Ще ви покажа с един пример.Преди няколко години бях на курс по обща медицина, на койтоприсъстваха около 35-40 колеги, повечето от тях на възрастмежду 27 и 37 години. Всички т е без изклкзчения бяха недоволниот сегашното състояние на медицината, от резултатите,постигани с това, което тя им предлага, и като че ли искаха данамерят нещо различно и по-добро. Доста ентусиазирано им за-несох няколко книги и материали с клинични случаи на излеку-вани с хомеопатия болни хора. Надявах се все пак на голяминтерес, след като вече бях чул оплакванията им. Но каква,мислите, беше реакцията? Отчайващо апатична и вяла. "О,това не е за мене", "Като е толкова ефикасно, защо не се препо-дава в Медицинска академия?" и т.н. Опитах се да им обясня, носе оказа, че натрупаният слой от предразсъдъци е многоплътен, и разбрах, че усилията ми са напразни.

Корпоративни интереси разболяват и убиват хората.Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил за-ложен и който все още продължава да действа, от една страна,поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко ипротив волята си вредни за болния практики. С тях той можедори допълнително да влоши здравословното му състояние, ноза това няма да бъде подведен под съдебна отговорност, защо-то това е "официалното" лечение. От друга страна, ако решида помогне на пациента по начин, който е различен отобщоприетия, дори и да има успех, рискува да бъде изложенкакто на присмех от своите колеги, така и на тяхната завист,ида влезе в сериозен конфликт с медицинските институции, а

28

понякога gopu u ga изгуби пработо си да практикува. Именно заqa не си навлекат неприятности, много лекари на Запад, про-явяващи интерес към естествените методи на лечение, не гиприлагат. Ето какво казба известният американски професорпо имунология д-р Алън Лъвийн* от Калифорнийския универси-т е т в Сан Франциско на една национална конференция по проб-лемите на медицината: "Лекарите са принудени чрез заплахада прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Единот най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефектпри повечето раково болни... Независимо от факта, че по-голя-мата част от лекарите са съгласни с безрезултатността нахимиотерапията като цяло, т е са заставени да я прилагат отгрупировки, които са особено зантересовани от това и коитополучават огромни печалби от лекарствената индустрия..."

Д-р Филип Дей, когото вече споменах, е автор и на книгата"Ракът - Защо все още трябва да умираме, за да стигнем доистината" (Cancer: Why We're Still Dying to Know the Truth). Тойцитира проучване, според което повечето онколози биха отх-върлили за себе си който и да е от официално предлаганите те-рапевтични методи, ако т е самите имат рак.

Д-р Лий Каудън заявява: "За раковата индустрия пациен-т ъ т е източник на печалби. Действителните клинични и науч-ни данни не подкрепят твърденията за ефикасност натерапиите, предлагани от нея. Конвенционалните антираковилечения са налоЖени, защото т е носят пари, а не защотолекуват. Десетилетия провеждащите тази политика ви дър-Жат в невеЖество по отношение на истината, и ще продълЖа-ва да бъде така, ако не се събудите и да прогледнете какво секрие зад тяхната реалност."

Ето и думите на д-р Алън Никсън, бивш президент наАмериканското химическо общество: "...като химик, обучаванда интерпретира данни, за мен е непонятно как лекарите мо-гат да игнорират доказателствата, че химиотерапията многоповече увреЖда, отколкото лекува..."

* Доц. д-р Алън Лъбийн е преподавател по имунология и дермато-логия при Калифорнийския университет и директор на няколко науч-ноизследователски лаборатории. Носител е на различни награди. Тойе член на "Амсрикън колидЖ ъф имърдЖънси физишънс", "КолидЖ ъфАмерикън патолъдЖистс", на Американското общество на клинични-те патолози и на други научни друЖества и медицински институции.

29

Онкологът Албърт Брейвърман: "...всеки рак с разсейки,който е бил нелечим през 1975, не е лечим и днес. Много онколо-зи препоръчват химиотерапия за почти всякакъв вид рак, счувство за безнадеждност, която обаче не е разубедена от то-зи постоянен неуспех."

"В края на краищата няма доказателства, че химиотера-пията в повечето случаи действително удълЖава Живота.Това е голямата лъЖа за този метод - че по някакъв начин имавръзка меЖду намаляването на тумора на пациента и удължа-ването на Живота му", твърди д-р Ралф Мое - бивш помощник-директор на слуЖбата за връзки с обществеността при единот водещите американски центрове за изследвания в областтана рака "Мемориъл Слоун Кетъринз", Нк> Йорк.

Проф. Чарлз Мати, френски онкоспециалист: "Ако един денсе разболея от рак, никога не бих се лекувал със стандартнатаантиракова терапия. Тези, които са вече болни, но Живеят да-леч от онкологичните болници, имат повече шанс."

Още през 1976 г. Иван Илич пише книгата "МедицинскатаНемезида: експроприацията на здравето" (Medical Nemesis: TheExpropriation of Health), в която дава да се разбере, че медици-ната е достигнала такъв етап на развитие, на който самататя се е превърнала в заплаха за здравето. Съвременните"научни" лечения на рак, СПИН и други хронични дегенератив-ни заболявания са изклкзчително токсични, неефикасни искъпи.

През 1978 г. "Офис ъф текнолъдЖи ъф сайънс" в САЩ из-вършва голямо проучване върху т.нар. научна медицина ипредставя резултатите пред Конгреса. Оказва се, че поне80% от официално установените лечения въобще не са дока-зани в клинично контролирани изследвания! С други думи, т енямат научна обосновка! След 7 г. НАСА повтаря проучване-то със същия резултат. Защо въпреки тези данни конвенци-оналните терапии са единствено признатите и масовоприлагани? Това е така, защото медицинската индустрия сестреми да монополизира здравеопазването и да елиминираконкуренцията на нелекарствените лечебни методи, коитобиха застрашили печалбите й! Затова официалнатамедицина е превърната в религия, а всички теории, мнения итерапии извън "избраните" се обявяват за ерес и ненаучнодоказани. Но как да бъдат доказани, когато институциите,

30

обслуЖващи здравеопазването, по разбираеми причини не Же-лаят да отпускат средства за това?! Целта на медико-ин-дустриалния комплекс е да ви дърЖи в неведение относновъзмоЖностите на природната медицина и да ви кара да сеподчинявате волно или неволно на това, което той випредлага. А то в никакъв случай не е здраве! Както заявяваБети Мартини, основала асоциация "Мисията възмоЖна"(вЖ. Глава 13.): "...химерата, блянът на всички фармацев-тични компании е да съблазнят и прелъстят цели огромничасти от населението към доЖивотна зависимост от няка-къв медикамент за някаква болест, която т е всъщностнямат..." Антъни Хилдер от "Фрий уърлд алианс" пише: "Заразлика от легендарния д-р Франкенщайн, който извършвалекспериментите си с трупове и създавал чудовищата си оттях, днешните 'д-р Франкенщайн' извършват опитите сивърху Живи хора и от т я х правят чудовища."

Хуманисти с енциклопедични познания не само в областтана медицината, но и извън нея остават неизвестни на лекарс-кото съсловие. Например д-р Самуел Ханеман, основополоЖни-кът на хомеопатията като научна система в края на XVIII иначалото на XIX в. Той е бил немски лекар, химик и полиглот(владеел е писмено и говоримо 8 езика). Блааодарение на изслед-ванията си в областта на химията Ханеман бил избран за членна Академията на науките в Майнс. Неговият "Аптекарскилексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време иизмеЖду всички лекари в Германия именно на него било възло-Жено да стандартизира немската фармакопея. Но след като ведин момент, разочарован от официално прилаганите тогавалечения, решава да се отклони от "правилната" медицинскапрактика и започва да лекува, и то успешно, с хомеопатичнилекарства, отношението към него става враЖдебно и той дорие принуден да напусне Германия.

Друг немски лекар - Бьонингхаузен, през 30-те години наXIX в. спасил от бяс десетки хора и Животни, много годинипреди Луи Пастьор да въведе съответната ваксина (1885 г.).Името и успехите му обаче също както тези на Ханеман,Херинг, Кент и друаи известни с постиЖенията си лекари хо-меопати никъде не се споменават в алопатичната медицинскалитература. Същото се отнася например и за нашия съвремен-ник - специалиста по хранене и ирисова диагностика д-р

31

Бернард Йенсен, помогнал на десетки хиляди хора да се отър-ват дори от мноао теЖки и смятани за напълно нелечимизаболявания, както и за други лекари и лечители, за които щестане дума по-нататък в книгата.

Неотдавна лаконично беше съобщено в нашата преса, чебългарските учени проф. Е. Гъбев и доц. Е. Гъбев, баща и син, саоткрили и патентовали принципно ново лекарство, което по-мага много ефикасно на хора със синдром на придобита имуннанедостатъчност (СПИН). Според информацията не са устано-вени неЖелани въздействия от страна на медикамента.Познатите западни препарати, използвани в тези случаи, са из-клк>чително токсични и предизвикват много сериозни стра-нични ефекти, а според много учени и лекари именно т е правятзкивота на болния по-тегкък и го съкращават. Българското ле-карство обаче едва ли ще получи признание и широкоразпространение, независимо че мозке да се оказке много по-ефи-касно и безвредно от всички използвани досега средства, защо-то западната фармацевтична мегаиндустрия не би годопуснала. Доколкото става ясно от публикациите, фирмата,която е субсидирала лечението, вече е прекратила отношени-ята си с Инфекииозна болница в София и няма кой да плаща законсумативите и другите разходи по клиничните изпитания.Не е ли нормално да се запитаме: Нима е възмоЖно при таковаоткритие българското правителство да не прояви интерес изагризкеност и да не отдели пари за продължаване на изследва-нията и опитите при положение, че това би могло да донесе ос-вен известност на българската медицина и милиарди долариприходи за страната ни?

Спомням си едно събитие от времето, когато работех къмголяма столична болница. Един ден ми се обадиха от библиоте-ката и ми съобщиха, че е пристигнала като дарение голямапратка с хомеопатична литература. Там знаеха, че се интересу-вам от и прилагам "нестандартни" лечебни методи, и затова мепотърсили. Уведомиха ме, че става въпрос за около 40 комплек-та, всеки с по четири от най-необходимите за практикуване наметода хомеопатични книги на английски език. Още на другияден отидох, за да ги видя и евентуално да уредя да бъдат даденина колеги, обучаващи се в момента. Каква беше моята изненада,когато бях посрещнат с думите: "Директорът на болницатаказа, че тук никой не се занимава с подобни глупости и нареди да

32

ги предадем на вторични суровини."(!) И т е го бяха направили,запазвайки само един комплект за мен.

Преди няколко години колега ми се оплака, че искал да прак-тикува акупунктура 6 спешното отделение, където работи, ноначалникът му категорично отказал и го предупредилнедвусмислено, че ако това стане, ще трябва да си събирабагаЖа.

Не е Желателно хора, които се избират на отговорни ръко-водни постове 6 здравеопазването да имат самостоятелномислене и въобще да могат да мислят извън поставенитерамки; ваЖното е да се подчиняват на системата и на тези, ко-ито я контролират! Медицината е област, 6 която се изискваконформизъм и се проябяба силна нетолерантност към мнение,което е различно от "официалното". Самите лекари няматдостатъчно информация за това, което 6 действителностстава зад кулисите в здравеопазването, а когато не са съглас-ни или пък знаят истината, в повечето случаи са принудени дапремълчават. Постановката е такава, че не дава възмозкностза инициатива извън стандартите, особено в болниците. Натези, които се осмеляват да критикуват системата и да из-разят различно мнение или положително отношение към"алтернативните" терапии, не се гледа с добро око.

Понякога медицинските институции, използвайки власт-та, с която разполагат, превръщат истински терапии катоакупунктура и хомеопатия в придатъци на вече създаденатавредна система, като налагат тяхното практикуване по ало-патичен начин, т.е. 6 определени тесни граници, без да се обръ-ща внимание на философията, която стои в основата им, и ко-ято всъщност ги прави толкова ефикасни. Такъв е напримерслучаят с акупунктурата в Канада според разкритията на д-рГ. Ланкто. У нас има опити по същия начин да се подходи къмхомеопатията.

В медицинските кръгове и у някои представители на се-заишото правителство в страната ни съществува идеята дасе създаде лекарска камара, в която всеки медик ще трябва дасе регистрира и съответно да плаща такса, за да получава раз-решително за практикуване. Предвшкда се това да не е съслов-на организация, а висш дъргкавен орган, който ще осъществяваконтрола върху практиката в България, като претенцията е,че няма да обслуЖва политически, а само професионални

33

интереси. На мен лично ми е трудно да повярвам в това. Така,както става и в други страни лекарската камара заедно сБълаарския лекарски съкзз (БЛС), могат да бъдат превърнати 6репресивни органи за налагане на "добрата медицинскапрактика". С други думи лекари, които прилагат успешно ал-тернативни терапии, могат да бъдат сплашвани или санкци-онирани по различни начини (вЖ. примерите по-нататък вкнигата). Така ще се обслугкват икономическите интереси намедицинската индустрия, а това от своя страна неизбегкно щедоведе и до политическо влияние.

Напредъкът, който беше постигнат в изучаването на фи-зическото тяло на човека и развитието на различни клонове намедицинската наука в синхрон с материалистическо-механис-тичния подход доведе до създаването на отделни специалнос-ти. Това се явява и един от факторите, допринасящи за липса-та на профилактика и резултатно лечение на хроничните бо-лести. Човекът беше разчленен на многкество органи исистеми, които съответно се "лекуват" от различниспециалисти. Отново ще се позова на д-р Г. Станков: "Тази раз-покъсаност на медицината, продиктувана от тяснатаспециализация, не позволява създаването на обща теория завъзникването на заболяванията, базиращи се на логичнизакономерности, каквито сме свикнали да срещаме въвфизиката. Това не означава, че такива закономерности несъществуват, а че медицината все още не е разработила пра-вилен подход към биологичните явления, които тя наблкздава иокачествява като 'болести'... объркването и липсата на позна-ние в медицината е повсеместно явление, дъл&ащо се на разд-робяването на тази наука на частни дисциплини, без каквато ида е връзка меЖду тях, а оттам и на медицинския мироглед,който т е порагкдат. В резултат на това медицината е дегра-дирала като наука и е сведена до култивирането на отделнимнения, които гршкливо се отглеждат като крехки фиданкиот самозвани мичуринци, опасяващи се да не би някой лек полъхна истината да ги прекърши..."

Вниманието на алопатията е насочено изклкзчително къмфизическото тяло независимо от претенцията, че се лекувацелия човек. Ролята на лекаря най-често е сведена до тази намеханик, който поправя или сменя повредената част. При то-зи подход индивидуалността на човека, търсещ здравна

34

помощ, е почти изцяло пренебрегната. Съвременната медици-на лекува "болести", а не болни хора и затова постиженията йса твърде далеч от очакваното. Специалистът обикновено ечовек, който знае мноао, но в една твърде ограничена област.Концентрирайки се само върху един орган или система, той из-пуска от поглед целия човек и причините, които са довели доразвитието на съответното болестно състояние. Известни-ят американски неврохирург Харви Къшинг е казал: "Лекаряттрябва да обръща внимание не само на болния орган, дори и несамо на целия човек; той трябва да разглеЖда човека в средата,в която Живее."

Очевидно е, че на този стадий на развитие на медицинатаразделянето й на отделни дисциплини е неизбеЖно, но новияттип специалист трябва да е с много по-широк поглед върхучовека, здравето и болестта и да прибягва до "специализирана"помощ само в краен случай.

Развитието на науката от една страна, даде на медицитеслоЖна и скъпа апаратура и възможности за разнообразни изс-ледвания и тестове, но от друга, изтласка изкуството да селекува на заден план. В света на електрониката и компк>тритедокосването, този Жест на човечност и съпричастие, успоко-яващ и лечебен сам по себе си, стана дефицитен артикул, аистинската, човешката връзка, която е от съществено значе-ние за лечението, беше прекъсната. Създаването на това из-куствено отчуждение меЖду лекар и пациент е целенасоченаполитика от страна на медицинския естаблишмънт, за да секонтролира целият процес на оказване на здравна помощ поЖелания начин!

Обичайна практика стана изграЖдането на големи бол-нични комплекси. От една страна, т е предразполагат към ши-роко разпространение на вътреболнични инфекции, а от дру-га - създават некомфортна и дори враЖдебна среда запациента, като го превръщат в безименна и безгласна част вконвейера, наричан "здравеопазване". Редовно явление е нап-ример да се обсъЖда състоянието на болния меЖду колеги и наупраЖнения със студенти в негово присъствие, като че литой отсъства или е някаква бездушна вещ, поставена налеглото. Често могат да се чуят и подобни коментари: "Как еднес 'пневмонията' на 3-о легло?" или "СлоЖи ли катетър на'рака' в 4-а стая?" и т.н.

35

Проучванията показват, че човек се съвзема по-бързо дориот тезкки заболявания, ако е 6 интимна и създаваща му душевенкомфорт атмосфера. Компанията на лкзбимия човек или наблизките и подходящ диетично-хигиенен регким сами по себе симогат да бъдат ефикасен и понякога достатъчен стимул завъзстановяване.

Конвенционалната медицина лекува по определни схеми. Унас в съответствие с провежданата здравна реформа беше ре-шено от 01.07.2001 г. Националната здравноосигурителна каса(НЗОК) да финансира лечението на 159 заболявания в 30 т.нар.клинични пътеки. Например възпалението на белия дроб, ко-ето могке да добеде до 15 болести, е определено като една кли-нична пътека. Тя започва от прегледа при семейния лекар, ми-нава през изследванията, диагнозата, домашното лечение и акосе налозки, до насочване към болница. Специалистите на касатаса изработили матрици за лечението на всяко едно от опреде-лените заболявания. Посочено е стъпка по стъпка какво да сеправи от постъпването на болния в отделението до пълнотому излекуване. (Какво ли се има предвид под "пълно излекува-не"?) Всички дейности и манипулации ще бъдат калкулирани ина базата на получената накрая сума от разход на бреме, рабо-та, медикаменти и консумативи ще се определи цената, коятокасата ще поема за лечението на определен вид заболяване.Точно като в съвременен автоматизиран завод. В 80% от слу-чаите би тряббало да се спазба предварително подготвенатастандартна схема за лечение на дадено заболяване. Всичко то-ва се прави "с цел да се подобрят григките за пациентите по ев-ропейските стандарти". Касата ще склк>чва договор само стези медицински заведения, които могат да осигурят лечени-ето "по правилата на добрата медицинска практика", т.е.имат квалифициран екип, подходяща апаратура и условия залечение. Според своята подготовка болниците могат да склк>ч-ват договор за всички клинични пътеки, само за една група за-болявания (т.е. само за една пътека) или дори само за еднадиагноза.

Ето какво казва в едно свое интербк) д-р Гилен Ланкто:"Като лекар, аз съм практикувала медицина повече от 20 з. в раз-лични страни. Била съм в няколко провинции в Канада и съм jku-вяла 6 г. в САЩ... Питах се, 'Защо ставаме все по-болни и по-болни, а здравеопазването все по-скъпо и по-скъпо, и всички сме

36

недоволни?' Осъзнах, че бсички различни системи са еднакби. Теимат различни имена, ... но 6 оснобата си приличат... Истинатае, че медицинските системи са контролирани от финансовитеакули за да им слуокат... Цялата медицинска система е устроенатака, че да праби хората бсе по-болни. Когато осъзнах това, азбях изправена пред избора или да се подчинявам на медицинскитевласти и да си дързка устата затворена, или да се подчиня на мо-ята съвест и да говоря... И така написах книгата "Медицинскатамафия". Тази книга не е отрицание на медицината, а обяснява какработи системата. Ако не знаем тоба, няма да разберем нищо...Целта на медицинската система е да бъде слозкна. Аз реших даназова истинските играчи и да покаЖа на обществеността койкаква роля изпълнява и как се играе играта...

Лекарите искат да помагат на своите пациенти и послед-ните искат да им се помогне. Защо се получава така, че това несе осъществява? Причината е, че меокду лекаря и пациента имапосредници. Налице е правителството, което е отнело права-та на пациента и е създало законодателството за това кактрябва да се практикува медицина и кое е правилно, и коегрешно. След това идват застрахователните компании, коитобземат парите на пациентите и решават по какъв начин ще гибърнат на лекарите... И така пациенти и лекари имат връзкасамо чрез застрахователните компании и чрез правителстве-ните институции...

Според моя опит конвенционалната медицина е разруши-телна... На лекарите не им се позволява да дават алтернатив-на информация на пациентите си... Не трябва да забравяме, чемедиите като цяло принадлежат на финансистите. Така че т епокриват гледната точка на естаблишмънта."

Съвременното здравеопазване и медицина са образувалисистема, която възнаграждава болестта, а не здравето. Зато-ва според методите, които използва, и философията, на коитосе опира, по-подходящо всъщност би било да се нарича "БО-ЛЕСТООПАЗВАНЕ"! Скритата цел на здравните институциии финансовата мощ, която стои зад тях, е да има повече болнихора и съответно по-големи печалби. Затова и здравноосигури-телните каси по света не заплащат за извършени профилак-тични мероприятия и разяснителни беседи, както и за лечение,проведено с естествени методи. Най-големият кошмар за ме-дицинската индустрия би бил "епидемия" от здрави хора, ко-

37

umo нямат нуЖда от нейните хапове, ваксини и хирургичнивмешателства. Ето защо мерките, които се вземат за подоб-ряване на условията на Живот и повишаване на здравната кул-тура са повече от недостатъчни! Ето защо властите, коитослуЖат на индустрията - съзнателно или не, не дават равноп-равна възможност на т.нар. алтернативни терапии да се раз-виват ида придобият офиииален с т а т у т . Фармацевтичнитегиганти не могат да правят пари от естествените лекове -билки, хомеопатия, акупунктура, рефлексотерапия и пр., защо-то не могат да ги патентоват.

През последните десетилетия Животът става все по-ди-намичен и самата система т е притиска да не боледуваш. Зато-ва хората искат излекуване бързо, на момента. Именно с товаспекулира медицинската индустрия - предлага ви БЪРЗО об-лекчаване на симптомите, НО НА КАКВА ЦЕНА? Най-често сеплаща с допълнително увре>кдане на здравето и дълготрайназависимост от нови медикаменти!

Официалната медицина се е концентрирала върху потис-кането на симптомите, а не върху лекуването на болестта ипремахването на причината, която я предизвиква. Затова па-циентът става зависим от непрекъснатата нужда да бъде нанякакво "лечение" и честа смяна на медикаменти. Основнитеметоди, чрез които работи алопатията понастоящем, нерядкодопълнително влошават състоянието на хората, т.е. "лече-нието" т е прави още по-болен, за което естествено трябва но-во "лечение" и така се попада в порочен кръг. Именно порадитези причини официално прилаганите терапии са ориентиранисимптоматично - защото болният ще остане недоизлекуван ипак ще идва. Както сподели мой близък приятел лекар, рабо-тещ в чуЖбина, "това е целта на мероприятието". В интересна здравето арсеналът, с който разполага съвременната меди-цина, трябва да бъде прилаган само в краен случай - когато ес-тествените терапии се оказват безсилни да помогнат на бол-ния или ако процесът е вече толкова напреднал, че мозке самосимптоматично да се повлияе до известна степен чрез алопа-тия.

Д-р Г. Ланкто заявява: "... здраве за всички според СЗО оз-начава излишно тъпчене с медикаменти и ваксиниране навсички. С други думи, болест за всички... ЛъЖи, манипулации,страх. Всичко влиза в употреба."

38

Ето какъв пример дава т я : През октомври 1994 г. по времена телевизионно предаване гостуващият лекар бил попитан заалтернатива на лечението на деца, страдащи от определентип епилептични припадъци. Оказало се, че не къде да е, а всветовноизвестния университет "ДЖон Хопкинс" с много го-лям успех е изпробвана диета, която е повлияла състояниетона болните много по-добре, отколкото различните прилагани втакива случаи медикаменти. Когато го попитали защо тогавалекарите не препоръчват и не прилагат именно този метод налечение, откровеният отговор бил: "Защото нито една голямафармацевтична компания не стои зад него."(0

Пациентът е този, от който зависи финансовото благопо-лучие на индустрията. Затова целта е да се направи общест-вото зависимо от медикаментите и изобщо от предлаганатасистема, като повярва в нейната почтеност и непогрешимост.Както пише д-р Г. Ланкто: "...под прикритието на научноизс-ледователска работа и гриЖа за обществото, тя (индустри-ята - бел. авт.) пръска семената на болестта и Жъне печалби-те... Тя контролира всеки аспект на медицината. От студен-та по медицина до пациента... Всички видове властови инсти-туции, независимо дали правителствени или медицински, саподчинени на огромната й мощ. В края на краищата индустри-ята им дава възможност да дойдат на власт и да получатпризнание. Всичко, което се иска от тях, е да помнят това и дане хапят ръката, която ги храни..." Действайки най-честоскрито чрез своите подставени лица - различните овластениинституции и организации и самите лекари, медицинската ин-дустрия придобива пълен контрол над вашето здраве.

ИзраЖдането на здравеопазването и медицината в бизнессе вшкда и в провежданата в България здравна реформа, коятовече взе първите си Жертви. Публична тайна е финансовиятрекет, на който са подлагани у нас пациенти и техните семей-ства в различни болници. Историите, които могат да се разка-* а т от много болни, колеги и медицински сестри, не говорят вполза на част от лекарското съсловие. Това явление има извес-тна психологическа обосновка, макар и не оправдание. Лекарят,който носи огромна отговорност и с големи усилия и разходи сее обучавал продълЖително време, години наред е бил поставян унас на едно от най-ниските стъпала на социалния Живот с уни-зително заплащане. Към него са предявени огромни изисквания,

39

а същевременно правото му за достоен Живот е отнето.Спокойно моЖе да се каЖе, че последното ваЖи за бсички чест-но работещи хора в България. В същото време неправомернотообоаатяване и корупцията се ширят масово и безнаказано средвластващите, тяхното обкръЖение и криминогенния контин-гент. Това не моЖе да не се отрази на мирогледа на някои хора вбели престилки, защото всички сме грешни, повече или по-малко. Още Хипократ е казал, че лекарят не трябва да вземанищо, но е необходимо да има всичко. Т. е. той трябва да е обез-печен материално, за да моЖе да повишава своята квалифика-ция непрекъснато и по най-подходящ начин и да се отдаде насвоята работа и на болните, които са му се доверили!

Превръщането на болниците в търговски друЖества същоозначава да се гони печалба, а за осъществяване на тази цел т еимат нуЖда от болни хора. Тъй като в някои западни страни налекарите, работещи в частните клиники, се заплаща на осно-вата на извършени прегледи и манипулации, много често сеправят ненуЖни такива, които дори понякога застрашаватздравето на болния. Лекарите в развитите дърЖави и особеноспециалистите, са много добре платени и поради тоба повече-то от тях не изпитват нуЖда от промяна в системата.

Фамилните лекари у нас се стимулират да записват колко-то се моЖе повече пациенти, за да получават повече пари. Нокак моЖеш да познаваш и да бъдеш лекар на няколко хиляди ду-ши и да обърнеш достатъчно внимание на всеки от тях, кога-то има нуЖда? Освен това семейният лекар е превърнат в пи-сарушка и времето, през което е в кабинета, отива изклк>чи-телно за попълване на документация - амбулаторни листа, ме-дицински направления, рецепти и др., и затова не моЖе да от-дели необходимото време и да поговори по човешки с пациента.А именно от това най-много се нуЖдае всеки в това време наизкуствено стимулирано отчуЖдение. Един разговор моЖе даима много по-силен и траен полоЖителен ефект, отколкотодесетки прегледи, тестове и медикаменти.

Един от най-вредните митове в здравеопазването, е тозиза лекаря супермен, който едва ли не дърЖи кл1очобете на Жи-вота и смъртта. По този начин, от една страна, се слага не-посилно бреме върху плещите му, а от друга - се премахва не-обходимостта от поемане на отговорност за собственотоздраве от страна на болния. Насагкда се култура, стимулира-

40

ща саморазрушително поведение, а на хората 6 бели престил-ки е отредена ролята на "спасители", които естествено сислуЖат с помощта на "достигкенията" на фармаиията и хи-рургията. Лекарите обаче са хора като всички останали съссбоите общочовешки проблеми, слабости и грешки и освентоба прилагащи често неподходящи терапевтични методи.Затова митологизирането на професията е еднакво вреднокакто за практикуващите я, така и за тези, които разчитатна помощ от нея.

Понякога могат да се чуят отрицателни коментари запрофесионалната деформация на лекаря - в много случаи тойкато че ли изглегкда бездушен и отдръпнат. Всъщност тоба езащитна реакция, макар и не най-добрата, за да оцелее психи-чески от всекидневните контакти с болките на хората.Огромното напрегкение и отговорност водят до висока смър-тност сред лекарското съсловие от сърдечно-съдовизаболявания, рак, депресии, злоупотреба с алкохол. СпоредЛеШан самоубийствата са втората причина за смъртностсред студентите медици в САЩ, а сред лекарите т е са повечеотколкото общата смъртност от пътнотранспортни произ-шествия, самолетни катастрофи, убийства и удавяния!

Тук стигаме до една тема, която е напълно пренебрегванапо бреме на медицинското образование - отношението къмсмъртта и към терминално болни пациенти. Повечето меди-ци не знаят как да се отнасят с хората, които вече са близо досвоя край, както и с техните близки*. Смъртта е превърнатав неестествено явление и на лекаря косвено се бменяба чувст-во за вина, когато някой негов пациент почине. Тоба произти-ча именно от недостткимия стандарт на съвършенство и"всесилността", с която го е натоварила системата, и от не-обоснованите очаквания, които се предизвикват съзнателноили подсъзнателно у обществото. Много лекари се самообви-няват дори когато са направили всичко възмогкно (поне споредпознанията, които имат), за да спасят човешки Живот.Смъртта е естествен завършек на земния ни път и дори най-добрите лечебни мерки и най-опитните лекари не могат да япредотвратят и да променят природните закони. Човек

* ВЖ. книгите на Елизабет Кк>блер-Рос на български и английскиезик В "Препоръчителна литература".

41

трябва да се старае да Живее достойно и да бъде оставен даумре достойно. Свидетели сме на случаи, когато над безна-деждно болни хора, дори пряко волята им, се издевателствадокрай, само и само да се покаже, че се прави всичко възможнои че се води "борба" за спасяването им! В действителностборбата е, за да се запази статуквото на нашето изкривеноразбиране за реалностите на живота.

Ето какъв поучителен случай описва ЛеШан: 78-годишенмъж бил приет в една американска клиника със запушване начервата. Човекът бил сигурен, че умира, но лекарите не искалии да чуят за това. Когато другарят му по стая, който страдалот рак на дебелото черво, бил неуспешно реанимиран, лежащ всобствените си екскременти, мъжът отчаяно помолил меди-ците никоаа да не правят това и с него.

След три дена пациентът получил застойна сърдечнанедостатъчност, поради което пряко волята му бил поставенна респиратор, а състоянието му следено с електроди, сложенипо ръцете и гръдния му кош. Още на първата нощ той бил от-крит мъртъв в леглото. Установили, че е успял да се пресегне ида изклкзчи респиратора. До него на масичката намерили бе-лежка, написана с разкривен почерк: "Докторе, смъртта не евраг, но безчовечността е."

Това, което липсва в значителна степен на днешната меди-цина (като институция), е хуманизмът. Не искам да кажа, челекарите като цяло са лишени от него. Напротив, по-голяматачаст от тези, които са се посветили на това благородно слу-жене на човечеството, работят искрено и всекидневно спася-ват хиляди хора. Не бива да се забравя, че въпреки многоброй-ните грешки и въпреки ограниченията, които са им наложениот системата, повечето лекари изпълняват съвестно профе-сионалните си задължения.

Сега искам да обърна внимание и на един факт, който ос-тава незабелязан от мнозина. Често "лечители", възползвайкисе от недостатъците на сегашното здравеопазване и злоупот-ребявайки с отчаянието на болните и техните близки, най-бе-зотговорно предлагат "панацея" по вестници, списания и теле-визионни канали. Те нерядко отричат всичко постигнато отофициалната медицина и заблуждават хората по отношениена конвенционалните и алтернативните терапевтични мето-ди и техните възможности, без да има кой да им потърси отго-

42

борност за тоба. ПостиЖенията на покойния Петър Димкоб,както и на други честни и образовани лечители от миналото исега са безспорен факт и заслуЖават уваЖение, но покрай тяхна сцената излязоха и нагло се саморекламират индивиди безелементарна медицинска култура, а много често и със съвсемповърхностни познания по билколечение или за съответнияметод, който претендират, че прилагат. Придавайки си наче-тен бид и нерядко смесвайки в една словесна салата терминиот медицината, окултизма, източния мистицизъм, православ-ното християнство, будизма и пр., някои недобросъвестни ин-дивиди успяват да заблудят немалко хора. В някои случаи лицабез медицинско образование, опитващи се да лекуват, спиратна пациента алопатичните медикаменти, които понякога саЖивотоподдърЖащи (например хормони при хормонозамести-телна терапия, когато липсва произвеждащият ги орган), илиго карат да се откаЖе от Животоспасяваща операция (напри-мер при сериозно сърдечно заболяване, изискващо задълЖител-но хирургична намеса), като му обещават чудодейно изцеление.В резултат на подобна "терапия" има вече и смъртни случаи,затова хората трябва да са запознати и с възмоЖността дапопаднат на "фанатици" от "другата страна на барикадата".Затова всички, които практикуват някакъв вид терапия,трябва да са отговорни пред закона еднакво. Бих искал даподчертая, че медицината и лечението не принадлеокат на ни-то една от ддете крайности - нито на явно некомпетентнитеи безотговорни "лечители", нито на специалистите, много ве-щи в своята област, но изклЪчително консервативни към ал-тернативните терапии и мнения извън стандартните!

За да бъда обективен, трябва да отбелеЖа и факта, че ня-кои лекари също не са подготвени добре в областта на алтер-нативните терапии, които практикуват. Затова и неудов-летворителните резултати, които постигат, водят понякогадо разочарования у пациентите и компрометиране на метода.В интерес на ващето здраве ще си позволя да ви дам един съ-вет: избягвайте лечители и лекари, които обещават "чудеса" иВъзхваляват единствено метода, който твърдят, че предла-гат. Сред медиците такива хора все пак се срещат много по-Рядко, защото т е носят реална отговорност и освен товаимат доста по-ясна представа за услоЖненията, които могат9а настъпят при неадекватно лечение.

43

В края на тази глаба бих искал да напомня, черазрешението на здравословните неблагополучия е свързано слечението на социалните болести на човечеството - неравен-ството и бедността. Данните на Сбетобната банка показбат,че 2,8 млрд. души - половината от населението на Земята, Жи-веят с по-малко от 2 долара на ден, а поне 1,3 млрд. души Живе-ят с по-малко от един долар на ден и страдат отнедохранване; приблизително 1,2 млрд. нямат достъп до чиставода.

Д. Айк пише: "...повече от половината деиа в Гана са не-дохранени, докато на половината от обработваемата земятам се отглеЖда какао за западната шоколадова индустрия.Друаи статистически данни показват, че 400 000 деца умиратвсяка година в Бразилия от болести, причинени от глад, като 6същото време Бразилия е един от най-големите износители нахрани в света. Докато тези деца Живеят и умират 6 бедност,земята, която моЖе да ги изхрани, се използва за увеличаване напечалбите на мултинационалните компании и света на бога-т и т е изобщо. Това манипулиране на търговията и дълговетена бедните дърЖави от страна на Запада е породило почти не-вероятната ситуация, при която всяка година от бедните из-т и ч а т повече пари към богатите, отколкото обратното..." ВСАЩ най-богатите американци, които са само 1 % отнаселението, притеЖават 40% от собствеността в страната,а над 32 млн. души Живеят под границата на бедността, вклко-чително и 13 млн. деца. 500 от най-големите транснационалникомпании притеЖават около една четвърт от основните фон-дове б света. Всяка една от 50-те най-големи корпорации имагодишна печалба, по-голяма от брутния вътрешен продукт на131 дърЖави на ООН! СЗО стигна до извода, че в развиващия сесвят умират всяка година 11 милиона деца поради неблагопри-ятните условия на Живот! Това е "мълчалив геноцид", койтолесно би могъл да бъде прекратен, ако ресурсите бъдат насоче-ни към задоволяване на човешките потребности, а не към обо-гатяване на шепа хора.

44

Глава 2. Причини за сегашнотонеудоблетборително състояние

на медицината и здравеопазването

Как фармацевтичната индустрия през този век е взелаконтрола над болниците, медицинските университети инаучно-изследователската работа в тях, могке да се разбереот изобличаващите книги "Голата императрица или голяматамедицинска измама" (Naked Empress or the Great Medical Fraud)от Ханс Роиш и "История на медикаментите" (The Drug Story)и "Династията Рокфелер" (The House of Rockefeller) от МорисБийл. В тях се разкриват огромните по мащаби корупция и из-мама 6 медицинската наука и индустрия, правителствата, ме-диите и най-различни институции и организации, свързани понякакъв начин със здравеопазването. Това са три от най-важ-ните произведения, написани по тези въпроси, и обучението наВсеки студент по медицина би трябвало да започва с тяхнотоизучаване.

Интересна е историята на Бийл и как той стига до създа-ването на своите книги. Бибш редактор на "Уошинатънтаймс" и "Хералд" през 30-те, той издавал самостоятелнопровинциален вестник, в който местната електрическа ком-пания закупубала голямо място за реклама всяка седмица и то-6а доста облекчавало разходите по списването и отпечатва-нето. Но един ден изданието излязло с публикация в защита насвоите читатели, които не били доволни от лошото обслугк-бане на електрическата компания. В резултат на това Бийлбил смъмрен сериозно от рекламната агенция, която предс-тавлявала компанията. Той бил уведомен, че още една подобнастъпка ще означава незабавно прекъсване на рекламниядоговор, и то не само с този техен клиент, но също така и сгазовата, и с телефонната компания. Тогава се отворили очи-те на Бийл за същността на "свободната преса" и той решилда излезе от този бизнес, защото имал семейно имение, от ко-ето мо&ел да се издъргка. Бийл използвал целия си професиона-лен опит, за да проучи в дълбочина същността на "свободнияПечат", и в резултат се родили гореспоменатите две книги.Независимо от многобройните си познанства и връзки в изда-телския свят, а и не само 6 него, никой не пожелал да публику-ва разкритията му. Това той направил сам едва след като ос-

45

нобал своя издателска къща "Кълъмбия пъблишина хаус" през1949 г. "История на медикаментите" никога не се е продавала6 голяма кнткарница в САЩ и никога не е получила гласностили рецензия в средствата за масово осведомяване. Била е раз-пространявана изключително по пощата и въпреки това до70-те години вече е преиздадена 33 пъти! Този пример моЖе дави послугки, за да придобиете представа за мълчаливата, нобезкомпромисна (авто)цензура, която съществува 6 "страна-та на свободата".

Само 6 годините на Втората световна война на американ-ските военнослузкещи са направени над 200 млн. ваксинации!"Чудно ли е тогава", пита Бийл, "че Рокфелер и техните подс-тавени лица 6 Упраблението по храните и лекарствата (FDA),Слузкбата за обществено здраве (PHS), Федералната комисия затърговия, Бюрото за добър бизнес, Военномедицинския корпус,Флотското бюро по медицина и хиляди административниздравни кадри из цялата страна са се съюзили да съсипят всич-ки лечебни методи, които не препоръчват използването насинтетични медикаменти."

Преди 100 години в САЩ е имало над 50 хомеопатични бол-ници, включително и 9 детски, 15 санаториума и десетки ме-дицински колежки, в които се е изучавала не само хомеопатия.но и фитотерапия, гладолечение и други природни лечебни ме-тоди. Мезкду 14 и 25% от всички практикуващи лекари в раз-личните щати са прилагали хомеопатия. Но защо изчезва всич-ко това?

В началото на века фондациите "Рокфелер" и "Карнеги"започнали активна дарителска дейност, насочена към меди-цинските университети. През 1904 г. Дгкон Рокфелер старшиосновава фонд "Общо образование", а през 1910, за да го подпо-мага, се учредява и фондацията "Рокфелер". Чрез редица маши-нации през май 1913 г. на нея й е даден привилегирован с т а т у ти е осбободена от данъци. На отговорни места в различнитефедерални агенции, които имат по някакъв начин отношениекъм здравето, Рокфелер поставил свои хора, които да прокар-ват новата "образователна" политика, чиято цел била създа-ването на нация, зависима от медикаменти и непознабаща друг

начин на лечение освен предлогкения. Тоба било постигнато несамо чрез съсипването на болниците и колежките, преподаваш!-1

и прилагащи естествени лечебни методи, но и чрез масова рек-

46

ламна кампания чрез средствата за масобо осбедомябане б пол-за на "научната медицина". За оеъщестяването на този плантрябвало да се създаде съответно и медицинска професия,"вдъхваща респект", която да практикуват изклк>чително бе-ли мъЖе от бисшата класа (а не мъЖе и Жени от бсякакби расии социални прослойки, както е било дотогава), възпитани с фи-лософията на материалистическо-механистичния подход инепознаващи други начини на лечение освен алопатични меди-каменти и хирургия. По това време все още новото "лечение",родено в резултат на развитието на химическата и съответ-но на фармацевтичната промишленост, е било разпространеносамо сред богатите. Народът се лекувал изключително с при-родни методи.

През 1909 г. фондацията "Карнеги" изпраща на обиколка изСАЩ Абрахам Флекснер, който не бил лекар, със задача да посе-ти всички медицински учебни заведения - от най-малкото донай-голямото. Той трябвало да реши кои от тях ще получатфинансова помощ, за да се развиват и по-нататък. Флекснерподбрал само по-големите и богати медицински центрове, ко-ито били склонни да приемат предлагания от Рокфелер иКарнеги лечебен и образователен модел, базиран на едностран-чива и вредна философия. За всички по-малки и преподаващиприродолечение колежки посланието било: "Или се съобразете стова, което ви предлагаме или ще престанете да съществува-те." Останали без подкрепа, т е започнали да затварят единслед друг, а срещу тези, които все още функционирали, започ-нала бойна за ликвидирането им. Така ПРАВОТО НА ИЗБОР нанаселението по какъв начин да се лекува било постепенно отне-то.

Ето какво пише за ДЖ. Рокфелер старши Ида Тарбел в ней-ната "История на компанията 'Стандарт ойл'" (History of theStandard Oil Company), отпечатана през 1905 г. в няколко брояна списанието "МакКлуър": "Нито едно честно проучване нанеговата кариера не моЖе да доведе до друг извод, освен че тойе Жертва на моЖе би най-долната от всички страсти - тази запари като крайна цел... тайно, търпеливо и непрестанно кро-ящ планове и интриги как да добави към богатството си... Тойпревърна търговията във война и я... изпълни с Жестокост икорупция. И той нарича своето търговско предприятиеблагодеяние, като дава за пример посещението си на църква и

47

блазотборителността си като доказателства... Има само едноиме за това - дбуличие."

"Историята на безскрупулния индустриален пират ДЖ.Рокфелер старши е добре известна, но днес удобно се премъл-чава", заявява медицинският историк и изследовател X. Роиш.

През 1911 г. ДЖ. Рокфелер старши е обвинен от идатскиясъд за незаконни действия и машинации и му е наредено да раз-формирова "Стандарт ойл т р ъ с т " (Standart Oil), който е обх-ващал 40 корпорации. Но за зла участ това наказание се оказа-ло добре дошло. Докато преди т р ъ с т ъ т бил на показ, то следтова привидно разделяне деянията на отделните формирова-ния станали още по-прикрити и трудно уловими.

През април 1914 г. ДЖон Рокфелер младши, тогава вече на-чело на компанията, удавя в кръв стачката на миньорите вЛъдлоу, които Живеели и се трудели при уЖасяващи условия,експлоатирани от "Колорадо фк>ъл" и "Айрън къмпъни", хол-динг на Рокфелер. Това събитие, което няма аналог в индустри-алната история, било наречено от медиите "клането вЛъдлоу". Били убити 45 души, меЖду които 32 Жени и деца, не-известен брой изчезнали и много били ранени.

След тези събития, които предизвикали възмущение нався-къде по света, ДЖ. Рокфелер младши, достоен заместник на ба-ща си, решава да наеме Айви Лий, най-талантливия пресагентв САЩ, за да излъска окървавения му имидЖ. След като Лийразбира, че фондацията разполага с около 100 млн. USD тойпредлага да се започнат големи дарения, не по-малки от 1 млн.,на колеЖи, университети, болници, църкви и благотворителниорганизации. За онова време това е било изключително голямасума и никой вестник не би подминал подобна новина. Целта натези заслепяващи Жестове на "щедрост и филантропия", при-ветствани с фанфари от пресата, била обществеността дазабрави за убийството на невинните Жени и деца, извършено позаповед на Рокфелер.

През следващите години магнатът купува не само репорте-ри и Журналисти, но и цели вестници и списания, или пък осно-вава нови. Това се оказало изключително печеливша стратегия,позволяваща да се манипулира много успешно общественотомнение, като не се допускат материали, които биха застраши-ли финансовите устои на династията и които биха излоЖилина показ същността на провеЖданата политика.

48

Чрез щедро явно u тайно финансиране на различни инсти-туции, политици, интелектуалци и учени 6 САЩ и чуЖбинафармацевтичната индустрия постепенно придобила пъленконтрол над медицината. Почти няма Нобелова награда или"Пулицер", които да са връчвани на явен враг на системата,поддържана от Рокфелер. НалоЖена е ефикасна цензура и авто-цензура в повечето от най-популярните периодични издания.

Според доклад на фондация "Рокфелер", който Бийл цити-ра още преди около половин век, само за период от около 40 го-дини от началото до средата на XX в., финансовите даренияна университети, колеЖи и различни агенции са били около 500млн. USD! И разбира се, бсички т е са се придърЖали към лини-ята на преподаване и обучение на медицински кадри, коятофармацевтичната индустрия Желае. В противен случай са ще-ли да останат без тази могъща подкрепа, отказана на остана-лите колеЖи 6 САЩ, които не се подчинили на диктата.

Апетитите на Рокфелер далеч не се изчерпвали само съсСАЩ. По времето на Бийл тази индустриална империя е биланай-голямата в света, така както еврейската Ротшилд - вбанковото дело. "Стандарт ойл" е била нейната основа, катоваЖна роля е изиграла и "Чеиз Нешънъл Банк" (по-късно вече"Чеиз Манхатън Банк" с над 200 клона в САЩ и по света).

През 1927 г. ДЖон Рокфелер младши, основава МеЖдунаро-ден образователен борд. Този фонд разполагал с първоначалнасума 21 млн. USD, които очаквали да бъдат насочени къмуниверситети, политици и отговорни лица, готови да участ-ват, независимо дали съзнателно или не, в заговора срещу здра-вето на човечеството. Бордът се заел сериозно със задачата дапредстави Рокфелер като благодетел за света, а неговият биз-несплан като гриЖа за здравето на хората. Рокфелер проявилогромен интерес към Китай, което е напълно разбираемо - т а -къв огромен пазар за неговата стока. ("Стандарт ойл" е билаоснобният достабчик на петрол и керосин за тази страна.) Итака той влоЖил пари и основал "Чайна медикъл борд" и"Пекин кшиън медикъл колидЖ", играейки ролята на Големиябял баща, който идва, за да даде знания на невеЖите китайци.Фондацията "Рокфелер" влоЖила повече от 40 млн. USD, за дапоквари китайската медицина. Медицинските колеЖи билиуведомени, че ако искат да разчитат на финансова помощ, щетрябва да убедят китайския народ да забрави за своите безо-

49

пасни и ефективни билки и игли, които са прегкивели изпита-нието на бремето, и да ги замени със синтетичните фармацев-тични продукти. Но с идването на власт на комунистическа-та партия в Китай "помощта" на Рокфелер била отхвърлена итой си потърсил нови пазари в Япония, Индия и Латинска Аме-рика.

През 1939 г. се образува изклкзчително опасният за общес-твеното здраве Лекарствен тръст от съ1оза мезкду дватанай-аолеми индустриални картела в световната история -този на Рокфелер и немския концерн I.G. Farbenindustrie (I.G.Farben), и това белегки още по-голяма експанзия и печалба нафармацевтичната промишленост. По време на Втората све-товна война I.G. Farben е построил и експлоатирал огроменхимически завод, използвайки безплатната работна ръка, със-редоточена в концлагера в Аушвиц. Около 25 000 концлагерис-ти са умрели от непосилната работа и отровите. Други са по-чинали при експериментални проучвания на различни химика-ли и медикаменти.

През 1947 г. 27 представители на концерна са осъдени запланиране и водене на война, масово убийство, извършване нанехуманни опити върху невинни зкертви в концентрационни-те лагери, краЖби в особено големи размери и други престъпле-ния. Водещият американски обвинител по време на трибуналав Шорнберг Телфорд Тейлър казва за I.G. Farben: "He нацистки-те лунатици са преките виновници за войната, а тези. И акот е не бъдат наказани за престъпленията, които са извър-шили, вредата, която ще нанесат на бъдещите поколения, щебъде много по-голяма, отколкото Хитлер би могъл да нанесе,ако беше Жив." И така картелът е разделен на фармацевтич-ните компании Bayer, Hoehst ("Хьохст") и BASF ("Бай Ес Еф").Но с помощта на Нелсън Рокфелер, техен бизнеспартньор изаместник-министър на външните работи на САЩ следвойната, обвинените в престъпления срещу човечеството ше-фове на картела и членове на нацистката партия са освободе-ни от затвора през 1952 г. и заемат отново високи позиции вновите дъщерни фирми и съответно в германската индуст-рия! Това трябва да е ясен сигнал за всички, които не знаяткои са били двигкещите сили зад Хитлер. Световните банкерии индустриалци подкрепяха финансово Втората световнавойна, при която загинаха десетки милиони, да не говорим за

50

огромните морални и материални щети, понесени от още ми-лиони друзи по целия свят. Днес преките наследници на карте-ла са едни от най-големите производители на фармацевтичнипродукти в света, поддържайки индустриална мреЖа в поне120 страни.

Наскоро BASF и швейцарската фармацевтична компанияLa Roche Holding AG ("Ла Рош") бяха признати за виновни в из-вършване на най-голямото нарушение на антитръстовшпеправила и разпоредби бъв връзка с производството и продаЖба-та на витамини, за което т е са приели да платят глоби съот-ветно от по 500 млн. и 225 млн. USD. Министърът на правосъ-дието на САЩ ДЖанет Рино казва: "Ден след ден потребители-те получават удар по дЖоба, за да могат тези съучастници взаговора да печелят стотици милиони долари допълнителнипечалби."

Фармацевтичните компании чрез медиите под свой конт-рол, осъществяван главно чрез финансова зависимост от тех-ните реклами, както и чрез финансиране на организации, от-делни политици или други обществени личности и ръководнилица, налагат за своята продукция мнението, което т е бихаискали хората да имат за нея! В същото време лекари, коитоуспешно лекуват с евтини природни методи, биват наричани"шарлатани" и са преследвани, защото застрашават печалби-те на тази индустрия.

Независимо че Американската медицинска асоциация(АМА) и FDA би трябвало да защитават здравните интересина обществото, в САЩ т е са превърнати в послушни оръдия наЛекарствения тръст, чрез които той наказва и очерня всекилекар или учен, дръзнал да се противопостави на официалноналоЖените идеология и политика в здравеопазването. Според"Лайф икстеншън фаундейшън" за периода 1988-1994 г. FDA cпомощта на полицията извършва 23 акции, или по-точно ван-далски набези. Те са осъществени с оръЖия, насочени срещу не-винни американски граЖдани, фирми или организации, коитосъс своята дейност, предлагайки естествени терапии и храни-телни добавки, заплашват устоите на фармацевтичнатаиндустрия. При тези акции, които много приличат на органи-зираните от есесовските отряди на Хитлер, са изземанимедицинска, научно-изследователска и частна документация,компкзтри, литература, витамини, билки, лични вещи и др.,

51

като са били тероризирани дори и пациенти. През 1995 a. FDAсе опитба да забрани употребата на електронна апаратура, из-ползбана от много лекари, стоматолози и остеопати за подпо-магане на диагностиката и лечението на различни заболявания,но благодарение на обединените усилия на медиците тоба не сеосъщестбяба - поне засега.

Ето какво пише за АМА д-р ДЖ. ХодЖ от Ниагара Фолз, Нк>Йорк: "Медицинският монополист или медицински тръст, заблагозвучие наричан Американска медицинска асоциация, е...най-арогантната, опасна и деспотична организация, която ня-кога е упраблябала свободни хора през този или през който и дае друг век. Който и да е и изобщо всички методи за лекуване наболния чрез безопасни, прости и естествени лекарства са билинападани и отричани от безочливите водачи на АМА като 'мо-шенически'. Всеки, който практикува лечебното изкуство и несе сък>зява с медицинския тръст, е обявяван за 'опасен шарла-танин' и самозванец. Всеки лечител, който се опита да възста-нови болния чрез природни методи, без да прибягва до ноЖа илитоксичните синтетични медикаменти, болестотворни серумиили ваксини, веднага е атакуван от тези медицински тирани ифанатици, злобно отричан и преследван по всички възмогниначини."

Ако това е някой малък производител, само съдебните раз-ходи ще го разорят. В същото време делата срещу радетелитеза човечна медицина се водят с парите на самите потърпевшиот тази вредна политика - данъкоплатците, които освен то-ва заплащат и със здравето си.

В един случай д-р Адолфус Хохензее от Скрантън, Паса-дена, който заявил, че витамините са Жизненоважни за добро-то здраве (той произвеЖдал такива, извличани по естественначин от растения) бил даден под съд за това, че разпростра-нява заблуЖдаваща информация за продуктите си. АМА осигу-рила 10 медици, които да свидетелстват в съда, че витамини-те не са потребни за човешкото тяло! Когато им показали пра-вителствени бкзлетини, в които се твърдяло обратното, т е сеизмъкнали от полоЖението, като заявили, че тези официалнипубликации са остарели!

В "Сивил ъболишънист" била публикувана статия, озагла-вена "FDA: Американският гестапо-прокурор или преслед-вач?", в която се съобщава, че на 6 май, 1992 г. клиниката на

52

n_p Д?конатан Райт, уваЖаван специалист по хранене, е билаатакувана от 22 въоръЖени мъЖе с насочени срещу персоналаи пациентите оръЖия. Причината за тоба била, че този лекарлекувал с безопасни естестбени субстанции, които обаче "несе ползвали с одобрението на FDA". Били конфискувани меди-цински картони на пациенти, работна документация и вита-мини.

Според "Кънскзмър рипортс мегъзин" оборотът от билко-вите продукти, които се продават на дребно свободно в САЩ,е около 1,5 млрд. USD и се увеличава с около 15% годишно. Нофармацевтичните компании искат да експроприират и тазитърговска дейност. Преди няколко години СЗО, която също епод контрола на Лекарствения т р ъ с т и следва неизменно него-вата политика, провъзгласява нова технология наречена "фар-мапринтинг". Тя ще моЖе да се прилоЖи, за да се отнеме право-то на хората да ползват природни източници за лечение, как-бито са например билките, защото фармацевтичните компа-нии ще им ги създават "същите" по изкуствен начин, като т еестествено ще бъдат вече патентовани и следователно изк-лкзчително доходоносни! Под предлога, че досега тези билки сабили прилагани нестандартизирано (меЖдувременно "нестан-дартизирано" с тях са се лекували успешно милиони за послед-ните 2 хилядолетия) и за да се намалят рисковете от странич-ни ефекти! Да, т е искат да патентоват това, което расте наполето, за да ао купувате от тях, а не да си го откъснете самиили да го вземете сбободно от билковата аптека! Това вече сеслучва в някои страни, като Канада например.

С Декларацията от Алма Ата от 1978 г. СЗО всъщност раз-простира ефекта от доклада на Флекснер по цялото земнокълбо. Отново "6 името на здравето и благополучието" на хо-рата в целия свят се налагат меЖдународни правила и крите-рии за практикуването на медицина. По такъв начин, кактопише д-р Ланкто, "контролът върху здравето се прехвърля отнационалните правителства върху едно световно прави-телство... което никой не е избирал. Какво означава (да имаш)право на здраве? Това означава правотото да те тъпчат с ме-йикаменти. То отваря широко вратите на една медицина наглобална болестност, независимо дали ние искаме това или не.Ваксинациите и медикаментите се налагат на хората по целиясвят..." Спонсорите на тази конференция проведена 6 Алма

53

Ата, отново са фондацията "Рокфелер", Световната банка,УНИЦЕФ.

Ще продълЖа още малко с думите на д-р Ланкто: "Тази гло-бална манипулация е изклктително фина. Точно когато населе-нието на нашата дърЖава започва да осъзнава контрола, уп-ражняван от индустрията върху здравето и наличието на ко-рупция в правителството, и да изисква промяна, световнитеоргани на властта пристигат като рицар в бляскави доспехи вимето на благополучието на хората от цялата земя. И ние сменапълно заблудени. Защото кой би се усъмнил в почтените на-мерения на СЗО? Но кой бсъщност контролира СЗО? Това евъпросът. И също отговорът. ООН, политическата ръка насветовните финансови магнати, меЖду които са и тези, подк-репили доклада на Флекснер и неговото прилагане. Все по-финои по-фино медицинските и политическите властови институ-ции ни ограбват от това, което ни принадлеЖии и което е на-ше право. Те установяват правилата и правят законите, чрезкоито ни експлоатират. Това е реЖим на медицински терор.Това е световен монопол..."

В края на 80-те години ООН приема Конвенция за праватана детето. За какви права обаче става въпрос? На практикатози документ отнема на родителите възможността да ре-шават сами кое е най-добро за здравето на децата си и ги карада се подчиняват на административните власти, които вечезнаем чии интереси обслуЖват. Конвенцията приема, че дете-то има право на избор, изява, религиозна свобода и т.н., но само6 границите на това, което е позволено от закона или което евъв връзка със здравето, дефинирано от същия този закон.Стимулира се профилактиката, но как? Не чрез подобряване наусловията и стандарта на Живот и съответно на хигиената,които са най-ваЖните здравословни фактори, а преди всичкопод формата на масови имунизации. Тази конвенция дава правона властите да налагат със сила и срещу мнението и волята народителите: ваксинации, кръвопреливане и изобщо "научна"медицина и "лечение" с токсични синтетични препарати вмес-то изпитани естествени терапии.

През последното десетилетие във фармацевтичната ин-дустрия се забелязва сливане и окрупняване на компаниите вогромни концерни. По този начин се цели намаляване на начал-ните инвестиции, съкращаване на персонал и съответно пес-

54

тене на средстба u no-голяма конкурентноспособност. Такапостепенно малките фирми ще бъдат глътнати от индустри-алните гиганти, а последните ще придобият още по-голямамощ и влияние при определяне на начина на здравеопазване (бо-лестоопазване).

Глава 3. Холистична медицина. Ролята на стресаза развитието на различни заболявания

Холистичният* подход в медищшата, за разлика от редук-ционистичния, разяснен в глава 1., възприема един по-широк въз-глед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуал-ните й прояви и процеса на лечение. Той разглеЖда целия човеккато съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи синива - физическо, умствено-емоционално и духовно - всяко оттях със своя организация и енергийна структура. За да моЖе данаправи истински напредък медицинската наука трябва да взе-ме за отправна точка на своите изследвания единството наВселената и факта, че човекът във всичките измерения на сво-ето съществуване непрекъснато е в двупосочно взаимодействиес окръжаващата го среда. Това е било известно още на древнитемъдреци и лекари. А ето какво пише известният съвремененучен Фритьоф Капра в своята книга "Тао на физиката":"Единството на Вселената...е едно от най-ваЖните откритияна съвременната физика... Квантовата теория изостави иде-ята за отделно съществуващите обекти... Тя започна да разг-лежда Вселената като мреЖа от взаимнопреплитащи се физи-чески и умствени връзки, чиито части могат да се определятсамо посредством връзката им с цялото."

Един елемент, на който конвенционалната медицина не об-ръща сериозно внимание, но на който холистичният подходотделя ваЖно място, това е двупосочната връзка УМ/ЕМО-ЦИИ - ТЯЛО. Според многобройни проучвания в целия свят неп-рекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания- т.е. тези, които се развиват под въздействие в различна сте-пен от страна на психо-емоционалното състояние на човека.Хипократ е твърдял, че да си здрав, това означава да си пос-

От гръцки - holos означаба "цял, цялостен

55

тигнал хармония както със самия себе си, така и с околниясвят. Според него здрабето е динамично рабнобесие, постигна-то чрез Живот 6 съответствие с природните закони. Той евярбал, че това, което става 6 ума, засяга и тялото и че човектрябва да се лекуба във всичките му измерения, като се имапредвид и средата, в която той Живее и работи.

През 1870 година известният хирург сър ДЖеймз ПадЖетизразява своето убеЖдение за ваЖната роля, която играе депре-сията при възникването на раковите заболявания. Тази връзкаобаче е била известна още на римския лекар Гален преди близодве хилядолетия.

В началото на бека Фройд разбива теорията, че неизразе-ните емоции думи или действия водят до някакво заболяване.Д-р Уолтър Кенън, физиолог с холистичен подход към човека,работил б "Харвард медикъл скул" през 30-те и 40-те години,вземайки предвид откритията на друг физиолог - Клод Бернар,

-се опитал да открие елементите, които поддърЖат вътреш-ната среда на организма в динамично равновесие, което той на-рекъл хомеостаза. Кенън смятал, че хомеостазата е много по-вече от биохимични реакции, регулирани от нервната система.Той твърдял, че нормалните преЖивявания и събития в Живо-та - преумора, всекидневни гриЖи и пр., оставят своя отпеча-т ъ к върху тялото и че болестите би следвало да се изучаватименно от тази гледна точка. Д-р Франц Алекзандър, психи-атър от Чикаго, заябяба през 1939 година, че "много хроничнистрадания се причиняват не от външни механични, химичнифактори или микроорганизми, а от продълЖителен функци-онален стрес от всекидневния Живот на индивида в борбата муза съществуване."

Елмър и Алис Грийн от "Менингер клиник" в резултат насвоите изследвания и опити дават следното заклк>чение:"Всяка промяна във физиологичното състояние на организма сесъпровоЖда от съответна промяна в умствено-емоционалнотосъстояние и обратно - всяка промяна в умствено-емоционално-то състояние, съзнателно или несъзнателно, се съпровоЖда отпромяна във физиологичното състояние."

В резултат на многобройните наблк>дения и проучвания досе-га моЖе да се заяви, че фактор от изключителна ваЖност за под-дърЖане на хомеостазата се явява имунната система и особеновръзката на последната с психичния Живот на човека. За осъ-

56

ществябане на профилактиката и лечението на огромен бройзаболявания от първостепенно значение е да се познава природа-та и начинът на работа на ума, същността на стреса и по какъвначин емоциите, които изпитваме, намират отразкение втялото. Благодарение на сравнително новата наука психоневро-имунология вече имаме някои отговори на тези въпроси от глед-на точка на физиологията и биохимията. Установена бе връзка-та емоции - кора на главен мозък - лимбична система* и хипота-ламус** - хипофиза - ендокринна система - имунен отговор.

Какво представлява стресът? Това е неспецифичен отговорна организма на всяко поставено пред него изискване. Той моЖеда се дефинира още и като условие в средата, което води до по-веденческо приспособяване. Няма голямо значение дали това есвързано с приятни или неприятни изживявания. За стрес въвфизиологичния смисъл на понятието се говори, когато той за-вършва с адаптация, т.е. без развитие на преходни или трайнипатологични процеси - това е т.нар. еустрес. Стресът, при кой-то се нарушава адаптацията на организма, в резултат на коетосе развива болестен процес, се нарича дистрес. Най-често, кога-то в медицинската практика и в популярната литература сеговори за стрес, се има предвид именно дистресът.

Трябва да се подчертае, че е неспецифично само предизвиква-нето на стрес-синдрома, но типът на стресовата реакция (напр.съчетанието от промените в хипофизата, надбъбреците, тиму-са и стомашно-чревния тракт) е високо специфичен. Адапта-ционната реакция, която се предизвиква, е силно зависима от Жи-тейските преживявания на индивида в миналото, от значениетона стреса като определен сигнал или символ за него, и до извест-на степен - от конституционалните му особености. ВъзмоЖнос-тите за справяне със стреса зависят изклкзчително много от на-чина ни на мислене и възприемане на света. Затова правилното

* Най-общо казано, лимбичната система е част от глабния мозъки е свързана с осъществяването на основни функции на нервнатасистема като чубственото състояние, настроението, инстинктите,запаметяването. Заедно с хипоталамуса играе баЖна роля по отноше-ние на регулацията на някои вегетативни прояви, контрола и форми-рането на биологичния ритъм, сексуалното поведение, възникванетона определени емоционални състояния и мотивацията.

** Хипоталамусъпг е част от междинния мозък, б който са разпо-лозкени редица вагкни ядра. Секретира неброхормони и е висш подко-Р°в център на вегетативната нервна система.

57

бъзпшпание и образование още от ранна детска бъзраст могат дабъдат клкзч към разрешабането на много проблеми 6 Житейскияни път и съотбетно да ни предпазят от голям брой заболявания.

Стресът активира изклкзчително симпатиковата нервнасистема (СНС)* и по този начин промените в психичното със-тояние достигат до телесните структури, като се предизвик-6а отделянето на определени вещества - катехоламини** ихормони.

Ако стресът се последва от съответната физиологичнареакиия (т.е ако той се "изразходва"), тоба би имало много мал-ко вреда за тялото. Но тъй като създаденото напрежение най-често не се освобождава поради евентуални соииални последи-ци за индивида, то се "натрупва" в организма. Това постепенноводи до хормонален дисбаланс, докато накрая се получат види-ми и обективно установими патологични промени в тялото.Успешното използване от организма на реакцията борба-или-бягство е било въпрос на Живот и смърт преди векове, но сегатакъв отговор е най-често неприемлив за обществото. Проб-лемът е в това, че социалните условия са се променили значи-телно, но реакциите на нашия организъм не са.

По определени физиологични механизми стресът предизвик-ва увреЖдания в сърдечно-съдовата система, като моЖе да спо-могне за развитие на исхемична болест на сърцето, инфаркт,инсулт и др. Отрицателните емоции водят до повишаване на

* Симпатиковата и парасимпатиковата нервна система са два-та дяла на Вегетативната нервна система. Последната регулира пре-димно функииите на Вътрешните органи и допринася най-много заподдържането на телесната хомеостаза. Тя осигурява и връзката намозъка с вътрешните органи, кръвоносните съдове и т.н.

** Катехоламините са вещества, отнасящи се към тъканнитехормони и медиатори, които вземат Вазкно участие В редица функциина организма, като например обмяна на Веществата, кръвообращениеи т.н. Към тях спадат адреналин, норадреналин, серотонин, хиста-мин и допамин.

Медиаторите са химични вещества, посредници в организма, чрезкоито се предабат импулсите мезкду нерВните клетки или от нерв наизпълнителен орган (мускул, Жлеза и др.). При различните емоции ичувства преобладава отделянето на определени медиатори и хормо-ни: например при страх и тревога има повишено излъчване на адрена-лин, а при гняв и готовност за действие и агресия - на норадреналин.Чувството на скука и раздразнение води до засилено отделяне на кор-тизон.

58

артериално налягане, учестябане на пулса и дишането, промяна6 секреторната и двигателната функиия на храносмилателниятракт и 6 напрежението на тонуса на скелетната мускулату-ра, засилена съсирбаемост на кръвта и др. Повишеното отделя-не на адреналин и кортизон увеличава количеството на липиди-те 6 кръвта, които се натрупват в стените на кръвоноснитесъдове. Мобилизира се отделянето на глкзкоза от черния дроб имускулите, намалява инсулиновата секреция. Засилва се излъч-ването на различни хормони - адренокортикотропен, сомато-тропен, тиреотропен и др. Повишава се и потребността откислород на миокарда. При наличие на коронарна болест доста-вянето на кислород за сърдечния мускул е сериозен физиологиченпроблем, тъй като равновесието меЖду кислородната потреб-ност и коронарното кръвообращение е нарушено и всяко пови-шаване на симпатикусовия тонус води към още по-голямо разс-тройство на този баланс. Променя се йонното съотношение ка-лий-натрий и това оказва отрицателно въздействие върху сък-ратителната способност на сърдечния мускул, като би могло дадоведе и до смъртен изход дори без да има склеротични променив коронарните артерии. Тези неблагоприятни ефекти допълни-телно се засилват от нездравословният начин на хранене, тк>-ткшопушенето и неподходящият реЖим на двигателна актив-ност. Засега един от най-добре проучените рискови фактори заразвитие на исхемична болест на сърцето е т.нар. модел на по-ведение на личността тип А. Това понятие е въведено от М.Фридмън и Р. Розенман през 50-те години. В най-общи линии хо-рата с поведение тип А се характеризират със: голяма амби-циозност, стремеЖ към успех, агресивност, нетърпеливост,конкурентност, прекомерна професионална загриженост, тен-денция към силно ускорени темпобе при изпълнението на пове-чето физически и психични дейности, екстровертност, хипо-хондричност, невротичност. При хората от този тип се отде-лят значително по-големи количества кортизон и адреналин.Обикновено родители с такова поведение го предават на своитедеца.

Несъмнен интерес представлява и обособяването на опреде-лен личностов тип - С, със засилена склонност към развитие наРакови заболявания. Съществуват много данни, които показват,че потискането на имунната система в резултат на остър илихроничен стрес е основният механизъм, по който психологични-

59

me u социалните фактори могат да окаЖат влияние бърху по-явата на рака. Натрупването на Житейски събития, особено за-губата на близки същества, води до възникването на депресивниреакции и на синдрома "безнадезкдност-безпомощност". На би-ологично ниво това съответно предизвиква намаляване наТ-лимфоцитите и потискане на дейността на клеткитеубийци. Колкото по-силно и по-продълЖително е въздействиетона отрицателните емоции, толкова по-значителни са наруше-нията б работата на различни органи и системи 6 организма, итолкоба по-голяма е възмоЖността за тяхното хронифициранеи превръщането им в психосоматично заболяване.

В началото на 70-те години д-р Хърбърт Бенсън, кардиологв "Харвард медикъл скул", изучава връзката стрес - повишеноартериално налягане. Той предполагал, че организмът трябвада разполага с ефикасен механизъм, който да предизвиква про-тивополоЖен на стреса ефект. Изучавайки хора, практикува-щи релаксация (отпускане) и медитация, Бенсън отчел забавя-не на пулса и дихателната честота и пониЖаване на стойнос-т и т е на кръвното налягане. Това състояние било наречено отнего отговор на релаксацията.

При хора, занимаващи се с релаксация от по-дълго бреме,кръвното налягане по начало е с по-ниски стойности и не сепроменя съществено по бреме на самата практика. Кислород-ната консумация се намалява значително - меЖду 10 и 20% още6 първите минути (при сън тя спада само до 8 %, и то след ня-колко часа от началото на заспиването), като в същото времесе подобрява използването на кислорода от клетките. Увели-чава се и кръвният ток, особено към мозъка. Наблк>даба се об-що намаляване на метаболизма, като по този начин се съхраня-ва енергия. Изследванията показват, че отношението кисло-род-въглероден двуокис остава почти постоянно по време нарелаксация, докато по време на сън количеството на въглерод-ния двуокис 6 кръвта значително се увеличава. За разлика отхибернацията, т.е. изкуственото външно понижаване на тем-пературата на тялото, където също има забавен метаболи-зъм, тук ректалната температура остава нормална. Устано-вено е, че при дълбока релаксация се намалява излъчването надва от най-ваЖните стресови хормона - адреналина и кортизо-на, и съответно се пониЖава количеството на холестерола вкръвта.

60

Д-р Уолтър Хес, швейцарски лауреат на Нобелова наградаза постиЖения в областта на физиологията, е предизвикал фи-зиологичните промени, свързани с отговора борба-шш-бягствопри котка, дразнейки с електрически ток определена част отхипоталамуса. Но стимулирайки друга област в него, той успялда предизвика точно обратния ефект - т.е. подобен на тозипри релаксация. Д-р Хес нарекъл тази реакция трофотрофиченотговор и го описал като защитен механизъм срещу стреса испомагащ възстановителните процеси.

Дистресът предизвиква изчерпване на енергийните запасина тялото, увеличаване на ентропията и съответно дезенера-ция и стареене. Умственият, емоционалният и физическиятдистрес нарушават хармоничното взаимодействие меЖдутрите нива на съществуване на човека и блокират свободнотопротичане на енергия. Повечето хора Живеят в непрекъснатаадреналинова свръхстимулация, която в края на краищатапричинява изтощаване на организма.

Релаксационните техники предизвикват в орзанизма про-тивополоЖни на стреса физиологични процеси, при което сесъхранява енергия, и следователно водят до забавяне на проце-са на стареене. При проведено изследване от д-р Р. Уолъс е ус-тановено, че хора, занимаващи се например от 5 години с релак-сация и медитация, имат средно с 15 години по-ниска биологич-на възраст от хронологичната в сравнение с непрактикуващи.

Интересно проучване е направено във връзка с млечната ки-селина - страничен химичен продукт от стреса. Производство-то й се стимулира от СНС. Получава се при интензивна мускул-на работа, когато снабдяването с кислород не е адекватно и немоЖе да се достави необходимата енергия за работата намускула. Млечната киселина се елиминира в периодите на почив-ка и особено по време на сън. Тогава тя се разграЖда, тъй като впокой кръвният поток е увеличен и носи повече кислород.Проследяването на физиологичните показатели по време надълбока релаксация показва отслабване на дейността на СНС инамаляване на спазъма на кръвоносните съдове. Това веднага во-Qu go пониЖаване на артериалното налягане и повишаване накръвния ток към мускулите, като по този начин се доставянуЖния кислород и се разграЖда млечната киселина. Според про-учванията на Уолъс и Бенсън по време на релаксация и медита-Ция нивото на млечната киселина в тялото намалява 4 пъти по-

61

бързо, отколкото при нормална дейност на тялото и 3 пъти по-бързо, отколкото по бреме на сън, като нивата спадат рязкооще 6 пърбите 10 минути след започване на практиката!

Защо се обръща такоба внимание на млечната киселина?Изследванията показват, че при хора, които страдат от нев-рози и тревожност, нивата на този метаболит 6 кръвта са по-високи. Когато 6 организма се urokekmupa млечна киселина, сенаблкздава значително увеличаване на тревожността! При хо-ра с повишено кръвно налягане има по-големи количества млеч-на киселина в кръвта, отколкото при хора с нормално и притакива, които прилагат редовно релаксационни техники и ав-тогенен тренинг.

Релаксаиионните практики имат благоприятен ефект не са-мо върху физическото тяло, но и върху психичното състояние начовека. С тяхна помощ бихме могли да се справим с комплексите,страховете, фобиите и вътрешните конфликти, които обикно-вено стоят скрити дълбоко в нашето съзнание и най-често са ис-тинската причина за развитието на много психични и психосома-тични разстройства. Всяко наше преЖивяване се регистрира вума и остава там. В началото то обикновено е в съзнателната мучаст, но постепенно се измества все по-дълбоко в подсъзнанието,където се съхранява. Чрез подходящ автоаенен тренинг моЖем даизследваме ума и да стигнем тези негови части, до които нямамедостъп в обикновеното будно състояние. Така моЖем да разберемзащо имаме дадени предразсъдъии или мнение по различнивъпроси, защо действаме по определени начини. След като изва-дим "на светло" съдърЖанието на нашето подсъзнание, бихмемогли да изчистим нещата, които са ни затормозявали годининаред. Енергията, която е била необходима за потискането им, сеосвобоЖдава за лечение или творчество и по този начин Живо-т ъ т на индивида става по-хармоничен. Практикувайки, с тече-ние на времето човек придобива по-голямо разбиране за начина наразсъЖдение и вярванията на другите и това води до подобрява-не на взаимоотношенията му с тях.

Много добре се повлияват от релаксация: симпатикото-нично обусловена хипертония, тревоЖност, функционални сър-дечни оплаквания, астма, мигрена и др.

Доказателства за силата на нашия ум дават д-р Карл Си-мънтън и д-р Бърни Сийгъл в своите книги, като описват слу-чаи на хора, победили рака само със силата на своята воля и по-

62

ложително мислене, въздействайки върху подсъзнанието си(вж. "Библиография"). Не можем да пренебрегваме и многото"необясними" изцеления, които срещаме в литературата. Ноконвенционалната медицина като че ли предпочита да не забе-лязва и да не се занимава с подобни "случайности".

Ефектът на плацебо, който вероятно е много по-широкоразпространен, отколкото си мислим, също доказва огромниялечебен потенциал на съзнанието и положителните очакванияза резултата от лечението, но той може да бъде разбран самоако разглеждаме ума и тялото като едно цяло. Два много важнифактора, които за съжаление най-често не се вземат предвид,са волята за зкивот и вярата на болния, дори подсъзнателнитему идеи и настройка към терапията и/или лекуващия. Д-р Дже-ръм Франк от болницата "Джон Хопкинс" дава за пример мно-го случаи, между които и на един лекар, експериментирал припациенти с кървяща язва на дванадесетопръстника. Лекарятвсъщност им поставял ампули с дестилирана вода, но имказвал, че това е нобо лекарство, което ще ги излекува. При70% за период от една година имало чудесен резултат. Процен-т ъ т обаче на положително повлиялите се, когато "лекарство-т о " им било слагано от сестрата, бил само 25! Според д-рВирджиния Вийч от Сан Франциско "има огромна разлика меж-ду една лъжица с бода, дадена 6 устата на пациента безучаст-но, и същата лъжица с бода, дадена му от човек, който показваистинска загриженост и съпричастие към болката му".

Спомням си случая, който ни разказваше един преподава-тел по хирургия. За операция при негов колега от провинциятадошъл мъж, който бил с диагностицирай рак на стомаха. Кога-то го отворили на операционната маса, установили, че нищо неможе да се направи, тъй като процесът бил много напреднал ибез да пипат нищо повече, го затворили. Но когато дошъл в съз-нание след упойката, му казали, че са му изрязали язва на сто-маха и сега е вече "нов" човек. И той действително станал та-къв - след няколко години, когато дошъл на преглед, се устано-било, че от рака в стомаха няма и следа. Това показва, че принякои хора вярата в лечението и позитивната нагласа иматголямо значение за оздравителния процес.

Д-р Б. Сийгъл споделя едно интересно наблкздение, направе-но преди години. Забелязали, че американците от японски про-изход понасят значително по-тежко облъчването, което се

63

праби понякога при ракови заболявания. В края на краищата сеустановило, че т е подсъзнателно свързват тази терапия сатомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки, при коетозагинаха няколко стотин хиляди японци, а хиляди други носятпоследствията от облъчването.

Не трябва да забравяме, че не всички болни са лечими неза-висимо какви методи се прилагат. Понякога има поддържащипричини от околната социална или природна среда, без чиетоотстраняване не моЖе да се постигне трайно излекуване. Имаи хора, които подсъзнателно не Желаят да са здраби. При тяхболестта е средство да избягат от проблемите си или пък имноси "печалба" - т.е. по този начин т е получават вниманието,което търсят, или пък манипулират другите.

За да имаме успех в лечебната си дейност трябва да свикнемда търсим значението на здравните неблагополучия за Живота напациента и да задаваме въпроса: "Защо се явява тази болест точ-но сега?" МоЖе би тя е изява на емоционален или духовен проблем,и като такъв не би могла да бъде излекувана с обикновени физи-чески въздействия като алопатични медикаменти и хирургия. Вподобни случаи оздравяването изисква целенасочените и съзна-телни усилия от страна на болния и промяна в мисленето.

Един от недостатъците на съвременната медицина е, четя не гледа на болестта като на повик за промяна в начина нина окивот и средство за духовно развитие и израстване, акакто вече отбелязах, като на външен "враг", който "нинапада" и срещу когото лекарят трябба да се "бори". Този под-ход е свързан с поставяне на пациента 6 пасибна позиция, в ко-ято има малко свобода за избор и контрол над Живота си.Според холистичния подход активното сътрудничество наболния в процеса на лечение е от съществено значение за бла-гоприятния краен резултат. Лекарят и пациентът трябва д -са равнопоставени и да работят като един екип, всеки със своиюе отговорности, със зачитане на мнението на лекуващия ctи запознаването му с предлаганите терапии. Според д-р Тревен,известен австрийски лекар по обща медицина: "Взаимното до-верие меЖду лекар и пациент, съчетано със знание и чувство залична отговорност - ето основата за успешна работа..." Нетрябва да се забравя, че гриоката за здравето е на първо мястогризка на този, който иска да бъде здрав, а целта на лечениетое пациентът да стане колкото се мооке по-малко зависим от

64

лекаря! Целта на сегашната система на здравеопазване обаче еточно обратната.

Един факт, който ми направи впечатление при кампаниятаза набиране на пациенти от семейните лекари, бяха многоторазлепени обяви от този род: "Изберете лекаря X., който ще сегршки (денонощно) за здравето на вас и вашето семейство." Товапослание отразява изкривената представа за взаимоотношени-ята, за които стана дума no-горе. Всъщност лекарят би тряб-вало да напише, "който ще ви помага да се гршките за собстве-ното си здраве".

Не е възмоокно да се лекува истински без ясна представа затова какво представляват здравето, симптомите и болесттаи каква е същността на лечението! За да мозке да се даде пре-ценка за това дали протича в правилната посока терапията,трябва да се познава законът на Херинг. Той взема под бниманиейерархичната подреденост на трите ниба, за които вече станадума - физическо, умстбено-емоционално и духовно, както и зна-чението на дадена функция или орган в рамките на всяко едноот тях. Най-общо могке да се каЖе, че т е се подреЖдат във въз-ходящ ред по следния начин - физическо (относително най-маловагкно), следба умствено-емоционалното и най-високо стоидуховното. Във всяко от тях също има йерархия - например въвфизическото най-ваЖни са главният и гръбначният мозък, пос-ле сърцето, бъбреците, белите дробове и т.н., като комката енай-периферният и сравнително най-маловазкен орган.

Законът на Херинг гласи, че ако по време на лечението сенаблЪдава преместване на увреждането от по-ваокни към по-маловазкни нива и от по-ваокни централни органи към по-мало-вазкни и периферни, действително настъпва излекуване. Ако сенаблЪдава противополоокният процес, т.е. придвиокване на ув-резкдането в дълбочина и към по-ваокни вътрешни органи, товаозначава, че болестта се потиска и задълбочава.

В практиката непрекъснато се наблк>дабат тези явления.Типично например е, особено при деца, появата на бронхиална ас-тма след третиране на когкни проблеми с различни мазила, осо-бено кортикостероидни кремове. При прегледа се установява, чеоплакванията от задух и кашлица са се появили скоро или непос-редствено след изчезването на обрива. Родителите, както и по-вечето лекари мислят, че коЖният проблем се е излекувал, а се еПоявила "нова" болест. В действителност то6а е "старата" бо-

65

лест, която е била потисната и сега се изябяба на по-опасно мяс-то 6 организма, като засяга по-Важни за жибота органи - 6 слу-чая белите дробове. Ако лечението, което се приложи, е правил-но, трябва да се наблкздаба следният процес: пърбо изчезватсимптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевре-менно се появява отново обривът. Това показва, че той е бил са-мо потиснат, а не излекуван. След известно време преминава итой и тогава детето е Вече наистина здраво.

Както споменах б Глава 1., даването на алопатични медика-менти или предприемането на хирургична интербенция, насоче-ни само към премахването на оплакванията с цел "бързолечение", е опасна практика, защото по този начин не се лекувапричината за страданието. Въпреки че често може да настъпибременно облекчабане, болестта продължава да съществува 6организма и да търси ново място, където да се изяви. Кактосполучливо е казано: "Премахването само на симптома е като даубиеш този, който ти е донесъл лоша вест." Т. е. чрез прибърза-ното приложение на конвенционалните терапии се унищожаватименно онези ценни знаци, които ни предупреждават заопасността, която вече тлее 6 организма. Понякога изглежда, чеострото състояние е излекувано, но след време разбираме, че ця-лостното здравословно състояние на човека се е влошило - т.е.острата болест е преминала в хронична. От своя страна безог-ледното прилагаме на алопатични медикаменти и хирургиямного често обърква реакциите на организма и лечението по-късно с естествени методи става много по-трудно, а понякога иневъзможно. Защо лекарите най-често потискат, а не лекуват?Защото ги учат да се подчиняват сляпо на "научната" догма - 6години, докато следват медицина, и после още няколко, докатовземат специалност. Никой не им казва, че нерядко дори само ед-но изчистване на организма чрез краткотрайно гладуване илиплодова диета може да помогне на човек да се отърве от тормо-зили го с години хронични проблеми, а в отделни случаи и оттежки заболявания като рак например.

Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представ-ляват уникалния начин на реакция на организма към стреса иусилията за преодоляването му. Начинът на проявление на те-зи признаци показба посоката на най-малкото съпротивление,което избира имунната система, за да ни защити по най-доб-рия начин. Хомеопатията например е ефикасна и наистина ле-

66

куба именно поради факта, че прилаганите от нея лекарствадействат в същото направление, както и защитните сили наорганизма и така му помагат да се справи с болестта. Споредносителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дк>бо "за-падната медицина ще стане научна само тогава, когато лека-рите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума,които действат според лечебните закони на природата".

При общоприетата сеза практика 6 алопатията на опреде-лена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на ня-каква болест. Според холистичния подход обаче болестта е са-мо една. Тя представлява разстройството на Жизнената сила,което се изразява в различни оплаквания на различните ниваспоред индивидуалната реактивност и конституиионалнитеслабости на индивида и затова протича специфично при всеки.Ето защо индивидуалният подход е толкова ваЖен за успешно-то лечение. Отново ще се позова на Хипократ, според когото"по-ваЖно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколко-то от каква болест е болен." Когато определяме лечебния плантрябва да обръщаме внимание именно на различията мезкдухората, на уникалния начин на Живот и нуЖди на всеки, кактои в спецификата в изявата на болестта при всеки. С друаи ду-ми, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактниболести. Една от слабостите на официалната медицина е, четя лекува всички по един и същи начин независимо от претен-циите за обратното, които заявява. За разлика от алопати-ята, която се е съсредоточила върху болестта, алтернатив-ните терапии насочват вниманието си върху болния, затова икато цяло са по-успешни.

Здравето не е статично състояние, а динамично равнове-сие. За да се постигне и поддърЖа, се изискват нашитепостоянни осъзнати усилия, а не "магически хапчета". Да сиздрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да Живеешв охолство. Здравния модел, който предлага холистичниятподход, изяснява състоянието на човека на всичките му нивана съществуване - физическо, умствено-емоционално и духов-но. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията сикъм околните и себе си е разрушителен, това показва, че той еболен дълбоко в своята същност. Здравето не се измерва самочрез липсата на видима болест, но и чрез начина на мислене икачеството и съдържанието на окивота, който водим. Послед-

67

ните две категории обаче не влизат в полезрението намедицината. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва даобхваща всички измерения на съществуване на болния. Кактоказва Рене Дк>бо: "Да разрешиш проблемите свързани с болест-та не е еднозначно с това да направиш някого здрав и щастлив.Последното изисква мъдрост и проникновение, които са отвъдмедикаментите и терапията."

Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духов-ното израстване и разкриването на творческия потенциал наиндивида, използван за благото на всички. Една от задачите налекаря, практикуващ холистична медицина, е да помогне на па-циента да осъзнае ида премахне блокадите, стоящи на пътя нанеговото себеосъществяване. За да моЖе да направи това, ле-куващият трябва първо сам да е полоЖил усилия и да е постиг-нал определена степен на осъзнаване и цялостност, защототова, което човек не е изградил и не носи у себе си, не моЖе да гопредаде на другите. Лекарят се учи и израства цял Живот отконтакта си с хората, които идват да търсят здравна помощот неао. Ако е отворен за посланията, които получава от тях,т е ще му донесат дълбоки преЖивявания и прозрения.

Най-сериозната болест, от която страда човечеството, ебезмерният егоизъм и неспособността да обичаме, и в резул-т а т на това се явяват многобройните проблеми с общуването.Лк)бовта е най-могъщата лечебна сила, но ние обикновено яразбираме много ограничено, затова и приемаме това твърде-ние като нещо абстрактно. Тя има реални физиологични изме-рения във физическото тяло. При един опит, извършен отДейвид МакКлелънд със студенти, бил пуснат филм за майкаТереза, отдала, както знаем, своя Живот в гриЖа за бедните.След проЖекцията 6 кръвта на студентите е било установеноповишаване на определен тип имуноглоболини, което показвалозасилване на имунната защита. МакКлелънд нарекъл това"ефектът на майка Тереза".

Необходимо е да отчитаме факта, че всеки процес на лече-ние има два взаимосвързани компонента - лечение на остритесимптоми и дългосрочна програма за постигане на по-доброздраве чрез здравословен начин на зкивот. Понякога се налаза дасе овладее сериозно или Животозастрашаващо състояние итова, разбира се, не моЖем да направим с фитотерапия илимасаЖи. Активната намеса от страна на лекаря нерядко е оп-

68

рабдана и дори наложителна, особено при трабми и кризиснисъстояния, но холистичният възглед предполага бяра 6 интели-гентността на природата и преди всичко 6 активното подпо-магане на собствените лечителни сили на организма чрез естес-твени терапии. Здравият разум е най-ваокен при избора на лече-бен план във всеки отделен случай и всеки лечебен метод тряб-ва да бъде прилаган по начин, който е най-подходящ за пациента- самостоятелно или в комбинация с други, имайки предвид те-зкестта на състоянието и индивидуалните особености навсеки.

Холистичната медицина не представлява просто механиченсбор от различни терапии. Тя има за своя основа философията нахолистичния подход и вклк>чва хилядолетната мъдрост и опит,натрупани по отношение на целия човек и лечебната практика,вклк>чително и всичко смислено и полезно от достиженията насъвременната медицинска наука и техника. Нито един методобаче сам по себе си не обхваща напълно всички аспекти на здраве-то и болестта, затова за да имаме успех в лечението, трябва дапритежаваме добри познания за възможностите на различнитетерапии и техните ограничения. За да се постигне напредък в ле-чебната наука медии/ината повече не трябва да бъде разделяна на"конвенционална" и "алтернативна".

Както вече поясних лекарите нямат ясна представа за същ-ността на понятието "здраве" и не се обучават как да помагатна хората да бъдат здрави. Изкуството в медицината е не самода лекуваш вече проявили се болести, но на първо място да пред-пазваш от тях, затова основно място в холистичния подход за-ема профилактиката и здравната просвета. Не трябва да сезабравя, че най-важни фактори за здрава имунна система са пра-вилният начин на хранене, хигиената и закаляването наорганизма! Според д-р Томас Кройс, австрийски лекар, практи-куващ интегрална (холистична) медицина и хомеопат: "Всякатерапия трябва да се вглежда в основите... в режима на храненеи начина на живот на пациента, в условията, които са благопри-ятствали (развитието на) болестта."

Опитите на д-р Хироши Мотояма и на други учени показ-ват недвусмислено, че болестта първо се изявява в това, коетонаричаме енергийно тяло и може да се регистрира със съот-ветни уреди. По този начин може да се определи началото на9адено хронично заболяване седмици или месеци дори, преди то

69

да се е проябшю клинически, и съответно да се вземат необхо-димите профилактични мерки. Но това откритие не се прила-га в практиката, защото ще лиши медицинската индустрияот нейния източник на печалба - болния.

Най-накрая бих искал да обърна внимание на един ваЖенфактор, допринасящ за развитието на болести - замърсяванетона околната среда в резултат на икономическата и военнатадейност на човека. След катастрофата с Чернобилската атом-на електроцентрала например в различни части на света се уве-личиха много раковите заболявания, тези на щитовидната Жле-за и много други.

Според съвсем скорошно проучване, направено от Наци-оналната кампания за чист въздух, съвместен проект на Гру-пата със специална задача "Чист въздух", Националния т р ъ с тза околната среда и Групата за научни изследвания в интересна обществото в САЩ, летният смог в американските градовеот източните щати отклк>чва около 6,2 млн. астматичнипристъпа всяко лято и е причина за хоспитализирането на око-ло 53 000 души и приемането на 159 000 души в отделенията заспешна помощ. Само в щата Тексас през летния период има4600 хоспитализации, 1700 приема в спешни отделения и около660 000 астматични пристъпа. За Нк> Йорк данните съответ-но са - 4100, 1200 и 510 000.

Всекидневно човек приема с водата и храната сипестициди, както и химически съединения от изкуственитеторове. Това са чуЖди и вредни за организма вещества, с коитотой трябва да се справя, да обезврежда и да изхвърля от себеси, за да е здрав. Пестицидите променят биологичната стой-ност на хранителните продукти, намаляват количеството навитамин С в тях. Безогледното им прилагане не намалява, асъздава нови проблеми във връзка с охрана на реколтата. Раз-вива се устойчивост към препаратите и се появяват нови ви-дове вредни организми. Това изисква допълнително натоварва-не с пестициди и търсене и прилагане на нови препарати, ко-ето още повече увеличава риска от замърсяване на селскосто-панската продукция, цялата околна среда и съответно попада-нето им в човешкия организъм.

Ето какво пише проф. д-р Ставри Стоянов за изклкзчителнотоксичния и с дълаотраен период на Живот хербицид ДДТ, чи-ето разлагане в природата протича много бавно: "Успешното

70

решаване на екологичните проблеми се заклкгчва в избора на ра-дикални мерки за намалябане и отстраняване на негативнотодействие на полихимизацията на биосферата... От 1945 до 1980g. в целия свят са използвани около 5 млн. тона ДДТ, което създа-ба голям фон за съдърЖание на ДДТ 6 околната среда. Сега 6околната среда циркулират над 2 млн. тона ДДТ и ДДЕ, които саотлоЖени на дъното на водоемите и почвата. ДДТ и ДДЕ се на-мират в риби и друаи бионати, във фураЖи и някои хранителнипродукти от растителен и Животински произход, вследствиена което се съдърЖат и 6 майчиното мляко... някои от органич-ните съединения на фосфора притежават невротоксичност присистемно въздействие върху хора и Животни...

...По оценка на здравните органи заболяванията на населе-нието в страни, свързани с продълЖаващо замърсяване наоколната среда през последните 15 години, имат ясна тенден-ция към увеличаване... Съвременните пестициди предизвикватбезпокойство не само поради острата си токсичност, но и по-ради проявената от тях кумулативна способност в околнатасреда - растения, почва, вода, Животни и човек. Особено внима-ние се обръща върху т.нар. дълготрайна токсичност, т.е. вър-ху действието на приетите малки количества акумулиращивредни вещества в течение на години и техните мутагенни,тератогенни и генотоксични действия... Попадайки в биосфе-рата, пестицидите се вклкзчват в кръговрата на веществатав природата, в това число и на биоценозата..."

Пестицидите водят до увреЖдане на първичния и вторичнияимунен отговор и оказват алергизиращо действие. Голямо значе-ние имат особено трудноразграЖдащите се биологично съедине-ния, защото могат да се натрупват в хранителните вериги.

По данни на международната комисия по опазване на околна-та среда и за развитие от изтичането на отрови от фабрикатаза пестициди в Бопал - Индия, при производствена авария са за-зинали повече от 2000 души и над 200 000 са останали слепи исакати. В ЮЖен Виетнам в рамките на екологичната войнаСАЩ употребиха силно токсични хербициди, в резултат на ко-ето бяха засегнати 1,5 млн. души, като 250 000 от тях загинаха.

"Намаляването и отстраняването на замърсяването наВъздуха, водата и почвата представляват първостепенна за-9ача на всяка програма за промоция на здравето", заявява проф.Ч. МердЖанов. А д-р Михаел Тревен казва: "Природата е черве-

71

нагаа нишка, която преминава през всички дисциплини намедицината... Би трябвало бсеки лекар да получи квалифика-ция по екологична медицина... Нашият най-голям проблем днесе почти унищтокената природа... ние трябва да събудим съзна-нието на пациентите и на хората изобщо за проблемите наоколната среда и да ги убедим, че всеки носи своя дял от отго-ворност... работата не е само до здравето на отделнияиндивид, а до здравето на всички бъдещи поколения."

72

Раздел II. Ваксини и имунизации

Глава 4. Имунизациите - ефикасни ли са т едействително?

В медицината и изобщо в здравната култура един от най-бредните, но за съЖаление пуснал дълбоки корени митобе, е то-зи за предпазния характер на масовите имунизации. На меди-цинската професия и на обществеността от десетилетия севнушава, че те са главният фактор, допринесъл за намаляване-то и изчезването на определени инфекциозни болести и единс-твен метод, чрез който могке да се извършва ефикасна профи-лактика в тази насока и дори да се подобри здравето на чове-чеството като цяло. Както обаче сами вшкдаме, такова нещоне стаба, дори напротив - появяват се ноби, и то още по-сери-озни инфекциозни болести и се увеличава броят на хората схронични заболявания.

Ефикасни и оправдани ли са действително ваксинациите?Ще ви представя някои факти, за да прецените сами.

Трябва да се знае, че епидемиите следват определени циклина поява, развитие и затихване, които не се влияят отимунизациите. Според Британската асоциация за напредък бнауката честотата на детските болести е намаляла с около90% за периода меЖду 1850 и 1940 г., като това се свързва с по-добрените условия на Живот и хигиена още преди навлизанетона задължителните масови имунизационни програми. Смърт-ността от морбили например е била сниЖена с 97% още предивъвеЖдането на съответната ваксина. Във Великобританияепидемиите и смъртността от полиомиелит, които достиг-нали своя връх през 1950 г., са намалели с 82% до 1955 а., когатосе въвеЖда полиомиелитната ваксина. Но интересното е, че вЕвропа, 6 която въобще не са провеЖдани масови ваксинациисрещу едра шарка и полиомиелит, епидемиите заглъхват по съ-Щото бреме.

73

Според публикация на Американската асоциация за напре-дък 6 науката 6 "Сайънс 86": "Европейските страни са изкоре-нили полиомиелита, без да ваксинират всички хора. ВъвФинландия например само една част от населението е биловаксинирано, но заболяването е изчезнало."

Дори СЗО признава, че в страните от третия свят често-тата на заболелите и смъртността нямат пряка връзка спровежданите имунизации, а с хигиената и храненето!

Данните, отразени в доклада на д-р Кристин Севърин на ед-на медицинска конференция, състояла се в Дейтън, Охайо, презноември 1993 г., показват, че през 1989 г. почти три четвъртиот докладваните случаи на морбили (дребна шарка) в щата сабили при ваксинирани хора, като 80 % от тях са били при лицанад 14-годишна възраст. При преглед на 1600 случая на морбилив Квебек, Канада, меЖду януари и май 1989 г. се установява, че58% от разболелите се деца са били ваксинирани. Американски-те центрове за контрол и профилактика на заболяванията(CDC) съобщават за случаи на заболели в 100% ваксинирани по-пулации. Същевременно американското правителство признава,че морбили при здрави деца в училищна възраст е считано за за-боляване с благоприятна прогноза. При повече от 3000 случая надребна шарка в Охайо от 1987 до 1991 г. не е докладван нито единсмъртен случай или пък сериозно услоЖнение.

Ваксината срещу зауьика (паротит) също моЖе да бъдемного неефикасна - случаи на заболяване има при голям бройимунизирани деца в училищна и предучилищна възраст.

Що се отнася до магарешката кашлица (коклкпи/пертусис),половината от няколкото стотин докладвани случая в ОхайомеЖду 1987 и 1991 г. са били при ваксинирани хора. Проучване,публикувано в "ДЖърнъл ъф педиатрикс" през 1989 г., съобщаваза 55% неуспех на ваксината срещу коклкни.

. На меЖдународен семинар относно страничните ефектиот ваксинациите според представител на шведските здравнивласти от 1979 г. в Швеция не се прилага ваксина против мага-решка кашлица поради слабата й ефикасност и високата чес-т о т а на странични действия и поради факта, че епидемиитевъзниквали само у ваксинирани. В Германия също вече не се из-вършва имунизация срещу пертусис, като и в двете страни ня-ма регистрирани смъртни случаи в резултат на болестта.Изследване, публикувано в "Нк> Инглънд дЖърнъл ъф медисин"

74

през 1оли 1994 а., показба, че над 80% от децата над 5-годишнабъзраст, които са се разболяли от коклкзш, са били имунизира-ни според протокола. За периода от 1900 до 1935 г. още предибъвеЖдането на ваксината случаите на магарешка кашлица,бклкзчително и смъртните 6 резултат на заболяването, нама-лели значително - за САЩ със 79%, а за Англия с 82%.

Ваксинациите не само не предпазват ефикасно от болести-те, за които са предназначени, но напротив, увеличават рискаот "заразяване" с тях, като дори самите те могат да предиз-викват възникването на епидемии!

В Япония след въвеЖдането на задължителната имуниза-ция срещу едра шарка през 1872 г. драстично нараства изаболеваемостта, и смъртността. До 1892 г. има вече 29 979 ду-ши починали и всичките т е са били ваксинирани!

В началото на века Филипините преживяват най-теЖкатаепидемия от едра шарка, след като 8 млн. души са получили 24,5млн. дози ваксини, вследствие на което смъртността се увели-чила 4 пъти!

Една година след въвеЖдането на ваксината на Салк шестобласти 6 Нк> Инглънд, САЩ, докладват за значително увеличе-ние на случаите на полиомиелит. Например в Роуд айлънд през1955 г., т.е. непосредствено преди въвеЖдането на полиоми-елитната ваксина, заболелите са били 22. На следващата годинате са вече 122 - увеличението е 454%! В Масачузетс полоЖени-ето било още по-драматично: 273 случая през 1954 г. срещу 2027за 1955, което представлява повишаване на заболеваемостта с642% след въвеЖдане на ваксината! Още тогава лекари и учениот Националния здравен институт на САЩ (NIH) отказвали даваксинират децата си, защото са знаели за неефективността иопасността от тази ваксина. Но различни фармацевтични фир-ми, които били влоЖили пари в разработването й и Национална-та фондация по детски паралич убедили PHS да подпише фал-шива прокламация, че ваксината е безопасна и ефикасна. Етокак финансовите интереси раЖдат митове!

През 1959 г. в Масачузетс 77,5% от всички заболели отполиомиелит, при които се е развила парализа, са били с напра-вени преди това 3 имунизации.

През 1989 г. в Оман избухва най-големият до този моментвзрив от полиомиелит шест месеца след имунизационнатакампания, като 98% от разболелите се са били ваксинирани.

75

През 1986 г. при епидемия от коклкзш 6 Канзас 90% от Всич-ки 1300 разболели се са били ваксинирани. През 1993 з. при по-добна епидемия в Чикаго разболелите се ваксинирани са били72%.

Има различни прийоми, които се използват, за да се предс-т а в я т ваксините като главна причина за ликвидирането илизначителното намаляване на определени инфекщюзни болести.По време на слушания в Конгреса през 1962 г. д-р БернардГрийнбърг от отдела по биостатистика към Университета 6Северна Каролина заявява, че случаите на полиомиелит са сеубеличили драстично след бъбезкдането на масобите имуниза-ционни кампании, но статистиките са манипулирани от PHS,за да се придобие протибополоокното впечатление.

След започването на масовите имунизации съвсем целена-сочено са били променени стандартите за поставяне на диаг-нозата "полиомиелит", както и дефинициите на други болестис цел броят на заболелите да изглегкда по-малък и по този на-чин да се "докагке" ефикасността на ваксинациите. В САЩнапример след въвеждането на Живата полиомиелитна ваксинана Сабин, за да се говори за епидемия от полиомиелит, вечетрябвало да има съобщени не 20 случая на 100 000, както билодотогава, а 35. Освен това бил променен и удълЖен срокът иизискванията за наличие на остатъчна парализа. Заинтересо-ваните компании и лица са прилагали и продълЖават да прила-гат подобни методи не само по отношение на полиомиелита, нои на други заболявания, когато това им изнася и оправдава по-литиката и деянията им.

След въвеждането на по-точни лабораторни диагностичнипроиедури вече е било възмоЖно да се разграничи например по-лиомиелитът от асептичния менингит и различни други ви-русни или бактериални инфекиии, които биха могли да дадатподобна симптоматика. Вероятно по-рано мноао от тях пог-решно са били смятани за полиомиелит. Според д-р ВираШнайбнер (вЖ. стр. 118) до 90% от заболяванията от полиомие-лит, които допреди въвеЖдането на ваксината на Салк са билиопределяни като такива, след въвеЖдането на тази имуниза-ция, са били изклкзчени от статистиката, защото са били пре-дефинирани, например на вирусен или асептичен менингит.

Министерството на здравеопазването на Великобританияпризнава, че ваксинационният статус определя името на

76

заболябането, което се дава при проява на някакви симптомислед имунизаиията. Това означава, че когато детето или въз-растният разбие след ваксинацията заболябането, за което е"имунизиран", или пък се проябят различни странични ефекти,т о те се диагностицират като други заболявания и не сеприема, че това са постваксинални реакции. Така и усложнени-ята, и смъртните случаи, предизвикани от ваксините, изкуст-бено се поставят 6 различна категория. При аутопсиите надеца, които са починали след ваксинация, този факт не седокументира, а се пишат други диагнози, например миокардит,септицемия, менинаит и т.н., като по този начин се скрива ис-тината. Според Барбара Лоу Фишер, президент на Национал-ния информационен център по ваксините в САЩ (NVIC), не са-мо не се проябяба загриженост от страна на правителствени-те ораани, но и се правят целенасочени опити да се потули ис-тината за ваксините, многобройните странични ефекти исмъртни случаи след имунизации.

Според данни на CDC всички случаи на полиомиелит в САЩмежду 1973 и 1983 г. с изклкзчение само на няколко внесени отвън,са били предизвикани от ваксинациите. Самият д-р ДжонасСалк, създателят на убитата полиомиелитна ваксина, заявявапред сенатска подкомисия, че епидемиите от болестта след1961 г. са 6 резултат на имунизациите! От CDC признават, чепонастоящем живата ваксина на Сабин, която се дава презустата, е основната причина за случаите на полиомиелит вСАЩ. Вирусът остава в гърлото една до две седмици, а в изп-ражненията до 2 месеца! Така че самите имунизирани се явяватрезервоар на зараза. За периода 1980-1985 г. са съобщени общо 55случая - 51 след имунизиране и 4 при хора, върнали се от развива-щи се страни. Трима от заболелите от полиомиелит по време напребиваването си в чужбина са били ваксинирани!

Събсем очевидно е, че ваксините не са надежден начин запредпазване от инфекциозни болести. Те не създават траенимунитети, така както естествено прекараното заболяване.Следва логичният въпрос: ЗАЩО ТОГАВА ДЕЦАТА ИЗОБЩОТРЯБВА ДА БЪДАТ ВАКСИНИРАНИ?

Поставянето на определена ваксина лъже тялото да сесъсредоточи върху създаването на антитела, което обачеПредставлява само един аспект от комплексността на имун-ния отговор и не е сигурен показател за това дали човек ще бъ-

77

де предпазен от дадена инфекциозна болест. Още през 1950 г.Британският медицински събет публикува изследване, напра-вено по бреме на епидемия от дифтерия, което показва, че ня-ма доказуема връзка мезкду наличието или отсъствието на ан-титела и случаите на заболелите! Естествено придобитиятимунитет в резултат на прекарано заболяване е очевиднослогкно явление, вклкзчващо много органи и системи и не мозкеда бъде наподобено само чрез изкуствено стимулиране на обра-зуването на антитела. Въпреки че специфичният имунитетсрещу определена болест понякога мозке да се засили в резул-тат на ваксинацията, цялостният имуннен отговор мозке дасе влоши значително и организмът да стане податлив на мно-го повече инфекции. След имунизирането много деца започватда боледуват и се появяват хронични проблеми като бронхити,астма, екзема и др. Ваксините не имунизират достатъчноефективно, а сенсибилизират - т.е. правят организма по-чувс-твителен както към "причинителя" на конкретното заболя-ване, от което би трябвало всъщност да ни предпазват, така икъм други.

Би могло да се ка^ке, че имунният отговор се "фиксира"върху изкуствено вкарания в тялото антиген. Имунната сис-тема е така устроена, че да разпознава "своето" от"чуЖдото". Когато ваксината се вкара директно в кръвнияток на детето, тялото е лишено от възмозкността да реаги-ра и да се защити по нормалния и най-ефективен за него начин,като вирусите имат значително улеснен достъп до вътрешни-те органи и тъкани, навлизат в незаразените клетки на тяло-то и започват да се размножават там. Това естествено обър-ква имунната система, защото тя не могке да се ориентира ве-че кое е "свое" и кое "чузкдо" и съответно кое е вредно и кое - нее. И тогава остават два възмозкни изхода - единият е да се по-нигкат защитните сили като цяло и организмът да стане зна-чително по-податлив на инфекции или пък тялото да атакубасобствените си клетки и тъкани, при което се развиват авто-имунни заболявания.

Липсата на видими непосредствени реакиии след ваксина-цията не означава, че не настъпват хронични имунологични и/или неврологични проблеми. Понякога втората или т р е т а т адоза могат да отклк>чат заболяване. След започването на масо-вите имунизации се появиха здравни проблеми, които преди са

78

били непознати или изявени само 6 много по-слаба степен -аутизъм, хиперактивност, дислексия и др. Последните 50 го-дини се наблкздава истинска пандемия от алергии, абтоимуннии хронични заболявания.

Интерес представляват сравнителните аутопсии при въз-растни хора от страни, където масовите имунизации са слабозастъпени, и от САЩ. Установено е, че тимусната Жлеза примногократно ваксинирани американци показва изразена атро-фия, която започва още от пубертета, докато при хора отдруги дърЖави, където населението е подлагано на значителнопо-малко имунизации, тези промени са изразени в по-слаба сте-пен. Тимусната Жлеза представлява ваЖен елемент от имунна-та система и нарушения във функцията й се свързват с разви-тието на автоимунни и туморни заболявания.

Когато говорим за ваксинации, винаги трябва да имамепредвид индивидуалната възприемчивост, а също така и ог-ромната възмоЖност на вирусите и микроорганизмите дамутират. Ето защо най-разумната идея е да засилим защита-та на организма по естествен начин чрез методите, които ниподсказва природата, а не чрез инокулирането на даден патоге-нен щам в здрав човек (който моЖе никога да не "хване" опреде-лена болест просто защото не е възприемчив към нея). За съЖа-ление ролята на хигиената, начинът на хранене и стреса катоимуномодулатори остават далеч в периферията на погледа насъвременната медицина.

"Повечето от болестите, които ни убиват днес, са резул-тат на 'замърсяване' на нашата физическа, политическа,икономическа, обществена, семейна и индивидуална психологи-ческа среда. Истинските профилактични мерки не могат дапренебрегнат тези въпроси, когато се говори за здравето и всепак лекарите твърдят, че проблемът е чисто медицински и потпози начин решим чрез тайнствата на 'Църквата на съвре-менната медицина'...", заявява д-р Робърт Менделсон.

Дори внимателно проведени епидемиологични проучвания немогат да дадат реален полоЖителен отговор за ефикасносттаот имунизациите. Защо? Представете си, че от 100 ваксинирани5 се разболяват от морбили. В такъв случай се смята, че вакси-ната има 95% ефикасност. Но ако само 10 от тези 100 човека сабили излоЖени на съответния вирус и 5 от тях са се разболели,т о тогава ефикасността на ваксината автоматично спада до

79

50%! Подобни проучвания очевидно са недостоверни, защото ни-кой не знае колко души са били б контакт с вируса.

Децата се раждат с относително недоразвита имуннасистема. Този преходен имунен дефицит се компенсира донякъ-де от защитните функции на кърмата и предадения от майка-та пасивен имунитет чрез антитела. През първите месеци наживота си новороденото не боледува от някои заразнизаболявания, например морбили, при условие че майката е пре-боледубала. Естествено хранените кърмачета боледуват по-малко и по-леко от вирусни и бактериални инфекции.

Постепенно организмът на бебето започва да реагира намногобройните антигенни стимули, идващи от бактериите,които започват да населяват кожата, горния дихателентракт, червата, и от различни вируси и паразитни агенти. Потози начин става укрепването и развитието на имуннатасистема. Колкото подече ненуокно тя се потиска в този пе-риод, толкова по-слаба мооке да остане.

Д-р Джон Уокър-Смит, педиатър-гастроентеролог от лон-донската болница "Cβ. Вартоломей", установява много голямоувеличение на честотата на болестта на Крон* при деца отиндийски произход, родени и отгледани във Великобритания, 6сравнение с деца, родени и живеещи в Индия. Според него по-тискането на отговора на имунната система срещу многоинфекции, типични за детската възраст, не позволява нормал-ното разбитие на защитните механизми на децата от запад-ните държави и затова при тях се проявяват по-тежки и сери-озни хронични проблеми.

Според друго проучване, извършено от двама педиатри вПакистан през 1981 г., децата, заболели от дребна шарка, на ко-ито се дават противотемпературни медикаменти, боледуватзначително по-дълго, като се набл1одава засилена склонносткъм усложнения от страна на дихателната система истомашно-чревния тракт. И обратното - най-бързо възстано-вяване става при тези деца, при които болестта е остабена на

* Болест на Крон (терминален илеипг) - възпалителен процес снеясна етиология, засягащ ограничен участък от крайния отдел натънките черба с разязвявания на лигавицата, грануломатозни изме-нения и стесняване на просвета на червото понякога и до пълнозапушване.

80

своето естестбено развитие и при които тя се изявяба чрезнай-типичните си симптоми като по-6исока температура иподчертан коЖен обриб. От това могке да се направизаклк>чение, че намесата б естественото протичане на болес-т т а значително потиска имунния отговор на детския органи-зъм и като последствие дава възможност за развитие наусложнения. Тези факти са известни на лекарите, практикува-щи хомеопатия още от бремето на Ханеман.

Въб всеки чобек непрекъснато има различни патогеннимикроорганизми и въпреки това повечето от нас са относи-телно здрави. Но мнозина са забелязали, че щом преЖивеят ня-какъв психически стрес, почти беднага след това се разболя-ват и физически. Това е така, защото организмът отслабвайкидава възмогкност на болестотворните бактерии бързо да прео-долеят защитата му и да се развиват свободно. Очевидно е, чене е ваЖно само дали сме "заразени" с даден микроб, а и какво есъстоянието на имунната ни система 6 момента, което пъкзависи до голяма степен и от психо-емоиионалното нисъстояние. През 30-те години на нашия век американскиятучен Роял Райф установява с помощта на микроскопа, койтоконструирал, че под влияние дори на незначителна промяна насредата даден непатогенен микроорганизъм могке да се превръ-ща в болестотворен и обратното. (Спомнете си за едностран-чивата теория на Пастьор за специфичната етиология и мне-нията на други учени, описани в глава 1.)

Знаем, че ако един орган не се упрагкнява, той атрофира.Ако имунната система непрекъснато се лигиаба от възмоок-ността да функционира и да се "упраокняба" чрез срещата си сразлични антигени, това постепенно ще доведе до нейнотоотслабване и невъзмоокност да се справя със своите задъл-жения. Детските болести като морбили, рубеола и заушка бдействителност са полезни, защото т е позволяват защитна-та система на организма да се развива правилно, докато иму-низациите нарушават естествените етапи 6 протичането натози процес. Хора, които не са преболедували от морбилинапример, имат по-голяма честота на когкни, ставни и костнизаболявания, а непрекараната заушка се свързва с по-високРиск от развитие на рак на яйчниците. От наблкздения е уста-новено, че различни състояния като екземи, астма или честоРецидивиращи инфекции на дихателните пътища могат да се

81

самоизлекубат след прекарана дребна шарка или друаа обрибнадетска болест, тъй като по този начин чрез болестта орга-низмът се е пречистил и е засилил защитните си механизми.През 60-те години например 6 "Бейл кшивърсити педиатриксклиник" са прилагали с успех заразяването с морбили за подоб-ряване на състоянието и дори за лечение на деиа с нефротиченсиндром.

Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешни-те сериозни заболявания са резултат от безконтролнатаупотреба на алопатични лекарства и ваксини, които потис-кат реакциите на организма, а не лекуват. Здравословнитещети, които т е могат да нанесат и на бъдещите поколения,трудно биха се поправили дори с помощта на природнатамедицина.

Според д-р Ричард Московиц неестественият процес наваксиниране моЖе би води до развитието на "бавни" вируси втялото, които допринасят за появата на сериозни хроничнизаболявания, неподдаващи се на лечение от алопатичнатамедицина, и то много по-сериозни от съответното заболяване,срещу което е направена имунизацията! НенуЖното прилаганев много случаи на силни медикаменти като антибиотици, кор-тикостероиди и др. допълнително утеЖнява полоЖението.

През 1990 г. в Швейцария група от 180 лекари в доклад, озаг-лавен "Медицински възражения срещу продължителната МПРимунизационна кампания в Швейцария", заявява следното: "Внашите брошури за пациенти ние се опитваме да покаЖем съв-сем точно защо детските болести могат да имат и благопри-ятен ефект върху съзряването и развитието на имунната сис-тема на подрастващия организъм. Ако децата превъзмогнатболестта със собствените си съпротивителни сили, това дававъзможност на имунната система да се развие и да си изградиустойчивост срещу други заболявания в детството и в зрялавъзраст." Естественият и траен в много случаи имунитет,придобит след прекарване на дадено заболяване, е много по-съ-вършен, отколкото този, който биха могли да дадат ваксина-циите, да не говорим за всички опасни последици от послед-ните.

Отново ще цитирам д-р Г. Ланкто: "Ваксините разболя-ват хората... Те не защитават... Това е съвършена глупост,базирана на страх - страх от болести... Още повече информа-

82

ция се крие от хората... Има много книги по въпроса, но лека-рите не ги четат.. . Те бсички се подчиняват сляпо, тоба еистината."

Д-р Р. Менделсон пише: "...Разбира се, осбен факта, че тези'профилактични мерки' (имунизациите - бел. авт.) са неефи-касни и бредни, лекарското съсловие допълнително нанасявреда, като не дава информация как наистина моЖем да сепредпазим от тези заболявания..."

Ето и мнението на анонимен лекар, публикувано в бройфевруари/март от 1994 г. на "Таунсенд летър фор докторс ендпейшънтс": "Медицинската парадигма, според която ваксина-циите ни дават имунитет, е в най-добрия случай икономичес-ка конспирация, а 6 най-лошия - измама... Ваксинациите несъм-нено отслабват имунната система на цялата човешка раса, по-коление след поколение... Ние ще продълЖим да бъдем свидете-ли на епидемии от още неназовани болести... Детските болес-ти са абсолкзтно необходими за развитието на имунната сис-тема - както на отделния индивид, така и на цялоточовечество... Не трябва да позволим ваксинациите да разру-шат спечелената с мъка биологична цялост и генетична имуно-компетентост на човешката раса..."

Инфекциозните болести са съпровождали човечествотоот най-дълбока древност. Още преди векове е било забелязано,че когато човек се е разболявал и оздравял от някои болести,след това той не боледувал отново от тях. Именно това озна-чава терминът "имунитет".

В "История на Пелопонеската война" древногръцкият ис-торик и стратег Тукидид дава описание на чумата, нападналаАтина в 430 г. пр. н. е. Странното е, че тя се явява изведнъЖ иняма връзка с епидемиите 6 Европа и Средния изток. Самияттой, прекарал заболяването, праби много интересни наблюде-ния за ефекта на болестта върху тялото и психиката на чове-ка и възмоЖната връзка меЖду психологическото състояние исъпротивляемостта на организма: "Най-уЖасното нещо отвсичко беше отчаянието, което обземаше хората, щомразберяха, че са заболели от чума; т е веднага изпадаха в състо-яние на пълна безпомощност, и предавайки се по този начин, гу-беха своите защитни сили... Но най-много съЖаляваха болнитетези, които бяха преболедували и вече оздравели. Те знаеха как-во представлява болестта и в същото време се чувстваха

83

сигурни, защото никой не се разболява два пъти, а ако товаслучайно се случеше, то никога не беше фатално."

Масобите имунизаиии срещу дребна шарка, рубеола и паро-т и т доведоха до промяна и 6 модела на протичане на тезизаболявания. Те зачестяват все повече при кшоши и възрастнихора, като това е свързано с no-medtko протичане и възмогк-ност за усложнения. Осбен тоба при много хора се проябябат иб атипична форма.

Глаба 5. Безопасни ли са ваксинациите?

На обществото като цяло не се дава информация за многоб-ройните странични ефекти от ваксинациите, които могат дабъдат твърде сериозни и понякога фатални. Самите медици сапоставени в информационно затъмнение за реалния размер натази опасност и дискутирането на краткотрайните и дъл-готрайните уврезкдания, настъпили в резултат на различниваксини съзнателно се избягва от официалните медицинскиинституции. Необходимо е внимателно да изслушваме родите-лите, когато ни казват, че проблемите на детето им са започ-нали след някаква имунизация, а не да отричаме тази възмогк-ност, както правят много колеаи. Задача на лекуващия е датърси причината за заболяването без предразсъдъци. Родите-лите са тези, които на пърбо място са отговорни за здраветона децата си. Те трябва да не се доверяват сляпо на медицинс-ките институции и да не се страхуват да задават "неудобни"въпроси.

В края на XIX в. известият английски лекар хомеопатКомптън-Бърнет пише за ваксиноза (vaccinosis), имайки пред-вид хроничното заболяване, което се предизвиквало от прила-ганата тогава масово ваксина против едра шарка. Той дори из-дава книга по този въпрос, в която представя многобройни слу-чаи от своята практика, при които установил, че оплаквани-ята са започнали след "неуспешна ваксинация". От времето над-р Бърнет до сега лекари по целия свят многократно са прос-ледявали развитието на различни "болести" до направени пре-ди това имунизации. Сериозните странични ефекти, проявяба-щи се след поставянето на различни ваксини, общо взето, немогат да се лекуват от алопатичната медицина, но с помощша

84

на хомеопатията т е са били често успешно преодолявани презпоследните 100 аодини.*

"Единствената безопасна ваксина е тази, която никога не ебила слагана" - това заявява д-р ДЖеймз Шенън от Национал-ния здравен институт на САЩ (NIH).

Според вирусолога Алан Морис "има достатъчно данни, ко-ито доказват, че детските имунизации причиняват повечевреда, отколкото полза".

А ето какво пише още в кшския брой на JAMA, 1926 г.: "Врайони, където не се правят организирани ваксинации на населе-нието, парализата е рядко явление. НевъзмоЖно е да се отречебръзката меЖду ваксинациите и енцефалита**, който ги следва."

"Решението дали да ваксинирате децата си, е ваше и самобаше." ("Ръководство за родители за имунизациите при деца-та", стр. 5, издание на PHS/CDC, 1977 г.)

Според Информационната система за докладване на стра-ничните ефекти от ваксинации (VAERS) към FDA годишно се по-лучават меЖду 11 000 и 12 000 официални съобщения, от коитооколо 1% за смъртни случаи и около 15% за сериозни проблеми, на-лагащи хоспитализация или завършващи с трайна инвалидност!Отново ще цитирам д-р Кр. Севърин: "Само за две години - 1991 и1992, в САЩ са регистрирани 31 666 случая на странични реакциислед ваксинации, вклкзчително 706 със смъртен изход. Почти 5%от нежеланите ефекти са класифицирани като сериозни. В също-то време FDA признава, че само около 10% от лекарите доклад-ват за страничните ефекти от ваксинации!" При проучване вНк> Йорк се установило, че само 1 лекар на 40 съобщава за смъртили увреЖдане, настъпили в резултат на имунизация!

През 1986 г. се създава, забележете, Програма за компенси-ране на щетите от ваксинации (VICP), която до настоящиямомент е изплатила повече от 1 млрд. USD за различни увреЖ-дания или смърт, настъпили след ваксинации, като има заведе-ни още хиляди дела. Въпреки всички горепосочени факти на об-Ществото непрекъснато се повтаря, че "ползите от ваксина-циите превишават по значение рисковете".

* Подробна информация относно начините на лечение на баксино-З а и профилактиката на различни инфекциозни болести с хомеопа-Д1ия с описани многобройни случаи могкете да намерите 6 "Терапевти-Чен наръчник по хомеопатия" от д-р А. Гълъбов, изд. 2000 г.

** Енцефалит - възпаление на мозъка.

85

Според д-р ДЖ. Келър хората се Ваксинират гладно под на-тиск и под въздействие на умело насаокдания страх от опреде-лени болести. Клинтън Милър заявява в изказване пред Долнатакамара на Конгреса на САЩ, че при масовите имунизационнцпрограми се наблкздават следните тенденции: да се преувелича-ват ползите от ваксинациите, като същевременно се омалова-жават или напълно се пренебрегват рисковете, свързани с тях-да се създава впечатление за неотлозкност на ситуацията, ко-гато такава в действителност не съществува; да се стимулираваксинационен ентусиазъм сред обществеността; да се разши-ряват дори пълномощията на полицията и други институции,за да налагат по недемократичен начин ваксинационните идеи;да се поддързка прилагането на дадена ваксина дори когато вечее била многократно дискредитирана, и да се заглушава по всяка-къв начин гласът на образованите и разумни инакомислещи.

Медицинската индустрия е създала мита за "страшните"детски болести и съотбетно е предложила "решението" затяхното унищожаване - ваксините. На родителите с години сенасазкда страхът, да не би детето им да се разболее от една 8действителност невинна болест, която би била полезна за раз-в и т и т е т о на имунната му система и би му дала догкивотенимунитет, и са накарани да приемат за нормално и дори полез-но внасянето на токсични коктейли в оформящия се се детскиорганизъм! Със сигурност т е не знаят, че през последните де-сетилетия в САЩ смъртността в резултат на имунизаииисрещу детските болести превишава почти десетократносмъртността от самите заболявания!

Ето един от начините да се манипулира съзнанието на ле-карите според д-р Вира Шнайбнер: В по-старите версии на ме-дицинските учебници детските болети са описани като добро-качествени и тези, които ги прекарат, остават с траен иму-н и т е т за цял зкивот. В новите издания, публикувани след въ-веЖдането на съответните ваксини като МПР (морбили-napomum-рубеола) например, заболяванията са описани вече ка-то носещи значителен риск, но затова пък тяхното ликвиди-ране се извършва посредством масовите имунизации! Разбирасе, когато хората не познават целия богат арсенал от манипу-лативни методи и прийоми, които се използват, за да ги нака-р а т да извършват действия дори против убезкденията си, тене могат да им се противопоставят.

86

Като цяло фирмите използбат различни механизми, за да по-тискаш негативната информация, която би трябвало бсички дазнаят- Те не са задълЖени да извършват проучвания за дългот-райните странични ефекти от ваксинациите, нито пък да пра-вят сравнителни изследвания с алтернативни методи, като нап-ример хомеопатия, за ефективността на профилактиката илечението. Те нямат никаква изгода от това да се вдига шум око-ло тези въпроси, защото знаят какъв ще е крайният резултат иче той въобще няма да бъде в тяхна полза. Техният интерес е дапроизвеждат нови и нови ваксини и да ни убеЖдават, че това е"единственият сигурен начин" да се предпазим от заболявания.Да, това е сигурен начин, но да си напълнят дЖобовете за сметкана здравето и на влошаващия се генофонд на цялото човечество.

Ето мнението на д-р Кр. Севърин: "Докато на родителитене се даде шанс сами да решават дали да се слагат ваксини надецата им, то значи, че на тях им се отрича пработо на съгла-сие, без да са информирани достатъчно по въпроса. Защо вакси-нациите да са по-различни от други медицински процедури, ко-ито изискват съгласието на пациента, след като е бил инфор-миран за ползите и рисковете от тях?"

Наскоро моя близка приятелка ми каза, че не Желае бебето йда бъде ваксинирано. Тя споделила със своя педиатър опасениятаси от възмоЖни услоЖнения след имунизацията, като напримерпоявяване на гърч или други реакции. "Няма нищо страшно" - билотговорът - "ще му дадем диазепам преди баксинирането или пъкслед това, ако такова нещо се получи."(!) При подобен начин наразсъЖдение от страна на медицинската професия не бихме мог-ли да очакваме полоЖителни промени в здравеопазването.

Д-р Р. Менделсон пише: "Ние вече видяхме какво бедствие емедицината, която лекува, но т. нар. превантивна медицина есъщо толкова опасна... Най-голямата заплаха идва от опасни-те и безуспешни опити да предпазим децата от детските бо-лести чрез масови имунизации. Имунизирането не е единстве-ният фактор, който определя дали даден човек ще се разболее°т дадено заболяване. Много други фактори като хранене, ус-ловия на Живот и хигиена имат ваЖно значение... Понякога са-мата ваксинация моЖе да отклкзчи заболяването...

Бурното увлечение на модерната медицина не е никъдеПолкова явно видимо, както при фарса с еЖегодните противог-Рипни ваксини. Не мога да не мисля за тях, без да се сетя за ед-

87

на сбатба, на която бях поканен. Странно, но родителите намладоЖенците не присъстваха и изобщо нямаше хора над 60-те. Когато попитах къде са възрастните хора, ми казаха, чебсички те са били баксинирани срещу грип преди няколко дена исега били по къщите си, възстановявайки се от страничнитеефекти на ваксината!" *

Представа за реалните опасности, които крият противог-рипните ваксини, моЖе да се получи от т.нар. Голямо фиаско съссвинския грип (the Great Swine Flu Fiasco) от 1976 г. След щател-но правителствено и медийно проучбане последба разкритиетона 565 случая на парализа по типа Гилен-Баре** в резултат наваксинациите и около 30 "необясними" смъртни случая на въз-растни хора няколко часа след слагането на июкекцията.

Не е известно дали противогрипната ваксина не предиз-виква по време на бременността увреЖдане на плода, тъй катоняма никакви изследвания във връзка с това. Добре е да се знае,че след естествено преболедуване от грип не само че се придо-бива траен имунитет срещу съответния щам, но освен товаорганизмът е б по-висока готовност да неутрализира инфек-ция с грипен вирус, подобен на този, с който човекът вече се есрещнал.

По-долу ще разгледам накратко някои заболявания, вакси-ните срещу тях и техните странични ефекти.

Полиомиелит. При голяма част от хората заболяванетопротича в съвсем лека форма със симптоматика подобна натази при обикновена настинка или грип, моЖе да не бъде раз-познато и не остабя никакви трайни последици. А по бреме наепидемии здравите носители на вируса многократно превиша-ват болните, особено тези с паралитични симптоми! МоЖе бидори повече от 90% от излоЖените на вируса хора по време наепидемии остават безсимптомни! Това показва, че преди всич-

* Курсивът е от автора.** Синдром на Гилен-Баре (полирадикулит на Guillain-Barre) е ав-

тоимунно заболяване със засягане на нервната система, което се ха-рактеризира с мускулна слабост, неустойчива походка, парези с раз-лична mejkecm на един или повече крайници или лицето. Възстановя-ването протича за период от няколко месеца до една зодина, но поня-кога моЖе да остане трайна инвалидност или уврсЖдане. Около 5%завършват със смърт.

}со най-баЖна е силата на имунната система и предразположе-нието! Алопатичната медииина не разполага с ефикасно лече-ние на паралитичната форма на полиомиелит. Но той е билмного успешно лекуван с хомеопатия. Ето какво пише д-р Бондза сбоя клиничен опит със заболяването: "Винаги съм използваллатирус* като профилактично средство при стотици семейс-тва по време на много сериозни епидемии и никога не видях до-ри и един от тези случаи да се услоЖни. Възстановяването набече разболелите се, както и на тези в начален стадий на забо-ляването беше 100%."

До XIX в. в света не е имало големи епидемии от полиомие-лит. Те се проявяват главно от началото на XX в. докъм 50-тегодини. В страните от третия свят, където хигиенните усло-вия обикновено са лоши, честотата на полиовирусните инфек-ции е много висока. При голяма част от децата се установяватантитела в резултат на прекарано заболяване или поради без-симптомно инфектиране с вируса. Паралитичните случаи обачеса малко и освен това няма епидемии. Те могат да се проявят,когато голяма част от населението не е била излагана на вирусасравнително продължително време и/или се появи нов по-виру-лентен щам. Изготвянето на самата ваксина моЖе да предизви-ка създаването му затова в развиващите се страни епидемиитевъзникват именно след имунизационни кампании.

През 1955 г. д-р ДЖонас Салк, американски лекар и микро-биолог, създава ваксина от убити полиовируси, която се поста-вя инжекционно. На 5 април, 1955 г. Американската фондацияпо детски паралич обявява, че ваксината е "безопасна, силна иефикасна" и скоро ще изкорени полиомиелита завинаги, след ко-ето започва масова имунизационна кампания. Само 2 седмицислед това изявление деца, които са ваксинирани току-що, за-почват да развиват симптоми на полиомиелит. До 23 кшиСлуЖбата за обществено здраве на САЩ (PHS) съобщава, че има168 потвърдени случая на полиомиелит, като 6 от тях са за-вършили със смърт, и още 149 случая сред контактни на иму-низираните с ваксината на Салк деца!

През 1959 г. д-р Алберт Сабин, също американски лекар иМикробиолог, създава зкивата полиомиелитна ваксина, която сепРиема през устата. От 1962 г. започва да се прилага изклк>чи-

* Латирус (Lathyrus sativus) е хомеопатично лекарство.

89

телно Ваксината на Сабин, т ъ й като тя предизбикба образува-нето на no-голямо количество антитела и според офиииално на-лоЖеното мнение се смята, че даба по-дълготраен имунитет.

Тук искам да предлоЖа на Вниманието Ви един интересенф а к т : През 1948 г. по Време на най-големите епидемии от поли-омиелит д-р БендЖамин Сендлър, експерт по хранене към"Отийн Ветеране хоспитъл" установил, че съществува избеещ-на зависимост меЖду приема на захар и нишестени продукти изаболеваемостта. Той събрал данни и установил, че областите,в които консумацията на захарни и тестени изделия е най-бисока, имат и най-много случаи на полиомиелит. Според неготези храни gexugpamupam к л е т к и т е и предизвикват изтеглянена калция от костната, нервната и мускулната тъкан. Тоба бо-ди до значителен калциев дефицит, който допринася за разви-т и е т о на теЖка картина на болестта. Според епидемиологич-ните проучбания най-многобройни и сериозни случаи е имало презлетните месеци. Д-р Сендлър забелязал, че тогаба децата консу-мират много сладолед, газирани и други подсладени напитки.През 1949 г., преди да започне "сезонът на полиомиелита", тойпредупредил Жителите на Северна Каролина чрез вестниците ирадиото да намалят колкото се моЖе повече приемът на захар-съдърЖащи храни. Е ф е к т ъ т : 90% редуциране на консумациятасе последвало от почти същото процентно намаление на заболе-лите - 2498 случая за 1948 срещу 229 за 1949 г.! Впечатлени от ог-ромните загуби, мощният Млечен т р ъ с т на Рокфелер, продаващзамразени продукти на Жителите на областта, заедно с търгов-ците на кока-кола предприели широка кампания, като заябили,че проучванията на д-р Сендлър са само м и т и статистически-те данни не са нищо повече от "щастлива случайност" исъвпадение. На следващата година потреблението на захарниизделия било същото както през 1948 и заболеваемостта отновосе покачила. Очевидно побечето хора не Желаят да използватума си за мислене. Докато това продълЖава, човечеството катоцяло ще си остава лесна плячка на финансовите акули, безскру-пулните политици, сектите и прочие.

Дифтерия. Понастоящем тоба заболяване е изклкзчителнарядкост. В САЩ за периода 1900-1930 г. преди въвезкдане на бак-сината броят на боледуващите е спаднал значително, а смърт-ните случаи са намалели с 90%.

90

Германия започба задължителна имунизаиионна кампанияпрез 1939 г. За съвсем кратко бреме след това броят на заболе-лите скочил на невероятните 150 000, а смъртността се уве-личила с 600%! Френското правителство след този злополученексперимент в нейната съседка отказало да имунизиранаселението, но било принудено след окупацията на Францияот Германия по време на Втората световна война. До 1943 г. за-болелите станали почти 47 000! В същото бреме в Норвегия,където не приели да се ваксинират, имало само 50 случая.

През 1975 з. FDA официално признава, че ваксината не е та-ка ефекасна, както се е очаквало, и че болестта моЖе да въз-никне и в имунизирани индивиди. Около 50% от хората, коитосе разболяват от дифтерия, са били ваксинирани споредпротокола. При една епидемия в САЩ например през 1969 г. 25%от заболелите и 33% от смъртните случаи също са били принапълно ваксинирани. Последните 15-20 години 6 САЩ се уста-новяват не повече от 5 случая годишно.

Морбили (дребна шарка). Това е детска болест, която не селекува с алопатия, а се оставя да премине естествения си ход.Има много редко фатални услоЖнения - средно 1 случай на суба-кутен склерозиращ паненцефалит на 100 000.

През 1963 г. д-р ДЖон Ендърс с екип създали поредния "меди-цински шедьовър" - ваксина против това незначително заболява-не. Скоро след това започнали и масови имунизации. Действител-но в продължение на около 20 г. след въвеждането на ваксинатазаболеваемостта като цяло намаляла до 2% от предишнитестойности. Но от 1900 до 1955 г. (т.е. няколко години преди изли-зането на пазара на ваксината) смъртността от морбили е биласпаднала с над 97% - до 0,3 на 100 000! Факт е, че и през 70-те го-дини тя е същата, както и преди въвеЖдането на имунизацията.

При много епидемии до 95%, дори 100% от заболелите сабили имунизирани! Въпреки това вредната практика на вакси-ниране срещу морбили продълЖава.

Според публикация в "Н1о Инглънд дЖърнъл ъф медисин"през 1985 г. избухва епидемия в две средни училища, където 99%°т всички разболели се са били ваксинирани. А същевременно приСерологичните тестове 95% от тях са показали имунитет сре-и*У морбили (наличие на специфични антитела в серума). Пона-стоящем според данни за САЩ при епидемиите от дребна шар-

91

ка се разболяват меЖду 58 u 90% от напълно ваксинирани деца!А на някои баксини дори пише, че имунизираните моЖе да са за-разни до 1 месец след инокулацията!

Страничните ефекти на ваксината срещу морбили бклкзч-ват енцефалит, атаксия (некоординирани двиЖения на крайни-ците), хемипарези, парализа от типа Гилен-Баре, припадъци,асептичен менинзит, забавяне на развитието, хиперактив-ност, ретинопатия, слепота, проблеми с обучението, гърчове,дори смърт.

След започване на масовите имунизационни кампании слу-чаите на дребна шарка сред възрастните са се увеличили зна-чително.

При увеличения брой и атипични протичания се забелязвапо-силен обрив, мускулна слабост, периферни отоци и острикоремни болки понякога със силно изразено повръщане.

Все повече зачестяват и случаите на морбили при бебетапод 1-годишна възраст, а при тях също са възмоЖни повече ус-лоЖнения. Причината за това е, че ваксинираните и съответ-но непреболедували естествено болестта майки не могат дапредадат защита срещу нея на своите деца! Още един довод, зада се спре безумната практика на тази имунизация.

Рубеола. Много леко протичащо заболяване при децата, ко-ето дори моЖе да не бъде разпознато. За него няма специфичноалопатично лечение и също като дребната шарка и заушката сеоставя да премине естествения си ход. Преболедувалите придо-биват траен имунитет. Но проблемът е, че ако Жената е бре-менна и се зарази в първия триместър, бебето моЖе да се роди сразлични увреЖдания. Това моЖе да стане най-лесно у имунизира-ни като малки момичета окени и при непреболедували, при ко-ито липсва изграден естествен имунитет. Д-р Стефан Шонбауми колеги в публикация през 1975 г. в JAMA според свое изследванеправят извода, че бременните Жени се заразяват с рубеолния ви-рус изклкзчително от други възрастни хора, а не от деца.

Според проучвания поне 25% от "имунизираните" не показ-ват имунитет 5 години след ваксинирането. По време на раз-личните епидемии от рубеола в САЩ през последните 15 г. 80%от заболелите са били имунизирани.

Странични реакции след слагането на ваксината, която езкива, вклкзчват болки по ставите и артрит (12 до 20% при

92

), диабет (dik. no-долу), полинебрит (болки, изтръпване ипори парализа на периферните нерби). Според доклад още от1970 г. се установява, че при 26% от децата, на които е биланаправена ваксина срещу рубеола в национална експериментал-на програма, са се появили артритни болки по ставите,рирусът мо?ке да остане в организма с години след имунизаци-ята и да създава по-този начин различни проблеми и възмогк-ност за развитие на автоимунни заболявания.

Друг проблем, който се забелязва след въвеждането на масо-вите имунизации, е, че болестта също както морбили и паротите започнала да се проявява по-често при възрастни хора. Напри-мер за периода 1966-1968 г. 23% от случаите на рубеола са били улица над 15 г. Двадесет години по-късно този процент е вече 48.

Заушка (паротит). Обикновено това също е доброкачест-вено протичащо заболяване при деца, за което няма специфич-но алопатично лечение. Но при младезки и девойки, непреболе-дували като малки и вече преминали пубертета, в около 20 до30% от случаите се развива възпаление на тестисите или съ-ответно на яйчниците, което понякога, по-специално при ли-цата от мъгкки пол, мозке да доведе до стерилитет. Смъртни-те случаи са изклкочително редки, и то главно при възрастни.Както и при дребната шарка и рубеолата ваксинирането не во-ди до траен имунитет!

Жива ваксина срещу заушка за масово прилогкение е въведе-на през 1977 г. За един период от няколко години според д-рНклшпедлер заболеваемостта спада драстично, около 20 пъти,но само няколко години след това независимо от имунизациитетя отново започва да се покачва, като остава на едно ниво 7-8пъти по-ниско отпреди въвеждането на ваксината. Това обачее за сметка на зачестилите случаи на паротит у възрастнихора и съответно на усложнения от страна на тестисите ияйчниците. Докато за периода 1967-1971 г. заболелите над 15 г.са били 8,3%, то за 1987 г. т е са 38,3%.

Страничните ефекти от ваксината вклк>чват: обриви,гърчове, диабет, в редки случаи - енцефалит, както и атипич-ни форми на болестта.

Според Американския лекарски справочник сред странич-ните ефекти, предизвикани от комбинираната ваксина срещу

паротит и рубеола (МПР) са: висока температура и

93

гърчове, обриви, възпаление на тестисите, глухота, енцефа-лит, синдром на Гилен-Баре, епилепсия, както и атипично про-тичаща морбили.

Ваксината против магарешка кашлица (пертусис/коклк>щ) цособено комбинираната ДТК (дифтерия-тетанус-коклЬш) е смя-тана за една от най-опасните. Самото заболяване е достанеприятно, но рядко боди до сериозни услозкнения и смъртнислучаи. За САЩ за период от 11 г. т е са средно само по 7-8годишно. Боледуват по-често децата от предучилищна възраст.Всъщност магарешката кашлица е най-опасна за бебетата под 6месеца. Не съществува специфично алопатично лечение.

В Англия смъртността от коклкзш рязко намаляла, когатопроцентът на баксинираните спаднал от 80 на 30 през средатана 70-те. Тази ваксина е отговорна за голяма част от случаитена СВДС* и за необратими мозъчни уврегкдания.

В едно предаване на телевизионния канал Ен Би Си, озагла-вено "ДТК: Ваксинационна рулетка", се цитира известниятамерикански детски невролог д-р Гордън Миличап, директорна "Чилдрънс мемориал хоспитъл" в Чикаго, който казал наедин свой пациент, че "не би дал това (ваксината - бел. авт.)дори на своето куче".

Тази ваксина, както и другите, не дават никаквагаранция, че няма да се разболееш, и придобитият чрез неяимунитет е нетраен. Податливостта към заболяване от кок-лкзш 12 години след имунизацията е до 95%! Например при ед-на епидемия в Канзас от 1300 заболели 90% са били напълноимунизирани.

Ваксината е толкова токсична, че се използва при опити сЖивотни за предизвикване на анафилактичен шок, като води доразвитието на автоимуннен енцефаломиелит (алергичен енцефа-лит)! В САЩ никога не са провеждани опити с ваксина срещукоклкпи, за да се установи дали изобщо тя е ефикасна и безопасна.

Най-често се прилага комбинирана ваксина ДТК, което ощеповече засилва вероятността от странични ефекти и услож-нения. Дори една от фирмите-производителки на ваксинатаConnaught Laboratories ("Конот лабораториз"), през 1986 г. пос-

* СВДС - синдром на внезапна детска смърт (SIDS - Sudden InfantDeath Syndrome).

94

в самите опаковки следните обяснения: "...системни реак-

и и като треска се случват доста често. Наблкздавани са диха-телни затруднения, температура до 40,5 по Целзий или по-висока, постоянен неуспокоим плач, продължаващ т р и часа илиповече, необичайни пронизителни писъци, колапс или гърчове.Съобщава се понякога и за по-сериозни небролоаични усложнениякато продължителни конвулсии или енцефалопатия, в някоислучаи фатална, анафилактични реакции. Набл1одаван е също исиндром на внезапна детска смърт след поставяне на инЖек-цията." Други странични ефекти са болка и подуване в м я с т о т она инЖекцията, проЖектилно повръщане, разстройство, многосилна сънливост, колапс, шок и т .н.

Според д-р ДЖ. Стрейн, президент на Американската акаде-мия по педиатрия, една на всеки 3000 имунизации за магарешкакашлица боди до трайно убреЖдане на някое дете. К а т о се бземепод внимание ф а к т ъ т ,че се предвиЖда чети-рикратна имунизация (вСАЩ), то този риск на-раства go i към 750!

През 1981 г. 6 ЯпониябъвеЖдат т. нар. ацелу-ларна (безклетъчна) вак-сина срещу коклк>ш, смя-тана за по-малко опасна.Но след нея също са наб-лЬдавани смъртни слу-чаи и услоЖнения. През1987 г. 66 японски Жерт-ви на ваксината получа-бат огромни обезщете-ния от дърЖавата за ув-РеЖданията, които саполучили.

Понастоящем, до-колкото ми е известно,имунизация срещу пер-»Усис не се прави във 15-годишната Надикда с с трайнао е ликобритания и Шве- 100% инвалидност след постабена Вак-лия, сина ДТК на 5-месечна Възраст

95

Тетанус. Смъртността при нелекубаните заболели е зна-чително висока - над 50%, като това отново е проблем на дър-жавите от третия свят и тропическия пояс. Главните причи-ни са ниската здравна култура, непочистването на раните, не-възможността за адекватно лечение. В тези страни е относи-телно висок и процентът на тетанус у новороденитеБацилът, който допринася за развитието на болестта, се от-крива в почвата и в стомашно-чревния т р а к т на селскосто-панските Животни. Може да се намери и 6 червата на хора, безда предизвиква заболябане. Тъй като той е анаеробен организъм(т. е. за развитието си има нужда от среда, лишена накислород) доброто обработване и почистване на раните е мно-го важно за профилактиката. След преболедуване не се развибатраен имунитет.

За активна имунизация и реимунизация се използва тета-ничен анатоксин. Предполага се, че имунизацията с него иматрайност повече от десетилетие, затова се препоръчва ре-имунизиране веднъж на 10 аодини. При заболяване много добърлечебен ефект дава приложението на хиперимунен човешкиимуноглобулин, от който не са забелязани странични реакции.При липсата му може да се прилоЖи конски противотетани-чен серум, който обаче крие много сериозни рискове от анафи-лактична реакция и затова се слага след предварителнадесенсибилизация.

Усложненията в резултат на ваксината, които са от 3 до13% според някои автори, вклкзчват най-често: високатемпература, рецидивиращ абсцес на мястото на инжектира-нето и рядко обща слабост, анафилактичен шок, загуба насъзнание, коремни и ставни болки, дегенеративни промени отстрана на нервната система и демиелинизираща невропатия.Не са провеждани официално изследвания за установяване наевентуални дълготрайни отрицателни ефекти.

Публикация в "Нк> Инглънд джърнъл ъф медисин" показба,че след поставяне на ваксината за тетанус настъпва спад 6броя на Т-лимфоцитите под нормалните стойности, като то-ва е най-силно изразено 2 седмици след инжекцията. Дори крат-котрайно намаляване на количеството на тези клетки не ежелателно, тъй като показва имунен дефицит.

Сред лекарите също има скептични гласове относно за-щитните свойства на тази имунизация. По време на Втората

96

йешобна бойна са документирани 12 случая на тетанус, като 4тях са били у имунизирани бойници.От 1976 г. насам 6 САЩ се описбат годишно не побече от

100 случая, една изключително ниска заболеваемост. Най-голямброят на заболелите от тетанус възрастни хора. Смята се,

че това е в резултат на нередовно реимунизиране. Смъртнитеслучаи са изкл1очително редки при млади хора и деца, при въз-растни смъртността е около 30%. Преди въвеждането на ма-совата имунизация срещу тетанус годишно в САЩ е имало око-ло 500 случая на заболяването при население, наброяващо пове-че от 160 млн. Жители (за съответния период).

Тъй като дете под 2 години има много малка бероятност даразвие заболяването, би било логично да не се прави имунизацияпреди тази възраст. Това би намалило и рисковете от стра-нични ефекти.

Според опита от хомеопатичната практика е възмоЖнауспешна профилактика при наранявания. В хомеопатичнаталитература има описани много случаи и на излекуван тетануспри възрастни, новородени, деца и Животни.

Хемофилус инфлуенце тип Б (Hib). Тоба е бактериална ин-фекция и няма нищо общо с грипния вирус. МоЖе да се прояви скатар на горните дихателни пътища, синузит, отит, поняко-га пневмония, менингит.

Hib-ваксината е въведена през 1985 г. в САЩ и бързо препо-ръчана за всички деца на 2 г., дори и на по-големи - до 5 години.Но заболяването се среща най-често под тази възраст, а вакси-ната е напълно неефикасна за бебета до 18 месеца и съвсем не-сигурна за деца на възраст меЖду 18 и 24 месеца.

Епидемиологът Майкъл Остерхолм заявява, че Hib-вакси-ната увеличава риска от заболяване. Според неговите наблю-дения поне 41% от имунизираните се разболяват след слагане-то й.

Проучване, направено 6 Минесота, показва, че при ваксини-рани деца вероятността да се разболеят е пет пъти по-2оляма! Самите лекари са предупреждавани от CDC, че заболя-ване моЖе да се развие непосредствено след имунизирането,особено в първите 7 дена. При едно изследване било установено,ч е от 55 деца, които се разболяли след ваксинирането, 39 саРазвили менингит!

97

Устанобено е, че хемофилус инфлуенце е с нисък контаги-озен индекс (слабо заразно). Например от 772 деца, които са би-ли 6 контакт с болно дете, само едно се разболяло! Въпреки та-зи абсурдна ситуация през 1988 г. 6 САЩ се въвеЖда конкзгира-на Hib-баксина, която се слага задължително на деиата над 18-месечна бъзраст 6 44 щата. Тя е по-скъпа, изискба поставянетона 4 дози и също предлага много съмнителен бремененимунитет.

При Hib-баксината също са докладвани различни странич-ни ефекти: конвулсии със или без повишена температура, ана-филактични реакиии, обриви, отоии и един смъртен случай.

Ваксината срещу менингит също причинява мноао сериознинеЖелани ефекти, като някои от тях са гърчове, анафилактич-ни реакции и дори смърт. Едно контролирано проучване показва,че 41% от случаите на менинаит са при ваксинирани деца.

Ваксина срещу хепатит В. Задължителна за България и сепоставя още до 24-ия час след раЖдането. Втората ишкекция ена 1-вия месец, а т р е т а т а - на 6-ия. От януари 2001 г. се въве-де задълЖителна имунизация срещу хепатит В за децата до 18г., родени преди 1992 г.

Първото нещо, което трябва да знаете във връзка с хепа-т и т В, е, че това заболяване е характерно за наркомани (изпол-зват общи спринцовки за интравенозно инЖектиране на дрога),за хора, водещи разпуснат сексуален Живот с честа смяна напартньорите, хомо- или хетеросексуални, и при такива, прикоито често се прави хемотрансфузия (преливане на кръв), ка-то на риск е излоЖен и медицинският персонал, обслуЖващ те-зи групи. Но аз искам да ви попитам: вие към коя от тях бихтепричислили своето новородено бебе?

Според "Гайд ту клиникъл привентив сървисиз" меЖду 60 и80% от наркоманите имат серологични данни за хепатит Винфекция, но тя не е проявена.

Според д-р Робърт Менделсон поне две трети от лекарите,подлеЖащи на тази имунизация, отказват да се ваксинират-(Появяването на СПИН в САЩ се свързва от някои учени имен-но с ваксината срещу хепатит В.)

Само за периода от 1 ноември 1990 г. до 31 кши 1992 г. в САШима официално докладвани 4227 случая на странични реакции

98

след слагането на ваксината. От тях 383 са определени катосериозни, а 57 - като Животозастрашяващи. На 241 души се е на-лоЖшю да бъдат хоспитализирани, 108 са получили трайниувреЖдания, а 17 са починали. В 45 случая е последвало опадбанена косата. И въпреки това CDC, АМА, СЗО и други "здравни" и"медицински" организации поддърЖат вклк>чването на ваксина-та срещу хепатит В като задължителна в детския имунизаци-онен календар. Понастоящем 6 42 щата 6 САЩ я изискват, за даприемат детето в училище, а много предприятия и институтиотказват да вземат възрастни хора на работа, ако не са си янаправили.

За целия период от 1990 до 2000 г. са съобщени на VAERS по-бече от 16 000 хоспитализации, увреЖдания и смъртни случаислед поставянето на ваксина срещу хепатит В!

Самото заболяване няма алопатично лечение (освен симпто-матично въздействие) и се оставя на естествения си ход, катоспазването на определена диета е най-ваЖният фактор заоздравяването. Според известния учебник на Харисън "Прин-ципи на вътрешната медицина" 95% от прекаралите го се възс-тановяват напълно, а имунитетът е позкизнен. При много хорасе установява т. нар. австралийски антиген, разполоЖен по по-върхността на вируса, "предизвикващ" заболяването, но т е ни-кога не помнят да са проявявали симптоми на хепатит.

Случаите на хепатит В в детска възраст представляватсамо от 1 до 3% от общия брой заболели. В развитите дърЖавичестотата на заболяването е ниска, но не е така 6 странитеот третия свят, като това отново е свързано с хигиената иначина на Живот.

През 1991 г. в САЩ е имало 18 003 случая на хепатит В занаселение от 248 млн. души. През 1996 г. - 10 637, като от тяхсамо 279 са при деца под 14 г. Но според NVIC, за да оправдаебаксинационната си политика и кампании, CDC представя сил-но завишени и манипулативни данни на хронично болните иновозаразените, без изобщо да цитира източниците, от коитоги е получил. Подобна тактика се използва и от някои фарма-цевтични фирми в диплянките, прилоЖени към ваксината.Отново целта е да се всява страх, за да се накарат хората дасе ваксинират!

През 1986 г. FDA дава лиценз на Merck & Co. ("Mepk енд Ко.")З а производство на първата рекомбинантна (генно манипули-

99

рана) ваксина срещу хепатит В, която да замени старата, по-лучавана от кръб от хронични носители на вируса. С вкарване-то в човешкия организъм на тази ваксина, която се култивирав яйчници на китайски хамстери, има възможност за внасянена чуЖд генетичен материал. На самите указания към вакси-ната от 1996 г. насам пише, че "не се знае дали (ваксината) при-чинява увреЖдане на плода, когато е слоЖена на бременна Женаи дали моЖе да засегне репродуктивните възможности", кактои "не се знае дали баксината се излъчба в млякото на кърмачки-те" . Както всички други ваксини, така и тази стимулира съз-даването само на временен и несигурен имунитет. Освен товатя никога не е била изследвана за безопасност в дългосроченплан, защото FDA не го изисква.

От установените досега странични ефекти става ясно, чеваксината срещу хепатит В моЖе да предизвика демиелинизи-ращи процеси в нервната система и свързани с товазаболявания, Гилен-Баре синдром, смърт, вклк>чително и СВДС(6Ж. фигурата на стр. 132). През 1996 г. д-р Бъртън Вайсбрън,специалист по инфекциозни болести и клетъчна биология, кой-то е един от основателите на Американското друЖество поинфекциозни болести, пише в "Уискънсин медикъл дЖърнъл",че "има все повече съобщения в медицинската литература задемиелинизиращи заболявания, настъпващи след като индиви-дът е получил ваксина срещу хепатит В". Той предупреЖдава,че създадената с помощта на генното инЖенерство ваксинасъдърЖа такава последователност от полипептиди, какбатосе среща 6 човешката нервна тъкан, например миелина, и чрезмеханизъм, наречен молекулярна мимикрия, тези полипептидимогат да действат като автоантигени, стимулиращи разви-тието на автоимунен демиелинизиращ процес, какъбто е нап-ример мултиплената склероза.

Канадският лекар Байрън Хайд, меЖдународно признат ав-т о р и т е т по миалгичен енцефаломиелит, известен още катосиндром на хроничната умора, заявява през 1997 г. на една кон-ференция, свързана с предизвиканите от ваксинациите хро-нични заболявания, че е събрал данни от повече от 200 случаяна сериозни имунологични и неврологични заболявания, възник-нали след имунизация за хепатит В. Според него: "...част отпроблема е, че самите фармацевтични компании и правителс-т в а т а казват: 'Ето, вземете това хапче, то е безопасно, то е

100

чудесно нещо, не носи рискобе и проблеми', а лекарите... дейст-бително са повярвали б тази опасна философия..."

Ето част от свидетелските показания на Барбара ЛоуФишер, президент на NVIC, пред Съвета за обществено здравев Спрингфийлд на 28 март 1998 г.: "Едно 6-годишно момиче наиме Кетрин сеаа леЖи в леглото си в Ckyyku, Илиноис, и не мо-?ке да побдигне глабата си от възглавницата или да отиде дотоалетната. Само допреди 13 седмици Кетрин с неизчерпаемаенергия се пързаляше с кънки на лед и мечтаеше да отиде наолимпиада. Майка й не искаше да й се слага ваксина срещу хепа-т и т В, но нейният педиатър й казал, че това е политическивъпрос като СПИН и скоро Американската академия по педи-атрия (ААР) ще направи тази имунизация задължителна. НаКетрин й слоЖили иткекцията и сега тя моЖе би повече нико-га няма да моЖе да кара зимни кънки. Къде е нейното право наинформирано съгласие? И къде ще бъдат лекарите от щатско-то здравно министерство, CDC и ААР, когато майка й я носинагоре по стълбите към банята? И ще плати ли щ а т ъ тИлиноис сумите, свързани с лечението й, когато й изтечезастраховката, и ако Министерството на правосъдието пос-танови да не й се изплаща компенсация?"

Проф. Бони Дънбар, учен с 25-годишен стаЖ 6 областта набаксините, представя на същото слушане в Спрингфийлд слу-чаите на асистентката, работила с неао, и на своя брат, полу-чили увреЖдания в резултат на ваксинация срещу хепатит В."Преди т р и години брат ми, който е аеолоа, агроном и има че-тири научни звания, дойде да работи при мен в 'Бейлър колидЖъф медисин' върху един общ проект б областта на молекуляр-ното генно инЖенерство... Беше му поставено изискване да синаправи имунизация срещу хепатит В. От 24-ия час до четвър-тия ден след поставянето на ваксината той имаше темпера-тура и се чувстваше силно отпаднал. От две до четири седми-Ци след имунизацията се проявиха цял куп симптоми и 15 лека-Ри заявиха, че това са странични ефекти от тази ваксина. Отимето на щата Тексас дори му беше изплатена компенсация от300 000 USD, колкото бяха медицинските разходи, свързани слечението му.

Почти по същото време при мен в лабораторията дойде даРаботи за през лятото една 21-зодишна студентка поМе9ицина. Тя също трябваше да си направи ваксина срещу хепа-

101

mum B. След първата июкекция вдигна температура и се по-чувства отпаднала. Три седмици след втората июкекция т язагуби зрението на едното си око, което се възвърна частичнослед 6 месеца. Тя не искаше да си слага т р е т а т а доза и затовапроведе разговор с нейния лекар, но той й казал, че тази вакси-на е най-безопасната (?!) и няма никакъв проблем. След трета-та июкекция се налоЖи да бъде приета в болница за дВа месецапоради сериозните услоЖнения, които настъпиха и изгуби на-пълно зрението на окото си."

Д-р Дънбар заявил на слушането, че през последните 3години, докато е събирал данни, свързани с ваксината срещу хе-патит В, към неао са се обръщали стотици лекари и пациентиот целия свят, които са му съобщавали за различни страничниефекти и сериозни автоимунни и неврологични услоЖнения в ре-зултат на имунизацията в напълно здрави преди това деца ивъзрастни: много силни обриви, треска, болки в ставите, хро-нична умора, загуба на зрение, отслабване на паметта, мултип-лена склероза и други неврологични проблеми, симптоми, подоб-ни на тези, които се срещат при колагенози и др.

През 1998 г. френски адвокати са забели съдебно дело срещуфренското правителство от името на 15 000 граЖдани на стра-ната с обвинението, че "е омалобаЖило рисковете, свързани сваксината, и преувеличило ползите за обикновения чобек".Междувременно един френски лекар е събрал данни за над 600 ду-ши със сериозни имунологични и неврологични увреЖдания, нас-тъпили след поставянето на ваксина срещу хепатит В, катомного симптоми напомнят на тези при мултиплена склероза.

Ето какво казва през май 1999 г. Барбара Лоу Фишер на слу-шане пред подкомитета по правителствени реформи заправосъдието, лекарствената политика и човешките ресурсис тема "Ваксината срещу хепатит В": "В NVIC са получени до-сега стотици съобщения за увреЖдания и смърт след поставя-не на ваксина срещу хепатит В... Имаме съобщения за чернод-робен рак, развиващ се при малки деца след имунизация срещухепатит В. Има семейства, в които двама и дори трима членаса получили трайни увреЖдания след ваксинирането.Трагичното е, че при новородените и бебетата под 2-месечнавъзраст страничната реакция моЖе да завърши със смърт.-Семействата, чиито деца са увредени от ваксини, се опитватда се справят с мисълта, че са направили правилния избор. Те са

102

япрабили тоба, което са им казбали официалните здрабнийяасгпи и лекарите. Повечето от тези деца са били много умни1 напълно здрави до момента на поставянето на ваксината... В

някои случаи родителите са били принудени да слоЖат (надетето) поредната доза, независимо че вече е имало сериознапеакция от предишната... Ние имаме съобщения от толковамного хора, които са били принуждавани и заплашвани да про-пълЖат с имунизирането докрай, независимо че са получавалитреска, коЖни обриви по цялото тяло, силни ставни болки, нев-рологични симптоми и признаци, подсказващи за развитиетона автоимунен процес."

Хипотезата за демиелинизацията на централната нервнасистема след поставянето на тази ваксина се подкрепя и отстатията на четирима учени, озаглавена "Загуба на зрение иеозинофилия след (приложение на) рекомбинантна ваксина сре-щу хепатит В", публикувана в италианското издание на"Лансет" от април 1994 г. Изследвани са 30 пациенти, при ко-ито са настъпили гърчове, висока температура или разстрой-ство непосредствено след имунизацията. Установено е билоналичието на определени антигени, показващи възмоЖната ав-тоимунна база за възникване на процеса на демиелинизация.

Ето някои цитати от писмото на Пати Уайт, писано отимето на група медицински сестри от Мисури до слушане наспециална подкомисия на американския Конгрес на 18 май 1999а. по въпроса за ваксината срещу хепатит В: "Ние непрекъсна-то вшкдаме все повече и повече засегнати деца в училищата исме много загриЖени, защото огромната част от тези увреЖ-дания моЖе би се дълЖат на въздействието на ваксината сре-Щу хепатит В върху нервната и имунната система нановороденото... За последните три или четири години забеля-захме значително увеличение на броя на децата, които влизатв училище с разстройства на развитието, неспособност заУчене, намален обем на вниманието и/или сериозни хронични за-болявания като диабет, астма или припадъци. Всяка следващагодина полоЖението е по-лошо, отколкото предходната. Имасамо една обща нишка, която свързва тези деца с подобнипРоблеми: т е са получили новата опитна ваксина срещу хепа-т и т като новородени в началото на 90-те... CDC и FDА няматНикаква представа за това какви биха могли да бъдат дългот-райните ефекти на тази ваксина върху развиващата се нервна

103

u имунна система на новороденото. Те само отричат връзкатамеЖду уврежданията и слоЖената само няколко часа след раж-дането ваксина срещу хепатит В. CDC признава, че няма ни-какви изследвания по въпроса и заявява, че дори не се знае кол-ко време ще действа ваксината.

През 1950 г. (преди започването на масовите имунизации)САЩ е била на трето място в света по най-ниска детскасмъртност. Днес е на 24-о.

Основните класове са пълни с деца, при които има симпто-ми на неврологични и/или имунологични увреждания: епилепсия,гърчове, различни видове парализа, аутизъм, забавеноразвитие, ковенилен диабет, астма, проблеми със зрението, за-губа на слуха и най-различни поведенчески проблеми... Нашитерайонни училищни здравни статистики показват, че поне 20%от децата ни имат значителни неврологични увреждания и/илихронични заболявания...

Ние вярваме, че ваксината срещу хепатит В е насилие надразвиващата се имунна и нервна система на новороденото.Предполага се, че ваксините трябва да ни направят по-здрави,но аз в 25-годишната си практика на медицинска сестра нико-га досега не съм вшкдала толкова много болни деца. Нещо много,много лошо става със синовете и дъщерите ни. Статистичес-ките данни показват за 4 години увеличение с 300% на децата,които еЖедневно идват за здравни консултации при нас...

ПреЖивяването, което имах с моята дъщеря след ваксина-цията й срещу хепатит В, ме направи много по-отворена къминформацията, която получавахме от пациенти, учители идруги сестри. Трябваше аз сама, лично да направя проучване, зада установя, че съм прилагала и подкрепяла линия на действие,която всъщност повече е увреЖдала децата, отколкото да импомага. Аз прекарах безброй часове в четене на книги, свиде-телски показания при слушания, научни доклади, статии в ме-дицински списания и интернет-сайтове от целия свят. Нестигнах леко до това решение, уверявам ви. Двадесет и пет го-дини пълно доверие в нещо не се отхвърля толкова лесно.

През тези години аз бях изричала хиляди пъти добре репети-рания рефрен 'Проявете разум и мъдрост, имунизирайте', и бяхуспокоявала безброй родители, че те вземат правилното реше-ние, като ваксинират децата си... дори когато идваха при менсъс сериозни съмнения и резерви. Сега ще трябва да Живея с тоба.

104

Сега ние сме изпрабени пред морална дилема: дали да защи-им 'сбещената краба на конбениионалната имунизаиионна

, иЛософия', или да гоборим ясно и без колебание и да отстояба-

смело здрабето и благополучието на невинните деца..."

Нека се спрем и на ваксината за едра шарка (бариола). Никойне знае къде и кога за пръв път се е появила едрата шарка. Придомашните Животни има подобни заболявания и е възмойшо ощепреди хилядолетия човек да е "прихванал" от тях, козато е за-почнал да ги отглегкда и опитомява. Предполага се, че болесттае била позната на древните китайци и индийци, въпреки че пър-бите писмени сведения за нея ни дава персийският лекар Разес,Живял в Багдад през X в. от н.е. Болестта е била известна вдребна Гърция и Рим, но могке би не е била смятана за сериозназаплаха за здравето и затова тези култури не са имали специ-фична дума за обозначаването й, която да е отразена 6 медицин-ските т р а к т а т и от това време. Разес пише, че повечето хорапрекарват болестта б една или друга възраст от Живота си.Смята се, че едрата шарка навлиза в Западна Европа чрез нашес-твията на маврите, както по-късно и чрез връщащите се откръстоносните походи рицари. Болестта се е оказала многосмъртоносна за населението на ЮЖна Америка, което очевидноне е имало преди това контакт с вируса, пренесен от конкиста-дорите през XV 6., и съответно не е имало изработен имунитет.

За развитието на болестта допринася вирусът на вариола.Както и другите заболявания с вирусна етиология едрата шар-ка също не е лечима със средствата на алопатичната медици-на, а се оставя на собствения си ход, като само се назначаватсимптоматични медикаменти. Болните се изолират, за да несе разпространява заразата.

До XVII в. в Европа вече са знаели, че прекараното заболя-ване дава траен имунитет. Също така било наблкздавано, чеболестта се изявява най-тегкко и често при бедните и недо-хранените, както и във военно време. По време на войната занезависимост в САЩ например епидемии от едра шарка избух-вали главно б армейските части и в бедняшките квартали нагРадовете. В Англия някои излагали нарочно децата си на кон-такт с болни, за да прекарат заболяването с предпологке-нието, че е по-добре това да стане, докато организмът е млади силен. Ако някой не оцелявал, тоба означавало едно гърло по-

105

малко за хранене. Тоба е бил един естествен начин да се конт-ролира болестта. Хората от Средния и Далечния изток, ко-ито обаче имали контакт с вариолата от доста по-дълговреме, развили друг подход, който изглеЖдал по-резултатен.В Гърция и Отоманската империя прилагали следния способ:изсушен и стрит на прах материал от пустулите (гнойнитемехурчета) се бтривал 6 одраскване, което се правело обикно-вено на ръката. В Китай приемали този прах, като госмъркали. Обикновено третираният по този начин развиваллеки симптоми на болестта и най-често оздравявал безпоследствия. Методът бил въведен в Англия 6 началото наXVIII в. от лейди Мери Монтегк), след като се запознала с негов Константинопол (сега Истанбул), където мъЖът й бил наз-начен известно бреме за посланик. Самата тя прекарала едрашарка няколко месеца преди тоба, която обаче съсипала кра-сотата и. И така, преди да напусне Константинопол, тя под-лоЖила на инокулация* сбоя 6-годишен син. Детето развилоболестта почти в пълния и вид, но оздравяло и останало иму-низирано за цял Живот.

Няколко години след като лейди Монтегк) се завърнала 6Англия, избухнала епидемия от вариола и затова тя прилоЖиласъщия метод и на дъщеря си, който отнобо се оказал успешен.Кралското семейство се заинтересувало от този подход и ре-шило да се проведе следният експеримент: на шестима затвор-ници от 19- до 36-годишна вързаст, осъдени на смърт чрезобесване, било предложено да се подлоЖат на инокулация, катов замяна щели да получат свободата си, ако оЖивеят. Експе-риментът бил извършен пред очите на цялата тогавашна на-учна общественост, като заразените били наблкздабани за пе-риод от няколко седмици. Всички развили леки симптоми на за-боляването, но се възстановили безпроблемно. Лекарите всепак не били напълно удовлетворени, затова една от затвор-ничките, 19-годишната Елизабет Харисън, била накарана да сегршки за болни от едра шарка, като дори й наредили да легне 6едно легло с 10-годишно дете 6 самия разгар на болестта. Тя неразбила дори и най-малък симптом на вариола.

Принцеса Каролин поЖелала обаче още доказателства ипредлоЖила всички сираци от едно паство да бъдат инокулира-

Инокулация - бкарбане на патогенни микроби 6 организма.

106

ни no същия начин. Успехът бил затбърден. След тоба тя под-логкила на същата процедура и дбете си 9- и 11-аодишниаЪщери. Всичко тоба било нашироко отразено 6 тогавашнатапреса. Последвали подобни действия и от страна на другиаристократи. Но като цяло методът останал непопуляренсред населението, а осбен това предизвикал силна опозиция иот страна на църквата.

За периода 1721 - 1727 г. от 897 инокулирани починали 17 ду-uiu, докато според някои съвременни автори, като УилямКларк, от самата болест Жертвите били 1 на всеки 6.

Методът на инокулация постепенно бил изоставен към 30-те години на XVIII в., като се прилагал спорадично само приепидемии.

Междувременно било забелязано, че при хора, заразени по го-реописания начин с материал от вариолни пустули, не се изявя-бали никакви болестни симптоми, ако преди това са прекарализаболяването "кравешка шарка". То се проявява с мехурчета,пълни с гнойна материя, по вимето на кравите, които отмина-ват бързо и е свързано с вирус, който е много подобен на вари-олния при човека. Някои дори твърдели, че нарочно заразявалисебе си или децата си с кравешка сипаница, за да се предпазятот едра шарка. При хората се появяват някои незначителнипризнаци, напомнящи за най-леките форми на вариолата - сла-бо повишена температура, обща отпадналост и болки потялото, по няколко пустули по предмишниците.

Английският лекар Едуард ДЖенер решил да проучи по-за-дълбочено този въпрос. Всъщност това, което го вълнувало,било възможността някои болести при човека да водят нача-лото си от опитомените Животни. Той дошъл до извода, чекравите са възприели тази "шарка" от конете, а човек на свойред - от кравите някъде назад в далечното минало.

На 14 май 17S6 г. той взел материал от пустулата на ръка-ва на една Жена, болна от кравешка шарка*, Сара Нелмс, втрилго 6 повърхностното одраскване, което направил в предмиш-Ницата на ДЖеймз Фипс, здраво 8-годишно момче, и то се разбо-ляло. ДЖенер отбелязал, че симптомите били като в лекитеСлУчаи на инокулиране с изсушен материал от пустули от ва-

, * Думата ваксина означава "крабешки" на латински, а нейниятКоРене vacca- "краба".

107

риола, прилааан преди тоба от кралския двор. След няколкоседмиии ДЖенер инокулирал 6 момчето материал от пустулаот едра шарка, но то не се разболяло. ДЖенер пробел опити соще няколко души, които затвърдили убеждението му 6 ефи-касността на мероприятието. В началото на XIX 6. английски-ят парламент бръчил на дба пъти назрада на ДЖенер б размерна 30 000 британски лири, като той получил допълнително иразлични почести.

Следващата ваксина (срещу бяс) била създадена след повечеот 70 г. от Луи Пастьор.

В първите 50 години след откриването и потвърЖдаване-то на техниката на ДЖенер британското правителство за-почнало не само да окураЖява ваксинирането, но и да го правизадълЖително чрез закони. Това довело до недоволство средмного хора, които смятали, че по този начин се накърняватграЖданските им свободи.

Методите на баксиниране варирали меЖду различнителекари. След едно-две десетилетия се установило, че имунизи-рани хора също се разболявали от едра шарка, което показвало,че имунитетът, придобит по този начин, не е поЖизнен, такакакто от прекараното заболяване. Затова била въведена иреимунизацията.

Същевременно през XIX 6. настъпил голям прогрес 6 общес-твената хигиена, което до голяма степен премахнало услови-ята за възникване на епидемии от каквито и да са инфекциоз-ни болести. През 1900 г. ДЖ. Пийбълс пише книгата "Ваксина-цията: проклятие и заплаха за личната свобода, със статис-тики, които потвърЖдават опасностите от нея и престъпнияй характер" (Vaccination: A Curse and a Menace to Personal Liber-ty, with Statistics Showing its Dangers and Criminality).

Смъртността и заболеваемостта от вариола се увелича-ват значително именно със започване на задълЖителните ма-сови имунизации! Преди въвеЖдането им в Англия през 1853 г.най-високата смъртност, отчитана за двегодишен период, ебила 2000 случая. Самият д-р ДЖенер признава че едрата шаркае била относително неизвестна болест, когато той направилпървата ваксинация. В Англия по това време имало само някол-костотин случая. След 15 години задълЖителни ваксинации 6Англия през 70-те години на миналия век 23 000 души са Жертвина болестта, а в Германия за същия период - над 124 000!

Ваксината за едра шарка не само че не помага за отмиране наболестта, а тъкмо обратното - допринася 6 определен периодот време з а Възникване на епидемии и изклк>чително високасмъртност' В Япония 29 000 души умират след 7 годинистриктни имунизаиии и реимунизации. За сравнение в Австра-лия правителството веднага прекратява имунизационнатакампания при първите 2 смъртни случая. И в резултат едратаuiapka изчезва в тази страна! За период от 15 години е ималосамо 3-ма заболели!

През 1905 г. във Филипините е отбелязана 10% смъртностпри болните от едра шарка. След масова имунизационна програ-ма заболяванията приемат епидемичен размер, убивайки почти25% от ваксинираното население! Въпреки това правителство-то продълЖава усърдно да имунизира. През 1918 а., когато е най-тезкката епидемия от едра шарка, там смъртността достигадо 54%, като 95% от заболелите са били ваксинирани. Най-мал-ко пострадали ^кителите на остров Минданао, където е имало инай-малко ваксинирани и смъртността е била само 11%.

Тези факти показват ясно, че имунизацията срещу едрашарка MOike да бъде изклкзчително опасна! Всички нецензури-рани доклади на лекари потвърждават, че случаите на заболя-бане са до 90% сред ваксинирани и реваксинирани и че смърт-ността след проведените имунизации превишавала многократ-но броят на смъртните случаи от самото заболяване. Но спо-ред официален лондонски здравен служител много от заклк>че-нията били фалшифицирани, за да не се разбере истинското по-лозкение на нещата.

Според публикация от 1980 г. в "Мкяпейшън рисърч" при ре-ваксинирани деца се установяват хромозомни аберации(промени) в белите кръвни клетки. Това показва, че ваксинатаза едра шарка има мутагенен ефект върху човешкитехромозоми. Едва ли знаете, че първото момче, ваксинирано иреваксинирано от д-р ДЖенер 20 пъти, умира на 20-годишнавъзраст. Синът на ДЖенер, също ваксинирай и реваксинирайНяколко пъти, умира на 21 а. И двамата починали от туберку-лоза - заболяване, което се развива при силно отслабена имунназащита.

Последната епидемия в САЩ от вариола е била през 1947 г,о Н1о Йорк. Според СЗО едрата шарка вече не съществува катоЗаболяване - последният известен случай е бил в Сомалия в края

109

на 70-me. Деиата побече не се ваксинират - от една страна сесмята, че вероятността от ново естествено появяване на eq,рата шарка е много малък, а от друга - не моЖе да бъде пренеб-регната възможността от услоЖнения от ваксината.

На 26.10.1979 г. СЗО офиииално декларира, че едрата шаркае изтрита от лиието на Земята.

Инфекциозните болести вариола, туберкулоза, заушка, пеклиомиелит и др. са известни още от древността. Според СЗОцелта на ваксинациите е да се постигне тяхното"изкореняване". Но дали това е възможно и въобще Желателно?Вирусите и бактериите са Жизнено необходими за развитие наимунната система и подобна идея е, меко казано, нелепа.

Когато даден вирус циркулира от години в определенапопулация, се изработва колективен или наричан още "стаден"имунитет. Това се свързва и с по-леко протичане на заболява-нията, като епидемични взривове възникват тогава, когатодълго време не е имало досег на вируса с популацията или пък сепояви нов щам.

Имайки предвид забележителната способност на вируситеда преЖивяват и да мутират, подобна цел изглеЖда недости-Жима. Освен това, за да се осъществи "изкореняване" на даденаболест, вирусът трябва да не притеЖава алтернативни гос-ториемници освен човека и ваксинацията да дава доЖивотенимунитет. Но нито едно от тези условия не е изпълнено.

Американският лекар Едуард Кае, 6 качеството си на пре-зидент на Конвенцията по инфекциозни болести във Виенапрез 1983 г., заявява: "Целта на епидемиолозите не би трябва-ло да бъде изкореняването на инфекциозните болести с по-мощта на масивна употреба на ваксини и антибиотици, а по-скоро контролът и подобряването на качеството на зкивота.Трябва да приемем съществуването на определен брой болниот туберкулоза, полиомиелит и малария и да навлезем 6 едноестествено, екологично динамично равновесие, правейки по-ефективни способностите на тялото за самозащита, с по-мощта на здравна политика, която не е замърсена от интере-сите на фармацевтичните мултинационални компании."

Още 6 началото на миналия век хомеопатията е предлоЖи-ла безопасна алтернатива на ваксинациите и е била успешноприлагана превантивно при различни инфекциозни заболявания

110

бреме на епидемии. Д-р Ханеман устанобил, че хомеопатич-ите лекарстба могат да действат и профилактично, когато

Й клиничната им картина, получена от техните доказбания итоксикология се наблк>дават симптоми, подобни на тези присъответните заболявания. Така например той използвал с мно-го добър резултат хомеопатичното лекарство приготвено отбеладона (Belladonna) за профилактика на скарлатина по времена една много вирулентна и смъртоносна епидемия, като през1801 г. дори публикувал кратка брошура за своя опит в тазинасока. По подобен начин Ханеман подходил и при пертусис,щонзилит и еризипел. През XIX в. практиката да се прилагаткато профилактични средства хомеопатични лекарства чи-ито симптоми съответстват на определени заболявания, ста-нала обичайно явление. Например по време на холерната епиде-мия 6 Англия в средата на същия век на хората масово се разда-вало хомеопатичното лекарство, приготвено от камфор, за ко-ето е известно, че има "болестна картина", точно отговарящана първия стадий на холерата, и по този начин са спасени хиля-ди човешки Животи. Досега много хомеопати по света са пос-тигали добри резултати използвайки като ваксина хомеопа-тични лекарства, които нямат страничните ефекти на обик-новените ваксини.

Нека се върнем назад бъв времето, отново в средата наXIX в., и да проучим опита на д-р Бьонингхаузен, излекувал ипрофилактирал успешно много случаи на фаталните едра шар-ка и бяс: "Аз прилозких хомеопатичното лекарство туя (Thuja)при първия случай на едра шарка, който се появи при мен залечение. Резултатът надмина всички мои очаквания. На чет-въртия ден пустулите бяха изсъхнали; на осмия ден всички т ебяха паднали... Този безспорно благоприятен ефект ме накарада прилоЖа това лекарство не само при всички мои следващизаболели пациенти, но и да го използвам в няколко семейства,където имаше болни и като профилактично средство.Резултатите бяха много добри и в нито един случай след при-лагането на туя, не се разболяваше друг човек в къщата. Най-явно след лечението беше отсъствието на характернитебелези, които при други случаи са неизбеЖни и са обезобразилиПолкова много хубави лица..."

Хомеопатичното лекарство вариолинум (Variolinum) същое доказало профилактичната си ефикасност при епидемии от

111

едра шарка. Ето какво споделя д-р Адамс на една медицинскаконференция 6 началото на века: "Опитът показва, че едраща

шарка се развива далеч по-често при ваксинирани, отколкото вслучаите когато е даден вариолинум профилактично. Обик-новеният начин на баксиниране често не предпазва - тоба енаблк>дението на много хора, които са си имали работа с епиде-мии от едра шарка; многобройните смъртни случаи 6 армиягпа.на Филипините независимо от правителствените усърднцваксинации и реваксинации са пресен пример за всички нас... седно поразително единодушие лекарите изпитали профилак-тичния метод с вариолинум, са вече негови верни привърЖени-ци, въпреки че много от тях започнаха прилагането му съсскептицизъм."

Нашият съвременник, известният лекар хомеопат д-р ПиерШмид, заявява: "Хомеопатията ни дава предимството да имуни-зираме населението без риск...и никакви вредни страничниефекти. Най-благородната роля на медицината е безспорнопрофилактиката... Първата профилактика се състои 6 даване-то в ранно детство на конституционално хомеопатично лекарс-тво според тоталността от симптоми, правейки по този начиндетето по-издръЖливо и подобрявайки имунната му защита..."

Ето какво пише д-р Грейди Дийл в с т а т и я т а си"Задължителното ваксиниране е медицински геноцид": "Даприемай! в тялото си ваксини, направени от човешка кръб,абортирани фетуси, болни свине и маймуни, Живак, алуминий иформалдехид, е насилие над Божествения закон и много повечепричина за възникване на болест, отколкото лечение... каратви насила да позволявате невинната плът на вашите деца дабъде замърсявана с ваксини, съдърЖащи гной, нечистотии иразлагаща се кръв на хора, неродени бебета и Животни, и самотогава, след като здравето на лкзбимите ви деца е компроме-тирано, т е могат вече да влязат в 'светая светих' на контро-лираните от правителството училища, които продълЖаватследващата стъпка в програмата за разрушаване на тялото,ума и духа..."

Юстас Мълинз, автор на книгата "Убийство чрез инЖек-ция" (Murder by Injection) заявява: "Днес ние страдаме от цялаплеяда съсипващи ни заболявания както на ума, така и на тя-лото, като почти всички могат да бъдат проследени директнодо операциите на фармацевтичните монополи..."

112

д_р Вира Шнайбнер: "Факт е, че много страни, които се на-1чаШ свободни, са подложени на медицинска диктатура... и

а г п а са повече болни отколкото здрави... Страна, която еаправила ваксинациите задължителни, не е свободна стра-,п Това е страна от зомби, правещи това, което ги принуЖ-

бат Чрез заплахи корпорациите, които ги използват, за датрупат печалби... Всички ваксинации трябва да бъдат прекра-тени незабавно и всички Жертви на техните странични ефек-ти да бъдат адекватно компенсирани... Става все по-очевидно,че вместо да лекува хората, ортодоксалната медицинска сис-тема сътворява все повече и повече уЖасни болести... След ка-то проучих 35 000 страници ортодоксална медицинска литера-тура, аз не открих дори едно доказателство, че ваксините ня-кога са предотвратили някое заболяване... "

Д-р Харълд Бътрам от Квакертаун заявява: "С деспотич-ните си решения за задълЖителност на ваксините, които взе-мат правителствените бк>рократи, работейки често ръка заръка с фармацевтичната индустрия, не се оставят на родите-лите никакви възможности на избор и така налице са всичкипотенциални компоненти за една трагедия с историческихарактер."

Всички ваксини съдърЖат различни вещества, които савредни за здравето и представляват най-малкото алергени зачовешкия организъм: следи от антибиотици, алуминиеви соли,тиомерзал (Живачно производно), формалдехид (вЖ. при"Аспартам") и др. Според информационния център на Австра-лия няма приемливо каквото и да било безопасно количествоформалдехид, което моЖе да се инЖектира в човешкия органи-зъм.

Друг факт, за който моЖе би огромната част от хора неподозират, е възмоЖността при производството им ваксини-те да бъдат замърсени с вируси или части от генома им. Виру-сите са агенти, чрез които моЖе да се осъществява прехвърля-не на генетична информация от един гостоприемник на друг. ТесъдърЖат чист генетичен материал - РНК (или ДНК), койтоМоЖе да е на самия вирус или вече да е "замърсен" с РНК илиДНК от друг вирус или организъм. При навлизането си в човеш-ките клетки част от този чуЖд генен материал моЖе да бъдевнедрен в човешкия геном!

113

През 50-me soguHU g-p Барбара Клинтък, специалист noгенетика, описва поведението на "скачащите гени", наричаниоще ретротранспозони. Те представляват подвиЖни геннцчастици, които преминават от един организъм 6 друа.Всъщност това са нормално съществуващи гени, които се ус-тановяват при различни Животни - крави, плъхове, маймуни,птици и др. След масовите имунизационни кампании срещу по-лиомиелит през 50-те и 60-те, такива "скачащи гени" са уста-новени и в хората в началото на 80-те. Тяхна кл1очова харак-теристика е, че могат лесно да се рекомбинират с ДНК фраг-менти от вируси, хора и Животни и да образуват нови хибрид-ни ДНК-молекули, наричани "химери".

През 60-те американският учен g-p ДЖошуа Ледерберг отСтанфордския медицински университет заявява, че вируситеса генетични послания, които могат да препрограмират чо-вешките клетки! Той съвсем категорично заявява, че "ние вечепрактикуваме биоинЖенерство 6 огромен мащаб чрез използва-нето на Жиби ваксини при масовите имунизационни кампании"!

Ваксините се получават чрез заразяване със съответниявирус на клетъчни култури от маймунски, кучешки или говеЖ-ди бъбреци, пилешки ембриони, човешки абортирани фетуси идр., които са богати на чуЖди за човешкия организъм протеинии ДНК. Въведени в тялото, съответните вируси и ДНК-еле-менти от различните видове Животни навлизат в клетките,като могат да доведат до генна мутация с непредвидими пос-ледствия или да останат дълго време в латенто състояние.При промяна във вътрешните условия на организма в резул-т а т на стрес или зяболяване могат да допринесат за развити-ето на автоимунен процес. Какво естествено и здравословноима във вкарването на подобни адски коктейли в кръвта начовек, още повече на едно бебе?!

В края на 50-те години в САЩ десетки милиони американ-ци са били ваксинирани с полиомиелитна ваксина, заразена свируса SV-40, известен с това, че причинява определен вид ракв мозъка на африкански зелени маймуни. А днес се знае, че тоймоЖе да доведе и до имунен дефицит, бродени малформации идори левкемия при малки деца. Но за обществото тези данниса били тайна години наред. (Някои учени и лекари свързватпоявата на HIV-вируса и СПИН именно с този бирус.) Споредд-р В. Дъглас "като се остави настрана реално съществува-

114

възмоЖност ваксините да са замърсени с Животинскибцруси, които могат no-късно да предизвикат заболявания ка-010 мултиплена склероза, рак, левкемия, болест на Кройцфелд-Якоб и др., ние би трябвало да вземем предвид факта далиизобщо т е имат ефекта, за който са предвидени". Тестове,чрез които да се установяват вирусни замърсявания наваксините, са въведени чак в средата на 80-те, но и т е не сауспокоително надеЖдни.

Според проучвания в САЩ през 1973 г. честотата на тумо-ри в мозъка при деца родени от майки, имунизирани с полиоми-елитна ваксина, е била 13 пъти по-висока, отколкото отнебаксинирани, а през 1980 г. вирусът SV-40, за който вече ста-на дума, е открит в около 25% от мозъчните тумори при хора.

Различните щамове полиовируси имат способността спон-танно да се рекомбинират и така да създават нов щам. Встатия, публикувана в том 196 на "ВайролъдЖи" от 1993 в., серазкрива, че даваната през устата полиомиелитна ваксинасъздава благоприятни условия за подобно рекомбиниране чрезедновременно инфектиране на клетките с вируси от различнищамове. Представете си, че в същия този момент полиовиру-сите срещнат и друг вид вируси, например в червата надетето, и обменят помеЖду си генетичен материал. Това моЖеда даде начало на съвсем нов вид патогенен микроорганизъм,срещу който човешкият организъм няма имунитет.

Друг проблем, който съществува например при полиоми-елитните ваксини, е, че щамовете от Живата ваксина на Сабинлесно мутират отново към вирулентии форми, т.нар. див тип.Вирусът, въведен след инокулацията, моЖе да персистира сгодини, без да се проявяват клинични симптоми. Не е известноколко дълго моЖе да продълЖава това при различните вируси,които могат да се окаЖат опасни за неваксинирани индивиди.

Според д-р Хоуърд Ърновиц от Бъркли, Калифорния, заразвитието на определени оплаквания и заболявания при "син-Орома на Залива" сред десетки хиляди американски войници саОопринесли и многобройните експериментални ваксини с виру-си и бактерии, които са им били поставяне без тяхното инфор-мирано съгласие.

Публикация във в. "Гардиън" от 05.02.2001 г. разкрива, чеполиомиелитна ваксина (от която 83 500 дози са били изнесени6 Ирландия), както и кръвни продукти от британски кръвода-

115

рители, получени от разболели се впоследствие от болесттана Кройцфелд-Якоб англичани, са продавани в още 10 страни

Хиляди пациенти в чуЖбина и неизвестен брой хемофилццц

във Великобритания вероятно са били лекувани с тези продук,ти меЖду 1996 и 2000 г. Поне от 12 з. съществуват опасения завъзмоЖноста за разпространение на заболябането чрез ваксиниили кръвни продукти, но според британското министерствона здравеопазването рискът от заразяване бил само теорети-чен. Едва през 1996 г. британското правителство заявява, чемоЖе да съществува сериозна опасност за здрабето на хората.Ирландските власти съобщиха, че по-голяма част от ваксина-та е правена в периода 1998-1999 г. на бебета и деца 6 предучи-лищна възраст.

Какво представлява болестта на Кройцфелд-Якоб? Това ебавно прогресиращо и фатално заболяване, засягащо централ-ната нервна система. Известно е под името "луда краба" (го-веЖда спонгиформена енцефалопатия) и за пръв път е иденти-фицирано през 1986 а., когато десетки Животни започват да из-мират от нея. Болестта на Кройцфелд-Якоб е човешката фор-ма на болестта и се причинява от консумацията на заразенововеЖдо. Започнало веднъЖ да се проявява, заболябането се раз-вива бързо. Появяват се нестабилност в походката, проблеми сравновесието, тревожност, депресия, безпричинен плач; болни-ят започва да става объркан и да получава все по-големи пролу-ки в паметта. Постепенно става напълно дезориентиран, имахалюцинации, не моЖе да ходи, оглушава и ослепява. Диагнозатасе доказба чрез биопсия или ядреномагнитен резонанс.

Досеаа само във Великобритания (най-засегнатата страна),поне 85 души са Жертва на болестта, а 13 от тях са биликръводарители. Според някои учени се очаква да се разболеятмеЖду няколкостотин и няколко хиляди души, но никой не се ан-гажира с точни прогнози. Сред заболелите и починалите има идеца. Болестта е нова и за нея се знае много малко, вклк>чителнои за инкубационния период, който е необходим, за да се развие.

Д-р Г. Ланкто заявява: "Медицинските власти продълЖа-ват да лъЖат. Ваксинациите представляват катастрофа заимунната система. В действителност т е причиняват многозаболявания и променят нашия генетичен код... след 10 г. ниеще знаем, че т е са били най-голямото престъпление срещу чо-вечеството."

116

Американските деца, преди да влязат в училище, имат ве-поставени средно по 33 дози от около 10 бидове ваксини, при-

огпвени от различни вируси и бактерии. ПолоЖението не еHOgo по-различно и у нас. Десетки милиони деца по света, как-0 и бъзрастни са въвлечени насила в този антихуманен

експеримент.

Има натрупани наблк>дения, които ясно показват връзкатамезкду синдрома на внезапната детска смърт (СВДС) иваксинациите. За година само в САЩ случаите на СВДС са сред-но меЖду 7000 и 8000. Според едно изследване пикът на смърт-ността е меЖду 2-рия и 4-ия месец след раждането, точно кога-то се правят първите рутинни имунизации. В средата на 70-те,когато в Япония възрастта за ваксиниране е била направена от2 месеца на 2 години, честотата на СВДС драстично намаляла!

През 1979 г. д-р Даниел Шанън описва случаите на 200 децас толкова сериозни дихателни затруднения след ДТК-баксинация, че се е налагало да се прибегне до реанимационнипроцедури.

Е. Тайлър и ДЖ. Емери пишат през 1982 г.: "Не моЖем да из-клк)чим възможността за скорошната имунизация като единот допринасящите фактори в неочакваната детска смърт."През същата година Уилям Торч, директор на Катедрата подетска неврология към университета в Невада, на 34-ата го-дишна среща на Американската асоциация по педиатрия пред-ставя изследване, свързващо ваксината ДТК със СВДС. Негово-то заклкзчение е: "Данните показват, че ДТК-ваксината моЖеби е една неразпозната основна причина за СВДС и смъртта вранна детска възраст и че рисковете от имунизациите моЖеби вземат превес над потенциалните ползи от тях. Изследва-нето навеЖда на мисълта, че има нуЖда от преоценка и веро-ятно промени в сега съществуващите имунизационни процеду-Ри." Повече от две т р е т и от изследваните от него случаи сабили баксинирани с ДТК преди смъртта си. От тях 6,5% почи-нали до 12-ия час след ваксината, 13% - до 24-ия час, 26% - до 3-и я ден, 37%, 61% и 70% съответно в периода от една до триСе9мици след слагане на инЖекцията.

Около 85% от случаите на СВДС са меЖду 1-вия и 6-ия ме-СеЧ с пикове меЖду 2-рия и 4-ия месец. Първите три дози ДТКС е дават на 2-рия, 4-ия и 6-ия месец!

117

Както бече могке би се досещате, докладът на Торч предиз-бикба бой 6 асоциаиията и той бил обвинен, че е използвал слу-чайни данни, защото е интервкзирал родителите на починали-те деца! Интересно от козо друг би трябвало да се осведоми?!

Веднага се предприемат мерки изследването и данните натози лекар да се покрият с мъгла и да се опровергаят в послед-ващо "клинично контролирано изследване", което е скалъпенои оповестено по обичайния манипулативен сиенарий. В негоспоред медииинския изследовател Харис Култър са били допус-нати основни нарушения на процедурата и критериите, споредкоито е трябвало да бъдат вклкзчени случаите.

Друго ваЖно проучване, показващо връзката мезкду СВДС иДТК-ваксината и проследябащо честотата на СВДС за периода1972-1983 г., е проведено от петима лекари и публикувано презавгуст 1987 г. в "Америкън дзкърнъл ъф пъбликхелт". Въпрекинякои ограничения, които са били налозкени, авторите отчи-т а т , че за периода непосредствено след ваксинацията до 3-ияден след поставянето на ингкекцията честотата на СВДС е 7,3пъти по-висока, отколкото в периода до 30-ия ден след имуни-зацията.

При едно неотдавнашно научно изследване на този проблемс автор д-р Вира Шнайбнер*, използвайки специално констру-иран компклпризиран уред "Котуоч", са измерени епизодите наапнея (спиране на дишането) и хипопнея (ненормално плиткодишане) преди и след слагане на ДТК-ваксината. Полученитеданни ясно показват, че ваксинацията причинява силно изразе-но увеличаване на честотата на епизодите на апнея ихипопнея, като т е продължават с месеци след поставянето й!

Има вече достатъчно факти, които показват връзката наразлични имунизации с възникването и на диабет! Това стабадиректно чрез разрушаване на клетките на Лангерхансовитеострови, чрез автоимунен. процес или по двата начинаедновременно.

* Д-р В. Шнайбнер е бече пенсиониран старши научен изследова-тел 6 правителството на Нк> Саут Уейлс, Австралия, с докторат поестествени науки. Автор е на над 90 научни публикации и 3 книги, ед-на от които е "Ваксинациите: 100 години ортодоксални научни изс-ледвания токазват, че ваксините са медицинско насилие над имунна-та система" (Vaccination: 100 Years of Orthodox Research Shows thatVaccines Represent a Medical Assault on the Immune System, 1993)

118

Диабетът е втората причина за бъзникбане на слепота 6САЩ (близо 24 000 ноби случая годишно) и седмата - за преЖдев-ременна смърт, като се явява и кофактор за смъртта на около200 000 американци всяка година. Почти половината от всичкиизвършени ампутации на крайници в САЩ, т. е. около 54 000, сасвързани е това заболяване. То е и една от водещите причини заразвитието на хронична бъбречна недостатъчност.

През 1950 г. в САЩ е имало около 1,2 млн. диабетици, а сега т еса около 10 млн., като за същия период от време населението е на-раснало само с 50% - това означава почти 20-кратно увеличениена заболелите. Според статистическия бкшетин на "Метрополи-тън лайф иншк>рънс Ко." за 1997 г. диабетиците са представля-вали около 5% от населението на САЩ, като за тях са отивалиоколо 15% от всички разходи, свързани със здравепазването. Ос-вен нездравословното хранене и наследствеността ваЖнифактори, които могат да отклк>чат диабет, са вирусните ин-фекции и наличието на някакъв автоимунен процес.

Нека сеза разгледаме някои от детските заболявания, вак-сините срещу тях и диабета.

Още през 1949 г. вниманието на някои лекари е било привле-чено от факта, че нивото на кръвната захар при деца е пони-жено след проявена значителна реакция вследствие на поста-вянето на протибококлкшша ваксина (тя е част от ДТК днес).Знае се, че ваксината предизвиква хипогликемия* при мишки изайци. Гордън Cmloapm пише през 1977 г.: "Известно е, че пове-че от която и да е друга от обичайно прилаганите, ваксинатасрещу коклкош провокира хипогликемия поради повишеното об-разуване на инсулин." Токсините на коклк>шния бактерии иматафинитет към Лангерхансовите острови в панкреаса. При Жи-вотни противококлк>шната ваксина стимулира свръхпродук-Ция на инсулин, което се последва от изтощаване на Жлезата иразрушаване на тези клетки със значително сниЖаване на про-дукцията на този хормон. Т. е. първоначално настъва хипогли-кемия, а след това - диабет.

През 1978 з. двама датски учени - Ханик и Коен, същозабелязали, че деца със сериозни реакции след имунизация срещу

* Хипогликемия е намаляВането на съдързканието на глкзкозата 6кръвта (за чобека под 2,7 mmol/1).

119

коклкзш имат проблеми с глк>козната хомеостаза. През 1979 г.немските учени Ханесен и Кбаст открили симптоми на хипог-ликемия при 49 от проучваните 149 деца със сериозни странич-ни реакции след поставянето на противококлкзшна ваксина.

Въпреки натрупаните данни отговорните правителстве-ни институции не Желаят да се правят изследвания за изясня-ване на връзката диабет - ваксинации и не отпускат средстваза такива.

Ваксината морбили-паротит-рубеола (МПР) и особено ком-понентите за заушка и рубеола има отношение по-специалнокъм т.нар. к>венилен диабет (1 тип), при който е необходимодогкивотно прилозкение на инсулин. Рубеолната част от комби-нираната ваксина е най-опасна в това отношение. Известно е,че и рубеолата, и заушката могат да отклкзчат диабет, но то-ва ваЖи за ваксината в още по-голяма степен. През 1978 г.Маргарет Мензър пише: "От 1968 г. досега се забелязва нараст-ващ интерес към възмозкността вирусни инфекции да играятроля в етиологията на диабета... един вирус, за който редовносе установява, че предизвиква това заболяване при човека, епридобитият с рагкдането рубеолен вирус." Според Е.Рейфийлд и колеги синдромът, свързан с вродената рубеола, нидава най-добрата документация за връзката на тази инфекцияс развитието на инсулинозависим тип диабет.

През 70-те години учените установиха, че вирусът нарубеолата, когато тя е придобита, мозке да остане в организмас години и дори за цял Живот и така да оказва своето вредновъздействие. Около 20% от тези хора развиват инсулинозави-сим тип диабет. Вирусът на рубеолата действа чрез образува-нето на специфични имунни комплекси, съставени от негосамия, и антитяло (т.е. стимулират автоимунна реакция).През 1982 г. П. Койл и сътрудници показват, че подобни имунникомплекси се установяват при индивиди.с вродена рубеола ипри ваксинирани хора. У две т р е т и от изследваните ваксини-рани т е са били установени до 8 месеца след имунизацията. Ноне могат да бъдат открити у хора, които не са боледували отрубеола или пък които са преболедували и са развили естест-вен имунитет. Тези имунни комплекси независимо дали са въз-никнали в резултат на вродена рубеола или след ваксинация,могат да атакуват панкреаса и съответно да предизвикашразвитието на захарна болест.

120

През 1989 з. японският учен Нумазаки и сътрудници заразя-ват лабораторни култури от чобешки панкреасни клетки отЛангерхансобите остроби с вируса на рубеолата. Теустановили, че клетките започват да произвеждат значител-но по-малки количества инсулин.

Що се отнася до заушката има достатъчно доказателстваза това, че заболяването моЖе да отклк>чи инсулинозависимщип диабет. С опити ин витро е установено също, че вирусътна заушката моЖе да инфектира бета-клетките на панкреасаи да ги разруши. Според X. Култър има описани многобройнислучаи на диабет, развил се след имунизация срещу паротит.

Няма установена пряка връзка меЖду ваксината за морби-ли и диабета. Но не трябба да се забравя, че всяка ваксина вкар-ва 6 организма чуЖди субстанции и генетичен материал, коитомогат да провокират автоимунен отговор и съответно да до-бедат до развитието на различни заболявания, вклкзчително ина захарна болест.

Ето и част от едно интервк) с доц. д-р Асен Михайлов, за-беЖдащ Лабораторията по морбили, паротит и рубеола, публи-кувано бъв 6. "Монитор" от 25.04. 2000 а.:

Въпрос: "Доц. Михайлов, има ли смисъл момчетата на 12-години да се реимунизират с трикомпонентна ваксина (стававъпрос за МПР ваксината - бел. авт.)Т'

Отговор: "Не смятам, че това ще поншки съществено забо-ляванията от рубеола, нито че ще намали циркулацията навируса... По-сериозният проблем обаче е, че ваксината не ебезопасна."

Въпрос: "Защо?"Отговор: "Проблемът е 6 паротитната съставка на тази

ваксина. Паротитният вирус има невротропни свойства (т.е.насочва се към нервната система - бел. автп.), които при произ-водството на ваксините не са избегнати. Ваксиналният щамима остатъчна небровирулентност - атак}^6а центранатанервна система. Затова смятам, че реваксинирането на 12-го-QuiUHume момчета и момичета не е безопасно."

Въпрос:"Подобни услоЖнения след прилоЖение на паротит-на ваксина имаше през 1982 а., когато избухна огромен скандал.Тоаава твърдяха, че ваксината е 'калпава'."

Отговор: "И най-добрата ваксина моЖе да даде подобниУслоЖнения. През 1982 г. бяха имунизирани над 400 000 деца на 4-

121

9 годишна възраст. В резултат на ваксината над 70 отразвиха серозен менингит. Тогава обвиненията паднаха върхукачеството на ваксината. Днес имаме съобщения за подобнцусложнения и от други страни, които ползват най-съвременниваксини. Така че според мен реваксинирането на 12-годишнитес 3-компонентната МПР-ваксина не е безопасно. Тук колегитеепидемиолози ще скочат. Ако едно неваксинирано дете серазболее, рискът от усложнения нараства с възрастта. Примомчетата най-сериозният риск е от безплодие. Така е, но и са-мата ваксина крие същия риск, макар и в по-слаба степен. Товатрябва да се обясни на родителите и задължително да се взе-ме тяхното съгласие.*"

Но от 1 януари 2001 г. у нас се въведе промяна в имунизаци-онния календар - МПР-ваксината ще се прави не един път, как-то беше досега, а два пъти. Втората ваксина ще се слааа навсички 12-годишни деца, на които досега не се правеше (първа-та е на 13-месечна възраст). МоЖе би нашето здравно минис-терство е решило да догони американците поне по отношениена едно нещо - в САЩ има изискване към всички студенти, ко-ито постъпват за обучение и са мегкду 18 и 20 г., да са баксини-рани двукратно с МПР-ваксина.

Според публикация на д-р Бартелоу Класен в "Н1о Зийлъндмедикъл дЖърнъл" от май 1996 г., след изпълнението в НоваЗеландия на една масова имунизационна програма срещу хепа-т и т В за периода 1988-1991 г., при което са били ваксиниранибебета на 6-месечна възраст и по-големи от тях, е установенонарастване на заболеваемостта от инсулинозависим захарендиабет (I тип) с 60%! Неговият анализ се базира на изследване,обхванало 100 000 деца. През 1997 г. Класен представя още дока-зателства за връзката на ваксините с диабета. Според проуч-ванията му честотата на диабета I тип е била постоянна придецата до 4-годишна възраст до момента, в който правителс-твото не направило няколко промени в имунизационниякалендар. През 1974 г. 130 000 деца на възраст от 3 месеца до 4години са били вклк>чени в експериментално изпитване на Hib-ваксина. През 1976 г. ваксината за коклкзш е била направен "по-силна" чрез добавяне на втори щам от вируса. За периода 1977-1979 г. д-р Класен установил 64% увеличение на болните ого

Курсивът е от абтора.

122

0енилен диабет деца 6 срабнение с периода 1970-1977 г. За пе-иода от 1977 до 1996 г. убеличението е общо 124%!

През 1982 г. бъб Финландия била добавена ноба ваксина 6имунизаиионния календар. На деиата на възраст мегкду 14 ме-

е ц а и 6 години била назначавана МПР. Тоба било последвано отн 5кектирането на експериментална Hib-ваксина на 114 000 де-а н а д 3 месеца. Въвегкдането на тези нови ваксини довело до

62% увеличение на болните от диабет I тип в групата на децаот 0 до 4 години и 19% увеличение за групата от 5 до 9 годинисъответно за периодите 1980-1982 и 1987-1989 г.

В имунизационната практика се пренебрегва и един другфакт: хората от различните раси и култури, бсяка със свой на-чин на хранене и Живот и специфична експресия на гените, не ре-агират по еднакъв начин на баксините. Само преди няколко го-дини това е било драматично доказано при аборигените от се-берната част на Австралия, където имунизационна кампаниядовеЖда до невероятните 50% смъртност сред децата! Д-р А.Калокеринос, който е проучвал въпроса, установява, че недости-гът на витамин С в храната е бил клкзчов фактор за тазисмъртност. Ваксинациите изчерпват резервите на организмаот този витамин и много от децата са оЖивели благодарение надопълнителните вливания ишкекционно. Но никой не би могълда каЖе какви са дълготрайните последици за всички преЖивели.Според д-р Калокеринос безумие е да се ваксинират милиони де-ца в Африка с отслабена от недохранване и различни болестиимунна система. Много от тях след поставянето на ваксинатаполучават стомашно-чревни инфекции, отравяне на кръвтаили други проблеми и умират, "така че остават малко, които даса податливи на морбили и да се разболеят. Това е един добър на-чин да получиш хубави статистически резултати, т. е. катоубиеш тези, които са склонни да развият заболяването."

При едно проучване в "Нк) Инглънд дЖърнъл ъф медисин"преди 6 години се установило, че в Румъния значително по-го-лям процент от децата, ваксинирани срещу полиомиелит, раз-биват заболяването, отколкото в дърЖавите с по-висок стан-дарт на Живот. Впоследствие била открита и връзка мегкдуиюкекционното приемане на антибиотици и риска от заболя-ване при румънските деца. Само една июкекция, направена дое9ин месец след ваксинацията, увеличавала риска 8 пъти, 2 до 9и№кекции - 27 пъти, а 10 или повече июкекции - 182 пъти!

123

Както стада ясно, въпросът, свързан с инфекциозните бодти и имунизациите, не е строго медицински, а икономическициален и политически! За да се спрат епидемиите, трябва даподобрят условията на окивот на хората, а не да се ваксиниратЗа да се подобри и като цяло здравното състояние на човечеството, трябва да се извършат много реформи в обществено-полити

ческия зкивот и здравеопазването, които обаче не са по вкуса ца

определена група от. индивиди, печелещи от болестта на другигпе

Според някои учени, лекари и медицински изследователипоследствията от ваксинациите при много деца се свързващ етрайно убрезкдане на мозъка и нервната система и аутизма*хиперактивността, дислексията** и други проблеми, имащиотношение към характера, поведението и обучението, започ-ват да се наблкздават все по-често след въвеЖдането на масо-вите имунизационни програми в средата на нашия век.

През 1943 г. детският психиатър Лео Канер съобщава за 11случая на нобо умствено разстройство, напълно различно от из-вестните дотогава. Скоро след това му дават името аутизъм.

Аутизмът много рядко има нещо общо с психологически проб-леми, както се е предполагало в началото. Това състояние е свър-зано предимно с неврологични увреждания и при тези деца обикно-вено е имало или има гърчове и припадъци, тикове, промени в мо-зъчните вълни (установено чрез ЕЕГ), координационни и моторнинарушения, проблеми със зрението, парализи, дислексия и др.

Първите случаи са установени скоро след въвеждането намасовите имунизации в САЩ срещу магарешка кашлица. През50-те и 60-те броят на децата с аутизъм зачестяват. ВЯпония първият случай е регистриран през 1945 г. също след за-почване на имунизацията срещу коклкпи, а днес всяка година 6тази дърЖава се диагностицират по няколкостотин нови. ВЕвропа първото дете с аутизъм е регистрирано през 50-те,след въвеЖдането на ваксината срещу коклкош.

След масовото прилагане в практиката на комбиниранатаваксина МПР през 1988 г. случаите на аутизъм са се увеличили

* Най-общо казано, при аутизъм детето се затваря б свой собственсвят, стаба неконтактно и често изостаба 6 умственото си развитие.

** Дислексия представлява разстройство на способността зачетене.

124

u 4 H O . Според едно научно изследване при 24 деца от 25 с9Р Зъм, които допреди ваксинирането са били нормални, е ус-а^ обен бирусът на дребната шарка.111 Б Йоркшир, Англия, броят на аутистичните деца се е уве-

ил 22 пъти след въвеждането на ваксината! В Съри 1 наа ки 69 деца започнало да разбива аутизъм. На Шетлъндските

Западните шотландски острови допреди 1988 г. тоба състо-яние е било непознато.

Същата е картината и 6 САЩ. В Н1о ДЖърси случаите наутизъм в последните 2 десетилетия са се увеличили с 876%, в

Калифорния - с 275% от 1987 до 1998 г., а в Пенсилвания - със109% от 1993 до 1997 г.! Само в щата Калифорния за първите 6месеца на тази година са регистрирани 1027 деца с аутизъм,което прави по 6 нови случая всеки ден!

В Япония ваксината МПР е забранена, а във Великобрита-ния някои лекари също отказват да я правят. Но във Велико-британия правителството не Желае да признае връзката меЖ-ду ваксините и аутизма и да плаща обезщетения. Дори семейс-твата на деца с явни мозъчни поражения вследствие на вакси-нации могат да получат само до 40 000 аналийски лири, и то акодокаЖат, че детето е увредено поне в 80%! А вие вече знаетекак най-често цялата бк>рократична система от дърЖавни иправителствени институции действа в една посока - срещупотърпевшите обикновени хора и в подкрепа на "бизнеса".

Във февруарския брой на "Лансет" от 1998 г. има статия, вкоято се описва нов синдром, вклкзчващ аутизъм и възпаление начервата, проявяващо се при деца след прекарана вирусна инфек-ция или ваксинация с МПР. Тринадесет британски учени начело сгастроентеролога Ендрк) Уейкфийлд съобщават за извършено-то от тях изследване на 12 деца меЖду 3 и 7 години, при които сасе развили сериозни стомашно-чревни симптоми. При 8 от тяхсе появили и поведенчески промени с изоставане в развитието ите били диагностицирани като аутистични. Проблемите привсички тези здрави преди това деца започнали след поставяне наваксина МПР. При 5 от тях е имало реакции и при предишниваксинации. Д-р Уейкфийлд е изучавал повече от 160 подобнислучая със същия синдром. Той е установил, че в червата на деца-та се намира вирусът на дребната шарка, въпреки че т е никогаН е са боледували от такава. Уейкфийлд веднага е бил обвинен от°фициалните власти и организации, занимаващи се със и печеле-

125

щи от масовите имунизации, че "подкопава общественото дове_рие във ваксините и така излага на риск Живота на децата"(стандартно изфабрикубано обвинение, но бършещо работа).

Понастоящем 6 САЩ 1 на 1000 деца се диагностицира катоаутистично. Д-р Б. Римлънд, основател и директор на Инсгпц.т у т а по изследване на аутизма и основател на Американскотообщество по аутизъм, заявява: "Нелепо е да се твърди, че връз-ката меЖду многото случаи на аутизъм и ваксинациите е слу-чайност... Очевидната истина е, че някои деца са увредени ощваксинациите..." Японски учени също установяват подобна за-висимост.

Според Порша Иверсън, основател u президент на фонда-цията "Излекувай аутизма сега" (Cure Autism Now), "почти по-ловината от стотиците пациенти, които ни се обаЖдат всекимесец, заявяват, че детето им е станало аутистично скорослед поставяне на ваксина".

Въпреки тези факти правителството на САЩ отказва даотпусне средства за проучване на страничните ефекти следваксиниране, а същевременно одобрява годишен бкздзкет отпочти 1 млрд. USD за създаване на нови ваксини, закупуване натакива и стимулиране на масовите имунизации!

В едно неотдавнашно изследване на аутистични деца еустановено, че при 84% от тях има антитела срещу определе-ни тъкани в мозъка, което показва, че имунната система ата-кува нервните клетки на собствения организъм. Освен тобаантителата много приличали на тези, които се установяватслед поставяне на МПР-ваксина.

X. Култър в книгата си "Ваксинации, социално насилие ипрестъпност: мецидинското посегателство над американс-кия мозък" (Vaccination, Social Violence, and Criminality: theMedical Assault on the American Brain) застъпва тезата, че ма-совите имунизационни програми спомагат за развитието насоциопатна личност, което се наблкздава като широко разп-ространено явление през последните десетилетия в САЩСпоред Култър, извършил огромна проучвателна работа и а6~тор на няколко книаи за ваксините и историята на медици-ната, ваксинациите при децата водят до "енцефалит 6 многопо-големи мащаби, отколкото здравните власти са склоннида признаят". Последствията са минимално или значителноувре^кдане на мозъка и нервната система и свързани с тоба

126

злични неврологични и победенчески проблеми. Едно изслед-ване 6 Германия показва връзка мегкду 22 патологични невро-

огични състояния и ваксинациите - от проблеми с внимани-ето до епилепсия.

Ваксинациите са основната причина, водеща до енцефалит6 САЩ и ° другите индустриализирани страни. Тъй като мо- •

а г п да се засегнат различни части от нервната система, зато-ва и клиничната картина моЖе да е много разнообразна - инте-лектуални или характерови отклонения, предимно физическинедъзи или комбинации с различна тезкест и варианти. СпоредКултър голямото нарастване на детската престъпност, зло-употребата с наркотични вещества и колапсът на американс-ката образователна система имат в значителна степен връзкас масовите имунизации. Аутопсиите след постваксинален ен-цефалит показват разрушаване на миелиновите структури вмозъчния ствол и гръбначния мозък.

Ето какви реакции са наблкздавани след поставянето наразлични видове ваксини, които са идентични с проявени ен-иефалитни и постенцефалитни симптоми: повръщане, разс-тройство, загуба на контрол над сфинктерите, разширява-не на зениците, избиване на гръбнака назад, нарушение наритъма на съня, зкестоки главоболия, издуване на фонтане-лите, схванатост във врата, кошмарни сънища, силно учес-тено дишане, внезапна смърт, апнея, цианоза, гърчове,припадъци, загуба на координация, много силно изразенозаекване, невъзмозкност за преглъщане, лицева парализа, па-раплегия и квадриплегия, вяли парализи, отпуснатост, изос-таване в умственото и физическото развитие, дислексия,глухота и др.

Минималната първоначална реакция и дори липсата на та-кава след поставяне на ваксината не означава, че не е настъпи-ло уврегкдане на мозъка или на нервната система изобщо. МоЖе9а е имало само леко повишена температура или засиленасънливост, с които, на пръв поглед се изчерват отрицателни-те странични ефекти. Но след няколко седмици, месеца, дориго9ини започват да се появяват сериозни симптоми от странана нервната система. Много колеги въобще нямат представа заЯ1ези последствия или не Желаят да мислят за тях. Но т е са ре-а лни и ще продължават да заплашват децата, докато ваксина-Uuume съществуват.

127

li

През 1982 г. Норман Гешбинд и Питър Бехан публикуващсбоите открития за връзката мезкду аутизма, катаралнощовъзпаление на лигавицата на стомашно-чревния тракщдислексията, заекването, мигренозните главоболия, проблеми-те в развитието и леворъкостта. Нишката, която ги свързваса ваксинациите.

Много възрастни учители с опит в САЩ заявяват, че голя-ма част от днешните ученици и студенти са със значителнопо-ниска познавателна способност и имат по-малък обхват навниманието в сравнение с тези от 60-те години. В някои учили-ща до 13% от учениците трябва да се записват в специални об-разователни класове. За да удовлетворят училищните адми-нистратори, които се оплакват от непрестанно спадащитерезултати на изпитите на учениците от 60-те насам и за да неизлагат истината на показ, тези, които подготвяттестовете, предоставят значително по-лесни задачи, откол-кото преди три десетилетия. Едно национално изследване 6САЩ през 1988 г. показва, че математическите способности сасилно намалели при американските коноши и т е не могат да сесправят със задачи, които преди години са били давани на уче-ници от по-долните класове!

Един проблем сред децата от предучилищна възраст и на-чалните класове в САЩ, който започва да става все по-трево-гкен поради неимоверното си разрастване от началото на 50-т е години, е синдром на дефицит на вниманието с хиперак-тивност (СДВ)*. През 1902 г. английският лекар Дгкордгк Стилописва синдрома за пръв път, макар и не под това име. В серияот лекции пред Кралския лекарски колезк той аовори за деца,които са агресивни, неподдаващи се на дисциплина, емоци-онално лабилни, импулсивни, Жестоки, с повишена моторнаактивност, не могат да седят на едно място неподвизкно,почти непрекъснато си мърдат краката или правят нещо сръцете си, вниманието им се отвлича много лесно (т.е. не мо-?ке да го задъргкат върху един обект или тема), нетърпеливи,често говорят много и непрестанно и прекъсват другите, немогат да изчакват въпросите и т.н. Според д-р Стил тези де-

* СДВ - синдром на дефицит на вниманието (Attention DeficitDisorder - ADD) и СДВХ - синдром на дефицит на вниманието с хипе-рактивност (Attention Deficit and Hyperactivity Disorder - ADHD).

128

проявяват сериозна, хронична "липса на морален контрол"причината за това е органична, а не е лоши родителски гри-

жи и възпитание.След едно десетилетие американските лекари вече разиск-

ват подобни проблеми в САЩ. Това, което е общо меЖду почтивсичките тези деца, е, че са прекарали енцефалит. От начало-то на века до сега има многобройни публикации, описващи деца-та с "постенцефалитни поведенчески проблеми", коитобклкзчват нарушения във вниманието, засилена моторнаактивност, импулсивност, проблеми с паметта - краткотрай-

н а и дълготрайна, асоциално поведение и др. Очевидният извод

е че причина за тези прояви са настъпилите мозъчниубреЖдания. Затова е бил въведен и терминът минимално мо-зъчно увреЖдане (ММУ).

Понятието хиперактивност е използвано за пръв път отЛофер и Денхоф (1957) за описание на синдрома СДВХ. Всъщ-ност разглеждат се две основни категории - синдром с дефи-цит на вниманието (СДВ) и синдром с дефицит на вниманиетос хиперактивност (СДВХ) с няколко подтипа. При деца със СДВима само проблеми с вниманието, но няма изразена хиперак-тивност или импулсивност.

Децата със СДВХ имат често проблеми и с тактилността- или не могат правилно да преработват усещанията от лекодокосване, натиск и болка или пък не могат да се ориентиратправилно за положението на тялото си в пространството. Итака т е често се блъскат в различни предмети, изпускатнеща, извършват опасни действия без да осъзнават риска и пр.

Установено е, че с излизане от детсвото, хиперактив-ността мооке да намалее, но проблемите с вниманието и им-пулсивността остават.

През 1963 г. PHS изброява около 100 симптома свързани с хи-перактивността и ММУ. През 1988 г. JAMA признава, че СДВХ еводещата причина за консултация с психиатри на децата отпър6оначалните класове и леЖи в основата на повечето от пове-9енческите проблеми, които се наблк>дават в тази възраст.

През 1971 г. д-р Пол Вендер, водещ авторитет по това вре-^ заявява, че ММУ "има връзка с хиперактивността и даваа̂гпо резултат почти всички поведенчески проблеми при

Зецата". През 1984 г. проучване в медицинския факултет наР и университет показва, че това е моЖе би проблемът, с

129

който най-много като време се занимават педиатрите. Сп0

изчисления ММУ засяга около 20% от деиата в училище. ^Според данни на Националния институт по психично зп

ве на САЩ около 18 млн. деца под 18 г. имат някакби умсгпбрпроблеми и поне 3 до 5% от тях са със СДВ, а 5% - с депресца

Симптоми и промени, свързани с личността и характера кито настъпват б резултат на ММУ, причинено от постбаксиналния енцефалит, са: ниско самочувствие - отслабване на еаощпкоето се компенсира често с прояви на агресия и по-къснохиперсексуалност, депресия и склонност към самоубийство, раз_витие на разстройство 6 общуването и контактите, алиенациячувство за неадекватност и постепенно развитие на черти насоциопатна личност със склонност към извършване на тезккикриминални деяния. Според X. Култър колкото и леко да е ММУто оказва влияние върху способността на мозъка да възприема иобработва постъпващите от външната среда стимули по адек-ватен начин и впоследствие това се отразява върху формиране-то на идеи и отразителната способност като цяло. Нарушава сеи способността за символно и абстрактно мислене и възприятие.Тестобете с аутистични деца например показват уврегкдане наствола и на мозъчните нерви. Така става ясно, че биологичнотозабавяне и намесата в развитието на мозъка и нербната системасе отразяват и върху развитието на личността като цяло свсички произтичащи от това негативни последствия.

Както вече споменах, децата с ММУ често са с намаленаспособност за концентрация и устойчивост на вниманието. Врезултат изпитват затруднения 6 училище, защото не успя-ват да свършат задачите в даденото време и да се справят сматериала. Имат също и много проблеми със съня.

След като децата са увредени по този начин, идва ред намедикаментите. Психиатри, педиатри и общопрактикуващи

. лекари изписват разнообразни препарати - транквилизатори,психотропни, противоепилептични и др. (за това вЖ. при"Антидепресанти и психостимуланти") в опит да контроли-рат поведението на малките пациенти. Но всички тези лекар-ства имат странични ефекти, понякога по-лоши и от самитепризнаци, свързани с ММУ. Те могат още повече да влошат де'цата или просто да променят симптомите, като освен тоба

могат и допълнително да засилят у тях чувството за неадек'ватност и комплекса за малоценност.

130

]у[ного родители са забелязали, че злоупотребата с медика-Hrnu често боди по-късно до злоупотреба с наркотици. По на-

0 деца, при които се наблк>дават данни за ММУ, са много по-клонни и податливи на токсикомании като тклпкшопушене,лкохолизъм и приемане на дрога, защото вероятно по този на-

чин т е донякъде притъпяват болезненото чувство за неадек-ватиост и хиперактивността и същевременно се оевобоЖда-баш от малкото останали им задръгкки.

Синдромът ММУ е свързан и с развитието на леворъкост,тромавост, склонност към гърчове. Интересно е, че процен-т ъ т на левичарите в САЩ е нараснал значително за последни-те 30 години.

През 1922 г. масовите имунизации срещу едра uiapka предиз-бикват взрив от енцефалит с последващ Гилен-Баре синдром.Но ф а к т ъ т за връзката мегкду ваксината и мозъчното увреж-дане тогава е бил скрит от обществеността.

Точната роля на алергичната реакция при развитието наенцефалита не е била напълно разбрана до 1935 а., когато д-рТомас Ривърз прави откритието на явлението, известно като"експериментален алергичен енцефаломиелит".

През 1938 г. връзката алергия-ваксинации-енцефалит е би-ла тема на научно изследване. През 1954 г. със сигурност сеустановява, че общият фактор в патологията на енцефалитае "анафилактичната хиперсензитивност". И за това доприна-сят именно масовите имунизации.

През 1978 г. британският учен Родзкър Бенистър правинаблюдението, че демиелинизиращите заболявания стават по-сериозни, защото има някакъв ненормален процес на увеличава-не на чувствителността на нервната система.

Интересно е да се знае, че до 80% от аутистичните деца ивъзрастни и децата с ММУ, включително и хиперактивните,имат по-силно изразена алергична нагласа и високи нива на се-ротонин в мозъка, които също така се отделят при алергичнаи анафилактична реакция. През 1970 г. д-р Г. Розенбура заявява,че автоимунен алергичен механизъм стои в основата на пост-баксиналния енцефалит, най-вероятно задействан от навлиза-нето на вируса в клетката и последваща реакция антиген-антитяло.

През 1982 г. израелски учени откриват, че аутистичните9еца имат "клетъчно опосредстван имунен отговор към мо-

131

зъчната тъкан", което отнобо подсказва, че 6 основата на патогенезата на аутизма стои автоимунна реакиия.

За да се разбере същността на уврежданията, които настъп-ват 6 детския организъм, трябва да се знае, че защитната миели-нова обвивка на нервните клетки, която е необходима за правил-ното протичане на нервните импулси, се оформя 6 годините наизрастването на детето. При някои нерби тя започба да се разви-ва едва при навършени 8 месеиа. Но на различни места б тялототова развитие продължава с различна скорост до 15-годишнавъзраст! Какво става, когато се вкара ваксината в детския орга-низъм? Невротоксичният алергичен процес възпрепятства раз-витието както на миелинобата обвивка, така и на цялата нерв-на система и възниква увреЖдане с различна теЖест.

През 1988 г. Дитрих и други учени, правейки ядреномагни-тен резонанс на мозъка на деца на възраст от 4 дена до 36месеца, установяват, че тези, които изостават в развитиетоси, имат нарушен процес на миелинизация.

Схема на невронс миелиноба оббибка

аксон

пртцъпВане наРанбие

миелин

, на срез

миелиноби ламели(пластинки)

С понятието миелин се означаватлипидните Вещества (холестерол, фос-фолипиди и цереброзиди), които сенатрупват по контактиращите външ-ни слоеве на намотките от цитоплазме-ната мембрана на Швановите клетки.

132

При полиомиелита има също процес на демиелинизация,койт° мозке да засегне различни отдели на нервната система -ибото бещестбо на гръбначния мозък, продълговатия мозък,

моста, мозъчната кора, двигателните клетки в предните рогана гръбначния мозък и др. И енцефалитът, независимо дали е во е зултат на заболяване от същински полиомиелит или вследс-твие на ваксинация, моЖе да предизвика демиелинизация итова, както стана ясно, се знае отпреди повече от половин век.

Хората, които страдат от различните степени и аспектина ММУ, естествено ще имат проблеми с постигане на успех вобществото. Тази недоизграденост и уврезкдане на нервнатасистема водят, както вече споменах, до неадекватност на ко-муникативните изяви на децата и по-късно, когато станатвъзрастни, проблемът се задълбочава и социалната неприспо-собимост води до асоциално поведение.

При около 90% от малолетните престъпници в САЩ се ус-тановява дислексия и различни проблеми с обучението, дисгра-фия, дискалкулия* и др., които предполагат създаването на ус-ловия за социална небградимост. Още през 1928 г. един британ-ски лекар отбелязва, че при деца с прекаран енцефалит има"лкзбопитна еднотипност" на промяната в характера и пове-дението. Те изразяват своята неспособност за успешно взаимо-действие с обществото чрез агресия, импулсивно и ирационал-но поведение и най-често се определят като социопати, когатопреминат вече тийнейдгкърска възраст. Проучванията в САЩнепрекъснато потвързкдават, че деца с ММУ често по-късно,бече като к>ноши и възрастни, проявяват изразени криминалнитенденции, импулсивно деструктивно поведение. При едно из-следване на хиперактивни деца е било установено, че т е завър-шват 20 пъти по-често в поправителни училища, а мнозо оттях показват много нисък коефициент на интелигентност.

От 1970 г. до сега броят на затворниците в САЩ като цяло сее удвоил, а на отделни места, например Калифорния, се е утроил.Убийствата на непознати хора са се увеличили значително.

Много често след развитие на постваксинационен енцефа-лит настъпват гърчове и припадъци. От изследвания се знае,

* Дисграфия - общо назбание на разстройствата 6 писането.Почеркът е неясен и нечетлив. Дискалкулия - разстройство 6 спо-собността за извършване на аритметични дейстбия.

133

че за епилептиците е значително no-трудно да контролиращимпулсите си и агресивността си. При проучване в американс-ки затвори се установило, че затворниците с история на при-падъци са 10 пъти повече, отколкото другите. При друго изс-ледване с 329 предимно от бялата раса и от средната класаиндивиди, със силно изразена склонност да проявяват насилиебили установени припадъци или други данни, сочещи за наличи-ето на ММУ при повече от 90% от тях.

Според X. Култър няма да е преувеличение, ако се заяви, чет р и т е основни социални проблема, пред които са изправениСАЩ днес, са: колапсът на образователната система, злоупот-ребата с наркотици и медикаменти и епидемията от насилие,които се коренят в постенцефалитния синдром, свързан с ма-совите многобройни имунизации.

Независимо от натрупаните данни и изградените аргумен-тирани теоретични постановки за вредата от масовите имуни-зации президентът Клинтън през 1993 г. прави предложение завъвеждането на Национална ваксинационна програма! Защо ли?!

В САЩ през 1986 г. е приет Национален закон за уврежданияна децата вследствие на ваксинации. Той изисква от лекаритеда дават на родителите информация за ваксините и детскитеболести, да докладват за странични ефекти или смърт, нас-тъпили след имунизации, и да отразяват нежеланите реакциив медицинската документация на детето или на възрастния,както и датата, и вида на сложената ваксина, фирмата произ-водител и името на този, който е направил ваксинацията.Може би съвсем целенасочено никой не контролира спазванетона тези изисквания и както вече разбрахте, огромна част отпостваксиналните реакции и увреждания остават несъобщени.Много родители дори не знаят за този закон и за правата си.Повечето лекари са с така добре обработено съзнание, че не ис-

. кат да приемат фактите, свързани с увреждащия характер наваксините, и дори отхвърлят непосредствените реакции следимунизирането като случайност или дори глезене от страна надетето, с което заблуждават родителите. Подобно е отноше-нието на много колеги и у нас.

Според Н. Милър при едно изследване, когато на родители-те е било казано да наблюдават за каквито и да са реакции придецата след имунизацията, 93% са съобщили за физически илиповеденчески промени.

134

Въпреки че 6 повечето американски щати чобек моЖе дакаЖе 9 а с е имУнизира поради лични, философски или религи-

н и убеждения, властите прилагат най-различни тактики иimPUHU' з а 9 а накарат хората да се ваксинират. Например вр^абни колежки и училища се изискват документи за направе-бсички имунизации. А федералното правителство отказва

омоЩи н а семейства, които не са ваксинирали децата си.МеЖ9УбРеменно някои лекари и училищни власти безскрупулноggjkgaeam родителите, че "законът изисква задължително

имунизиране". Последните могат да бъдат обвинени за насилиенад децата, ако отказват да се направят предлаганитеимунизации, и дори да бъдат отнети родителските им права!Но не само това: властите дори се опитват да предизвикатчубството за вина у семейства, в които детето е починалослед ваксинация, обвинявайки ги, че не са го гледали кактотрябва, а когато е плачело, са го тръскали и така се е стигналодо гърч, припадък или до смъртен изход *! В някои американскизатвори леЖат невинни родители заради алчността на фарма-цевтичната промишленост и заради престъпната безотговор-ност на медицинските и правителствените институции!

Д-р Вира Шнайбнер пише: "Не само че ваксинациите не по-добряват здравето на децата и изобщо на тези, които се вак-синират, но т е причиняват сериозни здравословни проблеми исъщевременно трудности на техните семейства, като прев-ръщат в преследвани и изкупителни Жертви самите Жертвина баксинациите... Един социален работник от САЩ ми разка-за, че много родители, осиновили деца, сега гният в затворите.Първо ги карат насила да ваксинират децата и когато се про-явят странични ефекти или настъпи смърт, ги обвиняват, чегае са ги причинили...

Много британски родители се обърнаха към мен миналатаЙодина (1997) и се оплакаха, че децата им са развили поведенчес-ки и стомашно-чревни проблеми след ваксинация. Но вместо даполучат помощ от своите лекари, т е им казвали, че си въобра-зяват съществуването на оплакванията или пък че са ги пре-9извикали самите те, за да привлекат внимание към себе си...•Неспособността да се слуша и да се виЖда истината създадее9На порода от медици, които no-скоро разболяват, отколкото

* ТоВа е т. нар. shaken baby syndrome (анал.).

135

лекуват, които се превърнаха в обвиняващи вместо помощници и които в края на краищата прикриват, независимо дадцсъзнателно или не, но с тревоЖно увеличаваща се честота, бо-лестите създадени от безсмислените и смъртоносни буламачцназначени с лицемерна святост..."

Същевременно фармацевтичните компании са освободениот финансова отговорност в случаите на увреЖдане или смъртнастъпили след поставяне на каквато и да е ваксина, като осбентова щетите се заплащат с парите на данъкоплатците, т.е. насамите пострадали.

През май 1991 г. б писмо до министър Съливан NVIC изказвамолбата си да се отстранят двама лекари от Съвещателния ко-митет по въпросите на имунизациите, който прави национал-ната ваксинационна политика и е отговорен за създаването нановите насоки за имунизация с ДТК. Поводът е конфликт на ин-тереси - д-р ДЖеймз Чери и д-р Едуард Мортимър са получилиот производители на ДТК-ваксина повече от 800 000 USD катоексперти, консултанти или за изследвания!

За д-р Г. Ланкто и хора като нея, които заявяват, че вакси-нациите увреЖдат трайно имунната, система на децата и во-дят до сериозни неврологични проблеми, се казва, че подкопа-ват доверието в "установени практики и в институциите", чеизлагат на риск децата и им се приписват какви ли не още дру-ги "смъртни" грехове. Кое "установява" дадена практика,предполагам, че вече ви е ясно - не здравето на човека, а печал-бата. Когато богатите "хуманисти" плачат за болното чове-чество, не забравяйте никога, че това са крокодилски сълзи! Тене са родени от състрадание, а от лакомия.

Според д-р Ланкто около 45% от фондовете на УНИЦЕФотиват за ваксиниране на хора 6 третия свят, а за подобрява-не на хигиената и условията на Живот само 17%!

А междувременно ваксинационното рали продълЖаба. Спо-ред NVICP още около 250 ваксини се разработват и 100 от тяхвече са подлоЖени на клинични изпитания! Работи се върхуваксини, които да се прилагат чрез назален спрей, дори забеле-Жете - чрез ухапване от комари, както и чрез консумацията наплодове на трансгенни растения, в които са отглеждани съот-ветните вируси!

В индустриализираните дърЖави се използват различниметоди, за да се накарат или излъЖат хората да се ваксини-

136

parn- Фармацевтичните концерни, които печелят милиарди оттози бизнес с Живота, инвестират и пари, и бреме чрез сбоитепреки представители и чрез тези, които участват скрито, заqa провеЖдат агресивна, проваксинационна политика.

За да се стимулират масовите имунизации в някои страни,като Англия например, Националната здравна слуЖба изплаща"бонуси" на лекари, които направят повече от определенитеваксинации! В САЩ федералните здравни власти при Центро-вете за контрол и профилактика на заболяванията (CDC) да-ват награди и финансови поощрения на щатските здравнидепартаменти, като от 1965 г. до сега са раздадени стотицимилиони долари! Програмата за отпускане на финансова помощдава на всеки щат по 50, 75 или 100 USD "на дете", което е вак-синирано с всичките препоръчителни от федералното прави-телство ваксини, вклкзчително и за хепатит В.

През 1993 г. е одобрен Законът за всеобхватна детскаимунизация, който дава на Министерството на здравето ислуЖби за чобека (DHHS) властта да отпуска повече от 400млн. USD на различните щати, за да правят регистри на деца-та и така да се контролира дали т е се имунизират. Целта е навсяко дете да се даде номер при раЖдането и чрез централизи-рана компкзтърна система с база данни да моЖе да се проследя-ва по години, дори и да се премести 6 друг щат, дали е имунизи-рано или не, и съответно да могат да бъдат предприети репре-сивни мерки срещу него или родителите му. Това става или ка-то се отказва прием на децата и младежките в дърЖавнитеучилища и колежките, или пък като се обвиняват родителите 6престъпно нехайство към подрастващото поколение! Напри-мер отказ на ваксина срещу хепатит В моЖе да означава недо-пускане до детските градини, занималните, държавните учи-лища, университетите, неприемане на работа, отказ на меди-цинска застраховка, или на социални помощи за социално слабисемейства. По тази манипулативна схема всъщност се правятзадължителни различните видове препоръчителни ваксини!

Фармацевтичната индустрия отпуска щедри финансовисредства за стимулиране на масовите имунизации. Много щатиполучават дарения например от "Робърт Ууд ДЖонсън Фаун-дейшън" на фирмата Johnson & Johnson ("ДЖонсън енд ДЖон-сън"), за да направят системи за следене на имунизираните де-Ца и да налагат ваксинирането. През 1989 г. американската

137

фармацевтична компания Merck & Co., производител на вакси-ните за дребна итрка, МПР и хепатит В, заедно с Johnson &Johnson образуват Worldwide Consumer Pharmaceuticals Co.("Уърлдуайд кънскзмър фармацкшшкълс Ко.") с цел завладява-не на още по-големи пазари. За 1997 г. само Merck & Co. реализи-ра продаЖби на ваксини за 1 млрд. USD!

Още ли продължавате да се чудите защо никой не ви казваза страничните ефекти на ваксините и за всички рискове,свързани с тяхното приложение?

Друг момент в тази подла война срещу здравето на чове-чеството е създаването по проекта "Ол кидс каунт" (All KidsCount) на работна група към Дирекцията за оцелябане и разви-тие на детето при Център "Картър" 6 Атланта, който е ръ-ководен от бившия директор на CDC д-р Уилям ФоЖ. Тази ра-ботна група се спонсорира не от кой да е, а от СЗО, Световна-та банка, Фондация "Рокфелер", Фонда на ООН за населението(UNPFA) и някои производители на ваксини, като последнитеосвен това финансират "Инициатива за ваксиниране на деца-т а " (CIV). CIV, чиято щаб-квартира е 6 Женева, е основана през1990 г. и целта й е да стимулира и подпомага "развитието иоползотворяването" на различните ваксини от всички деца посвета. Все още ли не сте разбрали ли за какъв заговор срещу чо-вечеството в световен мащаб става дума?

Гореизброените организации не са единствените, чиятоцел е масовото инокулиране на децата с токсични коктейли,извършвано под благовидното название "имунизиране". През1991 г. е основана организацията "Еври чайлд бай my" (EveryChild by Two) от една бивша първа дама на САЩ - Розалин Кар-тър, Жена на президента ДЖими Картър, и от Вети Бъмпърс,Жена на сенатора от Арканзас Дейл Бъмпърс. Организацията еспонсорирана go голяма степен от Merck & Co., Lederle uConnaught - т р и т е най-големи производители на ваксини бСАЩ. Фондацията на CDC, която започва да действа през 1995г., е събрала през последните 4 г. над 15 млн. USD c цел стиму-лиране на масовите имунизации по различни начини - напримерчрез организиране на "разяснителни" конференции и др.

През 1995 г. се съдава и "Имкшизейшън екшън коалишън''(Immunization Action Coalition), която пък от своя страна дейст-ва и чрез Коалиция "Хепатит В" (Hepatitis В Coalition), за да по-ощрява в национален мащаб имунизирането срещу хепатит В.

138

фармацевтичната компания Smith Kline Beecham Pharma-uticals ("Смит Клайн Бийчъм Фармацк>тикълс") чрез Аме-

иканската фармацевтична асоциация спонсорира националнакампания, която позволява на аптекарите да ваксинират деца

бъзрастни! От 1998 г. до сега 23 щата са прокарали закони,позволяващи на аптекарите да продават и да назначават как-то ваксина срещу хепатит В, така и други ваксини.

През 1996 г. в Австралия се въвеЖда проследяваща системаза направените ваксини и съответно детски имунизационенрегистър. Това означава достъп до данните на всяко дете, ко-ето има медицинска застраховка от всяка точка на Австра-лия. Така ако на детето се налоЖи да влезе в болница, същест-буба реалната възмоЖност лекарят, който е превърнат в слу-га на системата, да попита дали са му направени всички вакси-ни и ако не са, той моЖе да изиска да се поставят на място!Освен това правителството моЖе да прати здравен работник6 къщата на някое дете, което не е ваксинирано до 90-ия денслед срока, обявен в имунизационния календар, за да убеди роди-телите да спазят процедурата. Много демократично, нали?

Имунизационната кампания на австралийското прави-телство, която струва 80 млн. USD, протича под лозунга: "Акоимунизацията не хване детето ви, то болестта ще го напра-ви." Ако родителите не са запознати с гореизложените факти,съвсем естествено е да се поддадат на тази манипулация свър-зана с насаждането на страх от опасност, която в действи-телност не съществува.

А ето някои внушаващи страх и обреченост заглавия и отнашата преса - "Грипът фатален за всеки 3-и", "Грипът идва","Свършиха грипните ваксини" и т.н. Ще цитирам извадки отстатия, публикувана във 6. "Монитор" от 11.10.2000 г., озаглаве-на "От новия грип се оглушава": "Вторичните бактериални ин-фекции и услоЖненията, които ще съпътстват грипа тази го-9ина, са изключително опасни... Лечението на грипа е много^РУдно, защото класическите препарати не са ефикасни, сочат39ра6ни експерти. Според специалистите от Център по заразнии паразитни болести единственото спасение е противогрипна-^α ваксина да стане задължителна (!)..." (Курсивът е мой.)

Разбира се, че има застрашени групи от хора и това са те-зи с хронични заболявания на белите дробове и сърдечно-съдо-

система, както и кърмачетата и децата в ранна детска

139

възраст, но тоба въобще не означава, че най-добрата про илактика е т е да бъдат ваксинирани.

Тази ваксина, както и друзи е противопоказана при алевкъм белтъчини, особено яйчен белтък, и аентамииин. Не се 6aWсинират и бременните до 3-ия месец и страдащите от бронхална астма. Изграждането на антитела стаба до три седадЦи

след баксинирането, през което бреме рискът от заболявампродължава да съществува. Самата ваксина може да предизвик6а заболяване, и то понякога по-сериозно, отколкото самия грцп

Ето ви част и от статията "Грипът Сидни - златнатакокошка за фармацевтиката" (в. "Монитор" от 29.1.2001 г )•"Паника създаде чуждестранната преса, която съобщи, че та-зи година грипът взема много повече човешки жертви ощобичайното... 8 млн. души ще се разболеят, 20 000 ще умрат докрая на епидемията. Прогнозите са на фармацевтичната фир-ма 'Смит Клайн Бийчъм', която следи здравето на британци-те..." Интересно на какво основание са направени тези прогно-зи и защо никъде не прочетох или чух след няколко месеца съоб-щения за тяхното сбъдване или опровержение. И по-нататък:"Тревожните съобщения за размерите на арипната епидемия наЗапад, като че ли случайно съвпаднаха с промоцията на 2 прин-ципно нови противогрипни препарата... Фармацевтите не про-пуснаха шанса да ги рекламират на фона на общата паника.Резултатът - и двете лекарства зрабнаха най-висок дял напродажби в отрасъла за последните 2 месеца, а ПР-кампани-ята* беше определена като най-прилепчивата, разпространенаспоред медийни експерти 'по въздушно-капков път'..."

Грипни епидемии е имало още в средните векове. От XIX 6.досега е имало няколкостотин епидемични взрива, но само ня-колко са били известни със своята тежест и смъртоносност.

Всяка година доминират различни грипни вируси като по-вечето са сходни с вече появявали се в миналото. Според многоучени генетично устойчиви грипни вируси живеят съвсем безо-бидно в птиците, а някои от тях преминават в свинете.Тогава имунната система на прасето атакува вируса, като гопроменя генетично. Ако след това този вече мутирал вируспремине в човек, може да се стигне до заболяване.

* ПР - от английски PR = public relations (пъблик рилейшънс) - т. е-за връзки с обществеността.

140

предвид експериментите, които се правят в раз-и л аборатории от десетилетия, и всичко, което ще проче-

31

т е в тази книга, човек моЖе с основание да се запита: "А неи някои от смъртоносните щамобе всъщност култивирани

° човека с тъмни иели?" За най-теЖката и смъртоносна епи-° мия през 1918 а., за която се оббинява т. нар. испански грип,

и която загиват над 2 млн. души, има данни, че е била най-трого засекретен биологичен експеримент. Съществува голя-

неяснота относно източника, откъдето пламва саматапандемия. Първо през пролетта на 1918 г. избухва безопаснагрипна вълна, а през есента на същата година се развихря смър-тоносната пандемия, каквато светът изобщо не познава и дотози момент. Този вирус не е направил обичайния скок птици-прасета-хора, описван от някои учени.

Има още две епидемии, протекли теЖко - през 1957 г. от"азиатския грип" и през 1968 г. - от "хонконгския грип". Смятасе, че и в двата случая вирусите бързо са преминали от птици-те в прасетата и о т т а м - в хората.

Ваксинаиионната политика 6 нашата страна е изяснена 6Наредба JVh 2 от 27.04.2000г. за видовете имунизации в Републи-ка България и сроковете за извършването им, издадена от ми-нистъра на здравеопазването и публикувана в бр. 38 на ДърЖа-бен вестник от 09.05.2000г. Според нея са задължителни имуни-зациите и реимунизациите срещу туберкулоза, дифтерия,тетанус, кокл1ош, полиомиелит, морбили, заушка, рубеола и ви-русен хепатит В, като 6 прилоЖение са посочени бремето и на-чините на извършването им. В наредбата се посочва, че осво-боокдаване от задълокителните имунизации мооке да се напра-6и единствено по медицински показания, но това не е оконча-телно, защото слагането на ваксините само се отлага, докатосе установи, че човекът е оздравял или е в ремисия от някаквосериозно заболяване! Никъде не се споменава, че родителяттрябва да бъде информиран както за всички възмозкниУслоокнения, свързани с прилагането на която и да е от вакси-нигпе, така и за същността на заболяванията, срещу които сан&сочени имунизациите!

В Прилоокение № 4 към чл. 10, ал. 1 , т. III., където пише заСггфаничните ефекти при ДТК-ваксината, меЖду другото сеп°яснява: "Предвид честотата на фебрилни (температурни -

141

бел.абт.) реакции след имунизация с ДТК се препоръчва профц

лактично приложение на подходящ антипиретик 6 момента ца

имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час."В сбетлината на цялата изнесена б този раздел инфор^д

ция е очевидно, че определени членове от тази наредба би тряб-вало да бъдат преразгледани и преформулирани 6 демокраггщ..чен вид възмоЖно най-бързо и да отпадне елементът задължи-телност^. Всеки трябва да има право да избира дали да вакси-нира детето си или себе си, и то само след като е запознат систинските факти!

Нека хвърлим бърз поглед и на Националната програма запрофилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулоза-та в Република България за периода 2000-2003г., обнародвана 6бр. 56 на ДърЖавен вестник от 11.07.2000 г.

Туберкулозата е най-широко разпространената инфекци-озна болест в света въпреки масово провежданите имунизациии отразява как се храним и как Живеем. Във всички страни, къ-дето бедността, лошите хигиенни условия и ниската култураса сериозен проблем, туберкулозата намира благодатна почбаза развитие. Това е заболяване на социално слабите и на подло-Жените на хроничен глад, алкохолиците, наркоманите, диабе-тиците.

И така 6 тази наредба 6 тона на други подобни писания, 6които явно се копира "светлият" пример на СЗО, се изписбатмного общи приказки за профилактиката, в които естестбе-но, най-ваЖно място е отредено, познайте на какво - на иму-низациите и профилактичното приемане на медикаменти,разбира се. Никъде, никъде няма да прочетете, че основнапричина за развитие на туберкулозата е лошата хигиена иотслабения имунитет поради хроничен аминокиселинен и ви-таминен глад и лоши условия на окивот и че именно това сафакторите, чрез които трябва да се направи истинскатапрофилактика.

Според официално изнесените данни за България заболева-емостта през 1990 г. е била 25,1 на 100 000 души, докато за 199"г. е 50 за същия брой население, а болестността съотбетн0

125,3 и 182,2 отнесени за същите години, като е нараснала зна'чително и смъртността. Увеличението на заболяването е изк'лкзчително за сметка на случаите на белодробна туберкулозакато през 1998 г. заболеваемостта от нея е 42,9 на 100 000. 3aul°

142

"Жълтата гостенка" започна да спохоЖда бсе по-често бълга-рина бъпреки ваксинациите? Отгоборът е прост - защото хо-рата Живеят 6 стрес и недохранване. Къде се изпари м и т ъ т заларастващото благополучие на българина за последните годи-ни на набедена демокрация?

Туберкулозата става все по-трудно лечима с досега пред-писваните туберкулостатици и антибиотици, които трябвада се приемат месеци наред и са твърде скъпи. От десетиле-тия е известно, че BCG-ваксината не дава имунитет срещузаболяванието, но упорито продължават да я прабят. През1977 г. френският педиатър проф. Марсел Ферк> публикувакнигата "Провалът на BCG", в която разкрива неефикасност-та от противотуберкулозната ваксина и опасностите отстраничните й ефекти. Вече повече от две десетилетия мно-гобройни френски лекари и учени настояват за забраната натази ваксина.

Наскоро у нас беше съобщено за 14 деца от едно ямболскосело, ишкектирани по погрешка с двойна доза противотуберку-лозна ваксина, в резултат на което 5 от тях са развили заболя-ването.

Глаба 6. Ваксинациите като средство за тайно,насилствено намаляване на населението на Земята

От няколко десетилетия се разработват ваксини срещузабременяване под егидата на СЗО и има данни, че т е са използ-вани в някои страни като опитно средство за тайно регулира-не на населението на Земята.

В началото на 90-те години СЗО ръководи масова ваксина-ционна програма срещу тетанус в различни страни, меЖду ко-ито Никарагуа, Мексико и Филипините. През октомври 1994 г.организацията "Хкман лайф интернешънъл" (ХЛИ) получавадоклад от своя мексикански клон за протичащите 6 тази стра-на имунизации. Тъй като имунизационните протоколи не изг-леЖдали съвсем редовни, организацията се сдобила с няколкоЧроби от ваксината и я дала за изследване. В някои от тях би-ло установено наличието на човешки хорионгонадотропин(ХГТ), естествено произвеЖдан от човешкото тяло хормон, не-обходим за протичане на нормална бременност. ХГТ предизвик-

143

6а освобождаването на други хормони, които подготвят лига-вицата на матката за имплантиране на бече оплодената яйце-клетка. Рязкото побишабане на ХГТ след зачатието го прабцотличен диагностичен способ за определяне със сигурност нанастъпила бременност. Чрез бъбезкдането на този хормон 6Женското тяло съчетан с носител тетаничен анатоксин, цел-та е да се заблуди организма и да започне да образува антите-ла не само срещу бацила на тетануса, но и срещу самия ХГТ!При една започбаща бременност тези антитела ще атакуващнормално образувания от тялото на Жената ХГТ, и ако т е са вдостатъчно голямо количество, ще предизвикат нейното пре-късване!

ХЛИ веднааа направила тази информация достояние начленовете на своя сбетобен събет и на бсички свои филиали 6повече от 60 страни. Скоро започнали да пристигат доклади иот Филипините, където са били ваксинирани 3 400 000 Жени,както и от Никарагуа.

Ето фактите, които са известни:- Hα Ваксинация са били подлоокени само зкените мебкду 15

и 45 г. (в Никарагуа меЖду 12 и 49 г). Но веднага моЖем да сезапитаме: Поради каква причина се е сметнало, че т е са изло-Жени на риск от заразяване с тетанус повече отколкото мъЖе-те и децата?

- Имунизационният протокол изисквал да се направят об-що 5 ваксини, като първите 3 в разстояние на 3 месеца. Но за-що е нуЖно това, след като се приема, че дори само еднократнаваксинация осигурява 10-годишна защита?

- Във ваксините нормално не мооке да има ХГТ и няма на-чин той да бъде там по естествен път.

- СЗО повече от 20 години участва активно в разработка-та точно на подобен тип ваксина срещу забременяване, в ко-ято има човешки ХГТ, прикрепен към носител тетаничен ана-токсин (същите ваксини, които са открити в посочените по-горе страни)!

И тук отново възникват някои въпроси: СЗО здравна орга-низация ли е в действителност, чии интереси обслуЖва и как-во всъщност се крие зад това име?

СЗО и филипинското Министерство на здравеопазванетосе опитват да омаловажат разкритията и да представят не-щата като случайност. Но изследвания, проведени с 30 произ-

144

избрани бече баксинирани Жени, показали, че 26 от тяха Г П 6 организма си много високи ниба на антитела срещу ХГТ,

което е възмоЖно само ако 6 прилаганите баксини е имало зна-чително количество от хормона. И няма никакъб друг начин втелата на тези филипинки да се появят антитела срещу ХГТ,ако той не е бил предварително вкаран в тях!

Но това не е всичко. Оказва се, че никоя от т р и т е типа из-ползвани баксини не са били лицензирани или регистрирани въвфилипинското Бк>ро по храните и лекарствата! Директорътму пояснил, че тези компании не подлеЖат на регистрация ислед като ваксините са били одобрени от СЗО, моЖело да сепредполага, че идват от "надеЖдни производители".

По-късно сведения за използвана подобна ваксина присти-гат и от Африка.

Свързани със СЗО във връзка с работата над ваксинатасрещу забременяване са Фонда на ООН за населението (UNPFA),Програмата на ООН за развитие (UNDP), Световната банка,Съвета по населението, Фондация "Рокфелер", Всеиндийскиятинститут по медицински науки, редица университети, напри-мер в Усала, Финландия и в щата Охайо, САЩ, както и някоиорганизации, спонсорирани с обществени средства. Национал-ният институт по здравето на децата и човешкото развитие(какви гръмки имена!) е бил доставчикът на човешкия ХГТ занякои от опитите с ваксината.

СЗО започва "специалната си програма" по въпроса за чо-вешкото възпроизводство и демографския контрол през 1972 г.и до 1993 г. вече е усвоило над 300 млн. долара за научноизследо-вателска работа по този въпрос, като само за контрацептив-ни ваксини официално обявената сума е около 11 млн. USD.Именно тази програма е водещата 6 разработката наваксината, за която стана вече въпрос. Освен споменатитефондации, организации и институти пари за програмата саотпускани от Швеция, Великобритания, Норвегия, Дания,Германия, САЩ, Фондация "Форд" и Международният центърза научноизследователска работа и развитие.

При обикновените ваксини целта е да се предизвика образу-ването на антитела срещу чуЖди за организма агенти - най-често вируси. Но контрацептивните ваксини използват имун-ната система, за да предизвикат образуването на антителасРещу определени хормони или други вещества, нормално съ-

145

ществуващи в човешкото тяло и участващи в процеса ивъзпроизвеждане. За да се излъоке организмът и за да почне добразува антитела, съответният хормон трябва да се вкара 6него прикрепен към друга чуокда субстанция, какъвто е напр-цмер тетаничният анатоксин. Понастоящем има поне 6 таки6а баксини 6 процес на разработка.

Чрез определен тип ваксина например се цели да се потиснеобразуването на гонадотропин-освобоЖдаващия хормон 6 диен-цефалона (хипоталамуса). Но тъй като прилоЖението й бодидо промяна във функцията на цялата ендокринна система, иЖените, и мъЖете, на които е направена трябба да приемащсинтетични стероидни хормони, за да се тушират странични-те ефекти, които се изявяват. При Жените изкуствено се про-вокира състояние наподобяващо менопауза!

По принцип по-голяма част от изследванията са насоченикъм баксини, предназначени за Жени, защото менструалниятцикъл се смята за по-лесна цел за повлияване. Най-използванадосега е анти-ХГТ ваксината. За да се удълЖи нейното дейст-вие, бета-ХГТ гени са прехвърлени на вирус от едра шарка,който моЖе да се репродуцира в организма! (Злите чернома-гьосници от миналото само мозат да мечтаят за изобретател-ността на съвременните им колеги.)

Първата много голяма опасност, която конрацептивнитеваксини крият, е създаването на условия за развитие на авто-имунни заболявания. От средата на нашия век насам броят импо целия свят се увеличава непрекъснато и около две трети отзаболелите в Европа и САЩ са Жени.

Вторият рисков момент е кръстосаната реактивност, ко-ято моЖе да се получи в резултат на ваксинацията. Тъй катоструктурата например на ХГТ има общи елементи с другихормони, то създадените антитела могат да се насочат и къмтях. Такива явления вече са набл1одабани.

Трето: има голяма опасност от развитие на непредсказу-еми странични ефекти. Едно експериментално изследване 6клиника в Швеция през кши 1994 г. е било преустановено, защо-то при първите 7 доброволци са се появили неочаквани реак-ции.

Четвърто: съществува възмозкността ваксината да сеназначава без знанието на гкената (така, както в описания слу-чай).

146

Пето: не са прабени никакви изследвания, отчитащи риска„eUama, които евентуално биха се родили от тези майки, ко-

0 все пак забременеят.Ето какбо пише д-р Г. Ланкто: "Ваксинациите са средстбо

намалябане на населението на Земята. Драстично - 6 стра-ните от третия свят. Хронично - 6 индустриализираните

ър}кави. Във връзка с това Робърт МакНамара, бивш прези-аент на Световната банка, бивш дърЖавен секретар на САЩ,под чиято заповед са провеждани масивни бомбардировки надВиетнам, заявява следното според една френска публикация:'Трябва да се вземат драконовски мерки за демографска редук-ция срещу волята на населението. Намаляването на ражда-емостта се оказва невъзмоЖно или недостатъчно. Тогава значитрябва да се увеличи смъртността. Как? Чрез естествениметоди. Глад и болести.'...

...ваксините се използват като биологическо оръЖие... даразпространяват болести и... улесняват целенасочения гено-цид. Те позволяват да се избиват хора от определена раса, оп-ределена група или страна... В името на здравето и благополу-чието, разбира се. Вземете Африка например. Свидетели сме напочти пълното изчезване на някои общности... При едно слу-шане във връзка с дейността на ЦРУ д-р Готлиб, специалистпо ракови заболявания, признава че през 1960 г. е разпръснал ог-ромно количество вируси в река Конго (Заир), за да я замърси ида зарази всички хора, които ползват реката като водоизточ-ник. И същият този д-р Готлиб е бил избран да оглави Нацио-налния институт по рака (NCI)!... Преди няколко години Рой-терс съобщи: 'Болест, подобна на СПИН, изби 60 000 души в к)Ж-ната част на Судан... Семейства, цели селища изчезнаха...'

Ваксинациите слуЖат като средство за експериментира-не, да се пробват нови продукти на золеми части от населени-ето. Под маската на гриЖа за здравето и благополучието на на-селението хората се ваксинират срещу псевдоепидемии с про-9укти, които някой иска да изучава..."

Д-р Ланкто дава за пример една голяма имунизационна кам-пания срещу хепатит В в провинция Квебек 6 Канада през 1994г- на деца и възрастни от 1 до 20 г. (Предишните 2 години в съ-^Дата област са били провеЖдани масови имунизационни и ре-имунизационни кампании срещу менингит.) За слааането наваксините са били специално обучавани определени медицински

147

сестри. Не е имало епидемия, нито рискове от такава, но на-тискът да се имунизират хората е бил огромен и според нейни-те думи дори "училищата били превърнати 6 клиники". Имена-та на всички баксинирани деца са били вкарани в компк>търТези, които са отказали, са били сочени и третирани едва ли некато отхвърлени от обществото. А сестрите дори са преслед-вали родителите вкъщи, настоявайки да имунизират децатаси. Според д-р Ланкто този огромен натиск е бил поради фак-та, че провинцията се населява от много местни хора с индиан-ска кръв, които отстояват своята културна идентичност инезависимост. А провинция Квебек е изклк>чително богата набодни запаси. Както пише канадската лекарка: "Водата днес езлато. Някой моЖе ли да се сети за по-подходящо биологичнооръЖие, чрез което да премахне пречките към овладяването натези водни източници?"

През февруари 2000 г. FDA дава път на нова баксина срегцупневмококоба пневмония, а щатското правителство обмисляда я пршюЖи за имунизация на децата меЖду 2 и 5 г. на тъмно-кожите и на туземните индианци, т.е. да ги използва катоопитни зайчета. Според експерти напълно е възмоЖно поне 1%от децата, които ще получат ваксината, да развият инсулино-зависим диабет или друго автоимунно заболябане. Тази баксинавсъщност е конк>гирана и е комбинация от 7 различни ваксини,всяка от различен щам на бактерията. Ваксината е подобна поструктура на вече прилаганата баксина за хемофилус инфлу-енце, свързвана със значително нарастване на инсулинозависи-мия тип диабет сред децата. Според д-р Барт Класен нобата7-валентна ваксина моЖе да бъде 7 пъти по-токсична от тазисрещу хемофилус инфлуенце. Той заявява: "Планът на прави-телството да насочи имунизациите към чернокосите и мест-ните индианци е най-вероятно да има ефекта на целенасоченрасов геноцид..."

Освен че чрез ваксините моЖе да се промени генетичниятматериал на ваксинираните, масовите имунизации дават ивъзмоЖност да се събира богата информация за имунната ре-акция и степента на съпротивляемост на определени народ-ности или раси към определени вируси, което е много ваЖно отвоенна гледна точка. Отново ще си позволя да цитирам д-РЛанкто: "В името на защитата на нашите страни ние произ-веЖдаме най-смъртоносното оръЖие... Биологичното оръЖие е

148

пгантски бизнес, основно финансиран с нашите пари. Той е съ-0 така финансиран, и то без нашето знание, с нашия Живот.

Този на нашите деца и милионите невинни, които са поЖертва-и Именно ние, които Живеем 6 Западния сбят, сме отговорни

за всички болести и действия на геноцид по целия свят. Чрезнашето приемане и одобряване на ваксинациите и у нас, и вчугкбина..."

Ето и мнението на Международната група за най-съвре-менни изследвания, в която влизат учени и лекари от различнисгпрани: "Какво се случва през последните 50 години? Обмисле-но и съзнателно вкарване на биологични токсини в човешкототяло, които увреокдат здравето, репродуктивните способнос-ти, интелигентността и социалното поведение. Като резул-тат се проявяват социални заболявания, вклЪчващи пробле-ми с обучението и усвояването на знания, престъпност и дру-ги инволЪционни феномени, които позволяват на определенисоциални групи да контролират съзнанието на населениеточрез поддържане на конфликти, като по този начин пречат напланетарната еволЪция и същевременно окънат огромни пе-чалби от биологичната и неврофизиологичната дегенерация наобществото."

149

Раздел III. Рак

Глаба 7. Истината за рака

Бих искал да започна тази тема с ц и т а т от изданието"Вътрешни болести" под редакцията на известния българскилекар проф. Чудомир Начеб: "Злокачествените заболяванияпредставляват едни от най-вагкните, все още неразрешени,биологични, социални и медицински проблеми на нашия век.Всяка година в света заболяват от злокачествени тумори над 6млн. души, а около 4,5 млн. умират. В борбата със злокачестве-ните новообразувания вече са постигнати измерими успехи, новсе още, общата заболеваемост и смъртност в света расте, ко-ето е в пълен контраст с развитието на науката и културатав човешкото общество. Понастоящем всеки десети окител напланетата умира от рак, а ако тези тенденции се запазят, докрая на века всеки пети или шести човек ще умира от тези ис-тински социалнозначими заболявания... В нашата страна го-дишно заболяват около 24 000 души от рак, 15 000 умират, а об-щият брой на болните е над 150 000. Общата заболеваемост отзлокачествени новообразувания у нас през последните години на-раства с около 1,5% годишно, а смъртността се увеличава с око-ло 3%... Голямо здравно и социално значение за нашата странаима фактът, че ракът е много честа причина за смъртносттаи инвалидизирането на хора в работоспособна възраст...

Образуването на един злокачествен тумор е слоЖен и про-дължителен многофакторен процес, преминаващ през няколкостадия. По всяка вероятност процесите са обратими и попринцип е възмозкно туморната клетка да се превърне 6нормална, което засега е установено предимно при клетъчникултури в експериментални условия и при някои човегики ту-мори. Образуването на злокачествените тумори и тяхнаШа

еволкщия в организма на болния се повлияват от голям брой из-вестни или все още неизвестни екзогенни или ендогенни

150

фактори... В организма протичат слоЖни взаимодействиямеЖду фактори на околната среда... и фактори на самия орга-низъм, които определят произхода и еболкщията на раковотозаболяване...

Вече се знае, че 80-90% от злокачествените тумори се при-чиняват от известни фактори на околната среда, свързани сначина на окивот на съвременния човек. Според обобщенитеданни на СЗО най-голям относителен дял заема начинът нахранене, следван от тк>тк>нопушенето (общо обуславят около60-70% от смъртността от рак), репродуктивното и сексуал-ното поведение, алкохолизма, професионалните фактори, за-мърсяването на околната среда, прекомерната употреба на ле-карства и др. Очевидни са големите възможности и перспек-тиви на т. нар. първична профилактика на рака, насочена къмпремахване или намаляване на канцерогенните фактори..." По-нататък в книгата се описват постиЖенията на съвременна-та молекулярна биология, на чиято база се изпробват различниметоди, които са все още само в предклиничен и клиничен екс-периментален стадий, но не се прилагат в рутинната практи-ка и се представят "някои обнадеЖдаващи предварителни ре-зултати".

В главата "Съвременна онкологична доктрина" моЖе дапрочетем: "Съвременното лечение на злокачествените ново-образувания е комплексно и се провезкда с помощта на тритеосновни метода - хирургично, лъчево и лекарствено лечение.Имунотерапията все още не е излязла от стадия на клинични-те изпитания и не е доказала своето точно място в общияплан на лечението...

Терапевтичната стратегия за всеки отделен онкоболен сеизработва задълЖшпелно от мултидисциплинарен екип от спе-циалисти онколози, включващ хирург, радиотерапевт ихимиотерапевт, а напоследък се изискват и патоморфолог,зинеколог, рентгенолог, ендоскопист, уролог, специалист по ре-хабилитация, психолог и др... Засега хирургичното лечение е°сновен и единствен метод за лечение при над 50% от онкобол-Hurne с локализирано заболяване независимо от нозологичнатаединица. При останалите 50% от онкоболните с локализираноЗаболяване хирургичното лечение се комбинира по различенНа-чин с лъчетерапия и/или лекарствено лечение... Най-добриРезУлтати в света при лечението на онкоболни са получени в

151

големите комплексни онкологични центрове на развититедърокави, в които има изклЪчително добре финансирани кадро-ви и материално-технически възмоокности. Експертите наСЗО препоръчват във всички страни да се създават комплекс-ни онкологични центрове с по 650 болнични легла, които да об-слузкват 1-2 млн. население...7'*

След като би запозная с още някои факти относно разпрос-транението на раковите заболявания по-света, ще ви предста-вя проблема и от друга гледна точка и, надявам се, ще разбере-те защо не е постигнат резултат в профилактиката и лечени-ето на рака. В първа глава вече се запознахте с мнението на он-коспециалисти от различни страни по отношение на химиоте-рапията.

Ракът е бтората главна причина за преждевременнатасмъртност 6 Австралия. През 40-те години раковите заболя-вания са давали 12% от общата смъртност, а през 1992 г. -25,9%. За мъЖката популация от 1 до 44 г. ракът е втората во-деща причина за този показател, а във възрастовата групамеЖду 45 и 64 г. - първата, като при йените възрастовите гра-ници са съответно от 1 до 24 г. и меЖду 25 и 64 г.

Смъртността от белодробен рак се е увеличила 25 пъти от1930 г. до сега, като 5-годишният период на преживяване за бре-мето от 1977 до 1985 е обхващал само 11% от заболелите.Пушачите и месоядните по-често заболябат от белодробен рак.

Ракът на гърдата е най-честият сред австралийскитеЖени. В Нк> Саут Уейлс например от 1973 до 1990 а. заболева-емостта се е увеличила с 19%. Според едно изследване на д-рТакеши Хираяма и сътрудници при тези, които консумиратеЖедневно месо и Животински мазнини, има 4 пъти по-високриск от заболяване. Едно голямо британско проучване показва,че 40% от Жените с диагностицирай рак на гърдата и лекубаниалопатично преЖивяват до 5 г., 30% - до 10, а само 18% - до 20г. Д-р Едуард Сканлън от "Нортуестърн кшивърсити медикълскул" заявява 6 "ДЖърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън(JAMA), че "за период от 100 г. лечението на рака на гърдата ееболЬирало от пълната липса на лечение до радикално такоВаи отново назад към по-консервативна терапия, без това да сеотрази на смъртността".

Курсивът във всички цитати е от автора.

152

Увеличението на рака на простатата при мъЖете вАвстралия е 6-кратно за периода 1910-1959 г. За същото времеслучаите с рак на яйчниците при Жените са нараснали 4 пъти.Голямо увеличение на честотата на различните видове рак сенаблк>дава при всички възрастови групи. Най-висока честота нарак при децата има в Австралия и Нова Зеландия, но тенденцияза нарастване на заболеваемостта се наблкздава в целия сбят.

"Войната" на конвенционалната медицина с рака очевидное пълен провал. А лечението, което се предлага, много честоубива по-бързо болния или му причинява допълнителни страда-ния. Затова официалните институции непрекъснато се опит-ват да прикрият тези истини. ДЖон Бейлар, бивш редактор на"Ю Ес дЖърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститклп", работил заизданието 25 години, съобщава през 1985 а. на годишната срещана Американската асоциация за напредък в медицината, че по-настоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболя-вания се вклк>чват неправомерно в статистиките на излекува-ните от рак. Това става, за да се оправдае официалната поли-тика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да сеубеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, еда се обяви пациентът за излекуван, ако е преЖивял 5 г. следпоставянето на диагнозата и терапията, независимо че скорослед това моЖе да е починал.

Според Франк Вийвел, директор на "Хора срещу рака"(People Against Cancer), в САЩ разходите свързани с това забо-ляване, са повече от 100 млрд. годишно "за лечения, които са ед-новременно неефективни и нехуманни". Броят на заболелите ина починалите продълЖава да расте въпреки влаганите огром-ни и непрекъснато увеличаващи се финансови средства за изс-ледване и лечение.

Отново ще цитирам д-р Г. Станков: "В Хайделберг, Герма-ния, където завърших медицина, има золям раков център, кой-то съществува повече от тридесет години и междувременно енабъбнал до 2000 души научен персонал с годишен бк>дЖет пове-Ч е от половин милиард марки. Ефектът от тези разходи епРактически нула - досега не е постигнат никакъв напредък влечението на рака 6 този институт... Този институт не е из-клЬчение, а правило. Само 6 областта на рака има десетки по-9°бни институти по света, чието съществуване не моЖе да сеобоснове с постигнатите там резултати. Ние моЖем да обоб-

153

щим това заклкзчение за всички изследователски институти вобластта на медицината, без да се отклоним съществено ощистината, и по този начин ще получим една бледа представа заколосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в та-зи област на науката - медицинската изследователска дей-ност е наистина буре без дъно..."

Според проф. д-р Самк)ел Ъпстейн, председател на Между-народната асоциация за превенция на рака, болестите трябвапреди всичко да се предотвратяват. Според него от 50-те го-дини до сега онколоаичните заболявания са се увеличили рязко,като при някои видове рак процентът надвишава 300.

За да добиете представа за манипулацията в тази областна медииината от страна на здравните власти и индустри-ята, бих искал да ви запозная с изследванията и лечебнитепостижения на някои учени и лекари и натиска оказван бърхутях.

Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г.Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ,смятан от мнозина за най-разностранниягений, Живял някога. Енциклопедичносттана неговите познания и умения е действи-телно впечатляваща. За научноизследова-телската си работа и постиЖенията си тойполучава 14 награди и т и т л а т а "почетендоктор" на университета в Хайделберг!

Д-р Райф разработва технологии, коитои днес се прилагат в електрониката, биохимията,радиохимията, балистиката и авиацията. МоЖе да се каЖе, четой развива биоелектричната медицина. МеЖду изобретени-ята му са: хетеродинен ултравиолетов микроскоп, микроди-сектор и микроманипулатор.

През 1920 г. конструира първия в света много мощен свет-линен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенства-не, през 1933 г., той завършва окончателно работата си надсвоя универсален микроскоп - изклкзчително слоЖен уред, със-тавен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000пъти. Откритието на Райф има огромно значение - то дабавъзмоЖност да се наблюдават в динамика репликационниятцикъл при вирусите, Жизненият цикъл на бактериите, как

154

Д-р Роял Райф

Микроскопът на g-p Райф

последните се изменят вразлични форми, за да пре-зкивеят промените 6 окол-ната среда, и как под вли-янието на различни канце-рогенни вещества някои оттях превръщат нормална-та клетка 6 ракова! Засравнение бих искал да по-ясня, че със съвременнитеелектронни микроскопи мо-гат да се наблкздават виру-си и бактерии само в неак-тивно състояние.

Райф усърдно и неумор-но документирал спектрос-копския почерк на всекимикроб, който изследвал, иначина, по който се разви-вал 6 тъканните култури.Той бил толкова напред от своите колеги, че т е изобщо не мо-Жели да разберат същността на проучванията му. Затова мно-зина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да при-добият идея за това, което правел.

Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм,който е главна причина за разбитието на ракови заболябанияпри хората, когато се създадат необходимите условия за това.Той го нарекъл 'Cryptocides primordiales'. Райф видял и вирусите,които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грипи много други болести, и документирал педантично всичките сиизследвания със снимки, филми и подробни записки.

За да унищогки микробите, Райф използвал същия физиченпринцип, който му помогнал да ги наблкздава гкиби - принципаHα резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от негоУред с електромагнитни бълни с тяхната резонансна честота,но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушава-нето им. По същия начин, по който ни е известно, че мо>ке да сеИзползва звук с определена честота, но с золям интензитет, за9а се счупи например само стъклена чаша, като същевременнопРедметите наоколо остават незасегнати. Това става именно

155

поради факта, че молекулите й т р е п т я т с честота, хармо-нична на зададената. Методът на Райф унищожавал само виру-сите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Учениятнарекъл съответната честота "смъртоносна осцилаторнастойност" (Mortal Oscillatory Rate - MOR).

На 20 ноември 1931 г. в имението на д-р Милбанк ДЖонсън вПасадена 40 най-изтъкнати медицински специалисти от САЩсе събират на банкет, организиран в чест на д-р Р. Райф подмотото "Краят на всички заболявания". Но само няколко годи-ни по-късно всички тези хора ще "забравят" и изобретателя, итова събитие.

Райф работил упорито години наред, понякога и по 48 часабез прекъсване, докато установил MOR за огромен брой микро-организми, допринасящи за развитието на различни, понякогаопасни заболявания - грип, менингит, тетанус, полиомиелит идр. След като в своите опити излекувал много раково болни Жи-вотни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със спе-цифична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Мил-банк ДЖонсън от Университета в ЮЖна Каролина и под наблю-дението на специално назначен медицински научноизследова-телски комитет провел успешен експеримент с хора през ля-т о т о на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти сразлични ракови заболявания, диагностицирани като терми-нално болни, били излекувани с този безболезнен и без странич-ни ефекти метод. Последвалите опити меЖду 1935 и 1938 г.затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвика-ли силното безпокойство на медицинската индустрия. Каквоще стане с всички официално налоЖени терапии, след като хо-рата разберат, че някой моЖе да предлоЖи безболезнено, безнеЖелани въздействия и много по-евтино лечение? И така Мо-рис Фишбейн, който по това време контролирал Американска-та медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат спредлоЖение, на което "не моЖеш да откаЖеш". Но Райф го от-хвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал отучения, но моЖем да се досетим, имайки предвид подобни пред-лоЖения, правени на други учени. А именно АМА да придобие из-клк)чителни права над съответния метод, като реши как да гоизползва (или да не го използва под различни предлози).

През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цяла-та власт, с която разполагала, за да спре изследванията и рабо-

156

rnama c уреда на Райф. Голяма част от документацията с изс-ледбанията му била открадната, а микроскопите му изпотро-шени. В същото бреме лабораторията "Бърнет Лаб" 6 Нк> Д?кър-си, 6 която учени се канели да потвърдят изследванията наРайф, била опогкарена. Единствената компания - "Бийм Рей Кор-порейшън", произвеждаща частите за микроскопа и уреда, из-ползван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принуденада фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полици-ята незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала ця-лата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.

Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с от-немане на правото да практикуват и дори затвор, а тези, ко-ито се опитали да го защитят, били подлогкени на финансовирепресии. Артър Кендал, директор на "Нортуестърн скул ъвмедисин", който работел известно време с Райф върху раковиявирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за оновабреме представлявали значителна сума, "да се оттегли впенсия" и заминал за Мексико. Д-р ДгкордЖ Док, друг известенсътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавай-ки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, ко-ито могкела да му предлогки АМА.

Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довелипостепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през1971 г. - годината, в която правителството в лицето на прези-дента Никсън обявило "война на рака". Какво чудовищно лице-мерие !

Една от заслугите на Райф, а именно откриването на ви-рус, допринасящ за развитието на ракови заболявания, билоприсвоено от ВирдЖиния Ливингстън. През 1948 г. тя започвада прави научни съобщения в тази насока, като дава свое собс-твено наименование на микроба - 'Progenitor cryptocides', и ни-коаа дори не е споменала името на Райф в разработките си.Всъщност Ливингстън е посещавала много често неговата•Лаборатория, докато последната все още е функционирала, иизползвала микроскопа. Тя дори се преместила да работи на-близо, за да моЖе да следи внимателно работата на Райф.

И така този изклкзчителен, но много скромен учен, отда-9ен на своето дело за благото на човечеството и чуЖд на слава11 Фалшиб блясък, никога не получил полагащите му се призна-Н и известност за откритието, което направил! Медицинс-

157

ката индустрия и нейния антураж се постарали добре иметому и работата му да потънат много бързо 6 забраба, като ни-къде 6 научните списания не се допускали статии от него илиза неговите разработки. И така поколения студенти по меди-иина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-рРайф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините,по които се осъществява манипулацията на лекарите!

Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията нафармацевтичните концерни и корумпираността на политици-те, са на път да засенчат всички масови убийства досега в исто-рията на човечеството. За да разберете за какви пари стававъпрос и чии "права" се защитават от властите, бих искал дауточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩструва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!

През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар отИлинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятенефект при някои ракови заболявания. Как станало това? Когатонеговият лк>бим жребец заболял от рак, той решил да остави жи-вотното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започналда пасе растения, които не били част от обичайната му диета ислед няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. Следедна година конят бил вече съвсем добре. Ветеринарят започналда експериментира с животни, като прибавял и популярни до-машни лекове към билките. Той постигнал значителен успех ипредал рецептите, които прилагал, на своите наследници. ХариХокеи, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворилклиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите залечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева наАМА. Наричан "най-големия мошеник на века", той бил многок-ратно арестуван, повече от когото и да било друг в историятана медицината - над 100 пъти за период от две години. Независи-мо от голямата опозиция, която срещнал, той успял да направинай-голямата частна клиника в света за лечение на раково болнихора 6 Далас, Тексас, където се преместил през 50-те.

Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А.Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арес-туван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себеси полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранциятаза освобождаването си. Но понякога той решавал да остане 6

158

затбора за няколко дена, за да докагке правотата си. В такиваслучаи пациенти, които били излекувани от него, идвали на тъл-пи пред затбора, носели му храна и предлагали своите свидетел-ски показания 6 негова полза. Хокеи бил осбобоЖдаван набързо, зада избегнат властите конфузното пологкение. Когато братътна Д- Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай,той постъпил при Хокеи и оздравял. Тогава Темпълтън, койтобил най-о^кесточеният му преследвач, станал негов адвокат.Все пак след няколко години на продължаващ тормоз Хокеи севидял принуден да премести клиниката си в Мексико.

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За не-го д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: "Азбшкдам в него един от най-видните гении в историята намедицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщоимето му да се свързва с тях.И все пак той постигна многоповече, отколкото би биловъзмо&но при неблагоприят-ните условия, в които тряб-баше да работи... Тези, коитотой излекува, остават катосвидетелство за истинност-та на идеите му."

Макс Гърсън е роден през1881 г. в Германия. Учи меди-цина 6 Бреслау, Вурцбк>рг,Берлин и Фрайбург. Известнобреме след завършването си еназначен за директор на спе-циализираното отделение затуберкулозно болни в Мкш-хенската университетскаболница по препоръка на д-рФердинанд Зауербрух - све-товноизвестен гръден хирурги авторитет по туберкулоза.

Като студент ГърсънСГпрадал от мигрена, за ко-ято му казали, че няма лече-

Корица на книгата "Цензу-риран заради това, че лекуба рак",написана от Журналиста С. Хот зад-р М. Гърсън

159

CANCERTHERAPY

RESULTS OF FIFTY CASES

The Cure of AdvancedCancer by Diet Therapy

A SU MMAKY OF 30 YEARS OF ,: JCLINICAL'EXPERIMENTATION - ':;

"I •aee in Gαman one of the mosteminent geniuses in medical history

ALBERT SCHWEITZEK, м.1>.

M A X G E R S O N , M . D |

Корица на книгата "Лечениена рака" от g-p M. Гърсън

ние. След като решил да опи-та с определен диетичен ре-Жим, който сам си съставил,той се осбободил от тобастрадание. По-късно, вечекато лекар, прилагайки ди-е т а т а на негоб пациент,страдащ също от мигрена,той му помогнал да се изле-кува не само от нея, но и отмного разпространената инелечимата тогава коЖнаформа на туберкулоза (въл-чанка). През 1929 г. д-р Ф.Зауербрух пише статии 6няколко меЖдународноизвес-гани специализирани меди-цински издания, като заявя-ва, че е открита терапия накоЖната туберкулоза, иописва опита, проведен отд-р Гърсън под негово личнонаблк>дение. От всички 450

болни 446 били трайно и напълно излекувани - един невиЖдануспех. Освен това той постигнал и много добри резултати прилечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в достанапреднал стадий, отново само с помощта на специална диета.

През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продълЖа-6а да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА. не-доволна от постиЖенията му, измисля претекст, за да го изк-лк>чи от редовете си. През 1949 в. той представя пред Сенатана САЩ напълно документирани десетки случаи на излекуванираково болни хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй катоклиниката му била малка и не моЖела да приеме огромния нап-лив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, вклю-чително и показанията на излекубани от него хора, лобито наАМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финанси-рането на проекта му. Разбира се, както казва един негоббиограф, той е бил "щастлив", че не е бил директно преследвайu вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.

160

Д-р Уилям Кох като млад лекар учи под ръководстбото напроф. Мойсей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на сво-бодните радикали, за които толкова се говори днес. Кох защи-тава докторат по химия като "специалист по свободнитерадикали", а по-късно става професор по химия и хистопато-логия в Мичиганския медицински университет и професор пофизиология в Уейн Стейт Юнивърсити. Уилям Кох е племен-ник на споменатия вече нобелов лауреат Робърт Кох - откри-вателя на туберкулозния бацил.

В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кохсъздава особен биологичен катализатор, който по подобие нахомеопатичните лекарства представлява силно разреден раз-твор на определени вещества. През 50-те години той, както идруги лекари съобщават за многобройни излекувани случаи нахора, болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза иразлични видове алергии, с помощта на нобия препарат в съче-тание с диетично-хигиенен реЖим. Приемането на малки дозиот този катализатор от време на бреме спомага за обезвреЖ-дане на токсините, постепенно прочиства тялото и като кра-ен резултат настъпва излекуване.

Кох бил даден под съд от Управлението по храните и ле-карствата в САЩ (FDA) заради използваното от неголекарство. Представителите на FDA решили да го изследват,за да го изобличат 6 неправомерно практикуване, но уредитеим не успели да регистрират нищо, тъй като катализаторът,който присъствал в разтвора, бил б нищоЖни количества. Над600 лекари и 2000 излекувани пациенти се явили в съда да свиде-телстват в негова полза. След 9-месечен съдебен процес д-рКох бил обявен за невинен. Изморен от това яростно преслед-ване, през 1953 г. той се преместил в Рио де Жанейро, къдетопродълЖил научната и лечебната си работа. През 1967 г. умрялб Бразилия от отравяне при странни обстоятелства.

Станислав Бурзински е роден в Полша през 1943 г. Интере-сът му към химията е изключително силен и като ученик презI960 г. той печели национален медал 6 проведената олимпиада.След завършване на гимназия записва медицина. Проявява силновлечение към биохимията и дори му дават да отговаря за едналаборатория още докато следва. Като студент той публикуваи първите си статии върху аминокиселините и пептидите.

161

През 1967 г. Бурзински завършва медииина с отличие - пръбсред сбоите 250 събипускници, а една зодина след това защита-ва и докторат по биохимия - постшкение, с което могат да сепохвалят малиина на тази възраст.

Темата на дисертаиията му е свързана с изследването накръв от паииенти с различни заболявания и връзката меЖдутях и наличието на определени аминокиселини в организмитеим. Наблк>денията, които той прави през този период, насоч-ват б определена посока проучването на Живота му. Успехитему обаче предизвикват завист сред колегите му б социалисти-ческа Полша и той е привикан в казармата. Благодарение навлиятелни учени след 2 г. емигрира в САЩ. През 1974 г. получа-6а финансова помощ от Националния институт по рака наСАЩ (NCI), която използва, за да купи уредите, необходими запродълЖаване на научноизследователската си дейност.

Д-р Бурзински открива, че група пептиди, естествено съ-ществуващи в тялото, потискат развитието на обикновени-те клетки в ракови. Според него т е са част от биохимична за-щитна система на организма, която допълва имунната, но всепак има по-различно дейстбие от нея. Тези пептиди ни защита-ват от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, ачрез препрограмирането им. Бурзински ги нарекъл антинео-пластони. Той открил, че раково болните хора имат много си-лен недостиг от тези пептиди 6 тялото си - само до 2-3% отколичеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането надостатъчно антинеопластони през устата или ишкекционноводело до бързо намаляване на повечето бидове ракови образу-вания и до тяхното изчезване. ПрилоЖението им не е свързаносъс странични ефекти за разлика от химио- и лъчетерапията,дори и при приемане на много големи количества от тях.

Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повечеот 2000 раково болни хора, много от които в терминален ста-дий и обявени за "нелечими", било постигнато излекуване илиподобрение със значително удълЖена преЖивяемост.

През 1983 г. FDA се опитва да попречи на Бурзински да при-лага своето лечение, като забеЖда граЖданско дело срещу него.Съдията не виЖда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адво-к а т ъ т на Бурзински споделя какво му е казал представителятна Управлението Робърт Спилър: "Имаме и други начини да госпрем."

162

През кзли 1985 г. агенти на FDA нахълтбат 6 клиниката му5 Хк>стън, Тексас. Без да имат прабо, агентите конфискуватО1соло 200 000 страници документация по случаите на неговитепациенти и бъб бръзка с проучванията му.

През 1990 г. д-р Бурзински отново е призован в съда да давапоказания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещаватклиниката му и преглеждат документацията на 7 души с ту-iviopu в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те устано-вяват, че петима от тях са в ремисия (т.е. при тях не се забе-лязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новооб-разубанието е намаляло. Експертите утвърждават, че прила-ганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-ната-тъшни опити.

На 24 март 1995 г. д-р Бурзински заедно с трима свои изле-кувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес "ДисМорнинг". Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват6 клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часатероризират персонала му, си тръгват с пълни кутии с доку-ментация - негова лична, медицинска и на фирмата му.

Независимо че не било намерено нито едно доказателство,уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Бур-зински Жибее в един кошмар, непрекъснато преследван по раз-лични начини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищо-жаване на информация за лекуваните от него хора, като дори еоказван психически тормоз над някои от последните.

За да е ясно докъде могат да стигне медицинската индуст-рия б отстраняването на тези, които пречат на "бизнеса" и,•Ще ви представя накратко историята около доклада на Бене-9икт ФицдЖералд от 3 август 1953 з.

Някъде в началото на 50-те Чарлз Тоуби, бизнесмен наоколо 40 години от Нк> Хемпшир, заболява от рак. След катобил диагностицирай, официалните медицински власти му да-ли още 1-2 години Живот. Но приятел на неговото семействоМу препоръчал да се консултира с Робърт Линкълн, уваЖаванлекар от Медфорд, Масачузетс, който работел с една групаУчени от Бостънския университет върху нова терапия за ра-ково болни. Тоуби оздравял напълно, като бил само един отстотиците успешни подобни случаи 6 практиката на д-рЛинкълн.

163

Историята вероятно щяла да свърши дотук, ако бизнесме-нът не се оказал син на влиятелния сенатор Чарлз Тоуби стар-ши, който по това бреме бил председател на Комитета помеЖдущатска и чуЖдестранна търгобия и освен това участ-вал в отпускането на значителни финансови средства за науч-ноизследователска работа на известни ракови центрове. Ес-тествено той останал много учуден, като разбрал, че терапи-ята, която предлагал д-р Линкълн и която спасила Живота насина му, е съвсем неизвестна. А същевременно организации ка-то АМА, Американското раково общество и Министерствотона здравето, образованието и благосъстоянието непрекъснатодекларирали, че няма друго лечение на раково болните освен хи-рургия и лъчетерапия.

Сенатор Тоуби поканил лекари и представители на ор-ганизации, имащи отношение към терапията на рака, за да се за-познаят с метода на д-р Линкълн ида дадат научна преценка, ноникой не проявил особен интерес. Той бил доста изненадан оттази очевидна съпротива, тъй като ракът е заболяване, коетострува на данъкоплатците милиони долари годишно, похарченив търсене на лечение. Изглеждало му невероятно, че една ефе-касна терапия в това отношение не предизвиква интерес в ме-дицинската общественост. Същевременно Тоуби старши разб-рал и за някои други нетоксични лечебни методи, които билипредлоЖени от заслуЖаващи доберие лекари и към които същоне се проявявала заинтересованост. Той решил да разбере каквостава и потърсил помощта на адвоката Бенедикт ФицдЖералд,следовател при сенатската Комисия по меЖдущатска търгобияи експерт по разкриването на незаконни монополистичнипрактики. Дал му срок една година, за да направи задълбоченопроучване на цялата щатска система, която има отношениекъм лечението на раково болни хора, и да установи дали не съ-ществува някаква конспирация по отношение на ефикаснитеноваторски терапии. Същевременно решил да запази в тайнаразследването и запознал с неао само някои конгресмени, тъй ка-то лобито на АМА (разбирай на фармацевтичната индустрия)било най-влиятелното (то вероятно продълЖава и сега да етакова) и моЖело да попречи на работата на ФицдЖералд.

След една година, когато получил доклада, Тоуби бил потре"сен от разкритията и веднага поискал слушане по доклада предкомисия на Конгреса. Но твърде странно, съвсем наскоро след

164

jjio6a, npegu ga се състои официалното предстабяне на докла-да, сенатор Тоуби починал. Сенаторът Брикър, който бил из-бестен с това, че получавал значителни средства от АМА, билизбран на негово място и съответно оглавил Комитета помеЖдущатска и чуждестранна търговия. Едно от първитенеида, които направил Брикър, било да уволни веднага Фицдже-ралд и да потули разследванията му.

Но все пак Чарлз Тоуби младши се погрижил доклада да вле-зе в официалния архив на Конгреса. За съжаление конспираци-ята, описана от Фицджералд, продължава и днес, половин векслед това, като ежегодно обрича на смърт милиони хора.

Искам да ви запозная накратко и с българския принос в та-зи област, който е неизвестен не само за широката обществе-ност, но и за медиците у нас.

Продан Христов е български учен, живеещ и работещ в Авс-трия от 1955 з. Първоначално той се записва да учи за лекар, нослед като следва 7 семестъра, се отказва, защото разбира, четази медицина не е това, закоето е мечтал, и се прех-бърля да учи биохимия. Безникаква подкрепа от дър-жавата или от други инс-титуции, само с финансова-та помощ на своя брат, тойразработва от билки неток-сичното лекарство антима-лигноцит (СН23), което по-казва много добри клиничнирезултати при лечениетона хора с ракови заболява-ния. Впоследствие в процесана изпитанията се оказва,Ч е препаратът има многодобър ефект при хора, болниOni диабет, хепатит, дори^ироза, хроничен гломеруло-НеФрит, гъбички, екземи^акто и други заболявания.Фи няколко болни се норма-

ПРОДЛН ХРИСТОВ

открито е лекКорица на книгата интербкз с

учения Продан Христов

165

лизират показателите на кръбната захар и т е спират напълноприема на инсулин.

Ето какбо споделя Христоб: "Когато имаше акиии и се съ-бираха средства, само за една година във фонда за борба противрака влязоха шест милиона шилинга, от които три милионаполучи проф. Мьозе в Грац. Той лекуваше с някакви спори, за ко-ито се знаеше, че няма да дават никакъв резултат, и другитетри милиона дадоха на Раковия институт - на проф. Врба, зада моЖе да се разхоЖда по Америка с приятелките си. През таягодина "Финансовото" (министерство) върна на брат ми доку-менти за деветстотин хиляди шилинга, които беше похарчилза изследванията, т.е. тия пари не ги признаха за разход и тойтрябваше да ги заплати под формата на данък...

Предложихме документацията (от опитите, които е про-веЖдал - бел. абт.) на един виенски медицински вестник, койтоотказа да я публикува, понеЖе тя трябвало да мине презРаковия институт във Виена, да се одобри от него. Вторияопит направихме в Лекарската камара. Тя също издава меди-цински вестник. И т е отказаха..."

Лекарството многократно е изпробвано успешно на Живот-ни и най-накрая след доста трудности, враждебна реакция инасмешки, както и неколкократни опити на различни фарма-цевтични фирми и колеги да измъкнат формулата от него,Продан Христоб успява сам да осигури изпитанието му 6 еднаболница във Виена. След като вшкда добрия лечебен резултатот препарата, директорът на клиниката поЖелава да разбересъстава му и спира по-нататъшното му прилоЖение. Следватексперименти в държавната болница в Клагенфурт под ръко-водството на д-р Ерих Берга, където отново се постигат мно-го добри резултати. "Болните, които се лекуваха в Клаген-фурт, бяха в последния стадий на заболяването. Това са хора,които са оперирани, облъчвани, с химиотерапия и след като Ве-че няма абсолкзтно никакви шансове да им се продълЖи гкибо-т ъ т , за лечение да не говорим, се изписват. И тия болни, кога-то се започна изпробването на лекарството, отново влизаха 6болницата - чули отнякъде - идваха. А имаше и такива, кои№°по това време бяха на лечение в самата болница и се прехвърля'ха към д-р Берга... Много от тях бяха изписани без никакии

симптоми на заболяване. Те се изписаха здрави... иматика. Всичко е документирано..."

166

Освен това се установява, че дори и в много големи количес-тва лекарството не показва никаква токсичност и не причи-нява никакви увреждания 6 генетичния материал - бременнигкени, излекувани с СН23 от ракови заболявания, разкдат напъл-но здрави бебета, които се развиват нормално.

Следват и филмирани успешни опити с десетки болни вХирургическата университетска клиника в Граи при проф.Шпат и в "Хануш Кранкенхаус" във Виена с директор проф.Флайшхакер. "При такива паииенти, които са лекувани с ци-гпостатика и облъчване и не е имало абсолкзтно никакви резул-тати, с прилагането на медикамента туморите почтиизчезват. Това е документирано по време на изпробването."Христов описва много случаи на терминално раково болни па-циенти - и възрастни, и деиа, трайно излекувани с антималиг-ноцит: "...имаме болни, които Живеят 15, 16, 19 години, след ка-то са били 'кандидати' за другия свят - излекувани са, без даима някакъв рецидив."

Проведени са успешни изпитания и в частната болница над-р Исълс. Скоро след това Христов с много трудности откривасвоя малка клиника 6 курортното арадче Bag Райхенхал, на 17 кмот Залцбург, в Германия. Работата му обаче е саботирана отглавния лекар, когото наема. По-късно му крадат и от лекарст-вото. "Мога да каЖа, че в клиниката имаше много добра атмосфе-ра. Мезкду пациентите и персонала взаимоотношенията бяха ка-то в една голяма фамилия. Нямаше тая болнична обстановка,както в големите заведения, ами една домашна атмосфера, коетоза човек, болен от рак, е от голямо значение. Впоследствие офан-зивата от страна на Лекарската камара, от страна на фарма-цевтичната индустрия, от страна на местните власти се засил-ваше с всеки изминал ден. Колкото резултатите ни бяха по-добри, колкото повече болни се изписваха без симптоми, толковапо-голяма ставаше реакцията от страна на конкуренцията, та-ка да се ка?ке. Стигна се дотам да викнат д-р Вайс (назначенатаот него нова главна лекарка - бел. авт.) при прокурор, без да имапричини. Прокурорът я предупредил, че е по-добре да напуснеклиниката, понеЖе има опасност да я съкратят, да и отнематпРавото на лекар, да я изклкзчат от Лекарската камара..." ПриНапускането си тайно през нощта тя изнася цялата документа-ция за всички лекувани над 600 души. Опитът на Христов по съ-дебен ред да си върне заграбеното не дава резултат.

167

Следващият главен лекар, когото ученият наема, също билзаплашен, че ще има проблеми с Лекарската камара, и той дорцне почнал работа. И така независимо от протестите на паци-ентите и техните близки, виждащи ефекта от лечениетоХристов е принуден от Здравната служба да затвори клиниката след година и няколко месеца успешна практика, по време ркоято е лекувал безплатно, "...замисълът на властите прозцраше. Това не беше загриженост за болните, а битка срещу мени срещу новия препарат..." Христов е принуден от немскитевласти да напусне незабавно страната без обяснения и дори безда има възможност да си прибере собственото оборудване."Още преди да затворят клиниката, се чувстваше, че има ня-каква кампания, която няма да доведе до добър край.Финансовата служба в Берхтесааден прави ревизия насчетоводството. И още тогава усетих, че тук се търси начинклиниката да се ликвидира. Много от разходите, за които има-ше документи, не се признаваха, понеже счетоводителят ги епредставил по-късно... по този начин начитат клиниката, ко-ято трябва да плаща двеста и няколко хиляди марки данък. Авсъщност клиниката работеше на загуба, понеже ние плащахмевсички разноски по нея от джоба си. Плащахме за лечението назерманските пациенти... Общо 223 хиляди марки неплатенисметки за пациенти от всички краища на света... Имах чувст-вото, че когато човек предприема такова нещо на света - мал-ко или много ще получи подкрепа. Точно обратното се случи. Тегледаха по всякакъв начин да могат да ни погребат, да ниликвидират... и успяха... Лекарската колегия създава услови-ята, за да може официалната власт да настъпи фронтално...Машинарията започва да работи по програма. Идбат екзекуто-рите. Правят се обжалвания - въобще не се приемат. Искамевтора ревизия - не се приема..."

"Смятам, че няма никаква солидарност (на здравите с бол-ните - бел.авт.). Дори и лекарите, които са посветили животаси да помагат на болните, и т е го правят автоматично.Болният за тях е само, така да се каже, един номер... Ако има-ше солидарност, нямаше да се стигне до положение, в което смеднес - доста хора да работят в областта на рака, пък и в дру-ги области, но нямат сила да приложат за общо ползване от чо-вечеството това, което са открили... Обикновено в една кли-ника може да има 20, да речем, 50 лекари 6 по-големите болнич-

168

щзабедения, но един е, чиято дума се чуба. Тоба е шефът им.

Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикамен-ти, той казва кои от тях ще се прилагат 6 клиниката. Всичкиаруги са длъЖни да изпълняват неговите нареждания. МоЖе биима много лекари, които като обикновени граЖдани се чудятleak е възмоЖно, щом като има такова лекарство, то да не сеприлага. Но т е нямат власт. Инициатива моЖе би имат, но безбъзмоЖност да правят това, което искат. Всичко върви по на-реЖдане отгоре. А тия, които дърЖат кл1очовите позиции в го-лемите клиники, които имат име, които могат да се нало-Жат..- са хората на индустрията...

Има хора и институции, които са заинтересовани да не изле-зе лекарство против рак по други съобраЖения. ИндустриятапроизвеЖда собствени медикаменти, които са в употреба и сеприлагат по целия свят. Това са т. нар. цитостатици. Индуст-риалците знаят много добре, че цитостатиците не само нелекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване... И въп-реки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последи-ците... Производителите нямат интерес да излезе нещо по-ефикасно.... Собствениците на тези производства нямат инте-рес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистиналекува рака, понеЖе за късо време вече никой няма да купува тех-ните... Те правят оборот за милиарди. Из един път кранът сезабива. Из един път тези милиарди изчезват, понеЖе идва някойдруг и още повече някой отдолу, от низините. Производителитесъщо нямат интерес да излезе на пазара ефикасен медикамент...Учените..., които стоят на клкзчови позиции по министерства,6 институти, т е са малко или много в ръцете на индустрията...Този, който трябва да даде път на моето откритие, няма да по-лучи нищо от мене, а от производителите сигурно получава. Акоми даде път - пресъхва му изворът. Той няма вече да получаватакива 'лесни пари'."

А ето и мнението на учения за различните институции, ко-ито се създават по света, за да се "помага" на заболелите: "Чо-век не моЖе да влезе във връзка с болните... Във Виена има спе-Диални организации, които се занимават с болните от СПИН,хуманитарни', но е изклк>чено човек да влезе в контакт с тях.Те се занимават с други проблеми - да им осигурят облекло,хляб, квартира, такива неща, от които не моЖе да им се про-

Животът... Интересно е, че когато има такива пробле-

169

ми, се обособяба специална каста - хора, които Живеят наба на болните... Стотици такиба хора образуват друЖеещбаорганизации, получават заплати. По тоя начин им се създавработа. Цяла мафия. Обаче не т е допускат да стизнеш до щях(до болните - бел. авт.). Лекарят - на върха стои там някакъвси лекар, който никоза не моЖе да се намери..."

Тук искам съвсем накратко да ви запозная с това как е

създадено например Американското общество по рака (ACS)През май 1913 г. група лекари и лаици се срещат в Харварпклуб в Н1о Йорк, за да основат организация във връзка с рако-вите заболявания. Целта и, забележете, не е да допринася заизлекуване или за профилактика на рака, а само за контрол ~т.е. за поддърЖане на едно вечно статукво на "борба с рака".Обществото е било спонсорирано от ДЖ. Морган и ДЖ. Рокфе-лер младши, a lopucmume на последния - Дебевойз и Плимптън,са избрани на водещи длъЖности в административното мутяло през 20-те.

Ето какво мисли Христов за причините за рака: "... чове-к ъ т се отдалечи доста от природата, от това, което тя му едала. Но най-злавното за здравето на хората - това ехраненето. След войната с масовото въвеЖдане на изкуствени-те торове се увеличиха не само раковите заболявания, но имного, много други болести... с изкуствените торове се насил-ва клетката... Като отслабне клетката - отслабва целияторзан. Като отслабва органът - отслабва целият организъм...Когато една клетка е до такава степен слаба от тобаизраЖдане, казано на прост език, карциногенните (канцероген-ните - бел. авт.) вещества, които поемаме, много лесно могатда трансформират една здрава клетка 6 ракова, тъй като съп-ротивата на здравата клетка е вече пониЖена... тези измене-ния в организма настъпват постепенно и понякоза т р а я т 10,15, 20 години... Факторите за образуване на рака не са самоедин или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-ваЖните. След това идват психическите състояния на хора-та, стресът, в който Живеят. Всичко това заедно ускорява за-боляването... замърсяването на въздуха, на водите... Индуст-рията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат отхората, от Животните, от растенията. Икономиката е отнай-големите виновници, понеЖе се произвеЖда колкото се мо-Же повече, без да се дърЖи сметка за екологията..."

170

Продан Христов се опитба неколкократно да регистрираоткритието си 6 България още през 80-те години, по бреметона управлението на Тодор Жибкоб, както и по-късно през 90-m e j като се обръща към МНЗ, но без резултат. Очевидно отго-ворните бисши чиновтщи 6 медицинските и правителствени-т е инстанции, от които зависи изпитанието и приложениетона лекарството, слуЖат на чуЖди интереси и на собствения сиегоизъм, а не на народа и на страната си. "Няма солидарностмеЖду хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щешеда е 6 състояние да накара институциите 'горе' да вземат съ-бършено друго решение...", твърди Христов.

По целия свят стотици, моЖе би и хиляди частни и дър-жавни лаборатории в университети, клиники и институтиработят, за да открият лек срещу рака, като се харчат ог-ромни средства за кауза, която предварително е обречена нанеуспех. Ако бъде открито и въведено такова лекарство, ко-ето помага на ораанизма да се справи с раковите заболявания,това означава край на милиарди долари годишна печалба отхимиотерапия, облъчване, хирургически операции и всичко,което обслуЖва цялата тази индустрия, защитаваща болест-та.

Ето какво казва още във връзка с това Христов: "Средст-вата, които еЖегодно се инвестират, се увеличават непрекъс-нато... Същевременно разходите за лечение на болните от ракнадминават 3 млрд. ДМ. За да се открият нови лечебни бъз-моЖности и за подобрение на старите, фармацевтичната ин-дустрия в Германия през 1987 г. е дала 3,7 млрд. DM. В тази су-ма не влизат разноските за медицинска информация и рекла-ма..." Всяка година се провеЖдат десетки конгреси и конферен-ции на тема рак и лечението му и се правят хиляди публикации,но какъв е резултатът?

В САЩ още през 1972 бкздЖетът на Националния инсти-т у т по рака (NCI) е възлизал на 400 млн. USD. След 20 годинитози бк>дЖет е бече 2 млрд. USD и въпреки това само през 1991а. 514 000 американци са починали от рак, докато във всичкибойни бодени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г.NCI вече е изразходил повече от 1 млрд. USD само за изследва-ния върху рака на гърдата. И въпреки това, докато през 1973 г.26,9 от всеки 100 000 Жени са умирали от този вид рак, през1988 т е са вече 27,5!

171

щКакто стаба ясно по целия сбят броят на болните и умира-

щите от злокачествени заболявания непрекъснато С е

увеличава. В обявената от медицинските институции "войнана рака" милиони долари се вземат от данъкоплатците и сехвърлят за една кауза, която предварително е обречена напровал. Двукратният лауреат на Нобелоба награда и "баща" наортомолекулярната медицина д-р Лайнъс Полинг, казва: "Всекитрябва да знае, че 'бойната с рака' е една голяма лъзка."

172

Раздел IV. Лекарства ли казахте?

Глава 8. Ятрогенни заболявания и медицинскигрешки

Най-общо казано, ятрогенни заболявания са тези, които сапредизвикани по някакъб начин от прилаганото лечение, дейс-твията или поведението на самия лекуващ, диазностичнитепроцедури или обстановката, свързана с изброените елементи.

С нарастващото прилагане на продуктите на фармацев-тичната индустрия ятрогенните заболявания стават и всепо-голям проблем. Според публикации в JAMA сериозните стра-нични реакции, възникващи след приемането на медикаменти,са една от водещите причини за случаите на преждевременнасмърт в САЩ. Едно изследване, публикувано в "Аустрелиъндгкърнъл ъф хоспитъл фармъси" разкрива, че за периода 1987-1988 г. меЖду 30 000 и 40 000 хоспитализации в Австралия седълЖат на страничните ефекти, свързани с приеманите син-тетични лекарствени средства, а смъртните случаи са меЖду700 и 900 на година. Но тъй като в Австралия, както и в САЩофициално само около 10% от случаите се докладват, цялост-ната картина остава скрита. Много лекари твърдят, че ис-тинските цифри са значително по-високи. Според д-р ДЖулиънГолд от "Нешънъл хелт сървейлънс кзнит" към Института поздравето на Британската общност, чието задълЖение катоепидемиолог е да наблкздава цялостно здравната обстановка,90 40% от всички пациенти в Австралия моЖе би са Жертва наягпроаенни заболявания. Поне половината от тях са от услоЖ-нения от медикаменти, Същата цифра се изчислява и заВеликобритания.

Нека да видим какво пише известният и извън странатани токсиколог, проф. д-р Александър Монов, в книгата сиЛекарствена болест", на чиято титулна страница стои при-

зивът "На прага на 21-ви век-Зов за хуманизъм!": "Лекарстве-

173

ната болест е уникален парадокс и един от най-сложните фе_номени 6 медииинската наука и практика. Тя е отражение наголямото противоречие 6 съвременния сбят, а именно: средст-ба и препарати, които медицината е изградила и създала заборба срещу разнообразните болести в човешкия организъмпри определени услобия причиняват разнообразни и в редицаслучаи много теокки болестни състояния. Отнася се запатология, която заема еокегодно все по-големи размери 6 це~лия свят. Тя си формира собствена епидемиология със собстве-ни качествени и количествени измерения, в зависимост от ви-да на лекарствата, времето и региона. Лекарствената болестпоставя редииа важни проблеми по отношение на нейнатасъщност, диааноза и лечение, на цялостната медицинска лечеб-на практика в областта на всички видове заболявания...Наблкзденията, извършени от мен и други изследователиустановяват, че през последно време лекарствената болест серазширява с нови нозологични единици, нови увреокдащи меха-низми в нейната патогенеза...

Лекарствената болест вклкзчва разнообразни увреждания учовека от различни медикаменти, прилагани в общоутвърденитерапевтични дози. Тези увреждания възникват в хода на ле-чебния процес при правилно или погрешно поставена диагноза1.Болестните промени при такава патология се колебаят в мно-го широк диапазон от едва проявени единични симптоми докрайно тежки поражения в различни органи и системи с небла-гоприятна прогноза...

Постоянно се увеличава разпространението на лекарствени-те увреждания в хода на лечението на редица заболявания, особе-но на хроничните им форми... Докато епидемиите от инфекци-озни заболявания възникват внушително остро, плътно изпъл-ват определени населени райони и имат временен характер сразлична продължителност, лекарствените заболявания изпъл-ват 'мълчаливо' и безшумно всекидневието на населението поцялата планета... Медиците и обществото все още не могат ре~ално да преценят действителните пораокения, които през пос-ледните години тази патология нанася в човешкия организъм-Тази епидемия все още няма бариери пред себе си, тя няма пери-одичност и регионални ограничения. Тя е навсякъде... "*

Курсивът е от абтора.

174

Побечето медикаменти са токсични, защото са съставени

л а5но от изкуствено синтезирани химически съединения. Доста-

т Ъ ч н о е да отборите който и да е фармацевтичен справочник, за

а с е убедите в това, четейки изброените многобройни отрица-телни въздействия и противопоказания, изписани под всеки ле-карствен продукт. От 1961 з. до сега броят на "тестуваните забезопасност" медикаменти е надхвърлил 205 000. Приблизително15 000 нови се пускат всяка година на пазара, а около 12 000 сеизтеглят, защото впоследствие се е оказало, че предизвикват се-риозни за здравето вредни ефекти или смърт!

Проучвания, извършени през 90-те, показват, че в САЩ по-не 180 000 души умират годишно в р е з у л т а т на ятрогенно пре-дизвикана смърт. По данни на FDA само през 1978 г. 1,5 млн.американци са били хоспитализирани в р е з у л т а т на "лечение"с медикаменти. Около 30% от тези хора са били допълнителноубредени от т е р а п и я т а в болниците! Нозокомиалнитеинфекции* вземат годишно около 20 000 гкертви в САЩ.Цената, свързана с т я х н о т о лечение, по данни на CDC е около4,5 млрд. USD. През последните 20 години вътреболничнитеинфекции са се увеличили с 36%. Една от причините е, че мно-жество микроби са развили р е з и с т е н т н о с т към съществува-щите антибиотици. Средно всеки един на 500 приети в болни-ца умира в р е з у л т а т на медицинска грешка. На някои местаобаче съотношението достига дори до 1 към 200. За сравнениешансът човек да загине 6 самолетна к а т а с т р о ф а е 1 към 8милиона, а при автопроизшествия по п ъ т и щ а т а на САЩ заги-ват годишно средно около 43 500 души.

Както заявява Уилям Ричардсън, председателят на група-та, извършила задълбочено проучване по проблема с ятрогенни-те заболявания, и президент на Фондация "Келог" в БетълКрийк, Мичиган, "тези зашеметяващо високи стойности... санеприемливи за една медицинска система, чието първо обеща-ние е 'да не вреди'".

Според Националната одитна слузкба на Великобритания°коло 100 000 души всяка година се разболяват от вътребол-нични инфекции, които пряко водят до около 5000 смъртниСлУчая и допринасят за около още 15 000.

* Т.с. тези, които се разбиват, докато човекът е на лечение илиизслед6анс б болница.

175

Проф. Лусиън Лийп, детски хирурз и преподавател QХарвард, смята, че "здравеопазването е огромна индустрия цятрогенните усложнения са проблем номер едно".

Проф. Бертранд Бел от медииинския колеЖ "АлберщАйнщайн" 6 Нк> Йорк: "Всеки ден в болниците се убиват хораТова се случва във всяка болнииа в САЩ. Но общественосттане go знае."

Според лекари, заемащи най-високи длъжности в универси-т е т и из цялата страна, медицинските грешки са сериозенпроблем във всички болници в САЩ. (Това се отнася и за оста-налите индустриализирани дърЖави.)

"Факт е, че ние извършваме хиляди грешки еЖедневно в на-ционален мащаб", заявява Дейвид Неш, заместник-декан и ди-ректор на СлуЖбата по здравна политика и клинични резулта-ти при университета "Томас ДЖеферсън".

От векове има вицове за лекарските арешки, но с технизи-рането и химизирането на медицината, т е стават все повече иедва ли имаме повод за смях. Неизбезкно е и най-опитният и съ-вестен лекар да е допускал грешки в практиката си и тонееднократно! Нерядко това не зависи от неговите знания илиблагородни намерения, а от различни други условия, вклкзчи-телно и от страна на самия пациент. Има, разбира се, и опреде-лен процент грешки, които се правят поради явно незнание ипропуски в медицинската подготовка или немарливост. Споредпубликации в американския печат хирургическите грешкипредставляват най-голям процент - около 48.

Много от грешките изобщо дори не се забелязват илидокладват. Д-р Лейтън Клъф от Австралия коментира:"Националните здравни статистики не отразяват степен-та на проблема с ятрогенните заболявания. В смъртния актмогке да пише например, че болният е починал от бъбречнанедостатъчност, но не се отразява ф а к т ъ т , че това услож-нение е настъпило вследствие на даден медикамент... Лека-рите понастоящем не са задългкени да докладват набл1ода6а-ните от тях случаи на заболяване, провокирано от медика-менти."

Част от тези проблеми се предизвикват от огромнот0

разнообразие използвани синтетични лекарствени препарат^страничните ефекти, които дават, и взаимодействияШа

ме̂ кду тях, които не могат да бъдат предвидени. Често сам11'

176

ш е лекари, които приемат нови пациенти 6 болниците, незнаят какби медикаменти е приемал или приема човекът.Децата и възрастните хора са особено излоЖени на риск бъввръзка с неточно определена доза или неправилно назначенолекарство. Понякога и сестрите дават погрешни лекарстваи л и инЖекции.

Не трябва да се забравя, че хората се лекуват не само вболниците, но и извън тях. Според едно изследване в старческидомове за всеки долар за назначен лекарствен препарат е израз-ходван по 1 долар и 33 цента за лечение на ятрогенното заболя-ване, което е възникнало от приложението му.

За да се бори с проблема предписване на грешен медика-мент на човек, за коаото не е предназначен, през 2000 г. амери-канското правителство обяви, че ще направи основен ремонтна написаните с дребен шрифт предупреждения за странич-ните ефекти и противопоказания, с които се предполага, челекарите трябва да се запознаят, за да предпазват хората отназначаването на опасни лекарствени средства. Допускайки,че поради голямата си заетост твърде малко медици ч е т а ттази част от указанията, а разчитат само на обясненията наагентите на фирмите, които обаче въобще не наблягат нарисковете, FDA смята чрез нововъведението да даде възмоЖ-ност на лекаря за половин минута да види най-значителнитестранични ефекти и противопоказания. Но това, разбира се, есамо палиативна мярка, тъй като истинската причина оста-ва недокосната, а именно - прекаленото използване на медика-менти и вредната философия, която господства по този въп-рос!

Друг голям проблем са рецептите. Проучване на фарма-цевти в Масачузетс показало, че около 2,4 млн. медикаментоз-ни предписания са изпълнени погрешно в аптеките. През 1998а. са изпълнени общо около 2,5 млрд. рецепти на 270 млн.население, като това прави средно по 9,2 на човек! Освен товаголям брой медикаменти се продават и свободно, т. е. безрецепта. Чудно ли е, че фармацевтичните гиганти се опит-ват по всички възмоЖни начини да задушават естественителечебни методи?!

Според слушания пред Конгреса през 1997 г. около 51 млрд.USD на година струват ятрогенните услоЖнения, голяма част° т които са предотвратими. В същото време похарчените па-

177

pu 6 последно време за здравеопазването са около 1,2 трилионаUSD на година, което представлява 14% от брутния национа-лен продукт.

В другите индустриализирани страни тенденцията също еза непрекъснато увеличаване на разходите за здравеопазванеСпоред статия в "Бк>летин" от 24.03.1992г. в Австралия нап-ример се изписват два пъти повече антибиотици, отколкото 6Швеция и още повече, отколкото в САЩ и ВеликобританияСпоред доклад на Националната здравна стратегия през 1992 gса били направени 180 млн. рецептурни предписания. Това пред-ставлява 640% увеличение в сравнение с 1949 г., като нараства-нето не спира дотук! За 1991 г. в Австралия за медикаменти,изписани с рецепта са похарчени 2 млрд. USD, a за такива, ко-ито се отпускат без рецепта, 1,4 млрд. USD!

Здравните власти не само че недооценяват проблема съсстраничните ефекти на фармацевтичните лекарствени сред-ства, но се опитват да заблудят лековерната общественост,че медикаментозно-предизвиканите заболявания се дълЖат из-клкзчително на неправилна употреба и приложение и такапрехвърлят това бреме изцяло върху предписващите лекари идори върху самите пациенти. Целта е да се защити главниятвиновник за това състояние - фармацевтичната индустрия 6частност и медицинската индустрия като цяло! Затова иофициалните медицински институции пренебрегват факта, чеповечето от синтетичните препарати наричани от някои"лекарства", са вредни в своята същност независимо дали са"правилно" предписани!

По този въпрос д-р Ричард Тейлър, бивш активен член наОбщество "Лекари за реформа" и автор на книгата "Меди-цина извън контрол" (Medicine Out of Control), пише: "Всъщ-ност поради засилващата се комплексност на медицинскататехнология и увеличаването на разнообразието от химикали,предлагани за лечение, се увеличават ятрогенните заболя-вания... За нещастие последните са самоподдърЖащи се и са-моувеличаващи се. Много ятрогенни услоЖнения изискват спе-цифично лечение, което от своя страна излага пациента навъзмоЖността за развитие на нова ятрогенна болест. Болни-ят моЖе дори да получи ятрогенно услоЖнение в резултат надиагностична процедура или тест, която е необходима, за да

се диагностицира първоначалното медикаментозно предизби-

178

заболябане. Ситуацията, при която ятрогенната болестпредизбик6а нобо подобно усложнение, би могла да се нарече'ятрогенеза бторо нибо'. В болниците това не е рядко явление.РъзмоЖно е дори да настъпи трето и дори четвърто ниво ная1Про8енеза... Всеки назначен медикамент, всеки извършен ди-агностичен тест, всяка оперативна интервенция носят съссебе си риска от ятрогенни усложнения. На колкото повечемедикаменти, тестове и оперативни вмешателства е подло-жен пациентът, толкова по-вероятно е да развие ятрогеннозаболяване. Поради съществуващото на настоящия етапфрагментиране на медицинската помощ, при която всеки спе-циалист обръща внимание само на съответната органна сис-тема, цялостният риск, на който е излоЖен пациентътВследствие на тоВа често се забравя."

Още през 1966 з. д-р Бийти и д-р Петерсдорф пишат в"Анали на вътрешната медицина": "Трябва да се посочи, че ят-рогенните проблеми са кумулативни и в усилието си да се из-мъкне от услоЖненията на диагнозата и терапията лекарятмоЖе допълнително да утеЖни проблема, бидейки принуден дапредприеме действия, сами по себе си рискови."

Най-сигурният начин да се намалят грешките е да се из-чисти максимално здравеопазването от многобройните без-полезни, а често и вредни и същевременно скъпи и като цена, иза здравето медикаменти и от опасни, и ненуокно прилаганидиагностични процедури и хирургически интервенции. Защотоогромната част от грешките са резултат на създадената сис-тема на функциониране на болниците, клиниките, здравнотоосигуряване и въобще на здравеопазването като цяло. Колкотопо-слоЖно изградена е една социална система, толкова повечесе увеличава вероятността от грешки и толкова по-лесно семанипулира.

Много лекарства имат подобни имена и могат да бъдатобъркани както от лекарите, така и от сестрите и па-циентите. Непрекъснато излизат нови и нови медикаменти, алекарите не получават достатъчно достоверна информацияза повечето от тях и не могат да се ориентират в това море°т синтетични боклуци.

Не трябва да се забравя и фактът, че медикаментите мо-гйт не само да предизвикват заболяване сами по себе си, но идопълнително да маскират симптомите на оригиналната бо-

I 179

лест, превръщайки я 6 хронична, като така правят истинско-то и лечение още по-трудно!

Трябва да се знае, че голяма част от хората се раждащздрави. Ако се хранят правилно, съблкздават хигиена и разуменначин на живот и не им се пречи чрез всякакви наложени "здра-вословни" мероприятия, като например ваксинации, могат даостанат здрави до дълбока старост. В повечето случаи на за-боляване здравият организъм може да се справи сам без бъншнанамеса или само с незначителна такава, която може да се огра-ничи главно до природни лечебни методи.

Много интересно явление е наблкздавано досега в различнидържави при провеждане на стачки от лекари. Например приедномесечна стачка на медици в Израел през 1973 г. смъртнос-т т а в национален мащаб достигнала най-ниското си равнище.Според сведения на Йерусалимското погребално общестбосмъртните случаи намалели почти наполовина! През 1976 г. 6Богота, столицата на Колумбия, лекарите стачкували 52 денаи според официалните статистики смъртността спаднала с35%! Подобни събития се случили няколко години по-късно 6Калифорния и Великобритания.

Според проучване на CDC и след анализиране на десеттеводещи причини, които определят намаляването на заболева-емостта и смъртността се установява, че на първо място еначинът на зкивот, следван от факторите на околнатасреда, наследствеността и едва на четвърто място идба нап-редъкът в медицината! Според анализ на проф. Томас Мак-Ккзън от бирмингамския университет медицината е играламного малка роля в удължаването на живота във Вели-кобритания през последните столетия, като най-много за то-ва са допринесли подобренията 6 хигиената и храненето. Уче-ните Джон МакКинли и Соня МакКинли идват до същитеизводи. Те установяват, че медицинското вмешателство 6САЩ през последните 100 години има значение само между 1 и3,5% за удължаване на средната продължителност наживота. Тези статистики показват само едно: здравето зави-си най-вече от профилактиката чрез правилен начин наокивот, хигиена и рационално хранене!

Една основна причина, поради която здравеопазването посвета, а вече и у нас, е в това неудовлетворителносъстояние, е, че медицинските институции и много лекари се

180

остабят да бъдат купени по най-различни начини от фарма-цевтичната индустрия, чиято глабна цел, отново повтарям,е печалбата. В книгата си "Разногласие в медицината - деветлекари говорят без страх" (Dissent in Medicine: Nine DoctorsSpeak Out), g-p P. Менделсон заявява: "Здравеопазването вСАЩ е превърнато в многомилиарден бизнес. На него се дъл-Жат повече от 12% от брутния национален продукт.Приходите от здравната индустрия, които понастоящемнадминават 360 млрд. USD годишно, са на второ място следвоенната индустрия. Истинските печалби са всъщност мно-го по-големи... Много индустриалци, решени да спечелят отпродукти, свързани със здравеопазването, срещат една ос-новна пречка: практикуващите лекари представляват основ-ните дистрибутори на тези продукти... Ако корпорациите неконтролират сбоите дистрибутори (лекарите), т е няма даполучат очакваните печалби за своите акционери... Затова нетрябва да се учудваме на факта, че висши слуЖители на кор-порации, ориентиране към здравеопазването, са решили дапривлекат лекарите в своя лагер... Тези рекламни усилия, ко-ито започват с подаръци към практикуващите лекари и сту-денти по медицина, са се превърнали в широкообхватникампании, които моделират начина на мислене и на поведениена медиците. Фармацевтичните компании наемат агенти,чиято цел е да посещават лекарските кабинети и да предос-тавят образци от техните медикаменти. Те описват показа-нията и се опитват да убедят лекарите да използват техни-те лекарства. Като всеки друг търговец т е омаловажаватпродуктите на техните конкуренти, като същевременноприкриват недостатъците на представяните от тях. Тезиагенти нямат медицинско или фармацевтично образование идейността им не е регулирана от никакви щатски или феде-рални закони. Независимо от липсата на медицинскообразование... търговските им кампании са толкова резул-татни в САЩ, че средноостатистическият лекар всъщностПолучава обучението си за медикаментите от тях. Тази прак-тика вече е довела до широкоразпространена прекомернаУпотреба на медикаменти и от лекари в ежедневната имПрактика, и от неспециалистите... Фармацевтичната индус-трия съблазнява младите студенти по медицина, като импРедлага подаръци, безплатни пътувания до конференции и

181

безплатен "образователен" материал... На младите лекарифармаиебтичните компании предлагат субсидии за научноиз-следователска работа. На медицинските институти се пред-лагат големи суми за провезкдане на клинични опити. Фарма-цевтичните фирми редобно дабат щедри бечери и коктейлиза лекари. Те осигуряват парични средства за построяване насгради на болницг1, медицински университети и институтиза 'независима' научноизследователска работа."

Фармацевтичната индустрия съвсем целенасочено е разви-ла това огромно влияние върху медицинските образователниинституции. То е било подпомогнато от няколко фактора.Пърбият е икономическият - федералните субсидии, отпуска-ни за научноизследователски програми, са твърде недостатъч-ни и на академичните учени не им достигат средства за проек-ти. Второ - някои от извършващите изследванията имат ли-чен финансов интерес в биотехнологиите и са изкушени отвъзмозкността бързо да забогатеят. Трето - академичните ле-кари обикновено имат незначителна клинична практика. Вуниверситета т е са специалисти по екзотични болести, край-ни състояния или Животински модели, но нямат опит от рабо-та с хронично болни хора и техните егкеднебни проблеми инуЖди или с ранни симптоми, подсказващи за сериозни заболя-вания. И тъй като академичният лекар не зависи от добратаволя на пациента, за да прегкивява, здравето на последния евторостепенен фактор за него. Всички тези причини го правятслаб оценител на ефикасността на лечението, което предлага,и доброволен залоЖник на медицинската индустрия. Впоследс-твие, за да рекламират своята стока по-ефикасно, фармацев-тичните компании използват имена на известни учени катоетикет за качество. Според д-р Р. Менделсон "практикуващи-те лекари повече не са свободни да избират лечебния план, кой-то би бил най-подходящ за вас, а са принудени да следват пред-писанията на лекари, чиито мотиви и връзки (с медицинскатаиндустрия) са такива, че техните решения могке да не са 6 най-добър баш интерес".

Защо, мо>ке би да се запитате, не чувате и не четете 6 ме-диите за тази глобална конспирация? Ето ви отговора наДгкон Суинтън, бивш заве?кдащ личен състав на "Нк> Йорктаймс" и един от най-увагкаваните американски вестникарС'ки Журналисти. Наричан от своите колеги "деканът на сбо-

182

ята професия", Суинтън бил помолен да бдигне т о с т през1953 г. пред "Нк> Йорк прес клъб", при който той праби многобаЖно и разкрибащо изявление: "На днешно бреме 6 Американяма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз гознам. Няма нито един от вас, който да смее да напише своеточестно виждане, а ако го направите, знаете предварително, чето няма да види бял сват. На мен ми плащат всяка седмииа, зада не изказвам откровено мнението си във вестника, за койтоработя. Други от вас са в подобна позиция като мен и всеки,който е достатъчно глупав, за да си дава честните мнения,ще бъде скоро на улицата и ще си търси друга работа...Работата на журналиста е да руши истината, да лъжебезцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови...и да продава страната си и расата си за насъщния си. Вие гознаете и аз го знам и що за дивотия е този т о с т за независи-мата преса? Ние сме инструменти и васали на богаташитезад кулисите. Ние сме марионетките - т е дърпат конците, ание танцуваме. Нашите таланти и възможности и нашиятживот са собственост на други хора. Ние сме интелектуалнипроститутки."

Изказванията и на други видни журналисти подкрепятизявлението на Дж. Суинтън. Ричард Сейлънт, бивш прези-дент на Си Би Ес нк>з, заявява: "Нашата работа е да дадем нахората не това, което искат, а това, което ние решим, четрябва."

Първата важна задача на медицинската индустрия в све-товен мащаб е да потиска чрез всички възмогкни средства как-вато и да е информация за надеЖдно и евтино природно лече-ние, а втората - да поддъргка заблудата, че патентоваемитесинтетични медикаменти са отговорът на човешките стра-9ания. Преди няколкостотин години католическата църкванатрупала огромно богатство, продавайки индулгенции навярващите, като им обещавала, че така ще си "спасят" души-те. Но след това тази лъжа станала явна. Днес фармацевтич-ните картели печелят милиарди като използват подобна схе-^ а - т е се опитват да ви продадат своите продукти като

39Равни индулгенции", подхранвайки измамата, че с тях си ку-пУбате здраве.

Здравето е основно човешко право, както и достъпът доСеки метод, който може да помогне то да бъде постигнато

183

или възстанобено. Никоя фармацевтична компания, организа-ция или правителство нямат правото да ограничават разп-ространението на информация за ползите от профилактич-ните мерки и естествените методи на лечение и всяка странав света би трябвало да съобрази законодателството си с тезиосновни полоокения.

Медицинската научноизследователска дейност би трябва-ло да бъде под обществен контрол, както и политическататакава, и то не само на думи. Парите на данъкоплатцитетрябва да се използват преди всичко за развиването на профи-лактични мерки и унищожаването на условията за развити-ето на определени болести, а не за медикаменти, които самооблекчават временно симптомите, без да лекуват, и същевре-менно предизвикват многобройни странични ефекти илипреждевременна смърт.

Фармацевтичният картел, въпреки някои свои неуспехинапоследък с прокарването на определени закони 6 отделнистрани, не се предава. Сега се опитва да извива ръцете на на-ционалните правителства и международните парламентарниораани. Напоследък беше направен опит да се прокара в бри-танския парламент закон под името MLX 249, който пред-вижда да се смята за престъпление разпространяването наинформация за какъвто и да е естествен профилактичен илитерапевтичен метод. И не само това, а да се даде кзридическавласт на фармацевтичната индустрия да отсъжда и наказвасама всички "престъпления" в нарушение на предложения отнея закон!

По-долу предлагам на вашето внимание няколко примера наятрогенеза с дълготрайни последствия.

През 1997 г. от пазара са изтеглени медикаментите за от-слабване фенфлурамин (fenfluramine) и дексфенфлурамин (dex-fenfluramine), след като се установява, че т е са довели при мно-го хора до сериозни необратими сърдечни поражения и дори досмъртни случаи, когато са използвани заедно с друго лекарст-вено средство - фентермин (phentermine). Тази комбинация на-ричана фен-фен е била широко рекламирана и предписвана нахора, искащи да отслабнат. Заведени са дела за стотици мили-они долари срещу производителя.

184

Hecmepougmime противовъзпалителни (НП) са твърде по-пулярни медикаменти сред медииите и са широко използбани ипри артрит. Според публикация б "Америкън дЖърнъл ъф ме-дисин" на учения д-р Г. Сингх от Станфордския университет:"Дори една умерена преценка показва, че около 107 000 пациен-ти се хоспитализират годишно във връзка със стомашно-чрев-ни услогкнения, възникнали от приемането на НП и поне 16 500смъртни случая годишно се дългкат на тях, и то само средартритно болните пациенти."

Талидомидът (Thalidomide) е синтезиран 6 Германия през1954 г. при една програма за получаване на антихистаминовимедикаменти за лечение на алергии. От тестовете установи-ли, че освен известни противовъзпалителни свойства новиятпрепарат имал и ясно изразено сънотворно действие.

През 1958 г. талидомидът навлиза в масова употреба вЕВропа, КЪкна Америка и Австралия. Буквално тонове от тозипрепарат са били произведени и предписани. Медикаментът ебил назначаван и на бременни Жени за сутрешното гадене иповръщане, когато имало такива.

На 16 декември 1961 г. д-р МакБрайд, австралийски гинеко-лог, публикува съобщение в "Лансет", в което отбелязва, че бе-бета, родени от гкени, приемали талидомид по време на бремен-ността, имат характерни деформации на крайниците. След 5месеца друго съобщение 6 същото медицинско списание заявява,че талидомид, даван на бременни зайци, предизвиква подобниуродства в крайниците на новородените. Препаратът е изтег-лен от пазара, но порагкенията вече са нанесени.

Механизмът, по който талидомидът причинява вътреут-робни дефекти, не е разгадан и до днес. Установено е, че тозинегов ефект се изявява мегкду 21-вия и 33-ия ден от бременнос-т т а като тератогенността не се влияе от дозата. При 80%от новородените, при които майките са го вземали в критич-ния период, се наблк>давали малформации. Пораженията са би-ли предимно на горните крайници - от видоизменени катоплавници до липсващи пръсти на ръцете или цели ръце. Поня-кога са били засегнати по подобен начин и краката, а 6 много отслучаите имало и допълнителни дефекти - бродени сърдечнип°роцц, черепни малформации, лицеви парализи, уврегкдания наПикочополовата система и др.

185

Децата, станали известни като "талидомидовите бебе-та", според някои автори са около 10 000. За тях са създадени Qнякои страни асоциации, които да ги подпомагат, но това едбали е направило техния Живот и този на родителите им по-щастлив.

В периода 1957 - 1970 а. в определени малки райони в Япониябъзникбат епидемии от заболябане, което донякъде приличалона полиомиелит и протичало със слабост, парализи и слепота,и на което било дадено името подостра миелооптиконевропа-тия (SMON - Subacute Myelo-Opticoneuropathy). Повече от 15 го-дини усилията да се изолира някакъб бирус или бактерия катоевентуален причинител за развитието му остават неуспешни.

Още при първите случаи е наблкздавана особена закономер-ност на прояба на болестта: стомашни болки с разстройство,понякога придружено с кървене, след което се изявяват и симп-томите от страна на нервната система. До 1964 г. Жертвитедостигнали 161 души - твърде много за тези слабо населенирайони. Понякога заболявали по няколко души от семейство.Обикновено най-много случаи имало 6 края на лятото, затоваучените решили, че моЖе би причинителят се пренася от ня-какви насекоми. Но интересното било, че болестта се срещаланай-рядко сред малките деца, а най-често сред Жените на сред-на възраст, което все пак било странно за инфекциознозаболяване. При фермерите, които работели с повече пестици-ди, се наблкодавала no-рядко, но имало доста случаи сред лека-рите. При изследванията в кръвта и урината не се откривалипатологични промени, а освен това не се проявявали треска илиобриви, които непряко да показват наличието на някакъв па-тогенен микроб в организма.

Епидемията дори заплашвала да застраши олимпийскитеигри 6 Япония през 1964 г., тъй като никой не моЖел да откриеот какво се причинява болестта и с какво съответно да се ле-кува.

През май 1964 г. японското правителство отпуска средст-ва и назначава комисия за проучване под ръководството напроф. МагодЖиро Маекава от университета в Киото. В екипабил вклкзчен и един от първите, които се сблъскали с новотозаболябане, Рейсаку Коно, високоуваЖаван вирусолог, за коготоотнобо ще стане дума след малко.

186

fСъщата година Масахиса Шингу, бирусолоа от университе-

та 6 Куруме и също член на комисията, оповестява, че е отк-рил вирус в изпражненията на болни от SMON, който той кла-сифицирал като ехобирус. Различни еховируси са известни стова, че моаат да инфектират чревната лигавииа, и Шингурешил, че има данни за такава инфекция. Той изказал твърде-нието, че вероятно този микроорганизъм атакува впоследст-вие нервната система подобно на полиомиелитния вирус и водидо развитието на заболяването. Той публикувал своето "отк-ритие" през 1965 г., като твърдял, че причината за заболяване-то е вече установена.

Но Рейсаку Коно приел с голяма предпазливост съобщени-ето на Шингу. В продължение на почти три години той изслед-вал пациенти със SMON, но не установил наличието на ехови-руса, както и не успял да събере доказателства, че пациентитеизобщо преди това са били инфектирани с него.

В същото време Маекава и други изследователи от комиси-ята направили изненадващо откритие, на което обаче за съгка-ление било обърнато много малко внимание. Те установили, чена около половината от заболелите е било предписвано едно ле-карство против разстройство, известно под името ентеро-биоформ (Enterovioform), a на другата половина - лекарствотоемаформ (Emaform). И дбата медикамента били назначаванипри проблеми с храносмилатения т р а к т - такива, каквито сеизявявали при началните симптоми на синдрома SMON. Ес-тествено възникнало подозрение, че мозке би тези препаратиимат някакво отношение към заболяването, но комисията,съсредоточена върху идеята за вирусната етиология, бързоотхвърлила това предпологкение, като отбелязала, че две раз-лични лекарства не могат да предизвикат една и съща болест.Същевременно до края на 1966 г. случаите вече станали 2000.

През 1967 г. комисията била разпусната, без да бъде устано-вена причината. Но почти веднага след това 6 две селски облас-ти в префектура Окаяма започнала нова вълна от заболяването.Много възрастни гкени и някои мъгке в тридесетте били приети6 съседните болници, като през 1971 г. заболелите представля-вали почти 3% от населението на областта. МеждувременнопРез 1968 г. бил открит коксакивирус в един от пациентите, но

се оказало фалшива тревога - впоследствие се установило,е станало случайно лабораторно замърсяване на пробата.

187

През 1969 з. японското здравно министерство, разтревоЖе-.но от разрастването на епидемията, назначава нова комисия сдесетократно по-висок бкздЖет в сравнение с 1964 г. - най-зо-лямата комисия изобщо създавана за проучването само на еднозаболяване. За ръководител бил назначен този път РейсакуКоно, който бил отворен за алтернативни идеи относно въз-моЖната причина за заболяването. Той разделил на четири час-ти работния екип, в който влизали 40 от най-известнитеяпонски специалисти в различни области на медицинскатанаука.

По това време в световната специализирана литературасе появили съобщения за т. нар. бавни Вируси, които според ня-кои изследователи причинявали заболяване след продълЖите-лен латентен период на престой в човешкия организъм. Конопроучил обстойно и тази хипотеза, провеждайки съответнитеексперименти в продълЖение на три години, като дори помо-лил за съдействие колеги от други страни, но и тук идеята занамеса на някакъв микроб ударила на камък.

Част от учените в екипа започнали да търсят бактериякато евентуален причинител, но това също не довело до ника-къв разултат.

За щастие някои от участниците в разследването не билизаслепени от вирусната етиология и именно т е преоткрилитова, което било установено при проучванията на предишнатакомисия, но на което тя не обърнала нуЖното внимание.Фармакологът Бепу, посещавайки силно засегнатата областОкаяма през 1969 г., за да проучва причините за разрастващатасе епидемия, забелязва, че болните са приемали определенимедикаменти, за да лекуват разстройство. Но за разлика отекипа на Маекава той проучва въпроса по-задълбочено и уста-новява, че двете лекарства - ентеровиоформ и емаформ, имен-но тези, които са били предписвани срещу диария, са различн1

търговски наименования на една и съща субстанция - клиокбьнол (clioquinol). Именно тези два медикамента били давани, по-някога в големи количества, на хора с разстройство и дизенте-рия.

Бепу направил експеримент с мишки, очаквайки да види неб-рологична симптоматика, подобна на тази при SMON, но с из-вестно разочарование установил, че Животните умрели и при-бързано решил, че моЖе би се е заблудил със заклк>чението си.

188

През същата 1969 а., проучвайки събраните данни от раз-лични лекари и болниии, комисията се натъкнала на един осо-бен факт - някои от пациентите били описани със странен зе-лен налеп по езика - симптом, на който до този момент не би-ло обърнато бнимание. Първоначално сред учените възникналаидеята, че вероятно този цбят се дълЖи на определен типбактерия, която моЖе да произвежда зелени пигменти. Но хи-потезата не била потвърдена. МеЖдубременно постъпили дан-ни, че при някои пациенти урината също е с подобен цвят. Следхимично изследване се установило, че това е променена формана клиоквинол!

Клиоквинол, продукт на фармацевтична компания Ciba-Geigy (Циба-Гайги), се продавал от години. Смятало се, че тойсамо преминава през червата, убивайки причинителя на дизен-терията, без да се абсорбира в тялото. Но наличието му в ури-ната и на езика на болните опровергавало тази теория. Съот-бетно възникнало силното подозрение, че болестта е причине-на от това вещество, а не от вирус. Този въпрос вълнувал из-вънредно много Тадао Цубаки, професор по неврология в универ-ситета в Нииаита, който се заел да събере неопровержимидоказателства, за да потвърди или да обори тази хипотеза.Междувременно привърЖениците на вирусната етиология небили очаровани от развитието на нещата. Опозицията къмстановището на проф. Цубаки се засилвала и от факта, чеклиоквинолът бил масово изписван от лекарите, които сега немоЖели да се примирят с разкритието, че моЖе би са влошава-ли състоянието на пациентите. Разбира се, т е не са и подозира-ли какво става всъщност, но идеята, че могат да бъдат обви-нени, сама по себе си е била предостатъчен мотив за негатив-ното им отношение към теорията за ятрогенната генеза на за-боляването. Това вещество било давано на хора с разстройствои коремни болки, но се оказало, че самото то предизвиква сто-Машно-чревни проблеми и колики. Лекарите, неосведомени затези странични ефекти, са го назначавали в много случаи въввсе по-големи дози с презумпцията да лекуват разстройство-то, но всъщност са допринасяли за задълбочаване на проблема иВпоследствие се е развивала неврологична симптоматика.

Проф. Цубаки наредил да се направи проучване в 7 болници.Д° кади 1970 г. той вече бил събрал достатъчно данни, за даО следното заклк>чение: 96% от заболелите са вземали

189

клиокбинол, преди да разбият SMON, а тези с най-тежкитесимптоми са приемали най-високи дози. Освен това се устано-вило, че случаите на SMON били 6 синхрон с количеството напредписваните и продавани за различните периоди от времемедикаменти, които съдържали тази субстанция.

Ятроаенният произход на заболяването обяснява и стран-ните му и необясними характеристики, които всъщност билисвързани с особеностите на приема на клиоквинол - в по-малкидози от децата - затова при тях имало най-малко поражения;често в цели фамилии, в които имало дизентерия илиразстройство, както и в семействата на лекари, тъй като тесамите често разчитали на този медикамент при подобнистомашно-чревни оплаквания. Освен това се установило, чеепидемията започнала съвсем скоро след като дбата препара-та ентеровиоформ и емаформ били одобрени за производство бЯпония.

През януари 1970 г. имало нови 36 случая на SMON и още 70през 1оли, затова японското здравно министерство решило дадоведе до знанието на лекарите разкритията и да ги огласи 6пресата. На 8 септември японското правителство забранилоизобщо продажбата на клиоквинол. През цялата следваща годи-на имало само 36 случая на SMON, през 1972 г. - 3, а през 1973 -само 1. С това епидемията свършила!

Изследванията върху тази субстанция с Животни продъл-жили през следващите години и безспорният му невротоксиченефект бил доказан. За мишки той бил толкова отровен, че притях нямало време да се проявят никакви неврологични симпто-ми - т е просто умирали (спомнете си за опита, извършен отфармаколога Бепу). Междувременно се установило, че и в другистрани по света са съобщавани от лекари подобни случаи, нобез епидемичен характер. В Япония клиоквинолът е бил пред-писван масово и в големи дози, като нерядко болните са приема-ли и други медикаменти. Здравнозастрахователната полити-ка на японското правителство стумилирала предписването наповече лекарства, като заплащането на лекаря се определялоглавно по този показател! В резултат на това процентът наздравноосигурителния бк)джет скочил от 26 за 1961 а. до 40 за1971 г. - цифра, превишаваща значително тези в другите стра"ни. Имало е пациенти, които са приемали от клиоквинола п°няколкостотин грама в продължение на няколко месеца, дока"

190

0io 6 други страни no света той е бил сравнително рядко назна-чаван и в no-малки количества.

SMON е типичен пример за ятрогенно заболяване. Ето докакво моЖе да доведат фармацевтичните "магически хапове"и погрешната здравна стратегия и политика. Еднопосочност-та на мислене на някои учени допълнително забавила разкриването на истинската причина. Както Р. Коно сполучливо отбе-лязва: "Ние все още сме здраво в хватката на откритията итеориите на Пастъор и Кох." Във всеки случай вирусолозитеполучили урок, а епидемията била прекратена.

Рекапитулацията била 11 007 Жертви, от които няколкохиляди починали, а останалите трайно увредени, години изсле-дователски труд и много средства. След като разбрали, че ощепреди това Ciba-Geigy е получавала сведения, разкриващи ток-сичността на клиоквинола, разгневени потърпевши завели делосрещу компанията, японското правителство, 14 дистрибуто-ри на медикаментите и 23 болници и лекари. Ето какво казваЕцуро Тоцука, един от адвокатите на пострадалите: "Ние бях-ме единствените, които събирахме информация извън Японияи канехме чуЖдестранни експерти, за да свидетелстват всъда. Установихме, че FDA в САЩ е ограничила употребата наклиоквинол още 10 години преди това да стане в Япония. Ниеоткрихме лекари от чуЖбина, които са докладвали и предистранични ефекти от употребата му. Но Ciba-Geigy осъщест-би връзка с тях и ги убеди с изклкзчение на един или двама да нени оказват съдействие... Компанията беше поканила някои оттях на почивка, а други да посетят главното й предста-вителство... Ние разбрахме, че т е са възнаградени, за да не ка-Жат нищо."

Днес мнозинството учени и лекари, да не говорим за обикно-вените хора извън Япония, не са чували за цялата тази исто-рия.

Хормоналните препарати и особено свързаните с предпаз-ване от забременяване днес вече са масово изписвани и у нас.Гази мода също има своите вредни последствия. Ето някои отсггфаничните им ефекти: увеличен риск от развитие натромбози, повишаване на кръвното налягане, увеличаване наНелесното тегло (често наблкздавано явление), отоци, акне,Разстройства на функцията на щитовидната Жлеза, възниква-

191

не на спонтанни маточни кръвотечения, нервно-вегетативнцразстройства - главоболие, миарена, депресия, умора и др. Про-тибопоказанията биха заели половин страница, затова няма даизброявам всички. Намесата 6 хормоналния баланс на организ-ма мооке да има трайни отрицателни последици и такаба не езкелателно да се осъществява, без да има изрична нуокда оттова и то едва след като са опитани всички естествени средс-тва на лечение и ако те не са дали резултат.

През 40-те години в САЩ масово е бил предписван на младиЖени хормоналният препарат диетилстилбестрол (ДЕС). Бом-бата избухва десетина години по-късно, когато изведнъЖ рязконарастват случаите на изключително редкия по принцип ракна влагалището при малки момичета. Оказва се, че заболелитеса родени от майки, приемали ДЕС. Само в документацията над-р Хърбст, според д-р Р. Менделсон, има описани 300 подобнислучая.

Контрацептивното средство норплант е на второ мястопо докладвани странични ефекти след антидепресанта прозак(вЖ. при "Антидепресанти") и затова И н с т и т у т ъ т за изслед-ване на населението попълва официална петиция go FDA, за даиска спиране на продажбите му.

Норплант е създаден от ембриолога Шелдън Сегал с финан-совата помощ на фондация "Рокфелер". Той е производство наWyeth-Ayerst и е бил одобрен за употреба в САЩ от FDA на 10декемрви 1990 г. Състои се от 6 малки капсулки, пълни със син-тетичен прогестерон - левоноргестрел. Те се поставят под-коЖно на мишницата на Жената, за да я предпазват от забре-меняване за срок до 5 години. Според изчисления около 1 млн.американки и около 2,5 млн. Жени от други части на света саимплантирани с норплант. Поставянето и махането му стру-ва меЖду 300 и 600 USD.

Тестуването на норплант започва през 1972 а. в развиващи-те се страни - Хаити, Бразилия, Индонезия, Бангладеш;, Ямай-ка, Чили и Доминиканската република. В стряскащо докумен-тално предаване - "Човешката лаборатория", излъчено по ВВисе излага непрофесионалният начин, по който са били извъриге-ни клиничните експерименти с препарата в Бангладеш и Хаи-ти, като са били нарушени меЖдународните норми за подобниизпитания. Предаването е било осъществено през 1995 г. и из-лъчено във Великобритания, но не и в САЩ.

192

Въб филма гкени, участвали 6 опита, свидетелстват затегкки странични ефекти, проявили се след поставянето наконтрацептива. Те не са били предупредени за експериментал-ния характер на проучването, нито за възможните рискове. Натях дори им било отказано махането на имплантанта,

До днес хиляди дела са заведени 6 САЩ срещу фирмата произ-водител от Жени, изпитали според тях сериозни страничниефекти от поставянето на норплант, включително и ослепяване.

Антидепресанти и психостимуланти

Последните десетина години често чуваме за масови убийст-ва и въоръгкени престъпления в САЩ, извършени както от въз-растни хора, така и от деца, които никога дотозава не са проявя-вали агресивно поведение и не са участвали в престъпни банди.

Един ден през 1989 г. ДЖоузеф Уесбекър, печатарски работ-ник в Луизвил, идва на работното си място, убива 8 души и ра-нява 16 с автоматично оръЖие, след което се самоубива.

На 19 февруари 1996 г. Тими Бектън, на 10 години, използвакато щит сбоята 3-годишна племенничка, насочвайки пушкасрещу заместник-шерифа.

През ноември 1996 г. Дгкули Мари Мийд се обагкда на 911, мо-лейки полицаите да дойдат и да я застрелят, защото, ако т е него направят бързо, тя самата ще се застреля. Но ще застреля итях преди това. Петима полицаи пристигат само за няколкоминути и я "успокояват" с 10 куршума в главата и тялото.

На 21 май 1998 г. в Спринзфийлд, щата Орегон, 14-годишни-ят ученик Кип Кинкел застрелва своите родители, след коетоотива в училищния стол, където убива 2 и ранява 22 своисъученици.

На 24 май 1988 г. две момчета на 11 и 13 г. откриват огънот горичката, разположена край тяхното училище. Резулта-т ъ т - 5 убити и 9 ранени.

На 20 април 1999 г. двама студенти в Литълтън, Колорадо,си устройват "гърмяща веселба" в една гимназия в покрайнини-те на града.

През к>ли 1999 г. Марк Бартон убива 13 човека в Атланта.Повечето от извършителите ги чака дойшвотна присъда

или смъртно наказание.

193

Това е само част от зловещата статистика. Но какво мо-Же ga е допринесло за тези внезапни изстъпления? Дали има не-що общо меЖду тях?

Не моЖем да не допуснем и да не отбелеЖим вредното вли-яние на телевизията и киното, които предлагат насилие визобилие; относително свободния достъп до оръЖие, липсатана подходящо образование, наличието на семейни проблеми иоткъсване на децата от семейството, икономическите за-труднения, въздействието на расистки, сатанински и другиподобни култове. Но това, за което средствата за масово осве-домяване, с малки изклкзчения, не уведомяват своите читате-ли, е, че всички тези деца и бъзрастни са приемали психотроп-ни медикаменти.

Нека се впуснем б едно малко разследване.През януари 1988 г. американската фармацевтична компания

Eli Lilly & Co. ("Илай Лили") пуска на пазара своя хит - антидепре-санта флуоксетин или известен още като прозак (Prozac). Смятасе, че е вземан досега от около 40 млн. души по света, като 6 пос-ледните години се дава масово и на деца. Прозак заедно с флуво-ксамин (Luvox), сертралин (Zoloft), пароксетин (Paxil, Seroxat), ци-талопрам (Seropram) и фебарин (Fluvoxamine) спадат към еднагрупа - тази на т. нар. селективни инхибшпори на обратния зах-ват на серотонина (SSRI*). Те избирателно потискат обратнотозалавяне на серотонин 6 синаптичната цепка и съответно водятдо повишаване на нивото на този медиатор в мозъка.

Антидепресантът венлафаксин (Effexor) също потиска об-ратния захват на серотонина, но не е специфичен, защото дей-стба по същия начин и на норепинефрина, и на допамина (другимедиатори 6 мозъка). Според документацията на FDA има по-добни странични ефекти като прозак. Известно е, че той моЖеда причини тревоЖност, безпокойство, безсъние, анорексия, за-губа на тегло и мания. След употребата му са докладвани сери-озни абнормни поведенчески и емоционални реакции - параноя,враЖдебност, депресия, налудни идеи, психоза. МоЖе да предиз-вика хиперактивност и спазми в различни мускулни групи, ка-то например тортиколис, и да доведе до сексуална дисфункция-

* За по-удобно ще използвам по-нататък б текста съкратенотоот английски език обозначение на препаратите от тази арупа - SSR*(Selective Serotonine Reuptake Inhibitors).

194

Но нека продълЖим с прозак. Избестният американски пси-хиатър Питър Брегин казба: "У мен няма никакво съмнение, чепрозак моЖе да добеде до насилие и самоубийство. Вшкдал съммного такива случаи. При един неотдавнашен клиничен експе-римент 6% от децата приемащи прозак, станаха психотични.А манийната психоза моЖе да доведе до насилие."

За да разберете кой е д-р Брегин, ще ви запозная накратко снеговата биография. Дипломира се с отличие в Харвардскияуниверситет през 1958 а., след което забърщва едно от най-престшкните учебни заведения в света - "Кейс уестърн ризървскул ъв медисин" в Кливланд. Специализира психиатрия и полу-чаба високо признание с назначението си 6 Национания инсти-т у т по психично здраве на САЩ. Член на Американската пси-хиатрична асоциация и на Кралското медицинско общество вАнглия, директор на Центъра за изучаване на психиатрия ипсихология, който създава през 1971 а., и хоноруван преподава-тел в университета "ДЖон Хопкинс". Член е на редакторскиясъстав на няколко медицински и специализирани психиатричнииздания. Автор е на много книги и статии в областта напсихиатрията, меЖду които "Токсична психиатрия" (ToxicPsychiatry, 1991) и "Да отвърнеш дръзко на прозак" (TalkingBack to Prozac, 1994). Заради последната и заради участието мукато дещо лице в няколко процеса срещу Eli Lilly компанията гоатакуба и се опитва да го дискредитира.

През 1994 г. д-р Брегин се явява като експерт, за да свиде-телства срещу Eli Lilly no случая на ДЖоузеф Уесбекър, за кой-то стана дума no-горе. Едно от предявените към производите-ля на медикамента обвинения, което поддърЖа д-р Брегин, е, чекомпанията не е направила достояние съществени научни до-казателства за опасностите възникващи при приемане на пре-парата, т. е. възможността да причиняба изблици на насилие и9а подтиква към самоубийство. Според д-р Брегин над 160 деласа заведени срещу фирмата производител, повечето от коитоза внезапно възникналите прояви на насилие към другите иликъм себе си проявили се в процеса на лечение с медикамента.

Престижното британско медицинско списание "Лансет" 6един от броевете си от 1990 г. предупреждава, че приемането налекарства от групата на SSKI е свързано със стимулирането насУицидни мисли и поведение (т.е. самоубийствени). По-късниПроучвания 6 Англия също потбърЖдават тази опасност.

195

Според проф. Брегин стимулиращият ефект на прозак по бремена клиничните му изпитания е бил толкова изразен, че 6 многослучаи се е налагало да се нарушава протоколът на опита и дасе назначават на болните транквиланти или седативи, за дапотиснат тревожността и възбудата, които възниквали. Всравнение например с някои други антидепресанти като имип-рамин и амитриптилин, приемането на прозак води до 4 пътипо-висок риск от извършване на самоубийство.

Прозак причинява мания в малко повече от 1% от пациен-т и т е (при трицикличните антидепресанти този процент еоколо 0,3). Например при мания след прием на медикамента в 23от 33-те докладвани случая въобще не е имало подобни епизодипреди това. Манията често завършва с насилие и деструктив-но поведение както към себе си, така и към околните, като чо-векът моЖе да изпитва параноидни налудни идеи и да проявявасилна врагкдебност.

Проф. Брегин: "Натрупват се все повече доказателства, чеантидепресантите не са най-доброто лечение на депресия. Всъщото време досега вече има натрупани достатъчно многоданни, които показват, че т е често уврезкдат мозъка и ума, по-някога предизвиквайки сериозни и опасни поведенчески абнорм-ни прояви, вклкзчително и насилие, насочено към самия себе си икъм другите."

Според д-р Дзкоузеф Тарантоло, психиатър от Вашингтон,"всички медикаменти от групата SSRI лишават пациента отемоция". Поведение, свързано с насилие или самоубийственидействия, са наблк>давани както още в самото начало на при-емане на прозак, така и след продължително лечение. Когатонаскоро говорих по този въпрос с мой приятел лекар от чузкби-на, той ми каза: "И аз, и моите колеги знаем за това действиена медикамента."

Някои от често срещаните странични ефекти на прозаквклкзчват: проблеми в сексуалната сфера, особено при мъгкете- понигкено либидо, неспособност да се изпитва оргазъм, пови-шено артериално налягане, кръвоизливи, втрисания, засиленапетит, наддаване на тегло, гадене и повръщане, промени бъбвкусовите усещания, болки в ушите, често уриниране. Някоиno-рядко срещани или само в единични случаи са гастрит и гас-троентерит, колит, отоци по крайниците, дерматит, опадва-не на косата, сърцебиене, аритмия и застойна сърдечна недос-

196

щатъчност, мигрена, хипотиреоидизъм и др. Но най-теЖкитенеЖелани реакции са: апатия, параноя, антисоциално победе-ние, враЖдебност, тревоЖност, суицидни мисли, халкщинации,^рационални идеи, хистерия - въобще един експлозивен кок-тейл от симптоми.

Психиатърът от Харбардския университет Мартин Тей-Чър заедно със своя колега ДЖонатан Коул и медицинската сест-ра Керъл Глод публикуват през февруари 1990 г. в престижния"Америкън дЖърнъл ъф сайкайътри" доклада "Възникване наинтензивни сиуцидни мисли по време на лечение с флуоксетин(прозак)". В него се разглеЖдат случаите на шестима пациентимеЖду 19 и 62 години, лекувани за депресия, които преди започва-не на терапията с медикамента не са имали суицидни мисли.Авторите подробно описват как всичките тези шест души следняколко седмици са били изцяло обхванати от мисълта за само-убийство и изпаднали в "много интензивно и завладяващо ги на-пълно състояние" - такова, каквото никога не са изпитвали ко-гато и да било преди това. Единият от тях си допрял зареденапушка 6 главата, а друг едва бил удърЖан да не извърши самооса-катяващи действия. Тези суицидни мисли се задърЖали след пре-късване на лечението, ако това изобщо моЖе да бъде нареченотакова, от три дена до три месеца у различните пациенти. Д-рТейчър пише, че този опасен страничен ефект се наблкодава при3,5% от лекуващите се при него, които приемат прозак.

Едно по-ранно изследване, резултатите от което са публи-кувани в септемврийския брой на "ДЖърнъл ъф клиникълсайкайътри" от 1989 г., показва, че петима от лекуваните раз-били т. нар. акатизия - състояние, характеризиращо се с сил-на тревоЖност и моторно безпокойство, пациентът страдаот безсъние, като непрекъснато се върти в леглото и изпитвануЖда непрестанно да дбиЖи крайниците си. Според д-р Брегинтова състояние би могло да допринесе за проявата на насилст-вени или себедеструктивни действия, тъй като то представ-лява изключително тормозещо преЖивяване. Според доклад наПъблик ситизън рисърч груп" от 1990 г., акатизия моЖе да се

пРояви при 10-15% от приемащите прозак.Д-р Дейвид Хийли, меЖдународно признат психофармако-

Л°Й, твърди, че има явна причинно-следствена връзка меЖдуприемането на медикамента и случаите, свързани със само-Убийства и убийства.

197

Епидемиологично изследване, публикувано през 1995 г. в"Бритиш медикъл дЖърнъл", също свързва приемането на про-зак с повишен суициден риск.

Според проучване, извършено от учените, работещи 6Йейлския университет Кинг и Ридъл и публикувано б " Дгкърнъ.лъв ди Америкън академи ъв чайлд енд ъдолесънт сайкайътрц'през 1991 а., саморазрушителни феномени се наблк>дават у 14%от децата и кшошите (мезкду 10 и 17 а.), лекувани с прозак за об-сесивно-компулсивно разстройство.

Същевременно многобройните контролирани сравнителниизследвания на медикаментите от групата на SSRI не показ-ват статистически значима разлика в ефектибността им прилечението на депресия. Едно шокиращо изследване, публикува-но 6 "Дгкърнъл ъв нървъс енд ментъл дизийзиз" от 1996 г. (mow184, № 2) от Рода Фишер и Сеймур Фишер, наречено "Антидеп-ресанти за деиа", заклк>чава: "Независимо че 6 литературатаединодушно се отчита в резултат на двойно-слепите опити,че антидепресантите не са по-ефективни от плацебо при лече-нието на депресия при деиа и кшоши, т е продължават да се из-писват масово."

За 1995 8. прозак заема една т р е т а от всичките продажбина фирмата. Печалбите на компанията от него са 2 млрд. USD,а за 1999 г. - 2,6 млрд. USD.

Майкъл Гринфелд в с т а т и я т а си "Да защитаваш прозак",публикувана през декември в "Калифорния лойър", отбелязва,че б последните няколко години една дузина съдебни случаи сре-щу призводителя са потулени чрез договаряне все едно, че нико-га не ги е имало. Това дърЖи пресата настрана и съответно иобществеността, която не разбира за огромните обезщетения,които изплаща компанията. По този начин много хора, коитосъщо се чувстват ощетени от медикамента, не повдигат об-винение срещу нея. В някои случаи компанията прави договоркаи с обвинението, което предявява незначителен иск, давайкивъзможност тя да бъде публично оправдана. В същото времетайно изплаща на потърпевшия значителна сума. Това са някоиот триковете, които използват по приниип фармаиевтичниШ6

кониерни, за да прикрият своите грешки. Досега от всички за-ведени в САЩ дела срещу Eli Lilly от потърпевши присъда не е

била произнесена 6 нито един случай, като или обвиненията с

били отхвърлени, или са били разрешени по гореописания на ч и

198

Мнението на компанията бинаги е било: "Виновно е заболяване-010, а не медикаментът."

Но нека да се върнем към историята на прозак и неговотоузаконяване.*

През 1982 г. Дейвид Данър от университета във Вашингтонзапочва да получава средства от Eli Lilly за научноизследова-телска работа и семинари, които впоследствие ще достигнатдо 1,4 млн. USD. В същото време Данър е в Съвещателния ко-митет по психофармакологични медикаменти към FDA, койтопреглеЖда представянето на нови лекарства пред Управле-нието. Членовете на комитета винаги се п и т а т дали няматконфликт на интереси с тази фармацевтична фирма, коятопредставя съответния продукт за одобрение. Въпреки че меж-дувременно Eli Lilly вече му е платила за провеЖдането на кли-ничен опит със 100 пациента с прозак, Данър заявява, че в нас-тоящия момент няма никакви подобни отношения с фирмата иFDA приема отговора му за истинен. Освен това той е изнесълдо този момент и 5 семинара, спонсорирани от същата компа-ния. Но за всичко това Данър не съобщава на FDA. Той премъл-чава, че фирмата има договорка с него за спонсориране на ощедва негови семинара, ако прозак бъде одобрен. И първия от т я хвърху новия медикамент той изнася в Питсбърг само един денслед като FDA дава разрешение за пускането му на пазара.Съвсем скоро след това Данър получава от компанията новасубсидия, за да изследва ефекта на препарата върху механизмана съня.

През 1985 г. Eli Lilly провеЖда нов опит с прозак, при койтоустановява, че той не е по-ефикасен от плацебо затова единстатистик от FDA им предлага да намерят начин да предста-вят резултатите от опита по-приемливи. Компанията изк-л1очва от клиничните тестове страничните ефекти, като гиприписва на самото заболяване (депресията), но от Управле-нието казват, че това опорочава резултатите.

През 1986 г. д-р Ричард Капит, който работи за FDA даваследното становище: "Прозак моЖе да влоши някои симптоми.С прилоЖението на медикамента се свързва определен клини-чен риск от лека до средна теЖест... Тези потенциални риско-

* Тази информация е придобита чрез Закона за сбобода на инфор-мацията, който действа В САЩ.

199

бе бклкзчбат засилване на вегетативната симптоматика надепресията. Предлага се тоба да се отрази 6 листовката къадмедикамента, за да предупреждава лекарите за възмоЖнитевлошавания... Ако лекарството се допусне до производство,след това ще са необходими нови опити, за да се прецени по-точно теЖестта на потенциалните рискове."

FDA установява, че Eli Lilly не е представила никаква ин-формация за психотичните епизоди по време на изпитанията,проведени с прозак, но не предприема никакви мерки, за да сан-кционира компанията.

Два месеца преди да се даде зелена улица на препарата, отFDA знаят вече за 27 смъртни случая от контролните клинич-ни изпитания - самоубийства, извършени по различен начин! Завсички от тях е потвърдена директната им връзка с прозак.Докладвани са още 12 други инцидента със смъртен изход, нот е не са били пряко свързани с приема на медикамента. Въпре-ки смущаващите данни прозак е одобрен и пуснат на пазара.

През авауст 1991 г. след едно слушане за прозак Пол Леберот FDA изразява загриЖеност, че до този момент има повечеот 15 000 негативни сведения за медикамента, и притискаперсонала, който работи в отдела за докладване на странични-те ефекти на лекарствата, да отхвърли голяма част от тезиреакции като маловаЖни.

До 1992 g. в FDA са докладвани 28 600 странични реакции плкзс1700 смъртни случая! Един от членовете на комисията към FDA,Дейвид Кеслер, заявява, че това сигурно е само част от отрица-телните явления. (Да си спомним, че по принцип само около 10%от сериозните странични ефекти се докладват на FDA!)

Трябва да се отбелеЖи, че в Германия отказват да лицензи-р а т прозак до 1992 г., докато компанията не се съгласява даслоЖи в листовката предупреждение към лекарите, че пациен-т ъ т трябва да бъде следен отблизо по време на терапията ипри необходимост да се дадат успокоителни (за да се тушира 6известна степен състоянието на акатизия, което моЖе да Въз-никне и за което стана дума по-горе).

Критики към прозак идват и от Великобритания. През1995 г. Хершел ДЖик извършва проучване върху самоубийстба-та 6 тази страна сред хора, които са приемали 10 различниантидепресанта, предписани им от личния лекар. Той открил-че при пациентите, приемали прозак самоубийствата били зна-

200

чигпелно побече. Според изследването при лекуваните с неаоима 187 самоубийства на 100 000, докато същата иифра за хо-рата с депресия, които не са в много теЖко състояние и не салеку6ани, е само 30. Това значи, че шансът да се самоубиеш, акоприемаш прозак, е неколкократно по-висок, отколкото ако несе лекуваш изобщо!

Поради лошата репутация, която прозак добиВа през пос-ледните години, Eli Lilly променя името му на сарафем (Sara-fem), като препоръчва "новото лекарство" за лечение на пре-менструален синдром при Жени (известен и като пременстру-ално дисфорично разстройство). Този трик с даването на новонаименование на стар продукт се използва понякога от фарма-цевтичните компании и е една опасна семантика, която заб-луЖдава както лекаря, така и пациента.

Ето какво пише психиатърът Питър Крамер в книгата си"Да слушаш прозак" (Listening to Prozac): "Прозак изглеЖда, чедава някакво специално чувство на увереност и самонадеяностна обичайно плахия, на чувствителния - безочливост, а на ин-троберта - социалните умения на търговски агент." А ето идумите на психиатъра Кей ДЖеймисън от университета"ДЖон Хопкинс", автор на книгата "Неспокоен ум" (An UnquietMind), резултат от многодишните му наблкздения и лечебенопит: "СрамеЖливостта си отива, на нейно място идват точ-ните думи и Жестове и чувствате с увереност у вас силата дазапленявате другите. Откривате интересни неща у интереснихора." Така е описан от него епизодът на мания, която всъщ-ност е сериозно болестно състояние, изискващо психиатричнапомощ. По време на такива манийни епизоди "обичайно плахи-ят" моЖе да нападне дори полицай, а срамеЖлива и интроверт-на Жена моЖе да направи безсрамно предлоЖение на непознатмъЖ. Сериозните епизоди на мания обикновено завършват взакл1очено психиатрично отделение. А лекарства като прозаки 9руги от групата на SSRI могат да дадат импулс за възниква-не точно на такова състояние.

Досега няма проведени изследвания върху дълготрайнитеефекти от приема на антидепресанти. Те се дават с цел даПредотвратят самоубийство, но ф а к т ъ т е, че всъщност сами-те те могат да го предизвикат.

Това, което е много опасно, е, че лекарите под влияние напгРесивната рекламна политика на фармацевтичните компа-

201

нии придобибат склонността да надценяват полоокителнитеефекти за сметка на рисковете от употребата на различнимедикаменти. Пациентите също нерядко са съучастници 6 то-зи процес. Ако четете или слушате рекламите, моЖе да придо-биете усещането, че краят на депресията (или какбото и да етам страдание) е само на едно хапче разстояние от бас. Това,което не би съобщават обаче е какви негативни ефекти и рис-кове крие това "лечение". Затова винаги трябва да се има пред-вид, че рекламните твърдения имат твърде малко общо сдействителността! Фармацевтичната индустрия дава многоповече пари за реклама, отколкото за научноизследователскаработа и производство. Това означава стотици милиони, ко-ито се изразходват, за да се изглади образът на новият про-дукт и да се зазлушат критичните гласове. По закон лекарст-вото, което предстои да бъде пуснато на пазара, трябва дапремине задълбочени проучвания, като определянето на риско-вете и ползите от него трябва да са съотнесени към медицин-ския проблем, който имат за цел да разрешат. Разбира се, дъл-боката депресия е много сериозно състояние, но въпросът е до-колко антидепресантите облекчават това психично страда-ние и дали страничните им ефекти оправдават тяхнатаупотреба. Голяма част от хората изпадат 6 депресивни епизо-ди в резултат на социалните условия, загуба на близък човек,или изобщо някакъв друг Житейски стрес. Бих би попитал: ни-ма моЖете с антидепресант да осигурите работа на някого илида го утешите за загубата на детето му, починало от свръхдо-за наркотици?

Искам да обърна внимание и на един друг момент - многоот хората, които пият тези медикаменти, са заблудени от-носно собствените си усещания и чувства. Защо? Защото прилечението на депресията ефектът на плацебо е много силноизразен. Проучванията показват, че около две т р е т и от па-циентите, които съобщават за "чувствително" подобрениепри приемане на антидепресанти, се чувстват по същия начинот плацебо, като същевременно не изпитват странични ефек-ти като полова слабост, тревожност, безсъние и т. н.

За да разберем какво всъщност става трябва да вникнем 6човешката психология. Медицината засега не разполага с лабо-раторни тестове, с които да отчита настроението. Понякогадори и най-близките не знаят за чувствата, които някой из-

202

num6a, u много депресирани личности успябат да заблудят несамо сбоите роднини и колеаи, но и самите себе си по от-ношение на терапевтичното бъздейстбие. Преценката заефекта от лекарството е замъглена много често от необходи-мостта да вярваме, че има вече нещо, което ще облекчи тезинаши страдания и ще ни позволи да се отървем от болестта.Защо, мислите, 6 името на здравето толкова много хора саприемали всякакви отвратителни смеси и силно токсични съ-единения като Живачни и арсенови соли, подлагали са се накръвопускане и драстични очистителни? Защото от векове илекари, и пациенти са хранили винаги силна надеЖда за излеку-ване, и поради тази причина нерядко са се заблуЖдавали за нас-тъпващо подобрение след лечението, когато такова всъщностне е имало. Някъде дълбоко б своята същност на човек му сеиска да вярва в приемането на лекарства и затова съвременна-та наука има нуЖда от цялата обективност, на която еспособна, за да отдели надеЖдите и Желанията от истински-те лечебни ефекти на медикаментите. Нееднократно личносъм наблкздабал самозаблудата по отношение на очакванотоподобрение, в която моЖе да изпадне пациентът, искащ дапостигне излекуване. Всъщност само неговите надеЖди и Же-лания са тези, които му носят измамно облекчение, но тоймного успешно моЖе да обърка и лекаря. Този факт се използване само от фармацевтични фирми, но за съЖаление и от някоинекоректни лечители и лекари, прилагащи алтернативни ле-чебни методи.

Трябва да е ясно, че в клиничните опити има много пари, за-лоЖени на карта. Ако се установи, че лекарството, което сеизпитва, няма очаквания ефект и/или има и много или опаснистранични ефекти, тоба моЖе да означава години изследванияи милиони долари загубени за компанията, която го е разработ-вала. Ако обаче се докаЖе, че е успешно, това би означавало ми-лиарди долари печалба, достатъчна, за да поддърЖа един фар-мацевтичен гигант години, докато направи поредния удар.Имайки предвид тези факти, не би трябвало да се учудваме, чефармацевтичните компании често правят всичко възмоЖно,което е твърде далеч от разбиранията за етичност и хуман-ност, за да изкарат на пазара някой свой продукт.

Без да навлизам в подробности, ще ви запозная накратко с°питите, проведени с два препарата, и мисля, че т е ще ви да-

203

gam допълнително идея за начините, по които често се избър-шба одобрението на медикаменти.

Ето например клиничния опит със серзон под намер CN 104-002. Този експеримент започнал с група пациенти, които били ди-азностицирани със сериозна депресия със среден брой точки 24 поскалата на Хамилтън*, мегкду които нямало такива с очевидносамоубийстбени тенденции. На една част от лекуващите се билназначен серзон, а на друга - плацебо. Никой от участващите не езнаел на кого какво е дадено освен няколко души, които следели забезопасността на експеримента. Опитът продълЖил 6 седмици,като всеки пациент бил изследван веднъзк седмично и се отчита-ли резултатите. Фирмата производител очаквала да се устано-ви "значително подобрение" при тези, на които бил даден серзон,което би се дефинирало като 50% намаление на точковия сбор поскалата на Хамилтън. Въпреки че 6 седмици е малък срок за изпи-тание на медикамент, за който се очаква, че ще се приема месеци,това бреме е все пак достатъчно, за да се установи дали ще иманякакъв първоначален ефект.

Какбо показали резултатите? Статистически нямало раз-лика меЖду групата, на която давали серзон, и тази, която при-емала плацебо. При плацебо-групата подобрението било с 11 т., апри серзон-групата с 12 т. - съвсем нищогкна разлика, която бимогла и да е съвсем случайна. При 6 от 8 теста, представени отфирмата пред FDA, серзон не показал някакви значими предимс-тва спрямо плацебо. Още три други опита били прекъснати,преди да са ясни резултатите. За три от неуспешните опитиFDA била убедена от компанията, че дозата била твърде ниска,затова били направени нови три с по-висока доза. Единият оттези експерименти бил пълен провал, а други два били награницата, но били провъзгласени за успешни. Дори и когато най-неблагоприятните за серзон резултати били изклкзчени, хората,лекувани с него, имали подобрение само 13 т. средно, докатотези, лекувани с плацебо - 12 т. При това полоЖение как би мог-ло да се твърди, че серзон е ефикасен? Знаейки тези факти всекиздрабомислещ лекар би предпочел да назначи плацебо, отколко-то съответния медикамент.

* Тази скала за определяне на наличието и степента на депресия есъздадена от английския психиатър Макс Хамилтън през 60-те. Мак-сималният брой точки при нея е 52.

204

Един обезпокоителен проблем при клиничните изпитанияна антидепресанти е, че много пациенти отпадат от изследба-цията поради токсичния ефект на изпробваните медикамен-ти. При експеримента със серзон една трета се отказали, пре-ди да изтекат 6 седмици. Но било разрешено напусналите да сеотчетат все едно че са продължили опита, като накрая са би-ли бклкзчени дори тези, които отпаднали още пърВатаседмица! Представете си следната ситуация: пациентът нап-ример е добре до т р е т а т а седмица, но на четвъртата е хоспи-тализиран поради сериозни странични ефекти от медикамен-та. В крайното отчитане обаче се вклкзчва именно меЖдинниярезултат преди човекът да е приет 6 болница, и това очевид-но опорочава опита.

Трябва да се има предвид и друа факт. Един от най-чести-те странични ефекти на антидепресантите е да се влошитревожността и безсънието или пък да се проявят такива, акопреди не са съществували, и да се добавят към симптомите надепресията. За да се блокират тези странични ефекти, на па-циентите било разрешено да вземат успокоителното средствохлоралхидрат. Да, но в този случай вече има вклк>чено и друголекарство и очакваният благоприятен ефект на изследваниямедикамент става твърде съмнителен. А именно б един от"успешните" опити със серзон на участващите било разрешенода приемат сънотворни, като 14 от тях вземали допълнител-но и различни транквиланти и антидепресанти! Тогава кой мо-Же със сигурност да твърди, че минималният полоЖителенефект в тази група в сравнение с плацебо се дълЖи именно насерзон, а не на някое от другите лекарствени средства?

При втория "успешен" опит със серзон статистическитеданни били още по-ненадеЖдни. Един-единствен супервайзърнаблкздавал опита в 6 психиатрични и 7 семейни практики. Ко-samo най-накрая били отчетени резултатите, се установило,че опитът е неуспешен. Докато при пациентите от 7-те се-мейни практики имало известен полоЖителен резултат, топРи психиатричните пациенти нямало такъб. Какво направи-ли тогава? Просто изклк>чили от крайните резултати послед-ните.

Научният метод изисква да се повтори даден резултат,о бече веднъЖ е бил постигнат или за който се изказват

По9обни твърдения. Но в случая със серзон това не е станало.

205

Резултатите от изпитанията на ефексор също не са койзнае колко по-добри от тези на серзон. В два от три опитаефексор не показал положителен резултат 6 срабнение с плаце-бо по скалата на Хамилтън 6 края на 6-ата седмица. Но FDAотново позволила да се променят правилата, за да може ефек-сор да бъде одобрен.

Дълаотрайният прием на медикаменти, при които дорцкраткосрочните изпитания не са показали значителен благоп-риятен ефект, а същевременно са се изявили понякоза твърдеобезпокоителни и сериозни странични явления, крие още по-го-леми рискове, които могат да останат скрити с години.Всичко това разбира се, остава за сметка на доверчивитепациенти, между които, трябва да се отбележи, има и многолекари, и техните семейства. Защото провалите при еспери-ментите с различните нови медикаменти не се разкриват намедиците, а им се пробутват крайните, видяхте вече по какъбначин, получени "добри" резултати.

В опитните протоколи би трябвало да се отбелязват всич-ки лекувани, при които приемането на медикамента е било пре-къснато поради каквато и да е причина - независимо дали пора-ди тежък страничен ефект, или пък защото пациентът се есамоубил по някакъв начин. Но както видяхте, точно това по-някога не се прави, за да може да се получи одобрение за пусканена пазара. От всички цитирани no-горе опити с антидепресан-ти, както и от изказвания на представители на фармацевтич-ни компании става ясно, че болните всъщност се чувстватсъвсем добре от плацебо, а очакваните ефекти от различнитепрепарати от тази група са твърде малки. Тук отново искамда напомня, че за разлика от плацебо антидепресантите иматзначителни и често твърде сериозни странични ефекти, катотрябва да се държи сметка не само за психоемоционалнотосътояние, но и за промените, които могат да настъпят в реди-ца органи и системи - черен дроб, бъбреци, сърдечно-съдобасистема и т.н.

Поне 27% от пациентите, приемали ефексор например, саполучавали гадене, а 11% - сексуални проблеми, като 5% от тяхразвили импотентност, а останалите 6% - ненормална или бо-лезнена еякулация. При 8% се проявил запек, а 9% изгубили апе-т и т напълно и били класифицирани като анорексични. кcop показал също и странични ефекти върху сърцето

206

леко учестябане на пулса, побишабане на кръбното наля-гане и др. Според преценки на FDA след една година терапия сефексор бероятно 8% от тези, които го приемат, ще трябба дазапочнат да пият лекарства за понижаване на кръбнотоналягане. При 14% ефексор предизвикал сънливост. Повече би-ли тези, при които предизвикал безсъние, тревоЖност или нер-бност - общо 18%. При 10% от участващите в опитите се по-явили неестествени изпотявания, а 11% получили пресъхванена устата.

Общо при 19% от приемащите ефексор страничнитеефекти станали толкова силни, че се налоЖило да прекъснатприемането му, преди да изтече крайният 6-седмичен срок.Аналогични са данните и за другите антидепресанти от тазигрупа.

При изпитанията на серзон също са наблкздавани подобнистранични ефекти, но преобладаващи са били тези от странана висшата нервна дейност - объркване, проблеми с паметта,пониЖена концентрация, както и липса на координация, забаве-на психомоторика. По-слабо изразени са били незкеланите въз-действия бърху половата сфера, което неговите производите-ли съответно използвали при рекламирането му.

При един двойно сляп рандомизиран опит със сертралин(золофт), проведен от д-р Дейвид Хийли с 20 здрави души ме?к-ду 28 и 52 г., са се появили суицидни мисли при двама от тях са-мо няколко дена след лечението.

Страничните ефекти при лекарствата от групата наSSRI са толкова изявени, че един на всеки пет-шест чобекатрябба да преустанови приема им. За сравнение при поншкава-щото холестерола лекарство зокор този процент е около 5,6%,а за фосамакс -употребяван при остеопороза - само 4%. Прозаке лекарството, за което FDA е получила най-много сведения застранични реакции - повече от 39 000. На второ място е конт-рацептивът норплант с 24 000 доклада за неЖелани въздейст-вия.

Негкеланите реакции могат да бъдат от лек коЖен обрив9о смърт. FDA характеризира като "сериозни" тези, при ко-ито настъпва смърт, трайно увре±дане, рак, малформации вплода или такива, за които се налага хоспитализация. От 19879о 1997 г. прозак дъргки първото място и 6 това отношение с°600 доклада. На второ място е противосъсирващият медика-

207

мент кумадин (Coumadin). Паксил, друг антидепресант, койтобече споменах, е на 4-о място 6 тази мрачна листа, золофт - на7-о, а ефексор - на 19-о. Фактът, че измеокду първите 20 меди-камента са 4 антидепресанта, гобори достатъчно ясно затяхната токсичност.

Скорошни проучвания показбат, че нибото на прозак 6 мо-зъка е около 100 пъти по-високо, отколкото в кръвта и сесмята, че положението е подобно и при другите антидепресан-ти от тази група. Натрупването означава, че ефектът от те-зи медикаменти мозке да продъл&ава още дълзо след като при-емът им и бил прекъснат. Освен това според характера на мо-зъчните вълни човек като че ли е 6 състояние на безчувственсън, а всъщност изглеЖда буден и действа. Повишените нивана серотонин в мозъка провокират кошмари и сомнамбулизъм.И точно както при сомнамбулизма много от пациентите, ко-ито са вземали прозак, съобщават, че не помнят въобще илиимат слаб спомен за това, което са прабили. Повишени нива насеротонина се получават например при приемане на наркотицикато ЛСД, които водят до появата на халкщинации, както ипри шизофрения, органични заболявания на мозъка, болест наАлцхаймер, аутизъм, анорексия и др.

Дори само една доза прозак от 30 мг повишава двойно нибо-то на кортизола, което се наблк>дава при стресови ситуации.Резултатите от това са много по-вредни при малки деца, накоито безотговорно се предписва този антидепресант. Първо-начално MOjke да настъпи еуфорично състояние, за което съоб-щават някои от приемалите го, последвано от депресия и за-силваща се умора.

В най-откровените статии и клинични учебници дори нямапретенции, че е доказан научно механизмът, по който дейст-ват антидепресантите. Ето какво пише в последното изданиена Американската психиатрична асоциация: "Причините заmejkkume депресивни епизоди и биполярното разстройство ос-т а в а т неясни и няма удовлетворително обяснение, насочбаидокъм ефективността на лечението." Независимо от твърдени-ята, че прозак, золофт и паксил са по-ефикасни, защото увели-чавали концентрацията на серотонин в мозъка, в повечеШ0

учебници пише, че всички антидепресанти имат, общо 6зеШ°'еднаква (не)ефикасност. Освен това медикаменти, които дейс-т в а т върху различни невромедиатори, имат непредсказуем11

208

странични ефекти. Вероятно т е предизбикбат бид химиченuiok 6 мозъка и 6 периода на адаптация към тези промени моЖеда изглеЖда, че при някои хора като че ли настъпба подобрениена симптомите.

Но рисковете от антидепресантите не свършват дотук.Когато хората са ги приемали месеци или дори години наред ирешат да спрат, се появяват нови сериозни проблеми. Първияте психологическата зависимост и тя се наблк>дава и при другимедикаменти - сънотворни, успокоителни. Всички т е са сепревърнали в нешо като патерица за човека, който не моЖе даси представи, че без нея би могъл да ходи. Вторият проблем есбързан с включването на медикамента в метаболизма на т я -лото и промените, които той предизвиква във физиолозичес-ките процеси. Затова при спирането му моЖе да се появи цялбукет от абстинентни симптоми. Д-р П. Брегин пише 6 книга-та си "Осакатяващи мозъка лечения в психиатрията" (BrainDisabling Treatments in Psychiatry): "Психиатричните лекарст-ва са значително по-опасни за приемане, отколкото много лека-ри и пациенти осъзнават, но внезапното им прекратябане съ-що моЖе да бъде рисковано. Много от тях водят и до пристрас-тяване и повечето предизвикват абстинентен синдром, като идвете състояния са емоционално и физически тормозещи и по-някога Животозастрашаващи..." Според д-р Томас Мур, понеедин от трима приемали антидепресанти, изпитва абстинен-тен синдром.

Eli Lilly заявява, че прекъсването на приема на прозак не ебило систематично проучвано нито при Животни, нито при хо-ра. Според Bristol Myers Squibb ("Бристол Майерс Скуиб") сер-зон не е изследван в дългосрочен план за поносимост, физическазависимост или абстинентни симптоми. Същото ваЖи и за зо-лофт. Много малко са компаниите, готови да платят за едноскъпо проучване, което моЖе да разкрие нова опасност, произ-тичаща от употребата на даден медикамент. Това би означа-бало спиране на неговото производство, което ще лиши от пе-чалби фирмата производител. Поради тази причина всичко ос-тава за сметка на потребителя!

Според едно проучване около 35% от пациентите, приема-ли ефексор, изпитват абстинентни симптоми, които вари-Рат от грипоподобни оплаквания до безсъние, гадене, нерв-ност и лесна уморяемост. При малък брой от лекуваните сим-

209

nmoMume са били толкова силни, че, за да бъдат овладяни, се еналожило да им се дабат други лекарстба, а при няколко дущи

е било невъзможно медикаментът да бъде спрян. 8 човека ощизследваната група развили мания, а други 8 получилиприпадъци. При 3 настъпила сърдечна аритмия. Подобни сим-птоми въобще не са наблЬдавани при пациентите, приемалиплацебо!

Кампанията Wyeth-Ayerst съобщава за подобни абстинент-ни симптоми и при други две лекарстба - дезирел и имипрамин.Някои фирми дори не слагат предупреждение към лекарите науказанията за медикаментите за възможните симптоми припрекъсването им, може би защото т е никога не са били подроб-но изучавани. Не се познават и непредсказуемите неблагопри-ятни лекарствени взаимодействия, които биха могли да сеполучат, когато заедно с антидепресантите се приемат и дру-ги лекарстба.

Един от доводите, които използват фармацевтичнитекомпании, за да налагат своята продукция, е, че 15% от нелеку-ваните от депресия посягат на живота си и затова имат нуж-да от антидепресанти. Но изследванията показват, че само-убийствата са много по-чести сред хората, които приемат ме-дикаменти от групата на SSRI! 64 от бсеки 68 самоубийстваили опити за самоубийство са при тези, които приемат анти-депресанти, а не при тези които са на плацебо!

Въпреки наличните данни фирмите, както и FDA продъл-жават да отричат, че антидепресантите могат да доприне-сат за извършване на самоубийство, и да не приемат фактите.Ето например какво казва Дарлин Джоди от Bristol MyersSquibb: "Аз не твърдя, че антидепресантите предпазват отсамоубийство, но не вярвам, че т е го предизвикват."

Въпреки всички обезпокоителни факти още по-тревожно е.че прозак и други медикаменти от групата на SSRI се предпис-ват на все повече млади хора и деца както от общопрактику-ващите лекари, така и от педиатри! Независимо че т е са одоб-рени о т FDA за приложение само при възрастни, защото не сапровеждани опити с лица под 18 г. Във 6. "Ю Ес Ей тудей" от 2май 1999 г., се цитират данни от едно частно проучване на д-РДжери Ръштън, педиатър в медицинския факултет на универ-ситета в Северна Каролина, което е обхванало 600 фамилни ле-кари и педиатри. 72% от тях признават, че са предписвали

210

SSRI на пациенти nog 18 2. (Единствено лувокс е одобрен за при-лоЖение при деца, и то само при обсесибно-натраплиба нев-роза.) 67% са заявили, че са давали медикаменти за лека и сред-но изразена депресия при деца. 40% са назначавали антидепре-санти от същата група при синдром на дефицит на внимани-ето (СДВ) и синдром на дефицит на вниманието с хиперактив-ност (СДВХ) - състояния, при които няма извършени рандоми-зирани клинични опити. Само 8% от лекарите са заявили, че саполучили подходящо обучение относно лечението на депресияпри деца.

Проучването показало също, че антидепресантите се из-писват и при нощно напикаване и агресивно поведение. Някол-костотин хиляди деца под 18 г. възраст вече се "лекуват" спрозак в САЩ.

Тревогкен е и фактът, че нищо не е известно за дългосроч-ното въздействие, което тези "лекарства" имат върху цент-ралната нервна система на подрастващите! Предположени-ята, че малчуганите ще реагират като възрастните, са достанесигурни.

Отново в "Ю Ес Ей тудей" от 22 февруари 2000 г., койтоцитира информация от JAMA, откриваме тревоЖни данни задрастичното увеличение на предписанията на антидепресан-ти и други медикаменти при дори съвсем малки деца. Само запериода от 1991 до 1995 г. този процент е 50, вклкзчително запрозак и за риталин (за последния ще стане дума след малко), ито при деца меЖду 2- и 4-годишна въраст, като броят на "леку-ваните" в горепосочената възраст непрекъснато нараства.Клонидин (Clonidine), използван за лечение на високо кръвно привъзрастни също е медикамент, който се предписва все по-чес-то за безсъние при хиперактивни деца.

След инцидента в Литълтън, Колорадо, за който стана ду-ма no-горе, психиатрите, извикани да помогнат психологичес-ки на присъствалите на събитията студенти, както и наблизките на убитите и ранените, са започнали да изписват съ-щите антидепресанти! Д-р Ан Трейси направила лично проуч-ване и установила, че почти на половината от тези хора саназначени психотропни лекарства!

Риталин (Ritalin), медикамент на фирмата Ciba-Geigy,спада към групата на амфетаминоподобните психостимулан-

с адреномиметично действие - ПАмД. Те преминават през

211

кръбно-мозъчната бариера и действат предимно върху цент-ралната нервна система. Под тяхно влияние се премахва чув-ството за умора и сънливост, като се подобрява активнотовнимание. Появява се усещане за прилив на сили и бодрост,увеличава се работоспособността. Когато 6 Европа устано-вяват смъртни случаи, най-вече при спортисти, става ясно,че амфетаминът води до зависимост, след което е забранено т СЗО.

Поемането на по-големи дози ПАмД боди до психомоторнавъзбуда, агресивност, еуфория или дисфория, безсъние, безапе-титие. Токсикоманите, употребяващи тези средства, са с по-вишена активност и агресивност, и с параноидни изгкивябания.В началото либидото е засилено, след това настъпва импо-тентност. Значително изразени са сърдечно-съдовите ефектина амфетамина и амфетаминоподобните стимуланти - наблкз-дава се повишено кръвно налягане, тахикардия, опресия в сър-дечната област, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт.

Риталинът се метаболизира в черния дроб и се излъчвапрез бъбреците. Предизвиква освобождаването от пресинапс-ните структури на медиаторите норадреналин, допамин и се-ротонин. Той е централен стимулант на нервната система -засилва психическата и физическата активност, води до еуфо-рия. Препоръчва се при "трудни деца", т.е. такива, на които епоставена диагноза СДВ или СДВХ.

Риталин никога не е тестубан за безопасност и ефикас-ност при дълготрайна употреба. Но със сигурност е устано-вено, че хроничното му приложение моЖе да доведе до зависи-мост (пристрастябане/токсикомания) и до развиване на то-лерантност към него. Механизмът му на действие не е напъл-но изяснен.

През последните години много ученици и студенти зло-употребяват с риталин, като го използват в качеството му настимулант, за да постигат по-добри резултати. Но последст-вията нерядко са: изтощение, формиране на зависимост илиевентуално прибягване към наркотици.

Някои странични ефекти, предизвикани от медикаментаса: нервност, безсъние, раздразнителност, потиснатост, по-нигкение на апетита, главоболие, замаяност, неясно виЖдане.хиперактивност, конвулсии, мускулни крампи, тахикардия.тикове или изостряне на такива, артралгия, забавяне на

212

теЖа, коЖни реакции - уртикария, алопеция. При прекъсбанена приема моЖе да се разбие токсична психоза. При предозира-не се поябябат симтоми от страна на ЦНС и засилени симпа-щомиметични ефекти: тревожност, побръщане, треперене,мускулни зърчове, конвулсии, които могат да бъдат последва-ни от кома, психомоторна възбуда, еуфория, агресивност, ха-лкщинации, делириум, главоболие, хиперпирексия, сърдечнааритмия и др.

Ето какво пише за риталин 6 "Справочник на лекарствени-те средства" под ред. на проф. П. Узунов, изд. 1999 г.: "Хронич-ната злоупотреба с риталин моЖе да доведе до отчетлив т о -леранс и физическа зависимост с варираща степен на абнормноповедение... Риталин не бива да се използва при деца под 6-го-дишна възраст, тъй като безопасността и ефикасността напрепарата в тази възраст не са установени... Употребата мутрябва да се избягва по време на бременност... не е ясно далиактивната субстанция на риталин или неговите метаболитипреминават в кърмата..."

Какво става в САЩ сега, според някои автори? Ако дететозакъснява малко за час моЖе да му се слоЖи диагноза "поведен-ческо разстройство"; ако не моЖе да чете още според изисква-нията за дадено ниво - вече има "разсейване и незадърЖане навниманието" и т.н. И всички тези прояви са кодирани катонозолозични единици (обособени описания на отделни заболява-ния) в една от международните класификации на болестите.Използваната в САЩ класификация през 1952 г. е вклк>чвала 112нозолозични единици, а през 1994 г. т е са вече 370! И, разбира се,при всички тях се препоръчва да се вклкзчат в лечението син-тетични медикаменти!

Няма да коментирам и да се спирам подробно на отразения всредствата за масово осведомяване неетичен опит с лекарстве-ния препарат рисполепт, който беше проведен през май 2000 г. встарозагорското сиропиталище "Мария Терезия". Живеещи вдома сираци меЖду 11 и 14 г., набедени за деца с "по-буен темпе-рамент" са били излъгани, че им дават витамини, от които "щестанат по-красиви и дори ще отслабнат". Шест деца получилиинтоксикация след приемането му, за което са били откарани вЦентъра за спешна помощ с различни сиптоми: припадане, виенена свят, забавена сърдечна дейност, сънливост, парене в очите,главоболие, болки в корема. Самата фирма производител

213

съобщи, че медикаментът е забранен за приложение при деца15 години. Може би за някои лекари животът на сираците eg6а лцима голяма стойност - важно е да се "прави наука".

Най-накрая искам да би обърна внимание на факта, че пси-хотропните лекарства са един от начините, чрез които сеосъществява контрол над личността.

Глаба 9. Защо медикаментите уврезкдат и убибат?

Според д-р Джон Брейтуейт* фармацевтичната индуст-рия държи рекорд по закононарушенията в сравнение с всичкиостанали индустрии. Фармацевтичните компании успяват даналожат своите "лекове" чрез подкупи, невярно рекламиране изаобикаляне по многобройни начини на законодателствата наразличните страни. Най-тревожен е фактът, че т е чрез подп-равени и нагодени "тестове за безопасност" представят честоопасни за здравето субстанции (медикаменти) да изглеждатбезвредни и дори полезни. Манипулацията се осъществява поняколко начина, на първо място чрез измами 6 самите клинич-ни изпитания. Компаниите лесно могат да наредят да се из-върши подходящо за техните интереси изследване, което бипомогнало за патентоването на лекарството. Стимулите иизкушенията за провеждащите експериментите са големи. По-не по 1000 USD средно се плаща на изследващия за човек и таканякои лекари моаат да получат дори до 1 млн. USD на годинаот опитите с нов медикамент! ** Тези хора знаят, че ако не да-дат такива данни, каквито се очакват от тях (а не каквито 6действителност са!), за в бъдеще няма да могат да разчитат

* Д-р Джон Брейтуейт е бивш научен изследовател криминологкъм Австралийския институт по криминология и стипендиант на"Фулбрайт" към университета в Ървин, Калифорния, и към Центърапо транснационални корпорации към ООН. Автор е на книзата "Кор-поративното престъпление на фармацевтичната индустрия(Corporate Crime in the Pharmaceutical Industry), 1984, написана след об-ширно международно разследване, вклкзчващо и интервкзта със 131висши изпълнителни кадри на различни фармацевтични компании 6САЩ, Великобритания, Австралия, Мексико и Гватемала.

** За повече информация по този въпрос вшк в следващата глава"За клиничните изпитания".

214

на npuxogu или субсидии от съответната фирма. Подобна е си-туацията и при опитите бърху Животни.

Има различни начини да се фалшифицират данните от да-пеяо изследбане - например не се съобщават починали по бремена клиничните изпитания пациенти или отказали се, а продъл-жават да се о т ч и т а т като Живи и/или участвали докрай 6експеримента (както при някои случаи, описани 6 предишнатаглава). При разследване на някои от опитите с кардиомедика-щента карипорид б АрЖентина било установено, че са билипроменяни и подменяни данни на участвали б експеримента,6клк>чително и електрокардиограми.

Често схемата за провеждане на клиничните изпитания заопределяне на сферата на действие на даден препарат не от-говаря на изискванията. Например вклк>чват се много малкохора или пък такива, които не представят съвсем точно гру-пата със съответното заболяване, за които по принцип епредназначен изследваният медикамент. Това е и една от при-чините част от многобройните странични ефекти да ста-ват явни, след като препаратът вече е одобрен за производс-тво и пуснат на пазара.

Фабрикуването на данни според Брейтуейт е толкова ши-роко разпространено, че за него си имат. термини въб фарма-цевтичните производства на различните страни.

През 1982 г. една японска фармацевтична фирма - NipponChemipar ("Нипон Кемипар"), признава, че е представила лъЖ-ливи данни на японското правителство при подаване на молбаза пускане на пазара на обезболяващия и противовъзпалителенмедикамент норведан (Norvedan). Компанията представилафалшивите резултати на д-р X. Сампеи, директор на пластич-ната хирургия в университета в Нипон, и му платила 2,4 млн.йени, за да използва неговото име. Тази схема с позоваване наавторитети е доста ефикасна и също влиза в действие.

Тъй като всяко изследване е свързано със значителни раз-ходи, повечето от правителствените институции, регулира-Щи и одобряващи продажбата на дадено лекарство в съответ-ната дърЖава, разчитат на данните, които им се предоста-вят от фармацевтичната компания и от дърЖавните органи-зации на страната, където медикаментът вече е одобрен.

За периода 1977-1980 г. FDA е установила случаи на 62лекари, представяли манипулирани или изцяло фалшиви кли-

215

нични данни. Според проучване на Управлението един на всекцпетима лекари, които провеждат изследване на ноби медика-менти, съчинява сведенията, които предаба на фармацевтич-ните компании и си прибира съответната сума б дЖоба. Д-рБрейтуейт пише: "Проблемът е, че по-голямата част от изма-мите в клиничните проучвания остабат неразкрити. Повече-то случаи, които стават достояние на обществеността, са 6резултат на изклк>чителна небрежност, проявена от лекаряпрестъпник." Според д-р ДЖудит ДЖоунз, директор 6 "Диви-Жън ъф дръг икспириънс" към FDA, ако данните, които са по-лучени от някой медик не са удовлетворителни за проучванотолекарство, съвсем б реда на нещата е компанията да продълЖиопитите другаде, където ще й дадат устройващи я резултатии показатели. Финансовото изкушение за лекарите да "полу-чат" от изпитанията резултати, каквито фирмата очакваот тях, е голямо, независимо от страната, в която се извърш-ва изследването.

Ето изказването на бивш слуЖител на FDA, иитирано вкниаата на д-р Брейтуейт: "Бях шокиран от материалите, ко-ито пристигат при нас. Освен проблема с качеството същест-вува и проблемът с непочтеността при проучбанията на нобимедикаменти..."

В броя си от 24 кши 1985 г. немският престиЖен еЖесед-мичник "Дер шпигел" публикува огромна изобличителна ста-тия от няколко страници, озаглавена "Как фармацевтичнатаиндустрия купи Бон". Тя раззлеЖда истинските мотиви, сто-ящи зад тестуването на лекарствата. МоЖе да се каЖе обаче,че същността на съдържанието й се отнася до всички индуст-риални дърЖави с развита фармацевтична промишленост. Етократка извадка от нея: "По правило фармацевтичните компа-нии не изливат милиони в касите на политическите партии, адават пари на някой отделен политик или обществена фиаурасред тези, които определят здравната политика. СлуЖейки сис помощта на някой конгресмен, т е получават изклкзчителноизгодни пазарни условия, които им осигуряват дълготрайнипечалби. Както разкриват документите, фармацевтичнатаиндустрия, така да се каЖе, купува законодателството..."

Опитите с новосъздадени медикаменти върху гкивотни(влЬчително и вивисекция), като начин на придобиване на

216

даоверна научна информаиия, валидна и за човека, е спорен ощеотпреди 150 г., от бремето на неговия истински създател -френския физиолог Клод Бернар. Привържениците на метода ифармацевтичните компании чрез агресивни кампании и с по-мощта на средствата за масово осведомяване, общо взето, сауспели да убедят и лекарите, и общестВото, че именно опити-'ще с животни са отговорни за прогреса в медицината. Това оба-че е твърде далеч от истината - много лекари и медицинскиисторици досега са демонстрирали, че важните открития саставали в хода на клиничното изследване и наблкодение наболните, аутопсиите и различни други похвати за изучаване начовека, а вивисекционистите са изопачили историята в своясобствена изгода. Експериментите с животни понякога само"доказват" това, което вече е установено у човека. През 1974Ханс Роиш публикува книгата "1000 лекари (и много повече)срещу вивисекцията", която е компилация на изказванията имненията по този въпрос на много медици и учени от целиясвят.

Как бихте могли да тестувате например вероятен анти-депресант на мишка или дори маймуна и как ще ги накаратеда изпаднат в състояние, наподобяващо човешкото, за да пре-цените дали медикаментът действа положително? А как т ебиха ви казали какво изпитват? Дали са получили главоболие,гадене или болки в корема? Тъй като се използват здрави жи-вотни в експериментите, т е трябва освен това по изкуственначин да бъдат накарани да страдат и да се разболяват. Тазисимулирана ситуация рядко има нещо общо с етиологията ипатогенезата на естествено развиващо се заболяване причовека.

Друг факт, който се пренебрегва, е, че организмът на жи-ботните реагира различно от човешкия в много отношения иметаболизмът на внасяните отвън химични субстанции не ееднакъв при различните видове. Затова значителна част отзкивотозастрашаващите странични ефекти на медикаменти-те въобще не могат да се предвидят, дори опитите да са билиизвършени по най-добрия начин. Ето мнението на един от све-товноизвестните токсиколози проф. Герхард Збинден от цкьрихския институт по токсикология: "Повечето страничниреакции, които се получават при човека, не могат да бъдатдемонстрирани, предвидени или избегнати посредством оби-

217

чайните експерименти (с Животни - бел. авт.) за подостра илцхронична интоксикация... Повечето експерти считат модер-ните рутинни токсикологични процедури за ялови усилия, прикоито научната изобретателност, творчество и здрав разумса заменени с безсмислено попълване на стандартни протоко-ли." Д-р Е. Маршал от Балтимор пише: "Дори когато един ме-дикамент е бил подлоЖен на пълно и адекватно фармакологич-но проучване върху няколко Животински вида и е установено,че е сравнително нетоксичен, често се установява впоследст-вие, че той моЖе да прояви неочаквани токсични реакции приболни хора. Това се знае още от раждането на научната фарма-кология."

Много вещества, които са силно отровни за хората, са бе-зопасни за различни видове Животни. Знае се например, че арсе-никът моЖе да убие човека, но същевременно е безопасен заморските свинчета, пилетата и маймуните? Зелената мухо-морка, причинила смъртта на много хора, е безвредна за заека.Ботулиновият токсин, който убива и мишката, и човека, немоЖе да навреди на котката. Антибиотикът хлорамфениколмоЖе да предизвика увреЖдане на костния мозък при хората,но не и при Животни.

Метаболизмът при човека е по-забавен, медикаментите сезадърЖат по-дълго в организма. Затова и токсичният им ефектсе засилва. Например противовъзпалителните фенилбутазон(phenylbutazone) и оксифенбутазон (oxyphenbutazone) се метабо-лизират в човешкия организъм за 72 ч. При маймуната резус оба-че този период е 8 ч., при кучето - 6 ч., а при зайци - 3 ч.

В експериментите последвали след трагедията с талидо-мида се е оказало доста трудно да се демонстрират терато-генните му ефекти, и то с различни Животински видове. В поч-ти 10 породи плъхове, 15 - мишки, 11 - зайци, 2 - кучета, 8 -примати и много други, при които е бил изпитван препаратът,тератозенни ефекти възниквали рядко, и то когато е бил при-лаган във високи дози.

Проблемът е, че не само мегкду самите видове има разликав реакцията им към определени вещества, но и меЖду възрас-товите групи и пола, като дори времето на денонощието е отзначение! Например установено е, че младите Животни не ре-агират по същия начин като възрастните на йонизиращатарадиация или на действието на транквиланти. При проведени

218

Вечерта onumu c 50% летална доза от дадено бещестбо по-го-лямата част от плъховете измрели, докато със същото ве-щество и със същата доза, но дадена сутринта, почти всичкиплъхове оЖивели. По подобен начин преЖивяемостта през зи-мата била по-висока, отколкото през лятото. Смъртносттаосвен това е била по-висока при Животни, които Живеели помного б клетка, отколкото при тези, оставени при по-голямасвобода. Всички тези изброени условности обикновено не се от-читат при експериментите.

Трябва да се има предвид и фактът, че организмът при хо-рата също си има свой ритъм и в различните часове на деноно-щието преобладава дейността на определени органи исистеми. Това е било известно от векове на китайската и ин-дийската традиционна медицина, с което са съобразени и ле-чебните методики, които т е прилагат. Съвременни проучва-ния също потвърждават тези факти. Например прагът наболката е най-нисък сутрин рано, а най-висок следобед. А обез-боляващите средства действат по-силно сутрин и по обяд, от-колкото през нощта.

Фармацевтичните компании биха могли да изберат върхукой най-подходящ вид да извършат експериментите, за да по-лучат най-добри и удовлетворителни за тях резултати. Ноако лекарствата се изпитват според действителнитеизисквания, огромната част от тях никога не би излязла на па-зара поради своята вредност и неефикасност. И, разбира се,много фармацевтични фирми биха фалирали. Тоба ваЖи в ощепо-голяма степен, ако се даде път на естествените лечебниметоди.

Д-р Херберт Гундесхаймер обяснява: "Резултатите отопитите с Животни не са съпоставими меЖду видовете и сле-дователно не могат да гарантират безопасността на новия

• медикамент за хората... Всъщност целта на тези.тестове по-скоро е да защитабат не потребителя от опасни продукти, асамите корпорации от съдебна отговорност." Когато хоратаса увредени в резултат на определен медикамент и се опитат9а предприемат законови действия срещу производителя, то-зава той моЖе да се оправдае, че се е придърЖал към "тестове-те за безопасност", и така е освободен от вината за пусканетона пазара на опасен продукт. Сами виЖдате колко измамна е

постановка!

219

Ето какбо моЖе да се прочете 6 брошура, написана за паци-енти от известна фармацевтична фирма: "Не моЖе да има та-кова нещо като абсолкотна безопасност при предписването намедикаменти. Различните пациенти могат да реагират раз-лично на една и съща доза от медикамента и е възмозкно да сепроявят някои незкелани странични ефекти, които да не ста-нат известни докато не минат години, през което време ле-карството е било в широка употреба."*

Е, 6 такъв случай, щом като и самите фирми твърдят, чедори индивиди от един и същи бид реагират по различен начин,то как ще са сигурни тогава, че резултатите с дадено вещест-во проведени върху различни Животински видове, ще са валид-ни за човека?

Ето и думите на д-р ДЖеймз Галахър, казани през 1964 а.,когато е бил директор на отдела за медицински изследвания наамериканската фармацевтична фирма Lederle Laboratories("Ледерле"): "Друг съществен проблем, който се явява като ре-зултат от правилата и това, което ги налага, е прекаленотонаблягане върху опитите с Животни. Те се извършват порадизаконови съображения, но не и поради научни. Предсказуематаим стойност за човека е често безсмислена, което означава, чеи нашите изследвания моЖе би са безсмислени."

Нобеловият лауреат Ернст Б. Чейн, изолирал пеницилина,заявява: "Никакъв опит с даден медикамент, дори и да е прове-ден с няколко Животински вида, вкл1очително примати, привсички възмоЖни условия, не моЖе да ни даде каквато и да егаранция, че изпробваната по този начин субстанция ще седърЖи по същия начин в човешкия организъм, защото в многоотношения човекът не е същият както Животните."

И така каква е истинската стойност на експериментите сЖивотни? Първо, те могат да бъдат манипулирани, за да пока-зкат "благоприятни" резултати. И второ, целта им е да бъ-дат преди всичко алиби за корпорациите, когато техните про-дукти уврезкдат или убиват. (След като извършването им еобявено официално за оневиняваща процедура.) Отново ще раз-гледам случая с талидомида. Той например не е бил изпитван набременни Животни, а в другите изследвания е показал липса натоксичност. Поради това фирмата не е била осъдена. Реакии-

Курсивът е от автора.

220

ягпа на фармацевтичното лоби при трагедията с този медика-мент е била, че тоба е "рядко изклк>чение" и че "то подчерта-вало необходимостта от побече и по-щателно провеЖдани опи-ти с Животни". Но проф. С. Аугин, вирусолог в университета 6Анкара, използвайки алтернативни методи на тестуване, ус-тановил опасностите от препарата и така спестил на Турция"талидомидовите бебета".

Медицинският историк X. Роиш, автор и на книгата "За-колението на невинните" (Slaughter of the Innocent) пише: "Heсамо е скандално, но и трагично, че на Лекарствения т р ъ с т муе позволено да наводни пазара със своите продукти под предлог,че т е са напълно изпробвани за ефективност и безопасностбърху Животни и че здравните власти, разбирай правителст-вото, поощрява тази заблуда, която не е нищо повече от еднадоказана измама. Защото и двете страни напълно осъзнават,че опитите с Животни са погрешни и просто слуЖат за алиби -застраховка за деня, когато вече няма да е възмоЖно да се скри-ват пагубните странични ефекти на медикамента. Тогава т емогат да каЖат, че 'всички изискуеми тестове са били напра-вени' - че т е са спазили закона."

Роиш дава за пример случая с Eli Lilly u нейния препаратза артрит опрен (Оргеп), причинил смъртни случаи. Компани-ята е заявила, че няма да плати обезщетения на семействатана починалите, защото се е съобразила с всички предпазарниизисквания за тестуване на медикамента и затова не моЖе дабъде дърЖана отговорна от закона за нехайство и неизпълне-ние на задълЖенията си. Въпреки че има надеЖдни и точни на-учни методи за определяне на токсичността и ефективност-та на новите медикаменти като: култури ин витро, хрома-тография и мас-спектрометрия, квантова фармакология,правилно проведени клинични изпитания с хора и др., т е не сеприлагат.

Ето последствията от този порочен подход: през 50-те го-дини в Германия само 3 от 100 000 бебета са били с малформа-Ции, а през 80-те т е са вече 500 на 100 000 - повече от 150 пътиУвеличение. Едно проучване на лекари в бившата Западна Гер-мания показва, че 61% от малформациите при новородените и88% от общия брой на мъртвородените се дълЖат на лекарст-ва, които майката е приемала по време на бременността. Ивсички т е са били "безопасни" според тестовете, проведени с

221

животни! Д-р Г. Станков пише: "... огромната част от лекарс-т в а т а на пазара днес не са изпитвани правилно относно тях-ното действително лечебно действие. В Германия броят натакива лекарстба, които по закон трябва впоследствие, гп.е.след регистрацията им, да докажат своята клинична ефикас-ност, се изчисляба на 16 000..."

В САЩ през 50-те годишно са се раждали около 70 000 бебе-та с малформаиии, а през 80-те - 250 000, т. е. убеличениета затези 25-30 години е 350%! (Тук значение, особено за САЩ, иматбероятно и някои други фактори например флуорирането наводата, за което ще прочетете по-нататък б книгата.)

Английският лекар Върнън Коулмън, автор на няколкокниги за медицината и здравето, заявява: "Последствията оттова, че разчитаме на опитите с животни, е, че нови и всъщ-ност неизпитани медикаменти и процедури се прилагат на оа-ромен брой хора, като това носи огромни печалби по най-бързиявъзможен начин."

Вие вероятно не знаете, че основателят на династиятаРокфелер Джон Рокфелер старши е живял б отлично здраве до98-годишна възраст, като се е хранел умерено и балансирано с ес-тествена храна, ползвал е при нужда услугите на хомеопатиятаи напълно е избягвал синтетични лекарстба! Същото се отнасяи за неговия син Джон Рокфелер младши, който живял до 86 г.

Ето би един съвсем кратък списък с някои "изследвани забезопасност" медикаменти, които са се оказали твърде ток-сични и затова са били изтеглени от пазара (не всички са билиразрешени и продавани в България):

Орабилекс (Orabilex) - причинил бъбречни увреждания с фа-тален край.

Метакбалон (Methaqualone) (сънотворно) - причинил сери-озни психотични разстройства и добел до смъртта поне на 366души чрез убийство или самоубийство.

Изопротеренол (Isoproterenol) - за астма - довел до около3500 смъртни случая през 60-те

Ералдин (Eraldin) (сърдечен медикамент) - предизвикал се-риозни увреди на очите и 6 храносмилателния т р а к т и многосмъртни случаи.

Фенформин (Phenformin) -предизвикал около 1000случая.

222

Прелудин (Preludin) и макситон (Maxiton) (за отслабване) -причинили сериозни клапни увреЖдания и порагкения на нервна-та система.

Пронап (Ргопар) и плаксин (Plaxin) (успокоителни) - предиз-викали смъртта на мноао бебета.

Уретан (Urethane) (за левкемия) - причинил рак на черниядроб, белия дроб и костния мозък.

Дебендокс (Debendox) (срещу гадене) - причинил родовидефекти, и т.н.

Д-р Лиза Лендимор-Лим* в книгата си "Отровни предписа-ния" (Poisonous Prescriptions), 1994, която е написана б резултатна клиничните й проучвания във Великобритания, дава информа-ция за често прилагани лекарства, като отделя спеииално внима-ние на тези, които са рутинно предписвани при бебета и деца.

Тя установява например, че диабет или астма могат да сепроявят след приемане на антибиотик или друг често назнача-бан медикамент. Д-р Лендимор-Лим дава многобройни примери,като обяснява механизмите, по които това става, и чрез гра-фики и статистически изчисления посочва драматичното уве-личение на диабета в индустриализираните страни през пос-ледните 40 години, белязани с масовото навлизане на синте-тичните медикаменти в здравеопазването (вече беше изясненбъпросът с ваксините 6 това отношение).

Според Журналистическо разследване на в. "Ю Ес Ей тудей"(публикувано б броя от 24.09.2000 г.) само за период от 2 години,т.е. от 1998 г. до настоящия момент, FDA над 800 пъти не е спа-зила федералните закони, които изискват при одобряване на но-ви медикаменти и храни да не съществува конфликт наинтереси. Това означава, че експертите, участващи в съответ-ните комисии за одобрение на медикаменти или храни, трябва

*Д-р Лиза Лендимор-Лим е английски учен. Завършва с отличиехимия и молекулярни науки през 1983 г. 6 университета 6 Съсекс, Ан-глия. През 1984 г. й е дадена стипендия от Шведския институт, следкоето работи известно време за Съвета за медицински изследваниякъм Националния институт за медицински изследвания 6 Лондон и заДън нкзтришън кшит", КембридЖ. Занимаваща се с проблемите на

пРофилактиката, сега тя е независим консултант и изследовател,фокусирала вниманието си върху вредните ефекти от фармацевтич-ните медикаменти и други химикали.

223

да са незабисими ида нямат никакби финансови бръзки или обла-ги от фирмите, чиито продукти ще се разглеждат. Но се оказва,че повечето от тях имат финансови взаимоотношения с фарма-цевтичните компании! С други думи, или т е самите са участва-ли в разработката на съответния продукт, или са спонсорираниот компаниите да изнасят семинари или да дават"консултации" във връзка с него. Всъщност най-добрите специ-алисти на FDA, които би трябвало да защитават пряко инте-ресите на потребителите и пациентите, са често и експертивъв фармацевтичната индустрия!

33% от участниците 6 102 срещи на комисии по повод раза-леждането на различни медикаменти са имали пряка финансовазаинтересованост 6 одобряването им! Но още през 1992 г. FDA еспряла да изнася фактите, свързани с конфликт на интереси "зада не нарушава личните права на членовете на комисиите."Мнозо финансови конфликти дори не са докладвани в това проуч-ване на вестника, защото са били смятани за малки, за да им сеобръща специално внимание. Например не се приема, че има конф-ликт на интереси, ако един член на комисията получава 50 000USD на година от определена фармацевтична компания или акотой участва в дадена комисия, която разглежда друг продукт насъщата тази фирма! Същото се отнася и ако той има до 5000USD в акции в съответната компания. Нима очаквате обектив-ност на преценките при това положение?

Както вече споменах, от огромно значение за успеха нафармацевтичните гиганти е рекламата, която непрестаннообработва по подходящ начин умовете и на лекарите и на об-ществеността като цяло. От нея разбира се, вие няма даразберете, че "лекарствата" са причина за огромен брой ятро-генни заболявания, хоспитализации и смъртни случаи.

В една статия на "Сън хералд" от 18.08.1992 г. пише:"Фармацевтичните компании харчат внушителната сума от200 млн. USD всяка година в Австралия, за да намират пазариза своите продукти... Това представлява почти 10 000 USDгодишно, изразходени в опити да съблазнят всеки един от рабо-тещите 21 000 австралийски фамилни лекари." Според д-р Теован Лисхаут, секретар на Общество "Лекари от Нк) Сау№Уейлс за реформа" 50% от медикаментите на пазара не са съ-ществували преди 10 години и съответно не са разглеждани иизучавани в университетите. Твърде заетите медици следоба-

224

телно разчитат само на агентите на фармацевтичните фир-ми за цялата информация, която им се даба за тях.

Един много кобарен метод, който използба фармацевтич-ната индустрия, за да манипулира общественото мнение, ечрез създаването и спонсорирането на организации - асоциа-ции, фондации и др., които yjk защитават правата на пациен-тите и се борят за унищожаването на дадена болест, а всъщ-ност прокарват политиката на концерните. Или си осигурява"контролирана опозиция", например сформира някъде сдругке-ние "ГраЖдани за здраве" (това е произволно име), чиято целпривидно е да защитава здравната свобода, но всъщност осъ-ществява целите на картела.

В подкрепа на това ще цитирам част от с т а т и я т а наСтела Йорданова във в. "Монитор" от 11.11.2000 г. със заглавие"Мистерията инсулин" и подзаглавие "Война за пазара подк-лаЖда истерията около ЖивотоподдърЖащия медикамент.Битката на компаниите е за по-големи продаЖби и печалби,страданието на болните хора е само оръЖие": "ДърЖейки мо-нопола над пазара на медикаменти, производителите имат мо-нопол и над човешкото страдание. Контролът бърху лечени-ето на големи групи пациенти им дава възмоЖност да оказвати огромен икономически и социален натиск. Особено когатостава дума за лечението на диабета, което въвлича солидарноне само пациентите, но и техните близки.

Само през горещото лято след старта на здравната рефор-ма бяхме свидетели на няколко истерични публични кампании,провокирани от асоциации на различни групи болни... т е се боре-ха не за правото на лечение и безплатни медикаменти, а за конк-ретни скъпоструващи продукти на конкретни производители.

Кампаниите се провеЖдаха като по учебник. Най-напред сепоявяваха спорадични вестникарски публикации през ден-два,седмица по-късно съответното гражданско сдруЖение аларми-раше, че Животът на десетки хиляди болни е в опасност, давашепресконференции и заплашваше с граЖданско неподчинение. В на-чалото на всяка пресконференция се отправяха благодарностикъм съответната компания, която, която безкористно дарява-ла медикаменти на закъсалите и подпомагала дейността на съ-ответната организация със средства и офис оборудване..."*

* Курсивът е от автора.

225

В крайна сметка целта е увеличаване на продажбите и при-ходите на компаниите... Фармацевтичните колоси следватпоследователно принципа на "зарибяването" подобно на нарко-картелите. Стъпвайки 6 малка и бедна страна, т е най-напредочертабат уязвимите групи и се отдават на благотворител-ност. На болниците и пациентите се правят мащабни даренияна скъпоструващи продукти, консумативи, писалки и т.н. Ор-ганизират се научни симозиуми, семинари и коктейли. Лекари-те са доволни, изучават терапията, прилагат я на болния, тойсе чувства добре и това не струва нищо нито на пациента, ни-то на болницата. След това дареният медикамент свършва.Пациентът се чувства добре и го иска, но съвсем естественоне моЖе да го купи, защото става дума за изключително скъпилекарства. Производителят е готов да ги продаде. И започбапубличният натиск.

Драконовските закони, забраняващи рекламата на лекарст-вени продукти в неспециализираните медии, кара компаниите даинвестират колосални бкздЖети в маркетинга и връзките собществеността. Техните представители обаче никога не се на-бъркват в публични скандали. Фирмите не взеха отношение понито една от акциите. Това правеха лидерите на асоциациите...

А иначе благодарните компании помагат на гражданскитесдруЖения. Днес Българска асоциация "Диабет" открива лук-созния си национален клуб..."

Глава 10. За клиничните изпитания

В последователни статии под общото заглавие "Ловци нахора", публикувани от 17 до 22 декември 2000 г., група Журна-листи от в. "Вашингтон пост" разкриват как американскифармацевтични компании използват -като опитни Животнипациенти от третия свят и Източна Европа, вклктително иот България, превръщайки това в процъфтяваща индустрия.По този начин фармацевтичните гиганти искат да избегнатсилно завишените изисквания за клинични изпитания на нобипрепарати 6 САЩ. Във връзка с тези разкрития в. "Мониторпубликува статии в броевете си от 21 и 22 декември 2000 г.,според които в Университетската клиника по неврология ипсихиатрия в София върху пациенти се е изпитвал американс-

226

1сият медикамент зелдокс, като пациентите не са били уведо-мени, че той не е одобрен за прилоЖение 6 САЩ.

Фармацевтичните и биотехнологичните компании масобосе насочВат към дърЖави, където законодателството не е тол-кова строго, има по-малко бкзрокрация и разходите са значител-но по-малки. Освен това 6 бедните страни се срещат по-честоопределени заболявания. Хората там се съгласяват лесно, защо-то имат нуЖда от здравна помощ, а и осбен това има повече нег-рамотни и малко образовани, което улеснява убеждаването им.Ето какво споделя един китаец, участвал в клинични изпитанияс генна насоченост: "Казаха ни, че ще има безплатна медицинскапомощ. Затова всички идват." Това, разбира се, е било само улов-ка и лечение на тези хора не е било извършвано.

Не искам да каЖа, че някои от проучваните нови медика-менти не моЖе да се окагке полезен, а да наблегна върху поста-новката и недостатъчното независимо контролиране на опи-тите, което дава дъзмозкност както за прикриване дори на се-риозни странични ефекти, така и за надценяване на "добри-те" страни на даден продукт.

В. "Вашингтон пост" дава за пример начина, по който е билпроведен един опит на голямата американска компания PfizerInc. (Пфайзер). През април 1996 г. по бреме на епидемия от ме-нингит 6 Нигерия тя изпробва антибиотик, наречен тробан,който все още не е бил одобрен в САЩ. Фирмата не успяла данабере достатъчно пациенти в САЩ, затова се насочила къмтази африканска дърЖава. Експерименталният медикамент сесмятал за потенциален "хит" - според анализатори от "Уол-стрийт" Pfizer биха печелили около 1 млрд. USD на година, акотрован получи одобрение.

Според нигерийския лекар Амир Йола тестуването на анти-биотика в двумилионния бедняшки метрополис Кано не е извър-шено както трябва, но той не моЖел да се противопостави, за-Щото фирмата е имала подкрепата на правителството. Там, къ-дето има авторитарни реЖими и няма свобода на словото, подоб-ни експерименти се провеЖдат по-лесно. По това време Нигерияе управлявана от военните и според "Вашингтон пост" е имало9Растични нарушения на човешките права и корупция. Никой неби пробвал 6 една нормална дърЖава новосъздаден антибиотик сНеизвестни качества, сред епидемия от менингит, покосяващастотици, в набързо пригодени за това полеви условия, с недоста-

227

тъчно персонал u диагностични възможности. Ето какво предс-табляба "клиниката" за инфекциозни заболявания в Кано: споредработили в нея международни доброволни сътрудници това е ед-на от най-зловонните и пренатоварени болници 6 света, разпа-даща се съборетина, направена от ронещи се тухли от сгурия.Може да се видят как плъхове гризат занемарени трупове и какпациенти се изхождат направо на пода. В някои отделения нямавода и електричество, а стените са опръскани с кръв иекскременти. И това става в края на второто хилядолетие, ко-гато на толкова други места по света тънат в разкош.

Тексаският педиатър Джордж МакКрекън, водещ специ-алист по менингит, е "изненадан, че Pfizer са предприели така-ва аванткзра". Изследователите на фирмата са подготвили ек-сперимента само за 6 седмици за разлика от едногодишния илидори по-дълъг период, необходим за това в САЩ. Докато в раз-витите държави в такива случаи се назначава бенозно изпитани бързо действащ антибиотик, то при епидемията в Нигериятрован е даван през устата на по-голямата част от лекувани-те, които са били на различна възраст, а той според саматакомпания не е бил тестуван никога преди това на деца. Освентова Pfizer не е проследила 6 дългосрочен план възстановяване-то на пациентите, на които е бил даван медикаментът. Спо-ред д-р Йола u други негови колеги и лаборанти болните не сазнаели, че става дума за опитна постановка.

В края на краищата трован бил одобрен за употреба в САЩпри възрастни, но не и при деца. Антибиотикът бързо ставаедин от най-предписваните в тази държава - до средата на 1999г. са го приемали приблизително около 2,5 млн. души, като самоот първата година на масовото му излизане на пазара продажба-та му според самата фирма достига 160 млн. USD. Ho през тези16 месеца са съобщени 140 случая на чернодробни увреждания, 14- на чернодробна недостатъчност и 6 са завършили със смъртенизход. Трован принадлежи към определен клас от антибиотици,които водят понякога до увреждане на ставите при опитни жи-вотни - малки зайчета и кученца. Срещу Pfizer са заведени поне16 дела, макар че според фирмата по време на клиничните изпи-тания не са отбелязани сериозни чернодробни проблеми. В Евро-па продажбите на препарата дори са спрени.

Според организацията "Лекари без граници" от моралнагледна точка епидемия с такава висока смъртност (починали

228

са 15 800 африканци) не е моментът, б който трябва да се екс-периментира с нов медикамент. В САЩ се изискба от изследо-вателите да уведомяват пациентите за рисковете на изпроб-ваното лекарствено средство, да разясняват целта му и да да-ват информация за алтернативни терапии, след което добро-волците подписват информирано съгласие. В Нигерия не е има-ло подобна процедура.

Когато например FDA отказва на базираната в КалифорнияMaxim Pharmaceuticals Inc. (Максим Фармацкяпикълс) да изпроб-ва нов чернодробен медикамент върху американските граЖдани,фирмата отива в Русия, като по този начин си спестява мили-они от забавянето на провеждането на клиничните изпитания.За 3 седмици руски лекари набират 149 пациенти, без да ги уведо-мят за резервите на FDA относно медикамента.

През 1980 г. FDA започва да приема молби за одобряване налекарствени средства за американския пазар, придруЖени сданни от изследвания, извършени и в чуЖбина. Според в. "Ва-шингтон пост" последната година почти 27% от т я х са отзадгранични тестувания - 3 пъти повече, отколкото през 1995г. Докато през 1991 г. в Източна Европа е имало само един ре-гистриран към FDA изследовател за провеждане на експери-менти с лекарства, предназначени за САЩ, сега са вече 429. ВЮЖна Африка от 2 са станали 266. Според фирма, която осигу-рява пациенти за западните компании в Латинска Америка, по-настоящем се провеЖдат около 1000 клинични изследвания, ка-то се предвиЖда в близките 5 години да нараснат 10 пъти!

Американците и западноевропейците явно не Желаят даучастват в рискови експерименти, а меЖду фармацевтичнитекомпании има голяма конкуренция за създаване на нови медика-менти и бързото им внедряване, което е свързано с големи раз-ходи и съответно печалби. Според някои проучвания средно4000 души са необходими в САЩ, за да се изпита ново лекарст-во, а всяка година се разработват стотици такива. Това естес-твено пораЖда голяма надпревара за търсене и набиране надоброволци. Според изчисления на индустрията, всеки ден заба-вяне на пускането на пазара на нов медикамент носи около 1,3адлн. USD нереализирана печалба. Чудно ли е тогава, че нещатадалеч не са така чисти и прозрачни, както би трябвало да бъ-дат? "Наистина изалеЖда като че ли правим сделки с дявола и

хората", казва ДЖанет Цимерман, оглавяваща "Им-

229

nakm" - базирана във Филаделфия компания, която обучаВаекипи за провеждане на експерименти с медикаменти. Честосамите болни чрез асоциации, които са спонсорирани и съот-ветно манипулирани от фармацевтични компании, лобират запо-бързо въвегкдане на нови медикаменти.

"Колкото по-бързо завършваме клиничните изпитания,толкова повече пари ще има за нашите компании", казва предколеги на една конференция б Сан Диего Хуан Пабло Гусман, ра-ботещ за западни фармацевтични фирми във бръзка с извърш-ването на клинични изпитания в Латинска Америка. И е прав -приходите на големите фармацевтични компании са се увели-чили с около 10% за последното десетилетие.

Много болни въобще не са наясно с взаимоотношениятамеЖду лекарите и фармацевтичните фирми. Последните из-ползват всякакви примамки за медиците само и само да се про-ведат по-бързо експериментите - например някакъб вид наара-да за набран определен брой участници за даден период отвреме, вклктване като "съавтор" 6 статии за резултатитеот изследванията, които всъщност се пишат от хора на ком-панията, осигуряване на безплатни посещения на семинари 6чуЖбина, коктейли и т. н.

Резултат от 10-месечно проучване на "Таймс", обявено на16 май 1999 г., показва, че има широко разпространен конф-ликт на интереси, когато медиците набират участници заклинични изпитания с нови медикаменти. На лекаря се плащасредно меЖду 1000 и 4000 USD за пациент 6 зависимост отдърЖавата, в която Живее и работи. Това му дава възмоЖностзначително да увеличи приходите си, особено ако действа по-агресивно и умело при привличане на пациенти за опитите.Нерядко се случба той да бклкгчи в провежданото изследванехора, които не са подходящи и дори са противопоказани запроучвания медикамент, или пък такива, които изобщо ня-мат нуЖда от него. В страни с нисък стандарт, каквато е инашата, парите давани от компаниите на лекаря за един чо-век вклк)чен в изследване на нов медикамент, са значителноповече, отколкото е средната годишна лекарска заплаша-Психиатърът от Будапеща Лаело Лойтавари, участвал 0клинични изпитания за различни западни фирми, споделя-"Фармацевтичните компании ни правят предлоЖения, за ко-ито знаят, че ще ни завъртят главите." Неговата заплата

230

като лекар например се рабняба на 178 USD, a компаниите подумите му плащат меЖду 1000 и 2000 USD за работата му сбсеки пациент, който той е осигурил. "Как бих могъл да не гонапрабя?", пита д-р Лойтабари. Колко медици б тези странимислят като него?!

Някои лекари участват едновременно 6 клинични изпита-ния на няколко фирми и възможността по този начин да спече-лят допълнително значителна сума вече е голямо изкушение.Това, разбира се, не означава автоматично, че бсички медициучастват 6 експеримента само заради парите. Предполагам, чемного от тях Желаят искрено да помогнат на болните, но кога-то има и значителен финансов интерес, се създават предпос-тавки за преминаване на определени граници на научнотокачество.

На семинари производители и контролиращи говорят сво-бодно и споделят за случаи на некоректно извършени експери-менти, особено сред чуждестранните лекари, новаци 6 големи-те клинични изпитания на лекарствени препарати. Споредфармацевтичните компании много от лекарите в ЛатинскаАмерика сами не спазбат протоколите за водене на опитите ине съобщават например за бсички доказбани странични ефектина изпитвания продукт. А това моЖе да има сериозни последс-твия както за бъдещите пациенти, така и за самата фирма. Заедно изследване на ново антиепилептично средство в ЛатинскаАмерика компанията Parke-Davis ("Парк-Дейвис") казва, че ебило проблематично да се накарат лекарите да докладват запневмонията при малки деца, по принцип считана за твърде се-риозна странична реакция на експерименталния медикамент.Местните лекари обаче го смятали за нормално услоЖнение.МоЖе би понякога медиците, участващи в опитите, простоимат твърде голямо Желание да угодят на компаниите и зато-6а не докладват за неЖеланите ефекти.

Контролът, който медицинските власти оказват в някоистрани, е също недостатъчен. Да се съгласиш със и да приемешПравила за добра клинична практика и подходящо провеЖданена клинични опити, невинаги е равнозначно на това да ги при-лоЖиш.

Извинявайки се със споразумения с фирмите за поверител-ност на информацията, изследователите и лекарите, както ипРедставители на официални институции често отказват да

231

гдабат интербкзта и да дискутират новите медикаменти, ко-ито се изпитват, и условията, при които това става. Мноаокомпании не дават информация бъв връзка с провежданитеопити. От своя страна FDA ааресивно защитава търговскитеинтереси и тайни на фармацевтичните компании и като пос-ледствие много страни на процеса на одобрение на лекарстве-ните препарати остават скрити.

Разследването на журналистите от в. "Вашингтон пост"установява, че през 1998 и 1999 г. естонски граждани са участва-ли в неетично провеждани опити в Швейцария. Възползвайки сеот притесненото финансово положение на хората в тази бившасъветска република, компаниите, които са набиралидоброволци, не са ги предупреждавали за това в какви клиничниексперименти ще бъдат вклкзчени, а "информираното съзла-сие", което трябвало да подпишат, било на чужд език, който тене разбирали. Предложили им безплатен билет до Швейцария, 2седмици престой в "съвременна клиника" и няколкостотин до-лара на ръка. В страни, където средната заплата се равнява на160 USD (а всъщност за много хора тя е по-малка, както е и унас), получаването на такава сума в долари плк>с безплатно пъ-туване и престой в тази "обетована земя" би звучало достапримамливо, както казват някои от доброволците от Естония.

В края на краищата клиниката, където се провеждали"експериментите", била затворена от швейцарските власти,след като установили, че нейният управител, Van Tx ResearchLtd. (Ван Текс Рисърч Лимшпед), са напълнили мноао от леглатас хора, които не знаели 6 какви изследвания ще участват.Между т я х имало както бежанци, търсещи политическо убе-жище в Швейцария, така и наркомани. Впоследствие се устано-вяба се, че тук са извъриени 161 експеримента за някои от най-известните фармацевтични фирми в света.

Според 6. "Вашингтон пост" при клиничните изпитания, ко-ито са се провеждали б психиатрична клиника за лечение нахора, болни от шизофрения в Унгария от психиатъра д-р ГаборФалуди, също не са били съблкздавани стандартните изискванияза информирано съгласие на пациента. Участващите в опитихора се предполага, че трябва да са напълно информирани зарисковете, не трябва да са наети с принуда или измами и да мо-гат да се оттеглят във всеки момент. Според много изследова-тели и лекари тези правила се нарушават при изпитването на

232

поби медикаменти 6 бибшите социалистически страни,Африка, Китай, Латинска Америка. Изданието цитира скорош-но проучбане на учени от университета "ДЖон Хопкинс", споредкоето повечето процедури за информирано съгласие бсъщностса предимно с цел да предпазват компаниите от съдебнипроцеси, а не толкова от гршка за здравето на пациентите.

В ЮАР медицинският съвет, който проучвал един опитсвързан със СПИН установил, че 88% от Жените, които себклкзчили в неао, всъщност са били принудени да го направят,въпреки че са подписали документ, според който участието име доброволно.

Медицинският факултет при Католическия университет вСантяго, Чили, преди 4 зодини проучил 44 клинични изпитания иоткрил "етични проблеми" в 20 от тях. Най-често срещаниятнедостатък бил неадекватно съгласие от участващите 6 експе-римента или изобщо липсата на такова. Проблемът с получава-нето на информирано съгласие е актуален именно в беднитестрани, където хората често въобще не получават задоволи-телни здравни гршки. Доброволците са изправени често пред двеалтернативи - да рискуват да участват в експеримента, катозатова ще бъдат прегледани, или въобще да не получат никаквамедицинска помощ и никой да не им обърне внимание. Освен то-ва ниската култура, характерна за мнозина главно в странитеот третия сбят, моЖе да се окаЖе сериозна пречка 6 обяснени-ята и разбирането от тяхна страна на полоЖенията, свързани сопитите, и същността на думата "плацебо" например. Тесту-ването на нови препарати върху пациенти с психиатрични за-болявания, когато се изисква информирано съгласие, също пос-тавя проблеми, свързани с медицинската етика.

Понякога самите компании, а не тези, които отговарят законтрола и създаването на правилата, определят доколко па-циентите трябва да знаят за медикамента, който ще сеизпитва. И така 6 една страна моЖе да се запишат за опитиболни, които обаче не са уведомени за страничните ефекти налекарството, изявени вече при клиничните изпитания 6 другистрани.

У нас една от тактиките, които се използват за привлича-не на доброволци в изпробването на експериментални лекарства(например с психични заболявания), е следната: на болния му секазва, че ще му се осигури безплатно лечение с нов, "много добър"

233

u "много скъп западен медикамент", ако той се съгласи да участ-ва в опита. Това е явна манипулация, за която пациентът най-често не подозира. Най-малкото защото препаратът не е "мно-го добър" и е все още в период на изпитание. При някои лекариобаче финансовите изкушения заглушават гласа на съвестта им.

В страни с деспотично управление свободата на избор е из-клкзчително ограничена и там злоупотребите са по-лесноосъществими, защото за това способстват самите властима-щи. В своите свидетелски показания през 1998 г. пред Нацио-налния съвещателен комитет по биоетика МардЖъри Спиърс.тоаава заместник-директор, отговарящ за наблк>дението вър-ху международните изследвания, извършвани за американски-те центрове за контрол и профилактика на заболяванията, 6бившия СССР и другите страни от разпадналия се социалисти-чески блок няма дори концепция за информирано съгласие. Встрани, където наскоро е имало война или силна тайна поли-ция, хората често се страхуват да се подпишат под какъвто ида е документ и фигурират в тестовите протоколи като ано-нимни субекти "X". Според Даниел Кампос, аржентински онко-лог, лекарите в Латинска Америка упраЖняват авторитаренконтрол върху болните и като цяло са срещу информиранотосъгласие. Според него пациентите искат лекари, които казват:"Направи това, защото аз ти казвам така."

Само в АрЖентина през последната година са започнали над200 клинични опита, което е повече от 2 пъти, отколкото за1995 г., а в Бразилия са почти 1000 за 5 г., което представляваувеличение с 200%. За първите 8 месеца на 2000 г. правителст-вото на малката дърЖавица Коста Рика с население 3,6 млн.души е получило 42 молби от щатски и европейски фармацеб-тични компании за провеждане на клинични изпитания. Оче-видно е, че Латинска Америка с нейните 450 млн. население схора с всякакви заболявания е златна мина за опити на компа-ниите. Като цяло страните от третия свят предлагат бъз-моЖност за изпробване на лечения, които са със съмнителнастойност или смятани за неетични в развитите дърЖави.

234

Раздел V. За храненето u някои "храни"

Глава 11. Кратко въведение в темата

"Нека храната бъде тбое лекарстбои лекарството тбоя храна."

(Хипократ)

Човечеството днес като цяло е подлоЖено на злад, койтоневинаги е явен - глада за ваЖни естествени хранителни със-тавки, които са безусловно необходими на организма, за да бъ-де в състояние на добро здраве. Бомбардиран еЖедневно отпривлекателни предложения за "полезни" храни и хранителнипродукти, обикновеният потребител най-често няма време ивъзмоЖности да проучва и проверява тяхната истинност. ЗасъЖаление дори специалистите по хранене, които би трябвалода бъдат будната граЖданска съвест в това отношение, рядкообръщат внимание на отрицателните страни на нововъ-веденията, а понякога и т е самите са заблудени от умелитерекламни кампании на фирмите производителки и от предста-вени неверни данни от проведени "изследвания". Обработкатана храните посредством различни методи и прибавянето насинтетични консерванти, обезмирисители, ароматизатори иоцветители с цел придобиване на по-привлекателен вкус и вън-шен вид, и възмоЖност за дълготрайно съхранение не само раз-рушава тяхната Животворна стойност, но и допълнителнооказва вреден ефект след консумацията им. Колкото по-дълаоедна преработена храна не се разваля, толкова по-сигурно е, чене моЖе да поддърЖа Живота.

През 30-те години на нашия век стоматологът УестънПрайс от Кливлънд, Охайо, обиколил надлъЖ и наширПланетата, след което публикувал през 1939 г. своите открития6 труда си "Хранене и физическа дегенерация", илкзстриран сНа9 100 фотографии. Този неуморен изследовател използвал це-лия свят за своя лаборатория. Потресаващото заклкзчение, ко-

235

Tltf t'liffifi'iiiff vlassif tvmhotv what «•** eat shapes us

for h4*tfi*r ami ti_-«i*K«*

ето дал, описвайки подробносвоите наблкздения и откри-тия от всяка област наЗемята, посетена от неао.било: хората, които живеятпри примитивни условия иконсумират естествени, не-рафинирани храни от същиярайон, имат напълно здравизъби, правилни зъбни дъги исе радват на чудесно общоздраве. Веднага щом "циви-лизованият" начин на хране-не със своите преработени,рафинирани храни и захарниизделия навлезе в живота им,започват дегенеративни из-менения и чел1остни дефор-мации, които се забелязватоще в рамките на първотопоколение!

Ефектите от лошото, ибих казал, дори безобразнохранене на съвременното

индустриализирано общество далеч не се изчерпват само спроблеми със зъбите и 6 захапката, но и с общи промени 6 ске-лета, затормозяване на жлезите с вътрешна секреция, разви-тие на хронични заболявания като алергии, астма, диабет,артрит, рак и др., склонност към често боледуване от инфек-циозни болести. Неподходящата диета може да доведе и допромени в поведението и дори в интелекта.

През 1988 г. 6 доклад върху храненето и здравето висшамерикански медицински служител прави заклкзчение, че въввсеки 15 от 21 случая на преждевременна смърт неправилно-то хранене е основната или една от главните причини, доп-ринесли за това. А в декемврийския брой на JAMA от 1994 г.пише: "Днес бялата американка от средната класа с нейнияначин на хранене с много белтъчини и мазнини ражда бебета,които са по-болнави, отколкото тези на бедните имигрант-ки..."

Weston A. Price, D.D.S.

Корица на книгата "Хранене ифизическа дегенерация" от д-р Уес-т ъ н Прайс

236

Хранителната индустрия и компаниите, които контроли-рат този бизнес, са придобили толкова голямо влияние и конт-рол бърху общестбеното мнение по различни въпроси, сбързанисъс здравето, че рационалното хранене въобще не се изучава иприлага 6 медицинските университети, а и сред населениетокато цяло то не е широко разпространено. Прави се всичковъзмо±но, за да се прикрият научните доказателства за изк-лючителната бреда от преработените храни и от различнитехимикали, масово използвани в тях. Наети са много хора - уче-ни и специалисти по рекламата и връзките с обществеността,които да отдалечат от мисълта ви връзката меЖду напълнонеподходящото хранене, което ви се предлага, и увреденото виздраве! И не само това - в САЩ например дори е официално заб-ранено да се прилагат диети за лечение на хора с рак, независи-мо че има натрупан огромен достоверен материал за голямотозначение на определен хранителен ре^ким за постигане на пълнои трайно излекуване. Да се храниш правилно и здравословно, до-ри се смята за "шарлатания"!

Световноизвестният специалист по лечение с хранене д-рБернард Йенсен споделя впечатленията си от посещението сипри хунза, народност, Живееща в Непал. Допреди няколко десе-тилетия там са били непознати подобни заболявания като рак,диабет, туберкулоза, както и други, типични за съвременнотообщество. Не е имало болници, лекари, зъболекари, аптеки, по-лиция и затвори, защото това не е било необходимо С постро-яването на нов път, свързал едноимен-ната долина, в която Живеят, с "циви-лизования свят", при тях навлезли и ра-финираните храни, алкохолът, цигари-те, захарта, безалкохолните напитки.И, разбира се, заедно с тях дошли и всич-ки модерни болести и пороци. Не случай-но мъдреците са казали: "Прост начинна Живот - възвишено мислене."

Това, че даден продукт или ястие из-глеЖда апетитно и стимулира вкусови-те рецептори, не значи, че е полезно!Много от нещата, които вършим, честос а в резултат на внушени глупави иобикновено вредни навици или на пър- Д-р Бернард Йенсен

237

бични реакции от типа на "И друаите прабят така!" Подобенаргумент моЖе би е опрабдан за деца 6 детската градина, но ед-ва ли за зрял човек, който претендира за независимост на мис-ленето и рационалност на преценките.

Бих искал да ви обърна внимание върху един ваЖен факт,който много хора не вземат предвид - освен обозначените наетикетите на хранителните продукти "добавки", чието при-емане става с нашето знание (ако четем това, което е написа-но, разбира се), съществува и скрита консумация на химикали имедикаменти под различна форма, за състава на които нямаменикаква представа. Налице е едно постоянно, трайно излаганена минимални дози от синтетични вещества, трудно доловимисъс съвременните рутинно прилагани медицински тестове.Тъй като човешкият организъм има значителни приспособи-телни способности, разпознаването на уврежданията от ток-сични съединения и химични елементи често е възмоЖнотогава, когато т е вече са се натрупали в значително количес-тво или са приети еднократно в голяма доза. Само в хранител-ната промишленост се използват над 5000 химически вещест-ва, а в производството на пестициди - над 1500. Поне 6000 вли-зат в състава на различни медикаменти, а колко още милионидруги се синтезират и навлизат в биосферата, никой не би мо-гъл да каЖе. В резултат на синераизъм и на взаимно потенцира-не на въздействието и най-вече поради дълаия латентен пери-од на изява на уврежданията, предизвикани от изкуствено съз-даваните вещества и продукти, опасността от интоксикацияс непредсказуеми последици стаба все по-голяма с всяка изми-нала година.

В развитите страни на всички Животни се дават 6 изоби-лие хормони и антибиотици, които после чрез млякото имесото, както и чрез хранителните продукти, приготвени оттях, влизат б човешкия организъм. Същото ваЖи и за растени-ята, чрез които пестицидите и съединенията от изкуствени-те торове попадат в човека. В САЩ още преди 20 години са да-вали на Животните около 1000 медикамента и хормона! Почтина 100% от птиците, 90% от свинете и телетата и 60% отедрия рогат добитък се добавят редовно антибиотици къмхраната. Около 70% от месото на пазара в САЩ е от говеда-угоявани с помощта на хормони. ПолоЖението не е много по-различно и в другите развити дърЖаби.

238

Като се има предбид и замърсяването на бъздуха и водата,както и приемането на толкова много медикаменти и ваксиниза "лечение" и "профилактика", то чудно ли е, че човечествотостава все по-болно и алергиите и случаите на свръхчувстви-телност към различни вещества зачестяват все повече?

Глава 12. Захарта - "бялата отрова"

В пресата често мозкем да попаднем на странни "разкри-тия", меко казано. Преди известно време прочетох 6 един бъл-гарски вестник, че захарта била полезна за малките деиа.Оставям мотивите на автора да изкагке подобно твърдение нанеговата съвест. Каква е истината за един от масово използ-ваните в хранителната индустрия продукти? Нека читате-лят сам преиени, след като се запознае с изнесените по-долуфакти.

Вероятно мнозина са чули, че наричат захарта "бялатаотрова" за организма. Защо? Ето накратко какво определениедава д-р Уилям Кода Мартин през 1957 г. за това кога една хра-на е отрова: "Медицински погледнато, всяко вещество, коетопотиска активността на катализаторите и ензимите втялото... и което, прилоЖено към, погълнато от или получено внего, причинява или моЖе да допринесе за развитието наболест..."

Захарта съдърЖа само това, което учените наричат"празни" калории - т. е. чисти, рафинирани въглехидрати. Врастенията няма чисти захари - природата ги е съчетала смикроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхно-то разграждане и усвояване в организма. И тъй като в процесана преработка на захарната тръстика т е са извлечени от нея,за да метаболизира и усвои получения неестествен рафиниранпродукт, тялото започба да черпи от своите запаси от ензими,протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций.Последният се извлича от костите, като това увеличава тях-ната чупливост. Същевременно се увеличава значително и чес-тотата на зъбния кариес. Това се отразява най-неблагоприят-но на подрастващите, на бременните и на Жените в менопауза.Приемът на неорганичен калций на таблетки не моЖе да ком-пенсира загубата на този минерал, защото той се усвоява в

239

gocma ниска степен, а осбен това натоварва бъбреците ида се натрупва в някои тъкани и органи.

Калцият е от основно значение за поддържане на алкалнорН на кръвта. Приемът на захар и, разбира се, на други рафи-нирани въглехидрати (бял хляб, както и всички продукти ощбяло брашно), предизвиква промяна в количеството на калция 6кръвта и съответно повишена киселинност. За да я неутрали-зира, организмът отново черпи от своите резерви и резулта-т ъ т моЖе да бъде твърде неблагоприятен от здравословнагледна точка, особено ако диетата е бедна на сверки плодове изеленчуци.

Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашенсок и се забавя перисталтиката на стомаха. Освен това, кога-то захар или изделия, направени с нея, като например шоколадсе приемат заедно с протеини, се получава гниене на последни-те в червата, при което се отделят много токсични веществаи тялото трябва да отделя значителна енергия и ресурси, за даги обезврежда.

Трябва да се има предвид, че захарта и продуктите от бя-ло брашно допринасят за развитието на кандидоза (гъбичнаинфекция), особено ако човек е приемал антибиотици или другимедикаменти, потискащи имунната система.

Захарта навлиза много бързо б кръбта, където количест-вото й се увеличава, като това се нарича в медицината хипер-гликемия и е един от симптомите на диабета. Целта на инсу-лина - хормон, който се отделя от панкреаса, е да премахне из-лишното количество кръвна захар по най-ефикасния начин. Нослед като това стане, при някои хора настъпва обратниятпроцес - хипогликемия, т. е. нивото на кръвната захар спадабързо, и то под нормалните стойности, което предизвиква ня-кои симптоми: замаяност, слабост, изпотяване, потиснатост,безсъние и др. Щом се получи хипогликемия, надбъбречнитеЖлези веднага се активизират и мобилизират запасите от гли-коген 6 организма. Той от своя страна се разграЖда до глк>коза,за да се възстанови нормалното ниво на кръвна захар. По тозиначин хранителен реЖим, съдърЖащ рафинирани възлехидра-ти, вклкзчва 6 една постоянна въртелеЖка двете Жлези - панк-реас и надбъбреци, и ги изтощава. Панкреасът постепенно за-почва да секретира по-малко инсулин, съответно нивото накръвната захар остава бисоко, като разбитието на диабет за-

240

6ucu само от компенсаторните възможности на организма иот количеството рафинирани въглехидрати, които се прие-ivram. А надбъбречните Жлези, които са мнозо важни за приспо-собяването ни към стреса, се изтощават и не могат да поддър-жат нивото на кръвната захар нормално в случаите, когатопанкреасът успява да се справя с побишените количестба чис-ти въглехидрати, и така се получава хипогликемия. Това отсвоя страна пък води до силно желание за сладки неща и по то-зи начин се затваря един порочен кръг. Многобройните опитиса доказали безспорно, че захарта боди до изчерпване на микро-елемента хром 6 тялото, който е от най-вазкно значение за ус-вояването на инсулина и за поддъргкане на глк>козния метабо-лизъм.

В организма захарта се трансформира и под формата назапасния полизахарид гликоген се складира 6 черния дроб. Въз-можностите му в това отношение обаче са ограничени и из-лишните захари се трансформират по-нататък 6 мастни ки-селини, които се натрупват 6 подкожните мастни депа. Принаднормено тегло над 20% започва отлагане на мастна тъкан ибъв вътрешните органи, например около сърцето и бъбреците,и това води до нарушаване на техните функции. Забавя се цир-кулацията на кръвта и лимфната течност и се понижава ак-тивността на имунната система. На този фон много често серазвиват диабет, атеросклероза, сърдечно-съдоби и други за-болявания. Изследванията, правени от 70-те години насамдоказват, че приемът на захар увеличава нивото на холесте-рола в кръвта!

Сър Фредерик Бантинг, съоткривателят на инсулина, забе-лязал през 1929 г. в Панама, че диабетът е често заболяване средсобствениците на плантации със захарна тръстика. В същотобреме сред работниците, които не консумирали рафинираназахар, а дъвчели захарна тръстика, диабетът бил непознат.

Захарта прави децата нервни и хиперреактивни, защото*пя е много силен стимулант за надбъбречните гклези. Консу-мацията й може да побиши нивото на хормона адреналин до 4Пгьти, което е типична стресова реакция за организма. В резул-т а т се повишава продукцията на холестерол и хормона корти-3°н, като последният от своя страна потиска имунната сис-тема. При експеримент, проведен в САЩ, кшоши с асоциалнипРоя6и 6 интернат били подложени на хранене, при което при-

241

емът на захар u месо били значително намалени. ПолоЖителна

та промяна б поведението била очевидна.Захарта има твърде неблагоприятен ефект върху функцц.

онирането на мозъка и нервната система. Когато преработва-нето й е непълно, се получават токсични метаболити, коищ0

•затрудняват окислителните процеси в нервните клеткцЗначителният прием на захарни изделия предизвиква и загиба-не на полезни бактерии в червата, които произвеждат вигпа-мини от групата В, необходими за правилното функциониранена централната нервна система. Изобилният внос на този ра-финиран продукт в организма води до превес на възбуднитепроцеси в кората на главния мозък и до появата на вегетатив-на дистония - една толкова често срещана диагноза. Захартатрябва да бъде напълно изклкзчена от диетата на хора с пси-хически заболявания като шизофрения например.

През 40-те години д-р ДЖон Тинтера преоткрива ваЖнотозначение на ендокринната система и по-специално на надбъб-речните Жлези при предизвикването на промени в психическо-то състояние. В 200 случая лекувани за хипоадренокортицизъм(намалена функция на надбъбречните Жлези) той установил, чеосновните оплаквания на неговите пациенти били често подоб-ни на тези, които се срещат при хора, чиито организми не мо-гат адекватно да се справят със захарта. Това състояние, на-ричано понякога в западната литература "захарна депресия"(sugar blues) се изявява с някои от следните симптоми: умора.нервност, депресия, тревоЖност, значително намалена способ-ност за концентрация, силно Желание за сладки неща, непоноси-мост към алкохол, ниско артериално налягане, алергии. Д-рТинтера настоял всичките негови пациенти да се подлоЖат наглк>козотолерантен т е с т и резултатите потвърдили тезатаму. Според него глк>козотолерантният тест, направен 6 пубер-тета, когато има такива проблеми като хиперактивност, нес-пособност за концентрация или данни за психическо заболяба-не, например шизофрения, би могъл да спести много средстба.тревоги и напразни лутания за възмоЖната емоционална при-чина, защото всъщност моЖе да се касае за проблем с метабо-лизирането на захарта. Тинтера пише няколко ваЖни публика-ции, в които отново и отново подчертава, че подобрението, оо-лекчението или излекуването "зависят от възстановяванетона нормалните функции на целия организъм" и първото о

242

Icoemo предписва, е диета, от която трайно се отстраняватзахарта и всички изделия, в които тя се съдърЖа. Въпреки те-зи свои проучвания и открития Тинтера не получава никаквобнимание от медицинската общестбеност освен обичайнитенасмешки. В същото бреме на д-р Антонио Е. Монис се присъЖ-да Нобелова награда за лоботомията, която въвеЖда за лече-ние на шизофрения. Тук ще си позволя едно малко отклонение ище би запозная с този "терапевтичен" подход, за да разберетеза какво става въпрос и за какви "постиЖения" се връчватпрестшкни награди.

Лоботомията е драстичен метод, при който по хирургиченпът се унищожават връзките на определени области от чел-ния дял на мозъчната кора с останалата част на мозъка.

През 30-те години на нашия век се открива ролята на сле-поочните и челните дялове от мозъчната кора в контрола наемоциите и агресивността. През 1935 г. в Йейлския универси-т е т един учен - Карлайл ДЖейкъбсън, провеЖда наблкздениявърху поведението на шимпанзета след увреЖдане на фронтал-ната и префронталната мозъчна кора чрез лоботомия. Едно отЖивотните, което преди операцията било агресивно в опреде-лени ситуации, след това станало тихо и послушно, като в съ-щото време паметта и интелигентността му не билизасегнати. Друг учен от същия университет, д-р ДЖон Фул-тън, премахнал напълно фронталните дялове на две шимпан-зета, след което по никакъв начин не моЖело да се провокираекспериментална невроза 6 Животните. Фултън станал по-късно един от най-горещите застъпници за лоботомията 6САЩ.

Запознавайки се с резултатите от работата на гореспоме-натите изследователи, португалският невролог и психиатърА. Е. Монис, професор при медицинския факултет на универси-т е т а в Лисабон, решил да.извърши подобна операция при хора,за да облекчи случаи на упорити психози, но не чрез пълно отс-траняване на тези дялове, а посредством прекъсване на връз-ките им с таламуса. Той установил, че подобрение настъпвасамо при някои пациенти, и затова предлоЖил този метод да сеизползва единствено в случаи, когато няма никаква другаалтернатива.

След като д-р Монис и колегите му, с които работел, нап-равили световно достояние своите резултати през 1936 г., в

243

няколко страни започнали да прилагат новата хирургичнатехника. Срещу нея се обявили много неврохирурзи, психиатрии други лекари. Монис не моЖал да продълЖи своите изследва-ния, защото бил прострелян от свой бивш пациент 6 гърба,след което останал парализиран от кръста надолу.

Но един амбициозен американски клиничен невролог -Уолтър Фриймън, бил въодушевен от тази идея и заедно с нев-рохирурга ДЖеймз Уотс направили екип, за да прилагат опера-цията на американски пациенти. Двамата дори я подобрили,като я нарекли "стандартната процедура Фриймън-Уотс".Фриймън се оказал много добър в дарбата си да убеЖдава ме-диите относно "обещанията" на лоботомията и започнал дос-та агресивно да я лансира като терапевтична процедура 6 бол-ниците и психиатричните клиники в САЩ въпреки съпротива-та и неЖеланието на повечето негови колеги. Той извършил за-едно с Уотс много такива операции из страната, но бил неудов-летворен от продължителността и слоЖността на интервен-цията и през 1945 г. "усъвършенствал" метода, като го наре-къл "айс-пик лоботоми" (ice-pick lobotomy). Вместо левкотом,който се използвал при трепанацията, за да се извърши проце-дурата по прекъсбане на връзките, той вкарвал през коЖата седин удар с чук в мозъка остър шиш, с който по принцип се раз-чупва лед. "Операцията" била обаче толкова отвратителна инечовешка, че дори на опитни хирурзи се случвало да им прило-шее и да колабират, наблюдавайки изпълненията на този"лекар". Съекипникът му, неврохирургът Уотс, бил толковапотресен, че прекратил връзките си с него.

Лоботомията била широко прилагана за няколко години вСАЩ и някои други дърЖави. МеЖду 1939 и 1951 г. били извърше-ни повече от 18 000 лоботомии само в САЩ и десетки хиляди 6различни страни по света. Вместо да се прибягва до него самокато последна надеЖда в изклкзчително отчаяни случаи, с тозиметод е било широко злоупотребявано като начин за контроли-ране на човешкото поведение. В Япония голяма част от опери-раните били деца, много от които просто били по-буйни в учи-лище или показвали лош успех. Операцията била широко прила-гана и в заведения за психично болни. Семейства, които искалида се отърват от трудни роднини, ги подлагали на лоботомия.Политически опоненти и несъгласни с реЖима били третираникато психически неуравновесени и оперирани по същия начин.

244

Хирурзи аматьори извършили стотици такиба оператибни ин-тервенции без дори системен психиатричен преглед.

През 1949 г., на д-р Монис е връчена Нобелова награда за ме-дицина и физиология за въвеждането на този метод на "лече-ние". Това събитие направило от операцията уважавана тера-певтична процедура и като резултат в следващите 3 годинибили извършени повече лоботомии, отколкото от 1936 г. до то-зи момент. Хиляди хора по целия свят били трайно осакатени.Операцията била масово практикувана върху затворници и па-циенти в лудници и психиатрични клиники, като често им би-ло поставяно условието: лоботомия срещу пускане на свобода.В светлината на всичко, с което сте се запознали дотук, пред-полааам, че няма да ви бъде трудно да разберете защо се наг-раждават и стимулират подобни отвратителни практики, аизследванията на учени като д-р ДЖ. Тинтера остават безвнимание. По аналогия това е все едно да наградиш не ветери-нарния лекар, който се гриЖи за Животните, а касапина!

В началото на 50-те започват да се чуват все повече гласо-ве срещу лоботомията и възраЖения от морален характер. Притази хирургична интервенция настъпва трайно увреЖдане намозъка и често много силно изразени промени в личността иемоционалния Живот на пациента. Появяват се безразличие, гра-ничещо с Жестокост, грубост, безотговорност, неадекватностпри оценката на последствията от собствените действия.

За 15 години не се натрупали никакви научни данни, които дапотвърЖдават полезността на метода. Дори застъпниците налоботомията признавали, че само при една трета от оперирани-те се наблкздавало подобрение, една трета оставали без промяна,а при една т р е т а настъпвало влошаване. Освен това започналида се появяват все повече нови медикаменти за въздействие вър-ху психиката, и неврохирурзите изоставили тази операция. Днеслоботомията не се прилага като терапевтичен метод.

Нека сега се върнем отново към захарта. Тя навлиза устрем-но в Живота на европейските дърЖави в края на XVII в.Същевременно лекарите започват масово да наблк>дават призна-ците на "захарната депресия" и лудниците да се пълнят с хора.

През 1793 г. няколко моряци провеЖдат неволен експери-мент след корабокрушение, като консумират само захар и ромот товара, който превозвали. Когато ги спасяват след 9 дена,т е били силно измършавели в резултат на принудителната

245

guema. Избестният френски физиолог МаЖенди, вдъхновен оттози инцидент, решил да проведе опити с Животни, като пуб-ликувал резултатите през 1816 з. По време на експериментитетой хранел кучета само със захар или зехтин и вода. ВсичкитеЖивотни бързо измършавели и умрели. Било установено, че ка-то диета захарта е по-лоша, отколкото приемането само навода, т.е. човек има шанс да преЖивее значително по-дълзо, акое само на вода. Знаем, че много хора са провеждали под лекарскиконтрол по 30 дори 40 дена лечебно зладуване само с вода и бла-годарение на това са се излекували от сериозни заболявания.*

Захарната индустрия в Англия през 1808 г. предприеластъпки, за да "докаЖе" полезността на новия "хранителен"продукт, защото хората "не му обръщали нуЖното внимание".Комитетът по Западна Индия 6 Камарата на общините пред-лоЖил награда от 25 гвинеи на този, който покаЖе със "задово-лителни" опити полезността на рафинираната захар при хра-ненето и угояването на домашни Животни - крави, шопари иовце. Естествено експериментът претърпял пълно фиаско, нотърговиите от комитета решили да прилоЖат и другитактики. Един похват, който се използва и до днес, и то не са-мо в захарната индустрия, е да се цитират "проучванията" нанякой неизвестен "учен" от отдалечен край на Земята. Напри-мер в Камарата на общините се позовавали на някой си д-рРъш, лекар от далечна Филаделфия, според когото "захартасъдърЖала повече хранителни вещества от която и да е другахранителна субстанция в същото количество обем"! Комента-тор от онова време нарекъл подобни изследователи "подкупнисъвести".

През 1958 г. списанието "Таймс" съобщава, че един учен отХарвард работил в продълЖение на 10 години заедно със своитеасистенти върху хиляди мишки, спонсориран от "Шугър ри-сърч фаундейшън" (Фондация за научноизследователски проуч-вания върху захарта), за да разбере как захарта предизвиквакариес и как моЖе да се предпази от това. Отговорът му бил:няма начин това да стане! Когато ученият публикувал резул-т а т и т е от изследването в "Дентал асосиейшън дЖърнъл" (из-

* За справка: книгата "Гладуване за здраве" на проф. Юрий Никхлаев, психиатър и невролог (изд. 1994 г.).

>46

дание на Американската стоматологична асоциация), фонда-цията оттеглила спонсорството си.

Докато подготбял епохалния си труд "История на хра-ненето", професор Е. МакКалъм от униберситета "ДЖон Хоп-кинс", наричан от мнозина по тоба бреме най-избестният спе-циалист по хранене и пионер 6 тази област, прегледал почти200 000 научни публикации относно различните храни, усвоява-нето им и ефекта им върху хора и Животни за периода от сре-дата на XVIII 6. до 1940 г. Целта била да подбере тези опити,които били научно издърЖани, "за да разкаЖе за прогреса в раз-криването на грешките в тази област на науката (свързана схраненето)". Но за периода 1816 - 1940 г. проф. МакКалъм "неоткрил" (или моЖе би по-точно не отбелязал) нито една публи-кация за контролиран научен експеримент с рафинирана захар,бклк>чително и труда на споменатия 8ече no-горе д-р Прайс!МоЖе би ще се запитате защо. Защото отпечатването на кни-гата му било спонсорирано от Хранителната фондация, коятоот своя страна получавала дарения от Американската компа-ния за преработка на захар, "Пепси-кола", "Кока-кола" и околооще 40 компании, всички много или малко свързани със захарна-та индустрия.

Според проф. Ърнест Хуутън от Харвард: "Трябва да про-явим мъдрост и да се поучим от начина на хранене на дивака.Нека не продълЖаваме с твърденията си, че четката за зъби ипастата за зъби са по-ваЖни, отколкото боята за обувки ичетката за обувки. Здрадите зъби са резултат от здрава хра-на."

МоЖе би е добре да знаете, че преустановяването на консу-мацията на захар заедно с цялостен природосъобразен реЖимна хранене и Живот е помогнало на много хора да се излекуватот различни заболявания, вклкзчително и ракови.

Захарта като хранителен продукт не притеЖава дори ие9но полезно качество, което би оправдало нейната употреба.•Всяка зодина на един американец се падат приблизително по 45* г захар, или по 120 г на ден, като около една четвърт се консу-мира под формата на безалкохолни напитки. Няма нищо чудно,Ч е САЩ са на първо място по затлъстяване и дърЖат челни^ еста по диабет, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Но,Разбира се, какво лошо има в това - нали болните ще осигурят

хРаната" за медицинската индустрия!?

247

Глава 13. Аспартам (нутрасуит*) - "достойниятзаместител"

Аспартам .ли се определя като нискокалоричен изкуственподсладител. За какъб именно "подсладител" става Въпрос ичий }кивот подслазкда, ще разберете след малко. Той е бил отк-рит случайно през 1965 з. от химика ДЖеймс Шлатер, работещза фармацевтичната компания G.D. Searle ("Сърл"), докатотърсел нов медикамент за язва. Един ден, разливайки, без даиска, от веществото извън контейнера и лизвайки след товапръстите си, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се уста-новява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта.Откритието било направено публично достояние през 1970 г.

Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от не-го), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е отмного учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добаб-ка към храните. Той е отаоворен за около 75% от страничнитереакции, предизвиквани от хранителни добавки, според докла-дите до Системата за наблкздение на страничните ефекти къмFDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симпто-ма от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои отболестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие,което могке да има мигренозен характер, проблеми с паметта(често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия(особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия),безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затрудне-ния в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и би-ене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смър-тни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани,че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! Отново искамда ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщаватне повече от 10% от реакциите. За сравнения ще поясня, че отзахарина за почти 100 години има само около 10 оплаквания.

Според лекари и учени следните заболявания или състояниямогат да се услогкнят или да бъдат отклк>чени от консумаии-

* NutraSweet, Equal, Spoonful, Equal Measure са различни търгов-ски наименования на аналийски на аспартам (aspartame). Някои onтях могат да се прочетат изписани на разтворими напитки или %РЙ

нителни продукти, продавани и у нас.

248

ята на храни или медикаменти, съдърЖащи аспартам: мул-типлена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хро-нична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхай-мер, синдром на дефииит на вниманието, аутизъм.* ВъзмоЖное и симптомите, които се получават 6 резултат на токсично-то действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболя-вания. Ефектите моаат да не се проявят ведназа, а след някол-ко зодини.

Свободната аспергинова киселина, която се съдърЖа вподсладителя, е причина за възникването на различни остри ихронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съеди-нение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксшш**.Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагиратсъс специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клини-цисти са на мнение, че екситоксините израят много ваЖна ро-ля за поябата на някои ендокринни и особено на дегенеративниневрологични заболявания, като амиотрофична латералнасклероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер инякои други, и за дефекти в развитието на нервната системана плода по време на бременността.

По принцип и аспартатът и злутаматът от MSG (вЖ. след-ващата глава) са нормално съществуващи невромедиатори вмозъка, които улесняват провеждането на информация от еднанервна клетка към друга. Но когато нибата им се повишат, то-ва боди до смърт на неброните поради наблизането на многокалций в тях. Именно затова тези съединения спадат към гру-пата на екситоксините - защото т е "стимулират" прекаленонервните клетки и водят да унищоЖаването им.

Кръвно-мозъчната бариера, съставена от специализираникапилярни структури и нормално защитаваща мозъка от пре-кален приток на екситоксини, не е напълно развита при деца,но дори и при възрастни под влияние на различни остри и хро-нични фактори моЖе да се "пропука" и да позволи повишаване-то на концентрацията на тези вещества 6 мозъка. При диабе-тици например това става мнозо по-често и аспартамът бър-зо моЖе да доведе до зазуба на паметта и объркване. Той проме-

* Списъкът не е изчерпателен.** На анал. excitoxins; идва от думата excite - "възбузкдам, стиму-

лирам".

249

ня и нивото на невромедиатора допамин 6 мозъка и тоба съот-бетно 6лошава състоянието на хора, страдащи от Паркинсо-нов синдром. През последните години, особено в САЩ, са се уве-личили случаите на Алцхаймер, и то дори сред съвсем младихора.

Аспартамът нарушаба сериозно мозъчната биохимия. Д-рРъсел Блейлок, професор по неврохирургия при медииинскияуниверситет на Мисисипи, в книгата си "Екситоксините:вкусът, който убива" (Exotoxins: The Taste That Kills) пише под-робно за вредата, която се причинява от поглъщането на по-големи количества аспергинова киселина, и причината и начи-на, по който става увреждането на нервната система. Доказа-но е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мо-зъка на мишки!

Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава, когато човек реши например дазамени едно нормално ядене с "диетична" храна или напитка,съдържаща аспартам. Тогава вероятността от получаване наепилептичен припадък или от замайване и проблеми с ориента-цията значително нараства и при пилоти това би могло да иматрагични последици. Освен това много често човек поема идруги екситоксини, които действат синергично. В САЩ имаофициално документирани 5 смъртни случая сред пилоти,пристрастени към консумацията на продукти, съдъргкащинутрасуит.

Връзката мегкду екситоксините и внезапната смърт не есамо хипотетична. Едно от основните места на действие натези вещества е хипоталамусът, а внезапна сърдечна смъртили нарушения в сърдечния ритъм могат да бъдат предизвика-ни, като се стимулира именно тази част от мозъка. Доказано е,че при определено въздействие върху хипоталамуса се получа-ват електрокардиографски изменения, подобни на.тези. коитосе наблкздават при инфаркт на миокарда.

Фенилаланинът е аминокиселина, която нормално се срещав мозъка. Приемът на аспартам обаче повишава в незкеланистойности присъствието й там, особено ако е съчетано и сконсумация на много въглехидрати. Хора с фенилкетонурия немогат добре да метаболизират фенилаланин и за тях храните,съдъргкащи нутрасуит, са още по-опасни! Това могке да доведедо много високи, понякога дори фатални концентрации на тази

250

Iаминокиселина 6 мозъка. Същевременно настъпва пониЖение наколичеството на серотонина, друг мозъчен невромедиатор, ко-ето води до депресии, значителни колебания в настроението,изблици на гняв и др.

Метанолът (метилов алкохол/дървен алкохол) - т р е т а т асъставка на аспартама, отделяща се при температура над 40градуса Целзий, е много силна отрова, която увреЖда зрител-ния нерв и води до слепота дори и 6 малки дози. Сигурно сте чу-бали за случаи на ослепяване в резултат на приемане на алко-холни напитки "менте", бозати на метилов алкохол. Пределно-то допустимо количество метанол дневно е 7,8 мг. А един ли-тър безалкохолна напитка, подсладена с нутрасуит, съдърЖа56 мг метанол, а някои повече!

Освен сериозни проблеми със зрението някои други оплаква-ния, предизвикани от метиловия алкохол, са: главоболие, пище-не и бучене в ушите, гадене, стомашно-чревни смущения,слабост, неврити и пр. Метанолът преминава през плацента-та и е изклкзчително токсичен за плода в утробата.

Метанолът от аспартама наблиза мнозо бързо 6 кръвооб-ращението, като допълнително се разпада до формалдехид,който се окислява от своя страна до мравчена киселина. Пос-ледният е силно нервнотоксично съединение, алерген, мутаген,тератоаен и карциноген. За хората без медицинско образованиебих искал да поясня, че формалинът, в който се консервиратбиологични тъкани и трупове, представлява 30-40% разтворна формалдехид. Формалдехидът е основна суровина в промиш-леността за получаване на инсектициди, багрила, експлозиви,лепила и бои и др. Той е много реактивно съединение със силенафинитет към белтъците.

Изследвания в последните години демонстрират, че приконсумация на аспартам се повишава нивото на формалдехи-9а във всички тъкани, вклк>чително в мозъка и ретината наокото, и той води до трайни и необратими увреди на тези иН а други органи. Този разпаден продукт е много токсичен заПротеините и ДНК и увреждайки ги, предизвиква генетичниЗефекти. Пораженията са свързани с количеството аспар-там, което човек приема. Но не трябва да се забравя индиви-9уалната чувствителност и че понякога са нуЖни много по-^алки дози, за да се проявят уврежданията. Някои хора се оп-лакват от парене в устата, след като са консумирали напит-

251

ku c Hympacyum. Това се получава поради разграждането наметанола до формалдехид, който изгаря езика и дава горчиввкус.

Мравчената киселина, другият разпаден продукт от аспар-тама, се използва 6 промишлеността за сваляне на боя, защотоима силно корозивен ефект!

Производителят на аспартам Monsanto ("Монсанто") сислучки с различни тактики, за да "докаЖе безвредността" наподсладителя. Единият от доводите, които излага, е, че в ня-кои плодове и зеленчуци също има фенилаланин, аспергинова ки-селина и метанол. Но фирмата пропуска да спомене, че тезисъединения не се срещат в свободна форма, така както са 6аспартама, а са свързани с балансиращи и антидотиращи гиаминокиселини. Фенилаланинът в аспартама е 6 свободен вид(т. е. не е свързан с белтък), затова той се абсорбира мноаобързо, нивото му в плазмата се повишава веднага и лесно моЖеда премине кръвно-мозъчната бариера. Метанолът в плодове-те е свързан с етилов алкохол, който е неговият естественантидот. Досева не е известен случай някой да се е отровил илида е ослепял, защото е ял всеки ден плодове или пък защото еизконсумирал няколко килограма за един ден.

През 1987 г. д-р Морган Рейфорд, офталмолог и експерт поефектите на метанола върху окото, свидетелства пред Конг-реса на САЩ бъб връзка с лично диагностицирани от него 65случая на загуба на зрение поради невъзвратима частична илипълна атрофия на очния нерв в резултат на употреба на хрании напитки, съдържащи нутрасиут. А това е било все още в на-чалото на навлизането на подсладителя в употреба!

Дикетопиперизинът (ДКП) е съединение, което се получавав значителни количества при разграждането на фенилаланинав безалкохолните напитки, когато престояват по-дълго насклад. Според някои автори той се получава и като страниченпродукт от метаболизма на аспартама в организма и се подо-зира за увеличения риск от образуване на мозъчни тумори. Тобасе дълЖи на факта, че при аминирането му в червата се отде~ля вещество, мноао подобно на N-нитрозурея, мощен канцероге-нен агент. Способността му да предизвиква мозъчни тумори еустановена при изследване, проведено с плъхове, в чиято хранае бил добавян и аспартам. Патологът д-р Чарлз Фрит, койтопрегледал 143 Животни, установил в 73 от тях злокачествени

252

ловообразования. В контролната група плъхове, на която подс-яадителят не е даван, не е имало мозъчни тумори.

Аспартамът стимулира образуването на тумори не само 6мозъка, но и в матката, яйчниците, тестисите и хипофизата.

Но ето какбо пише в едно специализирано българско ръко-бодство по диабет, издадено през 1999 г.: "Нискокалоричнитеподсладители на белтъчна основа (аспартам и ацесулфам К -бел. авт.) са с добър вкус и намират широко приложение за при-готвяне на хранителни продукти и напитки. Те не се разграж-дат при висока температура (както вече видяхте, това не ва-Жи за аспартама - бел. авт.)... Нутрасуит се състои от фени-лаланин и асперзинова киселина..." Нито дума за токсичния ме-тилов алкохол. И малко по-нататък: "Прецизни клинични и ек-спериментални проучвания доказват абсолЬтната му без-дредност* при допустима доза 50 мг/к.т.м... Напоследък в ли-тературата се появиха единични съобщения за токсично ув-реЖдане на ЦНС (централната нервна система - бел. авт.) отаспартама. По този път на отричане на сладкия ефект преми-на и захаринът, който днес е напълно реабилитиран, което нидава основание да бъдем резервирани към тези предварителнисъобщения."

Разбира се, няма нищо чудно, че се срещат подобни твърде-ния, след като се прави всичко възмоЖно до лекарите и потре-бителите да не достига информация за истинската същностна този подсладител.

Има достатъчно данни, сочещи, че аспартамът има връзкас рака на гърдата, който е водеща причина за смъртта на Же-ните във възрастта меЖду 35 и 54 г. Според Американскотообщество по рака (ACS) от 1981 з. до сега случаите на рак нагърдата са се увеличили почти двойно. От 1940 до 1982 г. го-дишното нарастване на честотата на това заболяване е биластабилна - около 1%. От 1982 до 1987 г. се е увеличила на 4%! Засъщия период количеството на консумирания аспартам се еУвеличило четирикратно.

Още през 1971 до 1974 з., когато G.D. Searle провеЖда опитисЖивотни, се установява, че подсладителя предизвиква подобниТумори у много от тях, но информацията за това е била дърЖа-^ а в тайна и е станала обществено достояние едва в последните

* Курсивът е от автора.

253

години чрез Закона за сбобода на информацията. Компанията епредставила неточни данни от опитите с Животни пред FDAза да получи одобрение за тази "хранителна добавка".

Нека все пак да разгледаме накратко историята, свързана срегистрацията и масовото производство на аспартам.

Първите проучвания започват на 15.01.1970 г. и завърщ,ват на 01.04.1971 а. Компанията наема д-р Хари Вайсманбиохимик и професор по педиатрия при Университета в Уис-кънсин "ДЖоузеф Кенеди младши" и експерт по токсичност-та на фенилаланина. При изследването са използвани 7 майму-ни резус, на които е даван аспартам в млякото. Една от тяхпочинала след 300 дена, а 5 получили големи епилептични при-падъци! Подсладителят бил премахнат от храната за тримесеца и припадъците при останалите Живи маймуни из-чезнали. Но фирмата не направила тези факти достояние наFDA.

През 1971 г. д-р ДЖон Олни, специалист по провеЖдането наневрологични експерименти към "Уошингтън кшивърсити" 6Сейнт Луис, казва на Searle, че аспергиновата киселина разру-шава мозъка на мишки. Ан Рейнолдс, научен сътрудник бъбфирмата, е била ангаЖирана, за да отхвърли резултатите отопита на д-р Вайсман, но вместо това тя потвърЖдава ток-сичността на аспартам бърху нервната система при изследва-нията си върху мишки. По-късно обаче Рейнолдс се отказва дасвидетелства пред FDA, вероятно поради оказан бърху нея на-тиск.

На 21.03.1973 г. Searle подава молба пред FDA за одобрениена аспартама като подслаЖдаща хранителна добавка. На26.07.1974 з. аспартам е одобрен за ограничена употреба катозаместител на захарта и за таблетки за подслаЖдане на горе-щи напитки, дъвка и зотови зърнени храни за закуска.

Д-р Олни и ДЖеймз Търнър, к>рист на "КънскшърИнтерест" (организация, защитаваща интересите на потре-бителя), поискали среща със Searle, за да обсъдят резултатитеот експериментите на учения с аспергиновата киселина и ней-ното въздействие бърху мозъка на мишки. Представителитена компанията обаче заявили, че данните на Олни не предстаб-ляват тревога за здравето.

Олни и Търнър подали официално бъзраЖение, в което пояс-нили, че аспартамът моЖе да доведе до мозъчни убреЖданиЯ

254

FDA назначила през 1975 г. работна зрупа начело с ФилипБродски, подпомагана от експерта токсиколог на FDA д-рБйдриън Грос, за да проучи оригиналните тестове, които про-вела фирмата с аспартам върху Животни. Докладът, койтопредставила групата на 01.03.1976 г., препоръчвал предприема-нето на законови мерки срещу Searle. като сметнали за необхо-димо въпросът да се отнесе до Министерството направосъдието, за да постанови дали няма престъпно наруше-ние на закона. На 8 и 9 април и на 10 к>ли сенаторът ЕдуардКенеди председателства слушане на сенатския подкомитет натруда и общественото здраве във връзка с аспартам. На15.07.1976 г. FDA решава да разследва 15 ваЖни проучвания сподсладителя, при които работната група открила проблеми.Три от тях са били дадени за разглеЖдане на втора 5-членнагрупа, оглавявана от ветерана на FDA, инспектор д-р ДЖеръмБреслър.

През август 1976 г. представители на G.D. Searle се срещна-ли с FDA и ги убедили да им разрешат фирмата да наеме част-ната агениия "Юнивърсити асосийтс фор едкзкейшън енд па-толъдЖи", на които да плати 500 000 USD, за да "установятвалидността" на останалите 12 опита. В писмо go FDA д-рГрос изразил своята загриЖеност относно това проучване и по-молил "този абсурден план да бъде спрян". Ето какво пише ощетой: "На мен ми се струва, че никой друг освен FDA не моЖе дапоеме отговорността за... изпълнението му... това е наша зада-ча, за която обществото ни плаща. Подобен доклад не моЖе дасе интерпретира по друг начин освен като неправомерно прик-риване на грешки."

На 10.01.1977 г. главният съветник на FDA Ричард Мерилотправя молба към министъра на правосъдието Самк>ел Ски-нър да свика разширен състав на съдебни заседатели, за да про-учи G.D. Searle за нарушения на Закона за храните, лекарстве-ните и козметичните средства и за представените фалшифи-цирани доклади за опитите. Но междувременно адвокатите накомпанията се срещат със Скинър и молбата на Р. Мерил не еудовлетворена.

През март 1979 г. въпреки всички установени нередностиFDA все пак закл!очава, че опитите на компанията биха моглида се приемат, и решава да свика специално назначен Общест-вен съвет за проучване, с което се съгласяват д-р Грос и адво-

255

к а т ъ т Търнър. На 30.09.1980 г. съВетът единодушно гласува дасе отхвърли подсладителят, докато не се проведат допълни-телни опити за изяснябане на способността му да предизвикватумори 6 мозъка. Но на 21.01.1981 а., един ден след като РоналдРейгън е избран за президент на САЩ, Searle отново подаватзаявление go FDA за одобрение на аспартам.

През март 1981 г. Рейгън уволнява ДЖър Гойън от комиси-ята на FDA и назначава на негово място д-р Артър Хъл Хейсмладши. На 05.04.1981 г. Хейс сформира нова 5-членна комисияот учени, която да прегледа разкритията, направени отОбществения съвет за проучване върху работата извършенаот бсички комисии. Трима от петте гласуват срещу аспарта-ма. Според един от тях, Сатия Дубей, данните за мозъчнитетумори били толкова обезпокоителни, че не могкело да се пре-поръча одобрение. Тогава към комисията бил назначен още единчлен, поддръЖник на подсладителя, и зласовете се изравнили.Тук д-р Хейс като лице с най-Висок ранг дал своето решително"за" и така на 18.07.1981 г. аспартам бил одобрен за добавка къмсухи храни, пренебрегвайки и закони, и мнението на Обществе-ния съвет.

На 15.10.1982 г. G.D. Searle подават молба go FDA, за да бъ-де одобрено прибавянето на аспартам към газирани напитки ивитамини за деца.

През август 1983 г. Националната асоциация на производи-телите на безалкохолни напитки (NSDA) подава възраЖениеот 30 страници, като посочва собствените изследвания нафирмата за нестабилността на аспартама в течност и призагряване, както и липсата на сведения за всички продукти, ко-ито се образуват при разпадането му. Освен това бил споме-нат ф а к т ъ т , че консумацията на подсладителя моЖе да пре-дизвиква наддаване на тегло! Но малко по-късно същата годи-на NSDA оттегля възражението си и аспартам е одобрен за из-ползване в газирани напитки. Съвсем скоро след това Хейс на-пуска FDA и е назначен за декан на Медицинския колеЖ на Нк)Йорк и като консултант на една фирма на G.D.Searle за връзкис обществеността с хонорар 1000 USD на ден! Явно компани-ята добре се е отплащала на тези, които безскрупулно са пома-гали 6 бизнеса и. Дбама слуЖители на FDA заявяват през 1985 з.,че Хейс е бил назначен, за да разчисти всички пречки по пътяна аспартама.

256

В "Нутраотрова" (Nutrapoison) Алекс Константин пише:"Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза сдъргкавни чиновници и конзресмени, подкупваше хората, коитопроучваха извършените от нея нарушения на закона, за да изка-ра аспартам на пазара."

През 1984 г. вече са регистрирани повече от 1000 оплаква-ния от нутрасуит. Най-честите са замаяност, проблеми съсзрението, тунелно вшкдане, кръвоизлив в ретината, наруше-ние в ориентацията, загуба на равновесие, шум в ушите, проме-ни в менструалния цикъл и депресия.

През 1984 г на пазара се появява продуктът диетична пеп-си-кола вече с аспартам.

През 1985 г. сенаторът Хауърд Меценбаум прави предлоЖе-ние пред Сената върху опаковките на продуктите, които съ-дързкат аспартам, да се отбелязва неговото количество, катопорицава изфабрикуваните и подправени тестове на Searle. Д-рЛуис Елзас, професор по педиатрия и специалист по генетика,заявява пред Сената, че увеличаването на количеството фени-лаланин в кръвта на бременната носи потенциален риск за раз-виване на дефекти у плода. Но от фирмата контрират, че ас-партам вече е одобрен от СЗО и в друзи страни. След проучванена въпроса се оказва, че СЗО и съответните чуждестранни пра-вителствени институции не са правили собствени изследванияза ефектите на подсладителя, а са приели думата на FDA и дан-ните на самата компания.

През 1985 г. Searle е закупена от химичния гигант Monsanto.Monsanto е смятан за един от най-големите замърсители наоколната среда. Само един завод на този концерн в Илиноис из-хвърля около 16 млн. тона токсини в река Мисисипи, а заводътв Айова - около 120 000 тона! Monsanto е в основата на сканда-ла с говезкдия растегкен хормон (Bovine growth hormone - BGH) игенно изменените храни, но.за това ше стане дума по-нататък.

По време на операцията "Пустинна буря" в Ирак на амери-канските войници в Саудитска Арабия, които са били в бойнаготовност, са били изпращани безплатно безалкохолни напит-ки с нутрасуит. Те са престоявали на пустинното слънце поня-кога до 8 седмици. А бойниците, според техните думи, са пиелисамо от тях, и т о по няколко литра на ден! Високите темпера-тури са предизвикали разграждане на аспартама и отделяне назначителни количества метанол и формалдехид и затоба мно-

257

го бойниии са получили симптоми на отравяне с тези вещест-ва. Някои учени смятат, че това е една от причините за опре-делени оплаквания при някои ветерани със "синдрома на Зали-ва"*. Много от симптомите, които присъстват при бившитеучастници в тази война, се срещат и при хора, при които е ус-тановена "аспартамна болест" или реакции след по-краткот-райно или по-продълзкително приемане на подсладителя.

Непосредствено след конфликта и две години по-късно сапроведени изследвания на 37 000, гкени участвали във войната.Честотата на кистите и туморите в гърдите при гкените 6бойна готовност е била 10,4, докато при тези в тила - 4,9. Припървите освен това се срещали значително повече други здрав-ни проблеми - главоболие, белодробни оплаквания, а влагалищ-ните намазки са били с по-лоши резултати. Изследванията насамата фирма Searle са установили, че дикетопиперазинътпредизвиква образуването на полипи (тумори) на матката.Много от Жените впоследствие са били принудени да напуснатвоенната слуЖба поради оплакванията си.

Пентагонът доскоро упорито отричаше "синдрома на За-лива", окачествявайки симптомите като психологически пос-ледици и посттравматично стресово разстройство. Но следкато сте се запознали с фактите, изнесени в книзата, едва либи ви учудила такава позиция.

В "Лайф" са публикувани снимки на някои от децата наветерани, родени с малформации. (Не забравяйте за мутаген-ния ефект на аспартама и по-специално на формалдехида и наметанола върху плода. Когато Searle представя за пръв пътпред FDA резултатите от 13 опита за определяне на генетич-ните увреди, които аспартам моЖе да предизвика, FDA откри-ва нередности и пропуски в представените материали. 15 пло-да са липсбали от представените плъхобе при изследването натоксичността на ДКП.)

Според Асоциацията на децата с вродени дефекти има Ве-че първите 10 бебета със сериозния синдром на Goldenhar -уродства на главата и тялото, който според нейния дирек-

* Всъщност синдромът вече се нарича "болестите на Залива" по-ради голямото разнообразие от симптоми и увреждания, възникналипод въздействието на различни фактори, включително обеднен уран,и от назначавани медикаменти и ваксини без информираното съгла-сие на слуЖещите.

258

mop Бети Макдечи се среща средностатистически по прин-цип б 1 от 26 000 случая. От 400 болни ветерани, които са би-ли проучвани, 65% от т я х са съобщили за имунни проблемизапочнали още от самото раЖдане на децата, заченати следконфликта.

Ето какво разказва пред студенти по медицина Мери НешСтодарт, основала "МреЖа за защита на потребителя от ас-партам": "Моята най-малка дъщеря започна да пие напитката"Кристал лайт", в която има аспартам. Тя пристигаше по по-щата в малки пакетчета, чието съдържание се разтваряшевъв вода. Появи се мизренозно злавоболие, а след известно вре-ме - симптоми, подобни на сърдечна недостатъчност. Заведохя на кардиолог. Един ден ми я докараха от училище, след катобеше получила голям епилептичен припадък. Когато открихме,че аспартам е най-вероятната причина за тези проблеми, го из-хвърлихме от храната и. Тя вече е добре."

"МреЖа за защита на потребителя от аспартам" е получи-ла повече от 10 000 обаЖдания и е открила "гореща линия запилоти". Има докладвани случаи на големи епилептични припа-дъци на пилоти по време на полет (спомнете си за първия опитс маймуните резус), като на някои от тях дори им е забраненоповече да летят. Публикации на американската флота и воен-новъздушните сили предупреждават за опасността от епилеп-тични припадъци, замаяност и виене на свят, внезапна загубана памет при пилоти, консумиращи напитки с аспартам.Течните хранителни продукти, съдърЖащи нутрасуит, са ощепо-опасни поради по-бързото навлизане на токсичното вещес-тво в организма.

За 1985 г. количеството аспартам, консумиран само в САЩ,е 6,5 млн. тона, а за 1987 г. - 7,7 млн. тона! След това Monsantoвече не публикува данни.

През октомври 1987 з. осведомителната агенция "Юнайтедпрес" съобщава, че повече от 10 дърЖавни слуЖители, които саподпомогнали одобрението на аспартама, са получили длъЖнос-ти в частни сектори, имащи връзка с неговото производство.

През 1987 г. Бети Мартини основава "Мисията е възмоЖна"(Mission Possible) - двиЖение насочено към разясняване на исти-ната за аспартама, което обхваща хора от целия свят.

Ето и част от писмото на ДЖули Кели go Бети Мартини:"Аз съм диабетичка и когато аспартам беше одобрен, реших да

259

го опитам. Получих Жестоко главоболие, гадене и повръщане,имах замъглено зрение, бях неадекватна, паметта ми се влоши,кръвната ми захар се повиши... и аз се разболях теЖко. Разбрах,че това е от нутрасуит и го оставих."

През 1992 г. аспартам е одобрен за добавяне към топлиннообработени храни. На пазара се появява диетична пепси-колабез кофеин с аспартам.

През 1996 г. без много шум от страна на FDA е дадено одоб-рение аспартам да се използва във всякакви храни. Да ви е слад-ко!

През 1996 г. д-р ДЖ. Олни, който се бори срещу аспартамавече 20 години, публикува данни от анализ на Наиионалния инс-т и т у т по рака на САЩ (NCI), които показват, че честотатана туморите в мозъка се е повишила с 10% през 1984 г., само ед-на година след масовото излизане на аспартама на пазара. Съ-щите тумори, които са се получили при мишките при проведе-ните опити.

А сега внимавайте! През 1992 г. FDA забранява да се внасястевия - билка, използвана като подправка в много страни посвета. През 1995 г. FDA разрешава стевия да бъде внасяна встраната и да се продава като хранителна добавка, но не и ка-то подсладител!

Стевия е вечнозелен храст. Листата му са били използваниот векове като естестбен и безопасен подсладител от хората,Живеещи в Парагвай и Бразилия, и съдърЖат вещество над 200пъти по-сладко от захарта. Билката подпомага метаболизмана захарта и за разлика от аспартама е полезна за болните отдиабет. Но тя не моЖе да се патентова и затова фармацев-тичните компании не Желаят нейната конкуренция. ОсВен то-ва най-малкото е и безвредна!

В безпрецедентен акт FDA заплашва фирмата Stevita Co.,която внася стевия в САЩ, с търсене на отговорност посъдебен ред заради това, че разпространява литература и бро-шури за растението и продукта, приготвен от него! Споредамериканската конституция в САЩ всеки има праВо на свобо-да на изразяване. Но ДЖеймз Лахар, слуЖител на FDA, изпрашафакс go фирмата, в който визира унищоЖаВането на 2500 брой-ки от "обшкдащи" книги на компанията, 6 които се дават гот-варски рецепти и разяснения за стевия. В писмото се заплашваче ще бъде направена инвентаризация на Stevita Co. и че ще бъ-

260

де лично наблк>давано унищожаването на готварски книги идруги публикации във връзка със стевия, за да са сигурни, че за-победта им е изпълнена. Ето на това някои му казват "демок-рация"! Подобни действия отново ни напомнят на мрачнитесредни бекобе, когато инкбизицията е горяла на клада научна инеудобна литература, или пък за бремето на Хитлер и нацизмаб Германия, когато са се извършвали същите изстъпления! Встрана, б която моЖете да си купите най-долнопробна порног-рафска литература или книги за тоба как да напрабите бомбаили да се самоубиете най-ефикасно, не мозкете да прочететеисторията на растението стебия и как да приготвите безопа-сен и вкусен сладкиш, използвайки листата му! В същото вре-ме FDA защитава една доказана отрова - аспартам!

Покойният д-р Ейдриън Грос, за когото вече стана дума,казва: "С оглед на всички факти, сочещи категорично и без вся-какво съмнение, че аспартамът е карциноген, човек моЖе да сезапита: Каква е причината FDA да не Желае да се позове на поп-равката Дилейни* към Закона за храните, лекарствата и коз-метиката?... Ако FDA престъпва законите, които сама е създа-ла, то кой ще защитава тогава обществеността?"

Изкуствените подсладители често се рекламират катоподходящи за диабетици и като добри за намаляване на тег-лото. МеЖду 1960 и 1976 г. затлъстелите американци са билиоколо 24% от населението. От средата на 80-те години до сегатехният брой се е увеличил до 54% - повече от два пъти! Тобасъвпада с периода на широко рекламираните и консумирани"диетични" храни и напитки без захар, но с изкуствени подсла-дители. Причините моЖе би са комплексни, но едва ли моЖе дасе пренебрегне ролята на аспартама 6 този процес. Установеное, че той често повишава апетита, като предизвиква силно Же-лание за сладки неща (това е споделено с автора и от хора, кон-сумирали напитки с аспартам). Вероятно причината е пониЖе-ното ниво на серотонина в мозъка, което се предизвиква.Според д-р Хаймън Робъртс много от неговите пациенти саотслабнали средно с около 8-9 кг, когато са преустановили при-ема на храни съдърЖащи аспартам.

* Поправката Дилейни към Закона за храните, лекарствата и коз-•мепгиката забранява на производителите да използват като храни-телни добавки ВещестВа, за които е известно, че предизбикбат рак.

261

Доколко консуматорите могат да се доверят на даннитеот научно-изследователската дейност на заинтересованатаиндустрия по отношения на т. нар. храни и хранителнидобавки? Отговор дава Синтия Кросън 6 "Омърсената истина"(The Tainted Truth): " П ъ т я т към ада е постлан с корпоративнипарични средства, отпускани за научно-изследователска рабо-та." Фирмите веднага спират потока от средства, ако изслед-ванията не са в синхрон с >келаните от тях резултати. За го-лямо съЖаление много учени заглушават гласа на съвестта си иучастват в тази гигантска и изключително злоВредна конспи-рация и манипулация. Един пример: според първоначални неза-висими проучвания на д-р Пол Спиърз аспартамът предизвиквапроблеми с опознавателната дейност на интелекта и сниЖаваинтелигентността. След като Monsanto му отпуска средствада повтори експеримента, той вече "не открива" подобни за-висимости.

Американската асоциация по диабет и Американската асо-циация по диететика са щедро спонсорирани от Monsanto, ка-то компанията дазке участва 6 писането на техните мате-риали. Нима очаквате от тях да казкат на диабетиците каквонаистина представлява нутрасуит?

Бети Мартини пише: "Monsanto и FDA биха искали вие даповярвате, че медиите и цялата медицинска система са чистикато сняг... и че аспартамът се демонизира от някакви 'ток-сични терористи' - терминът е използван от Си Ен Ен или пъкот такива 'плетящи измамна мрегка' (според "Таим"). Всекиедин от тях има личен финансов интерес в аспартама...Monsanto с милиарди долари печалба... медиите с десетки мили-арди от реклами на над 5000 продукта и медицинскатасистема... със стотици милиарди от скъпи, но безполезнитестове, които не могат да посочат проблемите на пациенти-.те със сигурност... и след това многото скъпи медикаменти,които очевидно не могат да свършат работа."

Ето би едно интересно изказване на д-р Мозер от 1991 а., пла-тен консултант на Monsanto, пред студенти от университета бЙейл: "Ако мразите хората, могкете да прекарате зкивота си доедна планина от блестящо диагностично оборудбане или зад елек-тронния микроскоп. Или мозкете да станете лекар на крузер (уве~селителен кораб) и да се забавлявате с богати вдовици... или даработите за компанията, произвеждаща нутрасуит."

262

Д-р Хаймън Робъртс*, специалист по вътрешни болести иеднокринология, лекубал досега много хора с диабет и хипогли-кемия, споделя: "Тъй като и дбете групи трябба да се въздър-зкат от консумация на захар, аз първоначално се зарадвах, четези хора са намерили в аспаратама приемлив и предполагаемобезопасен заместител. Но много от моите пациенти и други,които идваха за консултация, започнаха да развиват сериозниметаболитни, неврологични и други услоЖнения, които бяханедвусмислено свързани с употребата на хранителни продук-ти, съдърЖащи аспартам. Това се доказва от загубата на кон-трол върху кръвната захар, засилване на хипогликемията...конвулсии и бързото настъпване, влошаване или симулация надиабетни услоЖнения, особено нарушения в зрението и небропа-тия... и от драматичното подобрение, което настъпва след из-бягване на продукти с аспартам, и бързото предвидимо възв-ръщане на оплакванията, щом пациентът започне отново тях-ната консумация. В моите книги и статии аз съм цитирал мно-го случаи на сериозни услоЖнения при хора с диабет и хипогли-кемия, причинени от аспартам... В светлината на моя опит азсега съветвам всички мои пациенти с диабет и хипогликемияда избягват продукти с аспартам...

Беше ми практически невъзмоЖно да се вклкзча в програмина национални срещи на диабетолозите и други медицинскиспециалисти, за да опиша моите наблкздения. Всъщност Амери-канската асоциация по диабет (ADA) на която аз съм член по-вече от три десетилетия, отказваше да публикува дори и от-къс за установените странични реакции при 58 пациенти сдиабет, които бях представил за годишната среща през 1987 г.Специализираните издания за диабет и вътрешна медицина неЖелаят да публикуват моите материали по този въпрос...АМА, FDA u ADA догматично продълЖават да изразяват нед-вусмислено мнение, че аспартамът е напълно безопасен кактоза диабетици, така и за всеки друг. Производителите извърши-ха пазарно чудо през 80-те години чрез високоефективна рек-

* Д-р Хаймън Робъртс с аВтор на книгите "Аспартам: безопасенли e?"(Aspartame: Is It Safe?), 1989 в., "Най-скъпият подсладител: гор-чибосладки щрихи за аспартам" (Swcetner Dearest: BittersweetVignettes About Aspartame), 1992 г., и "Защита срещу болестта на Алц-хаймер" (Defense Against Alzheimer's Disease), 1996 г., номинирана занаградата Пулицср.

263

ламна кампания... и озромен биополитически загобор, който дазащити техния пазар за милиарди долари."

Според д-р Робъртс промените 6 апетита, които предиз-бикба аспартамът, водят или до наддаване на тегло, или дозначително отслабване. Той нееднократно е заявявал предКонгреса и FDA, че "поглъщането на продукти, съдърЖащцаспартам, от повече от половината американци представляванепосредствена опасност за здравето на обществото".

Аспартамът предизвиква пристрастяване, особено ако сеприемат повече напитки и храни, в които той се съдър^ка!Много хора съобщават за тегкък абстинентен синдром, когатосе опитат да го изхвърлят от храната си. Някои твърдят, чезависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола!Според д-р Робъртс за 5,6% от 540 души, които той е проучвал(или 33 души), е било много трудно или дори невъзмоЖно даспрат консумацията му. Самите потърпевши или технитеблизки са използвали именно термина "пристрастяване", за даопишат състоянието си по отношение на подсладителя.

Освен това трябва да се има предвид, че аспартам взаимо-действа с различни лекарства като някои медикаменти - ан-тидепресанти (МАО-инхибитори), допегит и други, като ефек-т и т е са напълно непредсказуеми.

Един трик, който се използва, за да се прикрият вреднитеостри и хронични отрицателни въздействия на подсладителя,е, като се обявява, че е безопасен, но че в същото време някоихора моЖе да са свръхчувствителни и "да проявят алергичниреакции" към него. Това е манипулативно твърдение, защотодори собствените изследвания на Monsanto показват, че се ка-сае за токсичност.

Аспартам понастоящем се добавя 6 повече от 6000 храни-телни продукта и напитки (според някои автори са около 10 000)и се продава в почти 100 страни! У нас той се съдърЖа в таб-летките "Кенди" за подслазкдане, прахчетата "Степ", "Танг",безалкохолните напитки Cola Light, Pepsi Light u др., както и 6някои медикаменти.

Ацесулфам К е друг нискокалоричен подсладител, койточесто могке да се срещне заедно с аспартам. Той е одобрен отFDA през 1988 г. като заместител на захарта и е разрешен заупотреба в различни храни и прахчета за моментални напигп-

264

ku, дъвки и m. н. Търговските му наименования са Sunette иSweet One.

Според д-р X. Робъртс аиесулфам К предизвиква туморина белите дробове, млечните Жлези, някои редки новообра-зувания, като например в тимусната гклеза, а също и левке-мия. Проведените експерименти с аиетоаиетамид, разпаденпродукт на аиесулфама, показват, че той предизвиква бързоразбитие на доброкачествени тумори на щитовидната гклеза6 плъхове.

Това вещество е съвсем неадекватно тестувано, без да сеспазват стандартните изисквания на FDA.

Цикламатът, друг изкуствен подсладител е бил забраненпрез 1970 г., но очевидно е "реабилитиран", защото отново сеупотребява, като тук също се среща в някои безалкохолнинапитки.

Ето ви съдъргканието, на един вид рекламирана и у нас раз-творима напитка, така както е написано на опаковката:"Захар, лимонена киселина, натриев иитрат, трикалииевфосфат, подсладители (aspartame*, acesulfam К), витамин С,малтодекстрин, гума, натурална портокалова и натуралноидентични вкусови добавки, титаниев диоксид, оцветители(Е102, ЕИО, Е129). Витамин С - 100%. *Phenylketonurics: съдър-гка фенилаланин."

Бих ви попитал какби естестбени хранителни веществабигкдате изписани? Отговорът е, че такива няма. Аспартами ацесулфам дагке не са обозначени с български букви, а отпоследното изречение, което е написано наполовина на анг-лийски, въобще не става ясно, че не е Желателно тази напит-ка да се употребява от хора, страдащи от фенилкетонурия.Какво означава също "витамин С 100%", също е ясно сигурносамо на производителя. Освен това трябва да се имапредвид, че понятието "натурални", което често се изписвапо е т и к е т и т е на различни хранителни стоки или напитки,няма нищо общо с натуралните (т. е. естествените ве-Щества, такива каквито са) 6 продуктите на природата, аса синтезирани, като имат подобен вкус или аромат. Що сеотнася до "натурално идентични", мисля, че коментарът еизлишен.

265

ГлаЬа 14. MSG - "вкусът, който убиба"

MSG (мононатриев глутамат)* е друг екситоксин, широкоизползван 6 хранителната промишленост. Той е съставен ощоколо 78% глутаминова киселина (глутамат) и 22% натрий.

От хилядолетия японците и китайците използбат опреде-лени морски водорасли, за да придават допълнителен вкус иаромат на храната. През 1908 г. едно от веществата, съдържа-щи се в тях и имащи такъв ефект, е идентифицирано катоглутаминова киселина от д-р Кукине Икеда. Икеда заедно съссвоя приятел Сабуросуке Сузуки разбиват технология, чрез ко-ято глутаматът да се извлича от водораслите, и основаватAjinomoto Company (АдЖиномото Къмпъни), която започба даго произвежда за пазара в чист бид.

До Втората световна война той е бил употребяван главно 6Япония, и то не 6 големи количества, но след "откриването" муот Запада хранителната индустрия започва масобо да го слага6 различни свои продукти, защото той придава "вкус" на мно-го иначе неособено вкусни храни и кара човек да иска да яде още.От 40-те години до сега количеството използван MSG се удво-ява с всяко изминало десетилетие.

Глутаматът, продаван като подправка, е 6 свободно със-тояние за разлика от този в морските водорасли, който е свър-зан с други съединения и антидоти - в това е същественатаразлика! Изследванията показват, че доматите и гъбите съ-дъргкат много малко количество свободна алутаминовакиселина, но това няма нищо общо със силно концентриранияпродукт като например хидролизирания растителен протеин.

През последните три десетилетия беше натрупан доста-тъчно материал, който доказва, че мононатриевият глута-мат в свободно състояние е опасен за здравето.

През 1968 г. за пръв път публично е оспорена безвредносттана MSG. Д-р Робърт Хо Ман Куок, който имигрирал б САЩ отКитай, съобщил, че 20 минути след като се хранил 6 един ки-тайски ресторант 6 САЩ, получил изтръпване, мравучкания истягане в гръдния кош, докато в родината си никога преди то-

* Mojke да го срегцнсте изписан и като: еднонатриев глутамаю»натриев глутамат, моносодиум глутамат. Accent е търгоВското на-именование на често използвана подправка, съдърЖаща MSG (Monoso-dium glutamate).

266

6а не е имал подобни оплакбания. "Нк> Инглънд дЖърнъл ъф ме-дисин" озаглабил писмото на Куок "синдрома на китайскияресторант". Според читатели на списанието причината най-бероятно била MSG. Този синдром е остро настъпбащо състо-яние, набл1одабано досега многократно при по-чувствителнихора след консумаиия 6 ресторант, където подправката се из-ползва 6 значителни количества при приготвяне на някоихрани. Други симптоми, които могат да се проявят, са: сърце-биене, слабост, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема,промени в зрението и пр.

На следващата година д-р ДЖон Олни за когото вече станадума в предишната глава докладва, че при лабораторни Живот-ни, на които е даван в храната мононатриев глутамат, се по-лучават сериозни увреди в ретината, лезии 6 мозъка и невроен-докринни смущения. Освен това се забелязва и тенденция къмстранно затлъстяване. Според Олни това се дълЖи на унищо-Жаването на нервни клетки в хипоталамуса - област, регули-раща различни ендокринни функции, вклк>чително и поддърЖа-нето на теглото. Той забелязал, че опитните Животни получа-вали увреЖдания в мозъка веднага след консумацията на под-правката, а нервноендокринните проблеми се развивали следизвестен по-продълЖителен период от време. В следващитегодини различни учени, занимаващи се с изследвания на нервна-та система, потвърдили тези резултати. Малките на опитни-те Животни били с по-силно изразени увреЖдания и според Олнитова се дълЖи на недоразвитостта на кръвно-мозъчната ба-риера при тях и по-лесното преминаване през нея на токсичнисубстанции. Най-известните научни медицински списания оба-че отказали да публикуват изследванията на учения.

Олни свидетелства по-късно пред специален комитет наСената по въпросите на храненето, че подправката е опасна заздравето на хората и особено за бебетата и малките деца.Едва към края на 70-те индустрията премахнала MSG от бе-бешките храни. Но той е скрит в толкова много хранителнипродукти, че майките често, без да искат, го дават на децатаси. За бременни Жени никога не е имало предупреЖдение да неконсумират храни, съдърЖащи глутамат.

Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат"убива" невроните в мозъка и причинява невроендокринни раз-стройства при Животни и при хора. През 1988 г. д-р ДЖордЖ

267

Шбарц публикува книгата "С лош бкус: синдромът на MSG" (InBad Taste: The MSG Syndrome). Преди появата й малко хора саосъзнавали, че различни странични реакиии, които са получа-вали след консумацията на определени храни, се дълЖат на сво-бодната глутаминова киселина в подправката. Ето какво пишеедна Жена: "Едва след като прочетох книгата на д-р Шварц,осъзнах, че симптомите у моя съпруг ДЖак Самк>ълз наподобя-ваха срещаните при болестта на Алцхаймер. Те изчезнаха, ко-гато преработената свободна глутаминова киселина беше ели-минирана от диетата му."

Неотдавнашни проучвания показват, че при хора с болест-та на Алцхаймер има разрушаване на ганглийните клетки наретината. Работата е там, че точно в тази област за пръвпът е установена и токсичността на MSG.

През 1974 г. д-р Олни установява мозъчни увреЖдания вмалките на маймуни резус, в чиято храна е слаган свободенглутамат докато са били бременни. Други учени установяватсъщото при плъхове. А от проучвания е установено, че при хо-рата алутаматът достига по-високи концентрации в плазма-та, отколкото при опитни Животни.

Няма да се впускам в подробности и да ви занимавам с три-ковете на индустрията, за да попречи на забраната на произ-водството на MSG. Запознах ви вече накратко с начините, чрезкоито е бил одобрен аспартамът, а тук нещата не са много по-различни.

Както вече изясних, много често медиите участват в по-добни заговори, защото печелят милиарди долари от реклами-те на храни, съдърЖащи съответните "хранителни" добавки.Някои директори на бордове на телевизионни, радиоразпрост-ранителски или вестникарски компании са същевременно и 6директорски бордове на фирми от фармацевтичната или хра-нителната индустрия. Най-често се публикуват само мате-риали, които представят продуктите като "безопасни", а ци-тирането на уличаващи доказателства от научни изследванияне се допуска.

За да легализира окончателно производството на MSG,Ajinomoto стига дори дотам, че се опита да докаЖе съществу-ването на още един основен специфичен вкус, чийто източник емононатриевият глутамат! МеЖдувременно японската компа-ния заедно с американски производители сформира група за

268

връзки с обществеността, наречена Асоциация "Глутамат".Освен това се основава и Международен технически комитетпо глутамат, който да субсидира изследвания, защитаващи и"доказващи" безопасността на подправката. През последните2 десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъдепремахнато обозначението MSG или мононатриев алутаматот етикетите на много хранителни продукти. И сега, без виеда знаете това, той се слага в значителни количества в тях иви стимулира непрекъснато апетита.

Днес се произвеждат и използват в различни хранителнипродукти стотици хиляди метрични тонове мононатриевглутамат. В повечето случаи той се изписва само ако е добавенв чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а поняко-га той моЖе да е 60% от тяхното количество!), въобще не сеобозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: "Произво-дителите на глутамат и преработени храни винаги се опит-ват да скрият добавения MSG."

Глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпрос-транен медиатор в мозъка. Именно този факт използва индус-трията, която казва: "Как моЖе вещество, което нормално сеизползва от мозъка, да причинява вреда?" Но в това е и уловка-та. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са ни-щоЖни. Когато количеството му се повиши, дейността на нев-роните се нарушава, а при по-висока концентрация т е загиват(аналогично на аспартама).

Именно свободният acnapmam и съответно глутамат сатоксични, а не свързаните, които се срещат в храните в при-родата. Свързаният глутамат се разграЖда по-бавно и съот-ветно се абсорбира по-бавно, така че да моЖе да бъде оползот-ворен и обезвреден от организма, преди да е достигната ток-сична концентрация.

Кръвно-мозъчната бариера, която пречи на токсините данавлизат в зоната на мозъчните клетки, е предвидена да защи-тава мозъка от случайни повишения на глутамат в умеренастепен, както би могло да се получи при консумацията на някоихрани. Тя не е предвидена да елиминира високи концентрациисвободен злутамат и acnapmam, консумирани еЖедневно, кактогпова става в съвременното общество. Освен това в мозъкаима някои области, където тази система не действа - хипота-ламусът, епифизата, ареа пострема и субкомисуралната об-

269

ласт. От изброените най-ваЖен е хипоталамусът, тъй катотой е невроендокринният контролен център, свързан със съняи бодърстбането, емоииите, регулацията на имунната систе-ма и на автономната нербна система. Повишените количестваглутамат б кръвта лесно биха могли да повишат и тези вхипоталамуса. Мноаократно е доказан разрушителният ефектна MSG върху една малка, но много ваЖна контролна област бхипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус.

Кръвно-мозъчната бариера на плода в утробата е несъвър-шена и глутаматът и аспартатът много по-лесно навлизат Qразбиващия се мозък. По-късно и при възрастен човек различниусловия и заболявания могат да пречат на нормалното функци-ониране на този защитен механизъм - високо кръвно, травмина главата, диабет, витаминен и минерален дефицит, електро-магнитни излъчвания и йонизираща радиация, инфекции. Нопоследните изследвания показват, че и самите екситоксинимогат да отворят тази бариера!

Друг начин на обезвреждане на излишния глутамат е свър-зването му в мозъка с определени молекули, които го транс-портират до съответните нервни клетки. Но тази системасъщо се изчерпва в определен момент поради постоянния ви-сок приток на екситоксини. Последните предизвикват гене-рирането на значително количество свободни радикали,които, от една страна, директно увреЖдат невроните, а отдруга - при процеса на липидна пероксидация* се освобоЖдававещество, което пречи на транспортиращите глутамата мо-лекули и това води до натрупването му в мозъка. Подобнипроцеси протичат не само в мозъка, но и в други органи и тъ-кани на тялото. Тоба от своя страна допринася за развити-ето на болестни процеси. Известно е, че дегенеративните за-болявания на нервната система се свързват с увреЖдането йот свободни радикали.

В повечето случаи процесите се развиват постепенно иковарно, като само при по-чувствителните хора се проявяват

1

* Когато се произВеЖуат сОободни радикали, пърбото място, къ-дето настъпба уВреЖдане, са клетъчните мембрани, които са изгра-дени от молекули на полиненаситени мастни киселини и са много чув-ствителни към такиВа атаки. Този процес на окисление на мембран-ните липиди се нарича липидна пероксидация и се провокира от хид-роксилния радикал.

270

бързи реакции. Тоба всъщност ги предпазва от по-нататъшниувреждания, т ъ й като т е вече избязват храни, в които имаJVISG. Глутаматът, също както и аспартамът, моЖе да допри-несе за отклкзчването и развитието на болест на Алцхаймер,болест на Паркинсон, АЛС, МС особено при хора, при които иматакава тенденция и която би могла да не се изяви иначе.Няколко проучвания показват, че при хора с АЛС има значител-ни натрупвания на продукти от липидна пероксидация в гръб-начния стълб в резултат на взаимодействията със свободнирадикали, както и на Желязо.

МоЖе би много лекари не знаят, че свободното Желязо еедин от най-сериозните ендогенни източници на свободни ра-дикали! А то е също доста рекламирано от медицинската ин-дустрия и често се добавя към много храни, да не говорим завитаминни формули, където присъства постоянно. Чрез пре-цизно съставен и контролиран експеримент с инЖектиранена свободно Желязо е доказано генерирането на свободни ради-кали и вследствие на това отваряне на кръвно-мозъчнатабариера. Според наблкоденията на д-р Ръсел Блейлок при паци-енти с АЛС, консумиращи повече храни, богати на глутен -хляб, пици, тестени и изобщо зърнени храни, настъпва влоша-ване. Това се дълЖи както на реактивната хипогликемия, ко-ято т е предизвикват, така и на богатството им на свободноЖелязо. С напредване на възрастта се наблкздава натрупва-нето му в мозъка. Повишени нива на този елемент има и привсички невродегенеративни заболявания, за които вече станадума.

Фирмите производителки на подправки, съдърЖащи екси-токсини, както вече разбрахте, нямат никакво Желание даспонсорират проучвания, които биха добели до спирането напродаЖбите им. Те не само продълЖават да произвеЖдат тезивещества, но и да ги прикриват под различни имена. Много чес-то т е се срещат заедно в една и съща храна, което засилватяхното действие и ги прави още по-опасни, особено ако са всупи, безалкохолни напитки и сосове!

MSG има в хидролизирания (растителен или зеленчуков)протеин, хидролизирано овесено брашно и всичко, което е"хидролизирано", растителния протеинов екстракт, натри-евия казеинат, калциевия казеинат, различни подправки за яс-тия и супи. Хидролизираните продукти обикновено се извли-

271

чат от растения с високо съдържание на глутамат. Те първосе варят няколко часа в казани, към които е добавена солна ки-селина, и след това, за да се неутрализира последната, се слагасода каустик, т. е. с натриева основа - една от най-силнитеизобщо известни основи, разяждаща тъкани, хартия, коЖи ит.н. Получената каша по повърхността се обира и се изсушава,за да стане на прах. Тя е с високо съдържание на екситоксини,като съдърЖа и различни карциногени. Към нея впоследствиесе добавя и чист мононатриев глутамат. Тази токсична смес сенабутва след това 6 различни "храни". Вегетарианците тряб-ва да знаят, че често, ако не и винаги, в соевия протеинов кон-центрат и изобщо б соевите продукти и различни алтернати-ви на месото има скрит MSG (на опаковките най-често не е из-писан). Добавки, които често съдърЖат неотбелязан глута-мат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включи-телно и "натурални", и подправки.

Други мощни екситоксини са L-цистеинът и хомоцистеи-нът. Повишени нива на хомоцистеин са установени като осно-вен индикатор при сърдечно-съдови заболявания и инсулт.

Глаба 15. Соята - "съвършената храна"

Последното десетилетие бе отбелязано с изклк>чителносилна кампания, за да се насочи вниманието на хората към со-ята и нейните "добри" страни. МоЖе да се каЖе, че това доня-къде имаше успех и заблуди дори лекарите и специалистите похранене. Индустрията се опита да превърне соята в месото имлякото на новото поколение вегетарианци. Но какво всъщ-ност представлява тоба растение от семейство бобоби и закого е полезно?

През 1913 г. посевите от соя, която е била считана не захрана, а за индустриален продукт, са заемали само нищоЖначаст от обработваемата площ на САЩ. Сега с нея са засети 72млн. акра. Една голяма част от продукцията отива за храна напилета, пуйки, свине, крави и сьомга, а друга - за производствона маргарин, мазнини за тестени сладкиши и подправки за са-лати, както и, не се учудвайте - б промишлеността за пласт-маси, изкуствени влакна, бои, лакове и др.

272

Напредъкът 6 технологиите позболи да се произвеЖдаизолиран соеб протеин от това, което преди е било смятаноза отпадъчен продукт - обезмаслените, с високо белтъчно съ-дърЖание остатъци от шушулките, които изглеЖдат и ми-ришат уЖасно. Благодарение обаче на мноЖество оцветители,консерванти, обезмирисители, подсладители, емулгатори исинтетични хранителни добавки този отвратителен про-дукт моЖе да се превърне в приятно ухаеща, вкусна "храна". Вначалото соята е препоръчвана като успешен заместител намесото, което обаче не води до очакваните резултати за ма-сова консумация. Затова производителите сменят т а к т и -ката. Както цинично заявява един техен представител,"Най-бързият начин даден продукт да бъде приет в едно по-малко задоволено общество е да се убедят хората, които Жи-беят в охолство, да зо консумират заради собствените мукачества." И затова соята започна да се предлага не катохрана за бедни, а като магическа субстанция, която моЖе дапредпазва от сърдечни заболявания и рак, да премахва горещи-те вълни през менопаузата и едва ли не да ни поддърЖа вечномлади.

Всяка година средствата, които отиват за реклама насоевите продукти, за да се затвърди тяхната позиция напазара, е около 80 млн. USD, като допълнително различнитеконцерни и фирми отпускат пари за лобиране и за "научноиз-следователска" работа, която съответно има за цел да"докаЖе" на хората "ползата" от соята. Продажбите на со-еви продукти са се увеличили с около 350% за последното десе-тилетие и са стигнали за 1995 г. цифрата 1,4 млрд. USD спо-ред мартенския брой на "Супермаркет нк>з" от 1996 г. Сега со-ев протеин моЖе вече да се открие в мнозо видове хляб и тес-тени изделия.

Трябва да се отбелеЖи, че доскоро това растение се е смя-тало за не особено подходящо за ядене дори в родината му -Азия. Китайците не зо консумират така, както другите бобо-ви култури, защото според знанията им от векове то съдърЖаголямо количество антихранителни вещестба.

Според многогодишните съвременни проучвания на първо^ясто сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори,които блокират действието на трипсина и други ензими, не-°бходими за смилането на белтъците. Те не се разграЖдат на-

\: 273

пълно при топлинната обработка. Могат да провокират дорисериозни стомашно-чревни оплаквания и хроничен аминокисе-линен недостиг. При опити с Животни, поставени на диета,богата на такива ензимни инхибитори, настъпват увеличе-ние и патологични състояния на панкреаса, вклкзчително ирак.

В растението има и несмилаеми Въглехидрати, които пре-дизвикват образуването на газове.

Соята съдърЖа хемаглутинин, който по принцип доприна-ся за слепване на тромбоцитите с последващо образуване натромби в кръвоносните съдове.

Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина сафактори, които потискат растегка. Малки плъхове, храненисъс соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се де-активират в известна степен при проиеса на ферментаиия, новъпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им дейст-вие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба,както правят в Азия.

Соята еъдърЖа и бсщестба, които потискат функциятана щитовидната зклеза. През 1991 г. японски учени съобщават,че консумацията на 30 г соя на ден в продълЖение на един месецводи до значително намаляване на функцията на щитовиднатаЖлеза у здрави индивиди. При някои от участниците 6 изслед-ването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много сеоплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количест-вото йод, който приемали, било напълно адекватно.

Соята е едно от растенията съдърЖащо най-висок про-цент фитиноба киселина, която се намира по принцип 6 три-ците на зърнените култури или обвивките (шушулките) навсички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира &храносмилателния тракт усбоябането от храните на многодаокните за организма калций, магнезий, окелязо, мед и особеноцинк. По този въпрос има изследвания и много учени са намнение, че именно високата консумация на бобови и зърненихрани допринасят за широко разпространения минерален дефи-цит у Живеещите в страните от третия свят независимо ошприема на други храни, богати на тези микроелементи-Проблемът е и в това, че съединенията на фитиновата кисе-лина в соята са изклкочително устойчиви на топлинна

обработка. Вегетарианците, заместващи със соя месото 1

274

млечните продукти и особено ако я консумират често и 6 по-големи количества, са изложени на сериозен риск от минералендефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък,показват повишена нужда от витамините Е, К, D и В12 и съот-ветно развиващ се дефицит на калций, маанезий, манган, цинк ижелязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране нанервната система. Той играе много важна роля 6 синтезата набелтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участва-щи в контролирането на кръвната захар, както и в състава наразлични ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкъте абсолкзтно необходим за поддържането на оплодителнатаспособност! А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои мона-си 6 Азия употребяват соята за ядене, защото са установили,че поншкаба либидото (т.е. сексуалното желание)!

Ето какъв експеримент е извършен с 2 групи китайски сту-денти - бегетарианци и месоядни. На едната група вегетарианцивклк>чили в менкзто продукти от соя. Същевременно желязото,което се внасяло с храната, било еднакво при мъжете, но по-висо-ко при жените вегетарианци. Въпреки това при вземането напроби се оказало, че концентрацията на феритина в плазмата еоколо 50% по-ниска при вегетарианците, отколкото при ме-соядните. При мъжете вегетарианци не се забелязва/ш симптомина изчерпване на желязото, но при жените вегетарианки открилианемия и железен дефицит в 30 до 50% от участничките вексперимента. Очевидно е, че вегетарианска диета, богата на соя,предизвиква железен недоимък, особено при жените.

Друг проблем е, че при обработката на соята, за да се извлечечист белтъка от нея и да се неутрализират, доколкото евъзможно, антихранителните субстанции, при висока темпера-тура и повишено налягане се използват токсични вещества -киселини, основи, алуминий и др., и в процеса на преработка се об-разуват нитрити, които са известни като силни карцинозени.Освен това се добавят и различни изкуствени ароматизатори ивкусови подобрители като MSG, за който вече стана дума.

Въпреки всички тези данни и протестните писма, едно откоито от д-р Дан Шийхьн и д-р Даниел Дуърг, изследователикъм правителството в Националния център за токсикологич-ни проучвания, FDA одобрява производството на соев белтък икато следствие от това масовата му консумация. Натрупани-те негативни факти не пречат на соебата индустрия да про-

275

1

дълЖава спонсорирането на многобройни "изследвания", за дадоказва, че соевият белтък моЖе да се използва като замести-тел на други традиционно присъстващи в храната протеини.В много училища например в САЩ соята е в значителни коли-чества в менкзто за обяд, а в страните от третия свят про-дуктите от нея са горещо препоръчвани и са вклкзчени в многоблаготворителни хранителни програми.

Изофлабоните (това са фитоестрогени - вещества съсструктура, подобна на Женския хормон естроген), които се на-мират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен,са токсични. При изследвания ин витро е установено, че т е по-тискат синтеза на естрадиол и други стероидни хормони.Разбира се, при Жени в менопауза или при такива, които иматпроблем с естрогенния баланс, малко тофу или мисо* от времена време, както и в някои случаи хормонални таблетки, пригот-вени от соя, имат определено благоприятен ефект, вклкзчител-но и върху остеопорозата. Но децата или мъзкете въобще ня-мат нуокда от тези вещества! Трябва да се има пред вид, че са-мо 25 г соев протеин съдърЖат 50 до 70 мг изофлавони. А за еднаЖена в климактериума 45 мг на ден вече са напълно достатъчни,за да предизвикат намаление на функцията на щитовиднатаЖлеза. През 1998 г. са проведени изследвания, които показват, чев кръвта на бебета, които приемат формула със соево мляко,концентрацията на изофлавони е от 13 000 до 22 000 пъти по-висока, отколкото количеството на плазмения естрадиол прибебета кърмени, с краве мляко! Според някои учени това е рав-нозначно на приемането на пет хормонални контрацептивнитаблетки на ден! В млякото на кърмачките не се откриватпочти никакви количества фитоестрогени. Според някои данниоколо 25% от децата в САЩ приемат соево мляко като замес-тител на майчината кърма. Това кощунствено вмешателствов хормоналния баланс на човека още от най-ранна детска въз-раст не моЖе да не окаЖе своите драматични последици в бъде-щото му развитие. Сексуалната ориентация също би могла дабъде повлияна от подобно "хранене".

Според американското медицинско списание "Педиатрикс'в последните зодини при момичетата се забелязва тревоЖнонарастване на преждевременното полово развитие. Проучване-

* Тофу и мисо са ферментирали соеВи продукт.

276

mo показва, че при 1% о т бсички момичета преди 3-годишнавъзраст се проявяват симптоми на започващ пубертет каторазвитие на гърдите или окосмяване около половите органи.При момичетата до 8-годишна възраст този процент е 14,7при белите, и почти 50 при афро-американките. Представетеси какви са психологическите последствия за тези деца, коитотрябва да се справят с емоции, усещания и нагони, за които неса подготвени. В същото време трябва да се има предвид, чепреждевременното полово развитие при момичетата е пред-вестник на проблеми с менструалния цикъл, с плодовитостта,както и на по-голяма честота на рака на млечната Жлеза.

Установено е, че в соевото мляко има 10 пъти по-високаконцентрация на алуминий, отколкото в кравето, а в същотовреме липсва холестерол, лактоза и галактоза, които са ваЖнихранителни елементи за развиващата се нервна система надетето. В него моЖе да има остатъци и от различни синте-тични и токсични Вещества - сода каустик, нитрозамини, ко-ито са мощни карцинозени и др.

Изофлавони не се съдърЖат само 6 соевия сос и соевотомасло. В текстурираните соеви продукти обаче съдържаниетона фитоестрогени е много високо.

Ето експериментът, осъществен неволно от семействоВалери и Ричард ДЖеймз от Нова Зеландия, които развъЖдатптици. През 1991 г. т е закупуват за своите папагали нова хранана основата на соев протеин. Птиците получили пъстро опере-ние само след 11 месеца, т.е. преждевременно, а не както товастава нормално меЖду 18-ия и 24-ия месец. В следващите някол-ко години семейство ДЖеймз забелязали намалена оплодителнаспособност, много малформации при новородените птичета,преждевременно развитие и значителен брой мъртвородени илиумиращи наскоро след раЖдането, особено сред Женските. Катоцяло популацията от папагали започнала да деградира и да.намалява. Наблк>давали се деформации на клкша и на костите,гуша, имунен дефицит и патологично агресивно поведение. Приаутопсиите се установили и значителни промени във вътреш-ните органи. Определени симптоми и находки напомнили на се-мейство ДЖеймз за някои здравословни проблеми, които се про-явили при двете им деца, когато били хранени с формула със со-ево мляко. Шокирани и потресени от разкритието си, т е наелиШоксиколога д-р Марк Фицпатрик да проучи подробно пробле-

277

ма. Тоба, което той намерил 6 научната литература, но на ко-ето не се дабало гласност, било, че консумацията на соя се свър-зба с мноЖество заболявания, 6клк>чително безплодие, увеличенриск от рак и левкемия при децата. В изследвания още от 50-тегодини той открил, че зенистенът от соята предизвиква нару-шение на ендокринния баланс! Анализирайки храната на Жи-вотните, д-р Фицпатрик установил, че тя съдър>ка значител-ни количества фитоестрогени и по-специално генистен. Следкато семейство ДЖеймз преустановили храненето на птицитес този соев продукт и започнали да им дават отново предишна-та храна, ятото постепенно се Възстановило и всички гореопи-сани здравословни проблеми изчезнали.

Родители, които се свързали със семейстбо Д>кеймз следтехни публикации, си спомнили за различни проблеми при деца-та и от двата пола, хранени с формула на оснобата на соевомляко: промени 6 поведението, астма, синдром на раздразнено-то дебело черво, щитовидна дисфункция и т.н. Репродуктивнипроблеми, безплодие, заболявания на щитовидната Жлеза и начерния дроб са установени при различни видове Животни, хра-нени със соя - мишки, плъхове, свине, овце, есетра и др.

При последната международна конференция върху соята,проведена през ноември 1999 г. във Вашингтон, д-р ДЖон Уайтдокладва резултатите от изследване, извършено върху амери-канци от японски произход, Живеещи на Хавайските острови,което показва връзка меЖду консумацията на тофу и ускоре-ния процес на остаряване на мозъка. При тези участници визследването, които в средна възраст са вклкзчвали често то-фу в менкото си, има намалени познавателни способности и по-вече случаи на деменция и болест на Алцхаймер.

Ето ви например един от начините, чрез които соевата ин-дустрия заблуЖдава хората (взето е от брошура на компанияза витамини): "Освен че предпазва сърцето, соята показвамощни антиракови свойства... Японците, които ядат соя 30пъти повече от американците, имат по-малка честота на ракна гърдата, матката и простатата..." Да, но в същото време 6тази брошура не пише, че сред азиатските народи, включител-но и японците, има по-голяма честота на рак на хранопровода,стомаха, панкреаса и черния дроб и значително висока на ракна щитовидната Жлеза! Освен това според изследвания от 1988г. се оказва, че японците все пак не консумират толкова много

278

соя - средно на ден на чобек се падат по около 7 г (около 1 чаеналъЖичка). За Китай този показател е около 3 чаени лъЖички.Както бече споменах, азиатските народи използбат соята пре-димно като подправка, а не като като заместител на основнихранителни продукти.

Тбърденията за бисоките изисквания от белтъчини са преси-лени. Необходимият дневен порцион от протеини у здраб човек еоколо 1 г/кг тегло, а за двете ваЖни незаменими аминокиселини -триптофан и лизин - съответно по 1 и 3 а на ден за целияорганизъм. Това количество спокойно би могло да се осигури отмлечни храни, суроби ядки и семена, други бобови растения и пло-дове и зеленчуци. Западният начин на хранене вклкзчва в изобилноколичество концентриран протеин 6 месото, яйцата, млякото,млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото имануЖда чобек. Белтъчните изисквания се повишават само притеЖка физическа работа, 6 периода на израстването или следдълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад моЖе да се полу-чи при продълЖително или системно гладуване или при прием натрудносмилаеми храни. ВаЖно е обаче преди всичко какви амино-киселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!

Глаба 16. Маргаринът - храна или пластмаса

Маргаринът, един от поредните "хитове" на последнитедве десетилетия, беше провъзгласен шумно като по-безопасен исъщевременно по-евтин заместител на маслото, но дали товае истина?

Този продукт се получава от евтини, нискокачествени рас-тителни масла (вклкзчително от соя), които чрез процес, наре-чен хидрогенизация, се превръщат в твърд на стайна темпе-ратура и значително по-траен от маслото продукт, който ка-то него моЖе да се нанася на тънък слой. При хидрогенизаци-ята се прибавят водородни атоми към молекулите на двойни-те бръзки на ненаситените мастни киселини, съдърЖащи сезлабно 6 маслата от растителен произход, за да се превърнат6 наситени. За да протече този процес, се изисква повишеноналягане, температура от 120 до '210 градуса по Целзий и нали-чието на метален катализатор. Това, което е най-ваЖно да сезнае, е, че при хидрогенизацията голяма част от мастните

279

киселини, които нормално съществуват 6 т. нар. г^мсконфигу-раиия, преминават 6 неестествената трансформа.

Характерът на хранителните мазнини, които се приемат,влияе върху състава на клетъчната мембрана и оттам на пра-вилното протичане на функииите в самата клетка. Хранител-ните мазнини играят роля на разтворители и преносители намастноразтворимите витамини A, D, Е и К и са единствениятдоставчик на полиненаситените есенциални (гп.е. незаменими)мастни киселини - ЕМК. Приемът на достатъчно количестбоот последните е мноао вайсен фактор за правилното функииони-ране на имунната система. Наричат се есенииални, защото ор-ганизмът не мо^ке да ги синтезира сам, но ако приема от тях 6достатъчно количестбо, могке да произведе всички други маст-ни киселини, които са му необходими. ЕМК обхващат дба основ-ни класа - т.нар. омега-3 и омега-6 мастни киселини.

ЕМК са необходими за изграгкдане на здрави клетъчни мем-брани. Те съдействат за намаляване на холестерола, предпаз-ват от развитието на сърдечно-съдови заболявания и са осно-вен предшественик при образуването 6 организма на простаг-ландините (вЖ. по-долу). Според някои учени ЕМК участват 6пренасянето на кислорода от въздуха, постъпил в белите дро-бове през алвеоларните мембрани, до хемоглобина б кръвта ипосле през клетъчните мембрани до митохондриите в клет-ките.

Д-р Egyapg Сигел, носител на различни награди за изследва-нията си в областта на мастните киселини и автор на книга-та "Есенииалните мастни киселини при здраве и болест", есъздал много чувствителен тест, чрез който могке да се опре-дели количеството им в човешкия организъм. Той е установилвръзка мегкду сърдечно-съдовите заболявания и наличието отедна страна, на неестествените трансмастни киселини в чо-вешкото тяло, а от друга - на недостиг на ЕМК. Според неготова нарушено равновесие има вероятно голямо значение за съ-ществуването на толкова много хронични заболявания в индус-триализираните дърЖави. Проблемът обаче не е само 6 недос-татъчния прием на ЕМК, а и 6 невъзможността да се оползот-воряват пълноиенно, когато се консумира храна, лишена от Ви~тамини и микроелементи и същевременно богата на белтъии и

мазнини от рода на маргарина, в който се съдърЖат само нез-начителни количества омеза-6 мастни киселини.

280

Най-богати източници на ЕМК са студенободните риби -треска, скумрия, тон, херинга, сардина и съответно рибенотомасло, студено пресованите масла от ленено семе, рапица, ве-черна иглика, пшенични зародиши, някои ядки. ЕМК са неустой-чиви и лесно се разграждат при контакт с въздуха и от топ-линна обработка.

Тъй като 6 природата съществуват естествено само цис-, ане трансформи на мастните киселини, човешкият организъм немоЖе да се справи с тяхното преработване и т е започват да сенатрупват по клетъчните мембрани и на други места, къдетоизобщо не би трябвало да бъдат. Изследвания, които се правятв последните години, показват, че количеството на трансмаст-ните киселини в мембраните на клетките при някои хора е на-раснало до 20%, а би трябвало да е нула! Всичко това естестве-но нарушава защитните функции на клетъчната мембрана, кле-тъчното хранене и меЖдуклетъчния транспорт.

Трансмастните киселини променят нормалните механизми,чрез които се извършва преобразуването на холестерола 6организма, и това повишава количеството му в кръвта.Същевременно се увеличават липопротеините с ниска плътност(ЛНП) - ваЖен фактор за развитие на атеросклероза, а намаляваколичеството на липопротеините с висока плътност (ЛВП), ко-ито защитават сърдечно-съдовата система от първите.

Според доклад на Датския хранителен съвет направенитеизследвания подсказват, че консумирането на трансмастникиселини от маргарина е равностойно или дори по-опасно заразвитието на атеросклероза, отколкото приема на наситенимастни киселини (каквито има в маслото и сланината).

Едно изследване, публикувано преди години в "Америкъндзкърнъл ъф клиникъл нкзтришън" показало значителни разли-ки мегкду честотата на сърдечно-съдоби заболявания 6 Север-на и Югкна Индия. Хората, Живеещи в северната част, били ме-соядни и имали повишени нива на холестерол 6 кръвта. Техенглавен източник на мазнини било топеното масло (наричано"гхий"). Индийците от к>?кната част на страната били основ-но вегетарианци и имали съответно понигкено ниво на холесте-рол в кръвта. Но какво било огромното учудване при преценка-та на резултатите, когато се установило, че вегетарианцитеимали 15 пъти по-голяма честота на сърдечно-съдови заболя-вания. Каква била причината за този шокиращ резултат?

281

Вегетарианиите от Ю>кна Индия били заменили топеното мас-ло с маргарин и рафинирани растителни масла! След 20 години"Лансет" отразява, че честотата на инфарктите със смър-тен изход у месоядните Жители на Себерна Индия са се увели-чили. Причината се оказала същата - повечето от тях замени-ли гхий 6 храната си с маргарин и рафинирано растителноолио.

В млякото на много американски и канадски майки кърмач-ки, употребяващи маргарин, са установени значителни количес-тва трансмастни киселини и същевременно силно намалени ко-личества от ЕМК. Нивото на последните в нигерийски кърмач-ки, хранещи се с естествена храна, е 5 до 10 пъти по-високо!

Трансмастните киселини увеличават количеството напростагландшште Е2 (хормони, които засилват възпалител-ните реакиии), а същевременно потискат образуването напростагландини Е1 и ЕЗ, които имат противовъзпалителенефект. Простагландините регулират много метаболитнифункиии и дори незначителни промени в количеството иммо>ке да допринесе за промени в алергичната нагласа наорганизма, кръвосъсирването, кръвното налягане, имуннотосъстояние и други. Освен това според Удо Еразмус, експерт втази област и автор на книгата "Мазнини, които лекуват -мазнини, които убиват" (Fats that Heal, Fats that Kill), 6 проце-ca на хидрогенизация се образуват толкова много и различнисъединения, че хранителната индустрия не >келае да спонсо-рира изследвания за тях или да прави каквито и да са публи-кации във връзка с това. В завършения вече продукт оставаттоксични метали като алуминий и никел (те се използватнай-често като катализатори), които, веднъЖ попаднали 6организма, започват да се натрупват в клетките и нервнатасистема и потискайки различни ензимни системи и клетъчнифункиии, застрашават здравето. При преработката на оли-ото 6 маргарин освен есенциалните мастни киселини се пре-махват всички протеини, витамини, микроелементи ифибри.

Гореизброените проблеми, които предизвикват трансмас-тните киселини, са известни на науката от години, но въпрекитова са пренебрегвани от хранителната индустрия. В някоиевропейски страни, като Дания например, допустимото коли-чеството трансмастни киселини, което могке да има в храни-

282

щелните продукти, е не повече от 0,1%. А 6 САЩ се продаватмаргарини, които съдърЖат до 30 дори до 50% от т я х !

Според д-р Ръсел ДЖав, известен медииински изследовател,свиневъдите в САЩ не хранят отглежданите Животни смаргарин, защото знаят, че ще умрат. Когато т о й се свързал сМинистерството на земеделието, се оказало, че т а м имат пред-става за този факт, но възможният ефект върху хора не гиинтересувал, защото това било извън т я х н а т а кфисдикция. Всъщото бреме отговорните органи не вземат отношение по тозивъпрос, засягащ здравето на милиони хора по света. Ф а к т ъ т , чехранителната индустрия успяба да дърЖи 6 неведение широкатаобщественост относно т ъ м н а т а страна на маргарина, както ина различни други "храни" и "хранителни добавки", показва каквабласт има тя б правителствените и научните кръгове. Е т о как-6о пише Удо Еразмус: "... маргарините, продавани 6 супермарке-т и т е и магазините за натурални продукти, обикновени съдър-Жат едни и същи негодни законсумация мазнини, дори икогато носят името на някойизвестен лечител... Гигантс-ката маслена, хранителна, ле-карствена и медицинска ин-дустрия са се заели да печелятпари. За всички т я х здравето евторостепенна гриЖа. Сляподоверяващият се потребите;понася с компрометираноздраве последствията от т о -зи бизнесплан..." Според същияавтор само за 1981 г. продаЖ-бата на маслената индустрияе била около 40 млрд. USD, a за1992 г. - около 80 милиарда.

Маргаринът не е единст-веният "хранителен" про-дукт на пазара, който съдър-Жа значително количествоШрансмастни киселини. Всич- Корица на книгата "Мачнини,ки продукти, предлагани за които лекубат - мазнини, коитоконсумация, на които пише убибат" от Удо Еразмус

г.1

i '

*#«i

Udo

. г гr •• ' , f

, . - • • • r ~ ' '

i. j ''-"A.-.

it* tats, tub

Erasmus

i

i

1 i iJ.J...L

\ books

283

"хидрозенизирано" или "частично хидрозенизирано", е Жела-телно да се избягват. Към маргарина спадат и т.нар.шортънинги, които се използват за пърЖене, при приготвяне-то на сладкарски произведения и други производства нахранително-вкусовата промишленост.

Рафинираните растителни масла (като например слънчог-ледовото олио) също съдърЖат известно малко количествотрансмастни киселини. Същевременно голяма част от естес-твено присъстващите витамини, като например витамин Е, впроиеса на преработка са унищожени, защото последната се из-вършва при висока температура с различни токсични вещест-ва част от които остават в олиото.

Най-здравословни са студено пресованите масла и топено-то масло (гхий).

Глаба 17. Генно инзкенерстбои генно изменени храни

Постиженията на зенното инженерство (ГИ) бяха посрещ-нати с голям ентусиазъм от различни биотехнологични компа-нии, учени и лаици. Застъпниците му твърдят, че с негова по-мощ успешно ще моЖе да се изхрани увеличаващото се населе-ние на Земята. Но пропускат да отбелеЖат, че всяка година сеизхвърлят тонове храна, за да се поддърЖат изкуствено висо-ки цени на пазарите, докато в същото време милиони хора уми-рат от глад в развиващите се страни. Това показва, че засегапроблемът е предимно икономически и политически, а не хра-нителен.

Напредъкът в изучаването и манипулирането на генетич-ния код както на човека, така и на различни Животински и рас-тителни видове и микроорганизми всъщност се явява една отголемите заплахи за бъдещето на Живота на нашата планета.При ГИ целенасочено се променя информацията, която носиДНК на определен вид и се преминава меЖдувидовата гранииапри прехвърлянето на гени. Това няма нищо общо с традицион-ните, прилагани от хилядолетия практики на кръстосване исъздабане на нови сортове, които стават в рамките на единвид и меЖду близки растителни или Животински форми. В при"родата не съществува нормален механизъм, чрез който е

284

ga се прехбърлят например зени от скумрия на домат или отнасекомо на картоф! Затова генно изменените храни са съвсемразлични от тези, които сме свикнали да ядем от древносттадо наши дни. Самата техника на внедряването на генетичнияматериал не е напълно контролируема, а ефектът върху орга-низма гостоприемник в далечен план е неизвестен и за него ня-ма проучвания. Проф. Мае Уан-Хо от факултета по биолозиякъм Открития университет във Великобритания заявява:"Генното инокенерство преминава отвъд конвенционалноторазвъокдане и получаване на нови видове, като използва изкус-твено създадени паразитни гении елементи, вклЪчително ивируси, като вектори, които носят и вкарват противоестест-вено гени в клетката." Всъщност 6 ГИ има мнозо повече неяс-ни въпроси и потенциални опасности, отколкото дори и самотеоретично доказани ползи.

Нека проследим накратко как се развива този клон отнауката.

През 60-те години биолозите откриват начини, чрез коитода локализират и идентифицират отделните хромозоми и гении да определят последователността на последните при подреж-дането им б ДНК. През 1973 г. в Йейлския университет в САЩ сепровеЖда първият международен семинар по генно картиране.До 1986 г. вече са установени местата на 1500 зени в човешкитехромозоми, а една година по-късно е обябено определянето напървата човешка генна карта. През 1987 г. Министерството наенергетиката на САЩ предлага да се започне амбициозен, спон-сориран от правителството проект за определяне на последова-телността на всички 3 млрд. G, А, Т и С бази, които съставля-ват човешкия зеном. Понастоящем стотици милиони долари сеизразходват за проучване на ДНК на различни растителни и Жи-вотински видове, и микроорганизми. Техниките, чрез които семанипулират гените, се усъвършенстват непрекъснато. С тях-на помощ вече сме свидетели на пърбите хибридни същества(химери) с генетичен материал от човешки и Животински ви-9обе, като беше осъществено и клониране на бозайник. Само 6С има вече поне 1300 биотехнологични компании с почти 13

. USD годишен приход и повече от 100 000 слуЖители.През 1983 г. Ралф Бринстър от Университета в Пенсилвания

°клк>ч6а гените на човешкия растеЖен хормон в гените на мишиеМбриони. В резултат новото поколение мишки нарастват два

\

285

пъти по-бързо и стават почти два пъти по-големи ощнормалните. "Супермишките" вече трайно предават този чо-вешки ген в своите поколения, които се развиват по същия начин

През 1984 г. учени в Англия съединяват в ембрионалниклетки генетичен материал едновременно от овиа и от коза -Животински видове, които нямат генетично родство помезкдуси, вследствие на което на бял свят се появява ново същество

През 1986 г. внедряват в генома на определен вид тк>тк>наените, които предизвикват излъчването на светлина от све-тулките. Резултатът е растение с фосфоресциращи листа.

През 1993 г. американският учен Докери Хол клонира за пър-ви път човешки ембрион, но това предизвиква огромно възму-щение и опитите са прекратени (поне официално).

На 22 февруари 1997 г. беше съобщено за клонирането напървото млекопитаещо - една овца, наречена Доли. Това същоразбуни духовете и предизвика много полемики за етичносттана подобни експерименти.

Скоро след Доли се появи и втора клонирана овца - Поли.Засега техниката по клониране на Животни все още не дава на-пълно задоволителни резултати, защото се проявяват уродс-тва в голям процент от случаите, но експериментите продъл-Жават. ГИ теоретично дава възмоЖност за неограничено масо-во "производство по поръчка" на идентични копия от едно исъщо Животно, неразличимо от оригинала.

Също през 1997 г. японски учени успяха да имплантират до-ри цяла човешка хромозома в генома на мишка и поколението йвече произвеЖда определени човешки антитела.

Морският свят също не е пощаден. Учени от университета"ДЖон Хопкинс" вече успешно са присадили гени, отговарящи заустойчивостта срещу студа от камбала (вид риба) на костур ипъстърва, за да могат последните да бъдат отглеЖдани и 6значително по-студени води.

Мноао от усилията на ГИ са насочени към създаване на ус-тойчиви на транспортиране и дълготрайно престояване порафтовете на магазините плодове и зеленчуци, които да узря-ват по-бавно и да изглеЖдат лъскави и свеЖи. Това обаче не до-бавя нищо към хранителната им стойност, а точно обратното

В минната индустрия се правят опити с разработванетона бактерии, които могат да заменят усилията на хората имашините при добиването на различни метали от руда. Напри

286

мер през 80-me години една компания съобщаба за успешно сът-ворена бактерия, която б руди с ниско съдържание на мед про-извежда ензим, чрез който "изяЖда" солите 6 рудата, оставяй-ки почти чист метал. Британска фирма пък е създала бакте-риален щам, който произвеЖда пластмаса, и т о с различни сте-пени на еластичност. Друаи компании правят опити с внедря-ването на гени в ДНК на различни дървесни видове, за да рас-т а т по-бързо, да са издръЖлиби на болести, студ и суша, и дасе увеличи количеството на целулоза в тях. Някои разчитатна биотехнологиите 6 недалечно бъдеще да бъдат клк>ч<У> мо-мент 6 пречистбането на огромното количество токсични от-падъци от индустрията, които само за САЩ са повече от 200млн. т годишно и тяхното обезвреЖдане изисква според изчис-ления около 1,3 трилиона USD.

В селското стопанство се цели създаването на "суперЖи-вотни", от които да се добиват по-големи количества вълна,мляко и месо. Работи се усилено и върху създаването чрез ГИ наЖивотни, които да слуЖат като биохимически и органни фаб-рики за производство на определени субстанции и медикамен-ти, както и за органи за присаЖдане на хора.

Има моЖе би вече стотици ваксини и медикаменти, получе-ни с помощта на ГИ като например ваксина за хепатит В, чо-вешки инсулин, еритропоетин и др.

През декември 2000 г. британският парламент гласува за-кон, с който регламентира опитите за клониране с терапев-тична цел. А на 26.01.2001 г. италианският лекар Северино Ан-тинори, ръководещ меЖдународен изследователски екип, обя-ви, че до година и половина ще се появи първото клонирано бебе,като имало вече и двойки, готови да участват в експеримента.Тези събития предизвикват разбираемо вълнение и побдигатвъпроси от морален, правен и хуманен характер,

Докъде моЖе да стигне тази лудост и насилие над природа-та, продиктувани главно от стремеЖ за печалба и контрол,както и от псевдонаучна амбиция?

Съществува реалната опасност от появата бъв вече дос-татъчно отровената с отпадъци екосистема на Земята на де-сетки хиляди генно променени бактерии, бируси, растения иЖивотни. По този начин моЖе да се предизвика истински хаос6 биосферата на планетата и да се стигне до тотално гене-тично замърсяване с непредвидими последствия. Сред научни-

287

me cpegu има сериозна загриженост относно рисковете от из-ползването на вируси като носители на генетичен материал завнедряването на различни гени 6 ДНК на растения и Животни,което моЖе да доведе до създаването на нови вируси и в резул-т а т - непознати болести. Чрез ГИ 6 организма могат да себкарат нобобъзникнали опасни алергени и токсини с непредс-казуем ефект. Д-р Майкъл Антонио, английски спеииалист помолекулярна патология, заявява: "Създаването чрез ГИ на рас-тения и Животни вклкзчва случайно въвеЖдане на изкуственикомбинации от генетичен материал от несвързани организми вДНК на аостоприемника. Това води до нарушаване на геннатаматрица с непредвидими последствия. Неочакваното произ-веЖдане на токсични вещества вече се наблкздава в генно изме-нените бактерии, дроЖди, растения и Животни, като пробле-мът остава неразпознат, докато не се проявят по-сериозниздравни проблеми и опасности... Освен това... моЖе да минатгодини, преди да излезе наяве пълната токсичност."

През 1989 г. в САЩ избухва епидемия от нова болест, коятопоразява около 5000 души. Оказва се, че причина за това е хра-нителната добавка аминокиселината L-триптофан, произве-дена от бактерия по пътя на генното инЖенерство, при коетосе е получил нов силен токсин. В резултат поне 37 души са по-чинали, а 1500 са останали с трайни увреЖдания.

ДЖо Каминс, професор емеритус по генетика в Универси-т е т а на Западно Онтарио, казва: "Вероятно най-голяматаопасност от генно манипулираните култури идва от внедрява-нето в тях на модифицирани вируси и вирусни гени; генетични-те рекомбинаиии могат да доведат до спонтанното възниква-не на нови, изключително болестотворни вируси. Напримершироко използваният мозаечен вирус по карфиола (присъстващв генно променената соя и царевица, които днес се продават всупермаркетите на Великобритания) съдърЖа потенциалноопасни гени. Той е много подобен на вируса на хепатит В и имасходство и с HIV-вируса. Изменените вируси биха могли да пре-дизвикат глад чрез унищоЖаване на реколтата и много сериоз-ни заболявания по хората и Животните."

Друг проблем е, че изклк»чително силните хербициди, къмкоито се правят изкуствено устойчиви отглежданите култу-ри, могат да доведат до изтласкването и унищожаването надруги хармонично развиващи се от хилядолетия растителни и

288

Животински бидобе 6 дадени райони, което от своя страна данаруши екологичното равновесие. Някои фирми са разработилинапример определен вид тк>тк>н чрез бнедрябане 6 генома му нагени от петуния, който го праби устойчив и към най-силнитехербициди, използвани за унищоЖабане на плевели. Според мно-80 учени обаче съществува голяма опасност от обменяне на ге-нетичен материал меЖду самия ткнпкш и различни плевеличрез полените, и то на километри разстояние, което моЖе данаправи последните изклкзчително устойчиви на всякакви хер-бициди и така т е ще се разпространят бързо и безпрепятстве-но. За тяхното унищожаване впоследствие ще са необходимиоще повече и още по-токсични съединения.

Чрез ГИ се създават и растителни видове, които произ-веЖдат по-силни собствени пестициди - непрекъснато и въввсяка клетка! Това, освен че ще увеличи като цяло присъстви-ето на пестициди в биосфрата, означава, че всеки, който ядетези култури, ще приема и токсичните вещества, които сесинтезират в тях.

Както ясно се виЖда от изнесените дотук факти и мненияна специалисти, ГИ моЖе да окаЖе непредвидим неблагопри-ятен ефект върху цялата природа, като увеличението на пес-тицидите и хербицидите в околната среда е само един от ас-пектите на това въздействие.

Някои компании, като Monsanto (производителят нанутрасуит), се опитват да внедрят. 6 селското стопанствосемена терминатори. Те са обработени по такъв начин, черастенията, развили се от тях, дават плод само веднъЖ. Товаозначава, че следващата година, за да могат да засеят, ферме-рите отново ще трябва да си купят от семената на същатафирма, която вече ще диктува условията. Това ще ги направизависими от нея, а покрай тях и останалото население, коетосе изхранва благодарение на труда им. Появата на подобниаенно променени суперсемена ще намали вътревидовото гене-тично разнообразие. Освен това съществува реалната въз-моЖност полени от съседни полета, засети с тези стерилнисемена, да заразят нормалните и следващата година фермери-те да открият с голямо закъснение, че част от посетите се-мена и от други култури също са станали стерилни. Като до-пълнение селските стопани ще бъдат принудени да закупувати съответни хербициди, пестициди и изкуствени торове,

289

предлагани им от същите фирми, защото без тях семенатаняма да дабат очакваната реколта, която по принцип е дорипо-слаба от досега добиваната от нормално отглежданитекултури.

Очевидно е, че подобна обстановка лесно ще предизвикабанкрут на много фермери и ще лиши от препитание тях и се-мействата им, а стопанствата им ще бъдат изкупени на без-ценица от големи компании. Съвсем ясно е, че това въобще не еначин да се подобри изхранването на света, а точно обратно-то.

Хоуп Шанд, директор по изследванията в Международнатафондация за напредък в селското стопанство със седалище вСАЩ, заявява: "Това е уЖасно опасно. Половината от фермери-те по света са бедни и зависят от семената, които са съхрани-ли благодарение на собствените си умения, защото т е не могатда си позволят да купуват нови всеки сезон. Тези бедни ферме-ри оталеЖдат от 15 до 20% от световната реколта и хранятдиректно поне 1,4 млрд. души - 100 млн. в Латинска Америка,300 млн. в Африка и 1 млрд. - в Азия. Престъпление е парите наамериканските данъкоплатци да отиват за развитието на та-зи нова технология."

Според Камила Монтесинос, агроном в намиращия се в ЧилиЦентър за образование и технология, "Това е неутронната бом-ба в селското стопанство... неморална технология, която ог-рабва фермерите... и трябва да се обяви за незаконна от прави-телството..."

Различни компании вече са се насочили към подобно обра-ботване на семената на ориза, пшеницата, соята и соргото(тропическо Житно растение), имайки предвид огромния по-тенциален пазар на развиващите се страни.

ГИ моЖе да отнеме препитанието на милиони хора по све-та.и по друа начин. Вече са създадени бактерии, които на мяс-то в контейнери произвеЖдат това, което се добива от съот-ветните плантации с насаЖдения - например ванилия или мас-ло от канола. Последното моЖе да замести кокосовото масло,което дава 7% от общия приход на Филипините и осигурява ра-бота на 21 млн. души, или около 30% от населението на страна-та.

Генно променена соя вече се съдърЖа в около 60% от соеви-те олио, брашно, лецитин и протеин, а обработена по същия

290

начин царевица 6 около 50% от различните продукти, пригот-вени от нея и предлагани на американския пазар. Масобо се про-дават под формата на различни хранителни продукти и генномодифицирани домати, тиква, картофи и др. А какво ли щестане след още няколко години, ако хората не се осъзнаят и неспрат това безумие? Жадни за печалби компании ще т ъ п ч а тплодовете, зеленчуците и зърнените храни, които ядем, с ку-пища разнородни гени от вируси, бактерии, насекоми и живот-ни.

В щата Алабама 6 САЩ вече повече от три четвърти отпамука по генноинженерен път е направен да бъде устойчив наразлични насекоми. През 1996 г. във Флорида е "пуснат в екс-плоатация" генно създаден кърлеж унищожител, който да на-пада и изяжда различни видове червеи вредители по ягодите идруги култури.

Веднъж вече произведени, генно променените организмистават част от нашата екосистема. Но за разлика от другивидове замърсители, които могат да бъдат ограничени или данамалеят, с течение на времето гените се самовъзпроизбеж-дат и постабят 6 злобеща неизвестност бъдещите поколенияи дори живота на Земята като цяло. Няма и никакъв план, кой-то да предвижда как биха могли да се овладеят нещата в слу-чай на нещастие и кой ще бъде държан под отговорност запоследствията. Чобечестбото за пореден път се превръща вогромен изпитателен полигон, на които жадни за пари неморал-ни индивиди ще изпробват своите нови "постижения" отновопод девиза "за благото на хората".

Генното инженерство "могке да бъде превърнато 6 смърто-носно оръзкие, което да се насочи към унищожаването на опре-делени етнически групи", се казва в обръщение на британскителекари. Според д-р Вивиан Нейтънсън, председателстваща ко-мисията по наука и етика към Британската медицинска асоци-ация (ВМА): "Това е особено ужасяваща мисъл... Ние трябба дапреценим факта, че има налице потенциал за страшно оръжиесъс значителна избираемост на поразяването. То би могло да серазпространява чрез газ, спрей или да бъде поставено въвВодоизточници... да убива, да прави хората безплодни или дапричинява раждането на деца с малформации. Ако вие сте някъ-9е диктатор и искате да се отървете от определена група хора° т населението, която ви се противопоставя... бихте могли да

291

използвате това." МоЖете само да си предстабите какъб мате-риал за "опити" вече имат военните, още повече след като стесе запознали с иелия излоЖен 6 книгата материал.

Очевидно е, че 6 настоящия момент човечеството се явяванапълно неподготвено за новите възможности, предизвикател-ства и рискове, които се появиха с развитието на науката презпоследния век и особено във втората му половина. За голямо съ-жаление технологичният напредък изпревари опасно духовния,а варварският манталитет на мнозина не е по-различен от то-зи по времето на Римската империя. Това прави подобни дости-Жения още по-застрашителни и злокобни. Една шепа трансна-ционални компании, научноизследователски институти и пра-вителства биха могли да дърЖат патента върху гените на чо-вешката раса, както и за хиляди микроорганизми, растения иЖивотни, и да се разпореЖдат с тях. Така т е могат да придо-бият безпрецедентна власт да диктуват условията, при ко-ито ще Живеят бъдещите поколения!

Чрез своите адвокати компаниите се опитват да постиг-нат признанието храните получени чрез ГИ да бъдат наричат"органични" и на етикетите на хранителните продукти, в ко-ито т е присъстват, да не се поставя надпис, показващ технияпроизход! Законодателството на САЩ например не задълЖавапроизводителите да слагат етикети, на които е обозначено, чесъответната храна е променена чрез генноинЖенерни техники,и по този начин допълнително се пренебрегва безопасността наобществото. И не само това - ако предприемат напълно нор-мални защитни мерки, страните, подписали споразумения съсСветовната търговска организация (СТО), могат да бъдат об-винени в незаконни практики, че поддърЖат по-високи орга-нични стандарти, отколкото например САЩ! Американскиятпредставител Шарлийн Баршефски заявява на европейскителидери, че могат да очакват наказателни мерки, ако позволятгриЖата за собствените им местни интереси да попречи наамериканската търговия!

Много от хората, вклкзчени в уЖ независими консултантс-ки правителствени бордове в САЩ, имат преки връзки с раз~лични биотехнологични компании, т. е. т е са материално заин-тересовани от финансовото им благополучие. МоЖе ли в такъвслучай да разчитаме на безпристрастно мнение от тяхнастрана?

292

Цинизма на някои от тези "съветници" мо&ем да усетим 6следния отзовор: попитана какво мисли - трябва ли на човечес-т в о т о да се даде избор да решава дали да яде храни, полученичрез ГИ или не Дзканет БейнбридЖ, председател на Консул-тантския комитет по ноби храни и производствени процеси,отговаря, че не трябва, защото "повечето хора дори не знаяткакво е това ген... понякога вие просто трябва да кагкете нахората кое е най-доброто за тях."

Европейската комисия е създала специална работна група, към Европейската федерация по биотехнология, която да на-сърчава и допринася за "разбиране на биотехнолозиите отобществеността". С други думи, да прокарва политиката намултинационалните компании.

Повече от ясно е, че е необходимо на обществото да бъдеразяснена истинската същност на генното ин&енерство иопасностите, които крие за всички. От гледна точка на здра-вия разум е Желателно да бъде постановена забрана върху про-изводството на генно манипулираните култури и продуктите,направени от тях, докато не се доказке безспорно чрез дългот-райни проучвания, че са безопасни. А всички храни, които бечеса генно променени трябва да бъдат снабдени с етикети, на ко-ито това е отбелязано.

Глава 18. Хранителният кодекс(Codex Alimentarius) - скритата заплаха

Codex Alimentarius на латински означава "хранителенкодекс" (ХК), или кодекс от закони за храните. Комисията, ко-ято се занимава с изготвянето и актуализирането на кодекса,е установена през 1962 г. от две организации към ООН - СЗО иОрганизацията по храните и селското стопанство (FAO), и еупълномощена за решенията, които взема от правителстватана страните-членки на ООН (разбирай от едно неизборно пра-вителството в сянка, което защитава интересите на финан-сово-индустриалната олигархия). Официалната цел на Коми-сията на ХК е "създаването на пакет от международни стан-Qapmu, които да са водещи за разрастващата се хранителнаи н9устрия и да защитават здравето на консуматора... да на-пътства и стимулира изработването и установяването на оп-

293

ределения и изисквания към храните, да подпомага тяхнатахармонизация и по този начин да улесняба международнататърговия". Кодексът Визира също и глобалните търговскиправила за хранителни добавки и това е едно от нещата, ко-ито го правят толкова опасен. "Хармонизиране" е думата, ко-ято се употребява, за да се направят тези стандарти задъл-зкителни за всички дърЖави. На практика това всъщност оз-начава да изгубите правото на свободен избор и информира-ност за това, което е най-здравословно за вас, и за най-ефикас-ното, най-евтиното и най-безвредното естествено хранене илечение. Как - ще разберете след малко.

Комисията заседава веднъЖ на 2 години и в нея са предста-вени над 140 страни членки и различни организации. Всеки деле-гат моЖе да представи предлоЖение за промяна в стандарти-те на кодекса. Преди да бъде прието чрез гласуване, предлоЖе-нието преминава през период на проучване, по време на койтовсеки делеаат официално представя коментари.

Над 90% от меЖдународните организации, на които е"позволено" да изпращат свои делегати на срещите, предс-тавляват гигантските мултинационални фармацевтичникорпорации! Единственият представител, който защитабадо известна степен интересите на обществото, е МеЖдуна-родната организация на съкззите на потребителите. Реално ВКомисията о т с ъ с т в а т и представители на природната ме-дицина и на производителите на естествени здравнипродукти. Под предлог за "предпазване на обществото" чрезстандартизиране на храни и растителни продуктиКомисията на кодекса всъщност е инструмент на фармацев-тичните картели, чиято цел е бсички хранителни добабки,билки и билкови продукти, които имат лечебен ефект, да пре-минат под техен пълен контрол и да бъдат изписвани самочрез рецепта. ДърЖави и народи, които не искат да се съобра-зяват с тези правила, ще бъдат подлагани на икономическисанкции.

Политиката на ХК се налага чрез Световната търговскаоргенизация (СТО). СТО е формирана на 1.1.1995 г. като наслед-ник на Генералното споразумение по търговията и тарифите(ГАТТ) за "насърчаване на меЖдународната търговия". По си-лата на ГАТТ страните членки трябва "да бъдат 6 линия с

правилата, които управляват производството на продукти за

294

здравето и медицинската индустрия с новите, налоЖени меж-дународни стандарти - от Комисията на кодекса например.СТО моЖе теЖко да наказва дърЖави, подписали договора, акосе противопоставят или не спазват решенията и изисквани-ята на работещи в сянка комисии, които всъщност защита-ват интересите на мултинационалните корпорации.

За да разберете по-добре същността на този заговор, щенаправя едно малко отклонение, което има връзка с разглеЖда-ния въпрос.

В статия на "Уолстрийт дЖърнъл" от 13 ноември 1996 г.се цитира новият президент на "Америкън харт асосиейшън",д-р Ян Бреслоу, който признава, че асоциацията от години езаблуЖдавала съзнателно американската общественост от-носно истинските данни за сърдечно-съдовите заболявания. Тяе прикривала факта, че смъртността от последните се еувеличила, като просто е отлоЖена в малко по-късна възраствъпреки медикаментозното вмешателство и призивите за на-маляване на тк>ткшопушенето и консумиране на храна с пони-Жено количество холестерол.

Според д-р Чарлз Хенекенс от "Бригъм & Уиминз хоспи-тъл" в Бостън "кшошите пушат повече, по-затлъстели са иправят по-малко физически упраЖнения, отколкото технитеродители." А известният австралийски кардиолог Дейвид Ке-ли от Университета в Сидни заявява, че "като цяло смъртнос-т т а от сърдечно-съдови заболявания сега е с 60% по-високаотколкото преди 30 г., като 80% от коронарната смърт са въввъзрастта над 65 г."

Според "Америкън харт асосиейшън" почти 59 млн. амери-канци имат някаква форма на сърдечно-съдово заболяване, над100 млн. са с риск за развитие на такова, а на всеки 34 сек единамериканец умира от това. "Лечението" на сърдечно-съдовитезаболявания с официално налоЖените средства - медикаментии хирургия, струват на американската икономика повече от300 млрд. USD към 2000 г. според статистиките на същатаасоциация. Лечението с Витамини и хелатни комплекси обаче емногократно по-ебтино и е значително по-ефикасно.

Сърдечно-съдовите заболявания (артериална хипертония,атеросклероза, мозъчно-съдова болест, инфаркт и др.) са воде-ща причина за преЖдевременна смъртност в повечето западнииндустриализирани дърЖави. През 1921 г. в Австралия на тях

295

се е дълЖала 23,5% от преждевременната смъртност, през1968 г. - вече 58,9%. Проучване за периода 1989-1990 а. показва,че 10,2% от абстралийдите имат някакво хронично сърдечно-съдово заболяване, което представлява увеличение с почти80% за период от 12 а.

В края на 80-те американският учен-химик Лайнъс Полинаи немският лекар Матиас Рат, по-късно работили и като сът-рудници, правят ваЖни открития и водят до създаването наклетъчната (ортомолекулярната) медицина.

Матиас Р а т е роден в Щутгарт, Германия, през 1955 а. вскромно семейство на фермери и както той самият споделя, еотгледан с общочовешките ценности. "Те са все още двиЖе-щата сила в моя Живот", казва д-р Рат. "Моят Живот е при-мер за това как не е нуЖно да си роден с привилегии, за да доп-ринесеш за създаването на един по-добър свят." След дипло-мирането си той работи като лекар и научен сътрудник вуниверситетската клиника на Хамбург, Германия, и към"ДЖърмън харт сентър" в Берлин с насоченост на изследва-нията му - причините за развитието на атеросклероза и сър-дечно-съдовите заболябания. През 1990 а. става за малко ди-ректор на научноизследователския отдел по сърдечно-съдовапатология на института "Лайнъс Полина" в САЩ по молба нанеговия създател. Работата му води и до откриването на"протеиновия код".

Изследванията на двамата учени показват, че ваЖна при-чина за развитието на сърдечни заболябания, инфаркт и ин-султ е витаминният дефицит - особено на витамин С, както ина някои ваЖни хранителни добавки. Те установяват, че при-емът на достатъчно количество от тях моЖе да предотвра-ти, да спре развитието и дори да върне назад патологията.Следователно тези заболябания са лесно профилактируеми илечими с евтини, естествени средства и за кратък период отбреме могат да останат в историята! Очевидно е само въпросна време тази информация да стигне до всички хора и т е давземат съдбата си 6 свои ръце. Но това не е по вкуса на фарма-цевтичните картели и затова т е по всякакъв начин се стре-мят да потулят подобни открития, като правят опити и дадискредитират самите учени.

Работата на института на Полинг е била възпрепятстванадори от собствения му син, психиатър, което принуЖдава д-Р

296

Pam ga напусне длъжността, която заемал 6 него. Малко по-къс-но немският лекар създаба "Здрабе сега" (Health Now), изследова-телска фирма 6 областта на храненето и клетъчната меди-цина.

Ето избадка от един документ - публичен апел, призова-бащ за меЖдународни усилия за ограничаването и ликвидира-нето на сърдечните заболявания, подписан от Л. Полинг и М.Рат: "Различните форми на сърдечно-съдовите заболявания,вклкзчително и инсултът убиват еЖегодно милиони хора иосакатяват още милиони. Съществува възможността да на-малим 6 огромна степен тези Жертви чрез оптимален допъл-нителен прием на витамини и други ЖизненоваЖни хранител-ни добавки... Ние се обръщаме към нашите колеги 6 науката имедицината да се присъединят в енергично меЖдународноусилие, на нива научноизследователска и клинична работа, зада се проучи действието на витамин С и други хранителни ве-щества в контролирането на сърдечните заболявания. Ниеапелираме към националните и международните здравни инс-титуции да подкрепят това усилие политически ифинансово. Ние призоваваме всеки човек да насърчава и под-тиква местните медицински институции и лекари да взематактивна част в този процес."

ВиЖдайки 6 работата на Рат и Полинг заплаха за печалби-те си, фармацевтичната индустрия под лозунгите "за защитана потребителя" и "за меЖдународна хармонизация" се опитвамеЖду 1991 и 1994 г. да налоЖи на най-големия пазар - САЩ, ви-тамините и други основни хранителни добавки да бъдат из-писвани като лекарства с рецепта, но не успяват. Затова сегасе опитват да постигнат своята цел глобално - за всичкистрани-членки на ООН, чрез Комисията на ХК, СТО иОрганизацията по храните и селското стопанство (FAO). Спо-ред ДЖаки Букенън, дългогодишен медицински изследовател иписател, Комисията на кодекса и фармацевтичните компанииполагат синхронизирани усилия, за да контролират производс-твото, дистрибуцията и продаЖбата на естествени храни-телни добавки по целия свят.

През 1995 г. преди поредната среща на Комисията на кодек-са в Бон през 1996 г. д-р М. Рат изпраща до канцлера ХелмутКол и членовете на германския Бундестаг писмо, озаглавено"Здравните интереси на милиони хора са по-ваЖни, отколкото

297

установената йена на фармацевтичните корпорации". Ще бицитирам част от него: "Като лекар и като водещ учен в пос-тиЖенията и откритията, свързани с изследването на вита-мините, чрез които моЖе да се премахнат сърдечно-съдовитезаболявания, стятам за свой дъла да се занимая с този ваЖенвъпрос. Атаката на комисията е отчаян акт на фармацевтич-ните компании да защитят световния си пазар на медикамен-ти от естестбените ефективни и много по-евтини добавки.Особено обезпокоителна е ролята на германските фармацев-тични и химически корпорации, които действат 6 Комисията.Вече веднъЖ през този бек германската фармацевтична и хи-мическа корпорация I.G. Farben допринесе за смъртта на мили-они и затова беще демонтирана през 1946 г. от Нк>рнбергскиятрибунал и разделена на дъщерните компании Bayer, BASF uHoechst. Сега тези същите решават съдбата на цялоточовечество! Със сегашните планове на германските фармацев-тични компании ненуЖната и преждевременна смърт на мили-они хора е неизбеЖна. Ако на Комисията на кодекса й бъде поз-волено да попречи на премахбането на сърдечните заболявания,ограничавайки достъпа на хората до естестбените добавки,повече от 12 млн. души по целия свят ще умират всяка годинаот преждевременни инфаркти и инсулти. Само по време наследващото поколение тоба ще означава 300 млн. преЖдевре-менни смърти - побече, отколкото във всички войни на чове-чеството..."

През октомври 1996 г. в Бон, Германия, на срещата на Ко-мисията на ХК са направени много требоЖни предложения отстрана на германската делегация, спонсорирана от и изразява-ща хищническите интереси на Hoechst, Bayer and BASF. Презмай 1999 г. са заведени два федерални съдебни процеса срещуBayer, Hoechst и Schering ("Шеринг") с обвинения към тези ком-пании за участие 6 медицински опити на нацистите, някои откоито под ръководството на д-р Й. Менгеле. Както посочва"Лайф икстеншън фаундейшън": "...точно такива компаниисега са най-твърдите поддръжници на предложения, коитодрастично искат да орезкат здравните ни свободи и здраветона човечеството е оставено да се решава от бивши военно-престъпници".

И така предлоЖенията, които фармацевтичните компа-нии поддърЖат, са следните:

298

1. Никакви витамини, минерали и билки и други от тозирод да не могат да бъдат свободно продавани за профилактич-ни или терапевтични цели.

2. Естествени лекове биха могли да бъдат продавани катохрана, но т е не трябва да превишават допустимите коли-чества, определени от Комисията на ХК. Това означава огра-ничен достъп на хората до хранителните добавки, така че дане могат да ги използват за лечебни цели. (Например макси-мално на човек да се отпускат без рецепта витамин С - 60 мг,витамин Е - 15 мг и т.н. при многократно по-големи реалнитерапевтични дози.) Добавки без обозначена препоръчванадневна доза (например коензим Q10, селен, биофлавоноиди идр.) ще бъде незаконно да се продават, защото ще бъдат смя-тани за лекарства.

3. Тези правила за стандартизиране на хранителните до-бавки да станат задължителни за всички страни-членки наООН. На страна, която ги отхвърли, ще й бъдат налоЖени ико-номически санкции от СТО, което би довело до огромни загубина определени сектори от икономиката й. Стандартите наКодекса за хранителни добабки да станат референтни между-народни стандарти под ГАТТ и Споразумението за свободнатърговия на Северна Америка (НАФТА).

4. Да не бъде разрешавана продажбата на каквито и да саноби добавки, ако т е не са преминали през одобрението на ХК.В Канада последните години вече беше прокаран един такъв ог-раничителен закон.

Ако хората не се осъзнаят и не се противопоставят твър-до на политиката на фармацевтичните картели още сега, съв-сем скоро горепосочените точки моЖе да бъдат одобрени иприлоЖени на практика. Този зловещ план се осъществява под-ло и тайно, без да му се дава гласност. Затова тази информа-ция трябва да стигне до всеки, защото става дума за здраветона цялото човечество сега и на бъдещите поколения!

Използват се многобройни методи, за да се налоЖи полити-ката на фармацевтичните гиганти и да се попречи на естест-вените терапии в глобален мащаб. В САЩ например FDA вечеопитва различни тактики и прийоми, за да ограничи свободна-та продаЖба на основни хранителни съставки и само благода-рение на актибната намеса на обществото Управлението всеоще не е постигнало пълен успех.

299

На 17 септември 1998 г. 6 Берлин се състоя публичен трибу-нал срещу фармацевтичните картели, Хелмут Кол и друзи съ-участници на тази индустрия 6 обвинение за планиране, извърш-ване и участие в масово убийство и престъпления срещучовечеството. Трибуналът е свикан в навечерието на срещатана комисията на кодекса в Берлин от д-р М. Рат, който се явяваищец от името на пациентите и хората от всички страни-членки на ООН. Взето е решение това обвинение да бъде офици-ално оформено и представено пред Международния съд в Хага,Холандия, и други съдилища по света. Пълният текст на бер-линския трибунал може да бъде прочетен в Интернет на адрес:http://www.drrath.com/menue/archive/usa/index.htm

Обвинението е отправено срещу следните фармацевтич-ните гиганти и техните изпълнителни кадри лично: HoechstAG, BASF AG, Bayer AG, Merck Inc., Brystol Myers Squibb Inc.,Pfizer Inc., La Roche AG, Glaxo/Wellcome ("Глаксо/Уелкъм"),Rhone-Poulenc-Rhorer*, и Norvatis ("Норватис"), както и срещубившия канцлер на Германия X. Кол и други членове на прави-телството по това време. Д-р Рат обвинява организаторите взлоупотреба със законодателните органи на ООН, СЗО, FAO иХранителния кодекс, използвани от тях да прикриват прес-тъпленията си.

Милиони умират всяка година от инфаркт, инсулт и другиболести, които могат да бъдат предотвратени и дори елими-нирани. Но фармацевтичната индустрия не желае това и за-това се нахвърля по всякакъв начин срещу каквито и да е про-филактични мерки и естествени терапии, като по този начинподдържа и систематично осъществява планиран геноцид сцел да разширява непрекъснато пазара си. Едва ли има по-голямхолокост от този, провеждан всекидневно във всяка държавапо света. Според д-р Р а т поне 95% от продаваните сега меди-каменти са без доказана ефикасност, като същевременно сери-озните и многобройни странични ефекти представляват до-пълнителна заплаха за здравето. Само в Германия поне 24 000медикамента са без доказана ефикасност и въпреки това сепродават и се плащат от здравните застраховки.

* Rhone-Poulenc-Rorer ("Рон-Пулен-Рорер") се сля с Hoehst през1999 г. и образува Aventis Pharmaceuticals ("Авентис Фармацкдои-кълс").

300

В Европейската общност като цяло бече преобладава ста-новището, че ако дадена билка има лечебни свойства и променяфизиологични функции на организма, то тя трябва да се тре-тира като лекарство и да се продава като такова. В Норвегияфармацевтичните компании сега контролират над 70% отпродажбите на всички хранителни добабки. Ако последните санад препоръчваната от индустрията дневна доза, т е се смя-т а т лекарства - за витамин С например това е 200 мг. Многоестествени добабки могат да се купят само след предписание,и то на много висока цена, ако изобщо могат да се намерят.

В Канада определени билки или хранителни добабки, коитоимат лечебен ефект, вече се смятат за лекарства, като напри-мер: алое, котешки нокът, ехинацея, чесън на капсули, хидрас-тис, готу кола, сладък корен, гинко, жен шен и много други. Итенденцията е списъкът да се увеличава.

В обръщението си, наречено "Комисията на Хранителниякодекс - заплаха за човечеството", д-р Матиас Рат заявява:"Това е цяла една индустрия, с присъщ интерес да пречи, по-тиска и дискредитира бсяка информация, отнасяща се до изко-реняването на дадена болест. Тя прави на година повече от 1трилион USD от продаването на медикаменти. Трябва даосъзнаем, че задачата на тази индустрия е да прави пари отболестите... и да открива нови болести и съответно медика-менти за тях... По своята същност фармацевтичната индус-трия няма интерес в излекуването на болестите. Унищожава-нето на която и да е болест неизбежно ще спре приходи от па-зар за милиарди долари. Затова медикаментите се правят, зада облекчават симптоми, но не и да лекуват. Поради същатаикономическа причина фармацевтичната индустрия е създалатози международен картел с кодово наименование 'Codex Ali-mentarius', за да направи недостъпна и извън закона информа-цията във връзка с витамините и да ограничи в световен ма-Щаб достъпа до естествени терапии. В същото време не сепредоставят на обществеността информация за рисковете инеблагоприятните странични ефекти от медикаментите, из-писвани с рецепта, а животозастрашаващите реакции изобщоне се споменават или се отричат. За да се осигури съществува-нето на тази измамна постановка е нает цял легион от лобис-гпи, за да повлияват на законодателството и контролиращитеорганизации и да манипулират медицинските изследвания и

301

образование. Използват се скъпи рекламни кампании и агенцииза връзки с обществеността, за да заблуждават последната. Итака една огромна част от човечеството е излъгана 2 пъти -веднъж парите им отиват в джобовете на фармацевтичнитекомпании, носейки им огромни приходи, и втори път - в замянаим се предлагат медикаменти, които не лекуват... CodexAlimentarius буквално означава "Кодекс от закони за храните",но истинското му значение е заплаха за вашето здраве и тована другите хора на планетата..."

302

Раздел VI. Програма " Ф " u gp.

Глава 19. Флуориране на водата и флуорнитаблетки, или заговорът "здрави зъби"

; Сега се пригответе да прочетете за една от най-уродливи-те манипулации на обществото, в сравнение с която разкри-т и я т а около някои медикаменти или "храни" могат да ви сесторят като невинна приказка за деца в предучилищнавъзраст. Сама по себе си тази история изисква написването наотделна книза, но предполагам, че краткият и все пак доста-тъчно синтезиран материал, който ви предлагам, ще ви бъдедостатъчен, за да разберете същността на заговора "здравизъби".

До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съ-единения на флуора) са смятани за едни от най-опасните за-мърсители на околната среда. Според американския наръчник"Клинична токсиколозия на търговските продукти" флуори-дите са по-токсични от оловото и малко по-слабо отровни отарсеника. Те са били причина за многобройни съдебни процесисрещу индустриалното производство и през миналия, и през на-шия век.

Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиеватапромишленост и при производството на изкуствени торове. Теса главните причинители за унищожаването на растителнос-т т а и смъртта на Животните в околността на големитепредприятия от гореизброените промишлености. Според из-числения на Агенцията за защита на околната среда (ЕРА) вся-ка година от индустриалните предприятия в САЩ се отделятсамо във въздуха около 155 000 т флуориди и допълнително вреките, езерата и океана още 500 000 т! Флуоридите не подле-Жат на биологична преработка затова т е се натрупват в окол-ната среда и по хранителната верига попадат най-накрая в зъ-бите и костите на човека.

303

Още през 1850 г. флуоридни емисии от Желязната и медна-та индустрия отравят хора и Животни и унищоЖаващреколтата. В края на века съдебни дела и законови разпоредбизаплашбат съществуването на тези производства в Германияи Англия. През 1933 г. 6 Mloc вали, Белгия, е първата голяма еко-логична катастрофа със замърсяване на въздуха, 6 резултатна което умират 60 души и няколко хиляди се разболяваттеЖко.

През 1944 г. 6 Дийп уотър, Нк> ДЖърси, става инцидент съсзамърсяване от заводите на компанията "Дктон", произвеЖда-щи хиляди тонове флуориди във връзка с проекта "Манхатън",за който ще стане дума след малко. Стопанствата 6 Глусес-тър и Салем, намиращи се по посока на вятъра по време на ин-цидента, са били известни с най-висококачествена селскосто-панска продукция. Но през лятото на същата година фермери-те съобщават, че реколтата им е изсъхнала и унищоЖена. До-машните птици също измрели, а тези от работниците, коитояли от продукцията, повръщали по цяла нощ и дори на следва-щия ден. Милдред ДЖордано, който е бил кшоша, когато е ста-нал инцидентът, се връща назад във времето: "Спомням си, чеконете ни изглеждаха болни и твърде схванати, за да рабо-т я т . " Някои крави били в толкова теЖко състояние, че не мо-жели да стоят на краката си и пасели като лежали по кореми-те си. Семейството на ДЖордано било поразено от ставни икостни проблеми. Веднага след свършването на войната фер-мерите завеЖдат дело срещу компанията и проекта"Манхатън" за увреЖдания, предизвикани от флуориднитеемисии. Според засекретена до скоро документация, под лично-то ръководство на генерал-майор Гроувз, Във Вашингтон сепровеЖдат тайни събещания със задълЖителното участие научени, слуЖители от Военното министерство, проекта"Манхатън", FDA, Министерстбото на селското стопанство,Министерството на правосъдието и др., както и с адвокатина "Дктон". Целият потенциал на правителството по различ-ни линии е бил мобилизиран, за да се нанесе съдебно пораЖениенад фермерите. В един меморандум от 2 май 1946 а. с копие доГроувз, лейтенант-полковник Купър Роудс, работещ по проек-та "Манхатън", отбелязва, че тези агенции "правят научнипроучвания, за да дадат доказателства, които биха могли да сеизползват, за да се защитят интересите на правителството в

304

процеса, предизвикан om собствениците на прасковени насаж-дения 6 Нк> ДЖърси".

Защо е цялата тази мобилизация?В средата на 40-те САЩ с пълна сила задействат свръх-

секретния проект "Манхатън", който всъщност представля-ва разработването на атомната бомба, определено като воде-ща стратегия в осигуряването на военно господство. Флуори-дите, според секретна правителствена документация, частот която беше направена публично достояние едва в последни-те няколко години, са били и сред основните субстанции притоба производство, като са отделяни милиони тонове. Заведе-ните дела са били сериозно препятствие пред тази военнастратегия. Ако фермерите спечелели, това означавало многоб-ройни искобе и съдебни процеси и в други щати, където ималозаводи, бълващи флуоридни емисии. Разкритията показват, чемитът за безопасността на тези съединения 6 ниски дози захора е бил създаден именно във връзка с разработването наатомната бомба с две основни цели: да се омаловаЖат съдебни-те искобе от страна на граждани и така индустрията да сепредпази от плащането на огромни обезщетения, а от друга -да не се дава гласност на делата, за да не се разсекретявапроектът. Учените, които са участвали в него, са имали за за-дача да осигурят необходимите "доказателства" в подкрепа натази стратегия. Защото първото заведено съдебно дело от ра-ботник в тази зловеща програма е било не заради облъчване, аза увреждане от флуориди! Така че всички следващи действияот страна на правителствените организации и индустриални-те магнати са били в унисон с осъществяването на гореспоме-натите цели.

Процесите срещу "Дктон" били осуетени. Правителст-вото не разкрило информация какво количество флуориди е би-ло изпуснато и дали т е са виновни за порагкенията, а фермери-те от Глусестър и Салем получили символично обезщетение.

През октомври 2000 г. се навършиха 52 години от най-дра-матичния инцидент с промишлено замърсяване в САЩ вДонора, Калифорния, при който загиват 20 души, стотици сасъс сериозно увредено здрабе и много от тях скоро след товасъщо умират. В нощта на празника Вси светии през 1948 г. сеполучава температурна инверсия и пушеците от "Донора ЗинкУъркс", собственост на "Ю Ес стийл корпорейшън", покриват

305

града за 4 денонощия с "мъглата на смъртта". В емисиите еимало сяра, въглероден окис и прах от теЖки метали, но оче-видно е, че пораженията са нанесени главно от флуоридите.Според местния лекар д-р Уилям Ронгаус, ако смогът е бил про-дълЖил още една нощ, починалите сизурно са щели да бъдат по-не 1000. По-късно неговите и на други лекари проучванияпоказват, че една трета от 14-хилядния град са били засегнатиот смога. Стотици са евакуирани и хоспитализирани. Едно де-сетилетие след тази трагедия смъртността в града оставазначително по-висока, отколкото в околните области.

В доклада, публикуван от СлуЖбата за обществено здраВе(PHS) през 1949 г., не се посочва никакъв конкретен причини-тел за предизвиканите смъртни случаи и заболявания, като спознатите ви вече тактика и цинизъм вината се хвърля вър-ху температурната инверсия! Но Филип Седлър, висш индус-триален химически консултант и водещ американски екс-перт по флуоридните замърсявания, обвинява компанията, чеслед инцидента тя заедно с PHS скриват доказателствата заналичието на флуориди в излъчените вредни емисии. През де-кември 1948 г. той публикува в престижния "Кемикъл енд ен-дЖиниъринг нк>з" свое изследване, според което нивото нафлуориди в кръвта на починалите и хоспитализираните па-циенти е било от 12 до 25 пъти по-високо от нормалното със"симптоми преди всичко говорещи за остро флуоридноотравяне... установено в стотици от случаите". Но компани-ята взема бързи мерки, за да заглуши гласа на Седлър.Редакторът на списанието му се обаЖда, за да му каЖе, че ня-ма да приеме повече подобни материали за публикуване.Такова било Желанието на г-н Уейдлайн, който лично дошъл 6редакцията във Вашингтон. Уейдлайн бил директор на"Алуминиум къмпъни ъф Америка" (ALCOA) и на субсидира-ния от "Ю Ес стийл корпорейшън" "Мелън инститк>т", апреди това е бил директор и на Американското химическообщество. В интервк» преди смъртта си през 1996 г. Седлърказва: "Това беше убийство" и заявява, че целта на доклада наPHS е била да се прикрие истината.

След инцидентите се завеЖдат много съдебни дела и сенадигат гласове за национално законодателство, което дапредпази населението, Живеещо в областите с развита про-мишленост. Според Седлър за индустриални гиганти като

306

"Ю Ес стийл корпореишън" и ALCOA, чиито забоди бълбатстотици :понобе флуоридни емисии годишно, спечелбанетона делата от засегнатите би означавало милиарди долари за-губи за осигуряване на пълно прочистване на засегнатите ра-йони и обезвреЖдане на токсичните съединения. Затова искриването на истинските данни от измерванията и причи-ната за трагедията 6 Донора било от изклкзчителна ваЖ-ност за промишлените магнати. "Нещата щяха да се услоЖ-нят много за тях, ако обществеността беше наясно с Живо-тозастрашаващата опасност от флуоридите." Делата сеуреЖдат извън съда, като компанията заплаща големи сумикато обезщетение на засегнатите и по този начин избягваиелия шум, който би могъл да насочи общественото внима-ние към нея.

И сега, вече повече от 50 години след трагедията, най-ваЖ-ната документация по случая липсва. Освен това компаниятаотказва да предостави своите данни от този период наЖурналисти, научни работници и хора, търсещи истината.

МеЖду 4 и 7 декември 1952 г. в Лондон умират от сърдечнии белодробни усложнения 4000 души, натровени с флуороводо-род.

За периода 1960-1975 г. замърсяване с флуориди от алуми-ниевите заводи на "Рейнълдс металс Ко." и на ALCOA унищо-Жават стадата от крави на племето мохави, Живеещо в резер-вата Сейнт РийдЖис, и увреждат здравето на самите хора.Цялата околност е била съсипана, дърветата изсъхнали, аптиците и насекомите избягали. Кравите получили толковатеЖки костни увреЖдания, че не моЖели да ходят и паселилегнали, а телетата, които се раЖдали, били с малформации.Децата на племето също били с увредени зъби и кости. И днес,след толкова години, рибата, която мохавите ловят в близко-то езеро, е с язви и гръбначни деформации. За 5 години дела, ко-ито напълно съкрушават финансово племето, т е получаватсмешното обезщетение от 650 000 USD!

Според доклади на Министерството на селското стопанс-т в о на САЩ "флуоридните замърсявания бъб бъздуха са при-чинили най-много бреди на добитъка по целия свят".

Но как става така, че тези толкова токсични съединениянамират път към водата за пиене, флуорните таблетки и пас-тите за зъби?

307

Om 1928 go 1931 а., когато индустриалната реболкзция QСАЩ наблиза 6 своя апогей, PHS е била под корисдикцията нафинансовия министър Ендрк» Мелън, основател на "Мелънинститклп" и главен акционер на ALCOA. "Мелън инститкзт"впоследствие ще играе важна роля в насърчаването на флуори-рането на питейната вода.

Между 1931 и 1939 в. PHS търси начини да се освободи ощфлуоридите, тъй като на този етап индустрията все още не еимала решителни "аргументирани" предложения за флуориранена водата. Ако се докаже пред съда, че флуоридите са опасни зачовешкото здраве, както вече стана ясно, това би имало дра-матични последствия за компаниите, чиито заводи непрекъс-нато изхвърлят тези отрови. Компанията ALCOA е била осно-вен представител на алуминиевата индустрия и в нейните за-води през Втората световна бойна е произбеждано голяма частот бойното снаряжение, което е увеличило още повече емиси-ите от токсичните съединения. И по време на войната, и следтова е имало стотици дела за увреждане от флуориди.

През 1930 г. със средства от "Етил корпорейшън", "Дже-неръл електрик" и "Дктон" се създава "Кетъринг лаборато-ри" при университета на Цинцинати. Целта е проучване наопасностите от различни химически вещества от индуст-рията, но с договор и клаузи, според които резултатите отнаучната работа "няма да бъдат предоставяни на общест-веността без съгласието на която и да е от компаниите -страни в договора". Основна част от изследванията провеж-дани в тази лаборатория, са били свързани с флуоридите ивлиянието им върху човешкото здраве. По-късно Е. Лард-зкънт, учен от "Кетъринг лаборатори" и консултант на"Рейълдс металс Ко.", написва книга, която несъмнено е има-ла за цел и да обслужи индустрията и да й помага да се защи-тава при съдебни процеси за нанесени щети от флуоридниемисии. Трудът на Ларджънт става дори международен ре-ферентен справочник, като никой не подозира манипулатиб-ния му характер!

През 1931 г. три независими една от друга групи учени от-криват, че причината за петнистите зъби (това е всъщностзъбната флуороза, за която ще стане дума по-нататък) сафлуоридите. През същата година PHS изпраща един зъболекарна име X. Трендли Дийн да направи проучване в 345 общини 6

1

308

Тексас, където питейната бода съдързкала естествено по-ви-соки концентрации на флуориди. Задачата му била да определикакво количество от тези съединения могат да понесат хора-та без да получат очевидни повреди на зъбите. Дийн открил, чена мноао хора от градовете в този район зъбите са с промененцвят и ерозирали. Но в няколко области (21), където водата съ-дъргкала около 1 ррт* флуориди, според него като цяло кари-есите изглегкдали по-малко. При обобщаването на данните оба-че Дийн използвал селективен подход, като изтъкнал резулта-т и т е само от тези 21 селища, а от 272 други, където въобще несе забелязвала такава зависимост, били премълчани. Тези него-ви "доказателства" също се използват по-късно в подкрепа нафлуоридационната кампания.

А сега нещо интересно: през 1945 г. един главен инспекторот FDA открива, че в бирата на "Комънуелт брк>ър къмпъни"от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и да-ден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката,като, забелегкете, измерената концентрация е била само 0,5ррт. (За сравнение сега минималната концентрация при флу-ориране на водата е поне 1 ррт!) Компанията е глобена 10 000USD, a собственикът Кауфман получава условна присъда от 6месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдеб-ните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случайняма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие,за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обачеPHS официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отра-вяне) на водата в САЩ.

В 24-ото издание на "Ю Ес диспенсъри" от 1950 г. моЖе дасе прочете, че флуоридите са "изклЪчително силна отроваза всички тъкани... Те предизвикват пониокение на кръвнотоналягане, дихателна недостатъчност и обща парализа.Непрекъснатото поглъщане на несмъртоносни дози причиня-ва трайно потискане на растеока... Употребата на паста ипрах за зъби с флуориди и вътрешното им приемане са не-оправдани." Във всички следващи издания целият този nacajkлипсва! Защо ли?

1 р р т (par per million) = една милионна част от грама (на ли-р), или 0,000001. За срабнение: 1 мг е 1/1000 от грама на литър, или

0,001.

309

Проучванията "доказали безопасността" на флуоридитепод кодобото наименование "Програма Ф", са се осъществява-ли и 6 университета "Рочестър". Това е мястото, където саизвършени някои от най-зловещите медицински експериментипрез студената война, при които на нищо неподозиращи паци-енти са били инжектирани токсични дози от радиоактивенплутоний. Според Ноам Чомски 90% от дотациите за изследва-нията са идвали или от Министерството на отбраната илиот Комисията по атомна енергия на САЩ (АЕС). За периода от1945 до 1955 г. тайно са се събирали и обработвали проби откръв и тъкани от Жителите на Нкзбърг, Н1о Йорк, които пиелифлуорирана вода. Оригиналният доклад с данните от токсико-логичните изследвания, показващи увреЖданията, е бил засек-ретен от АЕС поради съображения за "национална сигурност".В разсекретен меморандум по проекта "Манхатън" от 29 ап-рил 1944 г. се заявява: "Клиничните данни подсказват, че ура-ниев хексафлуорид моЖе би оказва значителен ефект върхуцентралната нервна система, предизвиквайки объркване, сън-ливост и вялост... ИзглеЖда, най-вероятно причинният фак-тор да е флуоридният компонент, а не урановият."

Това сътрудничество меЖду военни, индустриалци,политици, учени и някои лекари дава Живот на един уродливзаговор. Както стаба ясно, "Програма Ф" не е била свързана сгри>ка за здравето на детските зъби, а да осигури "научнитедоказателства" за безвредността на флуоридите в полза направителството и компаниите, участващи 6 проекта "Манха-тън" като защита срещу настоящи и евентуални бъдещи делаза уврезкдания, причинени от тези съединения! За голямо съЖа-ление именно изопачените данни от "изследванията" са стиг-нали до много учени, стоматолози и лекари по света и са ги под-вели. През 1956 г. окончателният доклад от този проект, пуб-ликуван в "ДЖърнъл ъф Америкън дентъл асосиейшън" (JADA),заявява, че според проучванията "малки концентрации" отфлуориди са безопасни за зраЖданите.

Ето драстичната разлика при официалната версия, отпе-чатана в JADA, и истинския вариант според един от разсекре-тените материали за ефектите на флуоридите върху работе-щите в заводите, свързани с проекта "Манхатън".

Според секретната версия у повечето работници са изпа-дали всички зъби. Според официалната - при мъЖете се наблк>-

310

давали no-малко кариеси. (Е, човек като няма зъби със сигур-ност няма да има и кариеси.)

Според секретната версия работниците трябвало да хо-дят с гумени обувки, защото флуоридните емисии са предизви-кали разпадане на ноктите на краката. В официалната версияне се споменава нищо по този въпрос.

Според секретната версия флуоридите вероятно са дейст-вали върху зъбите така както и върху ноктите. Според офи-циалната - мъжете били необичайно здрави и от медицинска, иот стоматологична гледна точка.

Тези проучвания са направени от репортерите Джоел Гри-фитс и Крие Брайсън. Но все още има стотици документи по"флуоридния метаболизъм", които остават засекретени илипросто липсват.

Когато токсиколожката Филис Муленикс вшкда разликатав двете версии, тя възкликва: "Това ме кара да се срамувам катоучен... Дали всички изследвания са били проведени като това?"

През 1939 г. ученият Джералд Кокс, работещ за "Мелънинститкот", спонсориран от ALCOA, е един от първите, кой-то отбелязва, че "съществуващата понастоящем тенденцияда се пречиства водата и храната от флуориди могке би иманужда от преразглеждане". Именно Кокс, който не бил нитолекар, нито зъболекар, а обслужващ интересите на гигантски-те индустриални компании, чудещи се как да се измъкнат отситуацията с флуоридите, изказва предположението, че "тозиизглеждащ на пръв поглед отпадъчен продукт може да намалиброя на кариесите у децата"! Той "провежда" светкавичниопити с плъхове и "установява", че флуоридите "намаляват"тенденцията към образуване на кариеси, като безапелационнозаявява, че този факт "е доказан".

През 1945 а. два града в щата Мичиган официално са изб-рани за провеждане на 15-годишно сравнително изследване,"за да се установи" дали флуоридите могат безопасно да на-маляват процента кариеси у децата и питейната вода наединия започва да се флуорира. През 1946 г., независимо чеофициалното мичиганско проучване е току-шо започнало, на 6нови града се "разрешава" да флуорират водата си. През 1947а. Оскар Юинг, който е бил дългогодишен адвокат на ALCOA,е назначен за директор на Агенцията по федерална сигурност(FSA). Това автоматично го поставя начело и на PHS, която е

311

била част от FSA, а именно тя е тази, която би тряббало дасе гризки за здравето на хората. Под ръководството на Юингбързо се развихрила наиионална кампания за флуориране наводата, като през следващите 3 години още 87 града са биливклк)чени в програмата. В същото време офиииалното изс-ледване за безопасността на флуорирането, което се провеж-дало в двата мичигански града, било прекратено, без да е ми-нал дори и половината от изпитателния срок! Официалнатапозиция на правителството за това избързване, което няма-ло нищо общо с научните постановки, било "настояване наобществото".

Като резултат от изключително хитра и същевременнобезскрупулна и агресивна кампания флуоридшпе се превръщатот силно токсичен отпаден продукт в съществена хранител-на съставка, необходима за здрави зъби! Да се обявиш срещутях, вече означавало да се възпротивиш срещу здравето на де-цата и се възприемало като ерес - позната манипулативна схе-ма от историята на човечеството.

Стратегът на тази чудовищна и безпрецедентна манипула-ция бил евреинът Едуард Бернайс, племенник на небезизвестнияЗигмунд Фройд. Бернайс, известен още като "баща на връзкитес обществеността", се проявил като пионер и сатанински генийпри прилозкението на чичовите си теории в областта на рекла-мата и правителствената пропаганда. Флуоридационната кам-пания била едно от неговите най-успешни и дълготрайнипостшкения. Преди това в книгата си "Пропаганда" (1928 а.) тойобяснява механизма, чрез който се контролира човешкият ум иобщественото мнение. Ето какво пише 6 нея: "Ако моЖете давлияете на лидерите на групите, със или без тяхнотосътрудничество, вие автоматично повлиявате и групите, надкоито т е господстват... Тези, които манипулират небидимитемеханизми на обществото, представляват невидимотопрабителство, което е всъщност истинската властваща силав нашата страна (САЩ- бел.авт.)... Нашите умове се шаблони-рат, нашите вкусове се формират, нашите идеи ни се внушаватот хора, за които никога дори не сме чували..."*

И така, само за броени дни под влиянието на пропагандатана Бернайс общественото мнение е насочено в "правилната

* Курсивът е от аВтора.

312

посока" и флуоридшпе, продавани и известни меЖду друготокато най-силната отрова за плъхо6е(!), се превръщат 6 здра-вослобен фактор за зъбното здраве на децата!

Индустриалните гиганти ударили с един куршум два заека,и то какви - те не само че са спечелили досега милиони от про-даЖбата на този токсичен замърсител на водните компании ина компаниите за пасти за зъби, но и същевременно са спести-ли много побече, защото вече не е трябвало да се занимават сбъпроса за обезвреждане и безопасно складиране на флуориди-те! Според някои изчисления само за една година това са около

През 1950 з. на 7-ия еЖегоден доклад на Фондацията за науч-ни изследвания, свързани със захарта, се изнася, че захарта еглавната причина за зъбния кариес. Фондацията отпуска сред-ства на Факултета по хранене към Харвардския институт,"за да разреши проблема със зъбния кариес, без да се ограничаваконсумацията на захар"! Резултатът от тези парични даре-ния е подкрепата за флуорирането на водата.

През 1950 г. PHS официално одобрява флуорирането. Оттогава до сега 6 побече от половината от резервоарите с пи-тейна вода на САЩ се изсипват годишно около 143 000 тона некакво да е, а най-качествена отрова за плъхове.

Обработката на общественото мнение продълЖава презбсичките тези години и до настоящия момент. През 1951 г.PHS със сътрудничеството на Американската стоматоло-гична асоциация (ADA) провеЖда среща, на която присъстватвсички щатски стоматологични директори и на която сенахвърлят методите, чрез които трябва да се популяризиратази вредна практика. Така PHS направила съкзз с индустри-ята и медицинските профсъкззи, за да подпомогне политика-та на флуориране на питейната вода. ПредлоЖена е била кон-центрация от 1,2 ррт, като директорите били инструкти-рани да не изнасят пред обществеността истината за ток-сичния характер на натриевия флуорид и целенасочено да язаблуЖдават, че 6 областите с естествено по-високо съдър-Жание на флуориди има по-малко рак и полиомиелит. Кампа-нията е имала за задача така да убеди населението, че дорито само да поЖелае изкуственото флуориране. Техниката, ко-ято са използвали, не е била да отричат токсичността нафлуорните съединения, а да покаЖат, че обратното е вярно

313

(макар че това бъобще не е имало нищо общо с истината)!През 1952 г. 6 JADA се поябяба публикация, която инструкти-ра стоматолозите да не изразябат личното си мнение по от-ношение на флуорирането!

През 1952 г. представителите на PHS Дийн, Арнолд иМакКлуър концентрират своите усилия върху въвеЖдането нафлуорирането 6 Нова Зеландия и Австралия.

През 1958 г. СЗО основава експертен комитет в Женева,който да проучва флуорирането. Поне 5-има от 7-те му членаса неаови яростни застъпници. Един от тях е и проф. ИнгбеЕриксон от Швеция, който е получил вече финансова субсидияот PHS, както и възнаграждения от шведската индустрия зазъбни пасти.

През февруари 1966 г. д-р Робърт Феликс, бивш директорна Националния институт по психично здраве* (представетеси само какви индивиди често с т о я т начело на институции,чиято цел би трябвало да е гриЖата за здравето на нацията),се обръща към 500 личности в американския обществен Животна конференция по въпроса за флуорирането на питейнатавода. ЗабелеЖете, той не говори за здравето на зъбите надецата, а за "умственото здраве на опонентите на флуорира-нето". В речта си "Как да се погриЖим за и да се справим секстремистите" д-р Феликс предлага обяснението, че "всичкипротивници на флуорирането са луди, по един или по другначин". Той инструктирал поддръжниците на флуорирането"как да разпознават и да се справят с различните категорииопоненти". А д-р Артър Флеминг, бивш министър на здра-веопазването, образованието и благосъстоянието, застъпватезата, че "ние имаме нуЖда от обучителна програма в учили-щата 365 дена в годината", а учениците "могат, когато сиотидат вкъщи и седнат на масата да вечерят, също да гово-рят за това"!

На 23 1оли 1969 г. СЗО подкрепя флуорирането на водата не-зависимо от предупрежденията на г-н Пензо от италианскатаделегация за "възмоЖни генетични увреди на бъдещитепоколения". В последните часове на сесията, когато присъст-

* На английски бсъщност е умствено (mental), което е по-точнадума, но тъй като на български е прието да се казба "психично' . 6пребода на официални институции го запазвам по този начин.

314

бат само 45 (!) от общо 1000 делегати от 131 страни, при липсана кворум всички законопроекти, които не са били приети,вклк>чително и този за флуорирането, са били гласуванигрупово! Резолкщията подтиква страните членки "да проучатвъзможността за въвеЖдане на флуорирането там, къдетоприемът на флуориди е под оптималните нива". Още ли се съм-нявате чие оръдие е СЗО?

През 1972 г. наскоро създадената Агенция за защита наоколната среда (ЕРА) проучва атмосферните замърсители идокладва: "Флуоридните емисии, изпускани от индустриални-те предприятия, моЖе да увредят посевите и добитъка въвфермите... и конструкциите (т.е. сгради, статуи и пр.)..." Носъщевременно докладът заклкзчава, че "възмоЖността флу-оридите да предизвикат вредни ефекти у човека е незначител-на". Друг доклад на ЕРА отново потбърЖдава, че "флуоридни-те емисии... наистина имат вредно въздействие върху добитъ-ка и растителността", но "флуоридните емисии главно оталуминиевите забоди нямат значителен вреден ефект върхучовешкото здраве". С други думи, това, което кара дърветатада съхнат и умират, това, което разболява Животните и про-бива дори дупки в камъка, не увреЖда хората!

Не трябва да мислим, че през цялото това време многоучени, лекари и зъболекари не са се опитвали да разпръснатмъглата на заблудата. Но винаги когато уличаващи научни до-казателства са заплашвали статуса на флуоридите, прави-телството веднага е назначавало комисия, съставена само отхора, защитаващи интересите на индустрията, която винагие отхвърляла или потулвала фактите. През 1953 г. д-р МаксГине от Уорчестър, Масачузетс, написва петиция, под коятопоставят подписите си 119 зъболекари и 59 лекари, противо-поставящи се на флуорирането. Заради това "своеволие" следняколко години Гине е изклк>чен от щатския стоматологиченсъкзз.

През 1958 г. Асоциацията на американските лекари и хи-рурзи (AAPS) с повече от 15 000 членове, голяма част от коитоса и членове на АМА, приема резолкзция срещу флуорирането, 6която се казва: "Асоциацията заклеймява добавянето на какво-то и да е вещество към питейната вода, което има за цел даувреди телесните или умствените функции на консуматора."Петицията естествено остава без последствия.

L315

През 1962 з. известният учен 6 областта на рака и по-спе-циално лебкемията Шодвик Грос заявява: "Очевидният факт,че флуоридите са коварна отрова - вредни, токсични и кумула-тивни по своя ефект дори когато са погълнати в минималниколичества, ще си остане непроменен независимо колко пътище бъде напечатано някъде, че 'флуорирането на водата ебезопасно'."

През 1983 а. 2рупа от експерти от светобна класа към PHSпрезлезкдат данните за безопасността на флуоридите в пи-тейната вода и установяват, че много от тях всъщност не садействителни. Учените препоръчват изклкзчително вниманиеотносно излагането на децата на въздействието на флуориди.Но когато правителствените инстанции оповестяват докла-да един месец по-късно, в него отсъстват най-ваЖните заклю-чения и препоръки. Те били заместени със следното изявление:"Не съществува научна документация, която пряко да доказвастранични ефекти от флуоридите при нива, по-ниски от 8р т т (осем милионни части от грама - т.е. 0,000008 г/литър)!"Освен това окончателното и безапелационно становище наPHS било, че "съдържанието на флуориди в питейната вода нетрябва да е по-високо от 1-2,4 ррт за деца до 9-годишна въз-раст вклк>чително, тъй като няма информация относно вре-ден ефект на флуоридите както върху скелета на децата, та-ка и върху сърцето". През 1985 г. ЕРА, обосновавайки своитедействия на този напълно изопачен доклад, увеличава норматана количеството флуориди, допустими в питейната вода на 2до 4 р р т за деца и възрастни!

Д-р Харди Лаймбек, доктор на науките, директор наФакултета по превантивна стоматология при Университетав Торонто и президент на Канадската асоциация за стомато-логични изследвания, бивш привърженик на флуорирането, а се-га негов върл противник, в интервк> пред "Трибкон" от месецдекември 1999 г., казва: "Децата под три години никога нетрябва да използват флуорирана паста или да пият флуорира-на бода... Жителите на градовете, в които водата ефлуорирана, имат два пъти повече флуориди в бедрените сикости за разлика от останалите... Флуоридите всъщност про-менят основната архитектура на костите... Скелетната флу-ороза е болестно състояние, което настъпва, когато флуори-дите се натрупат в костите, като ги правят мноао слаби и

316

чуплиби... В Канада ние сега лекуваме повече зъбна флуороза,отколкото кариеси, това е и опитът от моята практика...Тук, 6 Торонто, водата се флуорира от 36 години. А въвВанкувър, където никога не е флуорирана, има по-нисък про-цент на кариеси, отколкото 6 Торонто." Според него в индуст-риализираните страни по света и предимно в Европа, в коятопочти не се прилага флуориране, като цяло процентът на ка-риеси е нисък. Д-р Лаймбек продължава: "Стоматолозите ня-мат никакбо понятие от токсикология. Те просто следват ед-на дезинформация, разпространявана от 50 години насам. Азсъщо го правех..." В интербктю той споменава и за своята речедна седмица преди това пред преподавателското тяло и сту-дентите от университета 6 Торонто, в която им се извинява."Говорейки като директор на факултета по превантивнастоматология, аз казах на моите колеги и студенти, че безумисъл съм ги заблуждавал. През последните 15 години аз се бяхотказал от изучаването на токсикологичната информация,която е достъпна за бсеки. Това, че тровим нашите деца, бешетолкова далеч от ума ми... За съЖаление ние сме грешали...Истината беше един твърде горчив хап. Но все пак аз успях даго преглътна."

В САЩ обаче Центърът за контрол и профилактика на за-боляванията (CDC), Американската стоматологична асоци-ация (ADA) и СлуЖбата за обществено здраве (PHS) упорито иумело продължават да манипулират общественото мнение вполза на флуорирането. Голямата част от американците въоб-ще не знаят нищо за опасностите от поглъщането нафлуориди. Според една статия от 1988 г. в "Кемикъл енд енд-Жиниъринг нкзз" гласът на учените, които са срещу флуорира-нето, е много ефективно заглушен още от 50-те години, когатоPHS одобрява тази изцяло вредна практика. Тактиката презвсичките тези години е вклк>чвала заплахи, осмиване или отк-ровено цензуриране, за да не станат истинските факти пуб-лично достояние.

По-надолу ще представя на вашето внимание някои фактиза съединенията на флуора:

* С течение на годините флуоридите се натрупват вкостите. Бъбреците могат да елиминират само до 50% от

317

г

Скелетна флуороза

ежедневния им прием. Едно от последст-бията на този проиес е скелетната флуо-роза, което прави костите слаби и чуп-ливи.

В периода 1990-1992 г. б JAMA се пуб-ликубат три различни статии, коитосвързват повишения проиент счупванияна тазобедрената кост с флуориранетона водата. Според резултатите от науч-но изследване, проведено в световноизвес-тната "Майо клиник", и публикувани презмарт 1990 г. 6 "Нк) Инглънд джърнъл ъфмедисин", лечението с флуориди на осте-опорозата увеличава костната чупли-вост и съответно счупванията на тазо-бедрената кост. Според статистикитена Националния иентър за здравна ста-тистика (NCHS) от 1957 г. досега кост-

ните фрактури при момчета и коноши са се убеличили рязко. Аспоред доклади на Наиионалния съвет за научни изследвания(NRC) САЩ е страната с най-висока честота на фрактура набедрената кост 6 иелия свят. Според д-р Уилям Хирзи, вииеп-резидент на съкоза, който обединява учените от ЕРА, от 1990 г.досега са проведени 5 епидемиологични проучвания 6 три раз-лични държави, като всички т е показват, че в областите, къ-дето водата се флуорира, проиентът на счупвания на тазобед-рената кост е по-висок.

На 9 коли 1998 г. в. "Манчестър Гардиън" съобщава за жес-токи артритни поражения на милиони индийии - една истинс-ка наиионална трааедия! Причината впоследствие се оказбапредварително неизследвана, отровена от флуориди, вода откладении, използвани за пиене.

* Флуоридите са карциногенни, като данни за това има ощеот 40-те години. През 1958 г. известният генетик Мк>лерразкрива, че т е нанасят поражения основно чрез увреждане нагенетичния материал на клетката, 6 която влизат.Проучване, извършено от Procter & Gamble ("Проктър ендГембъл"), показва, че дори половината от количеството, из-ползвано за флуориране на питейната вода, предизвиква значи-

318

телни убреди на ДНК. Според епидемиологично изследване, про-ведено в средата на 70-те, от д-р Дийн Бърк, директор на от-дела по иитохимия към Националния институт по рака (NCI),годишно 10 000 или повече от раковите заболявания, завършва-щи със смърт в САЩ, се дълЖат на флуоридите! През 1969 г. еустановено, че в градовете, 6 които водата се флуорира, за пе-риод от 13 до 17 аодини, честотата на рака се е увеличила с10% в сравнение с градовете, където това не е практика.

Различни други изследвания показват, че случаите на ос-теосаркома (рак на костите) са значително повече сред младимъЖе, Живеещи в райони с флуорирана питейна вода, като чес-т о т а т а на това заболяване при младежки до 19-годишна въз-раст е нараснала с 50% в сравнение с тези, Живеещи в области,където не се прилага флуориране. Едно 12-годишно проучване(обхващащо периода от 1977 до 1989 з.) показва ясно, че флуори-дите причиняват рак на костите у мъЖки плъхове. Според NCIима достатъчно данни сочещи, че в цялата страна има пови-шаване на рака на костите и ставите, докато подобни тенден-ции не се установяват в страни, където водата не сефлуорира. Но комисията, назначена да потвърди тези тревоЖ-ни статистики (тя естествено не се е отличавала отпредишните), заклкзчава, че няма доказателства, които да по-сочват връзка меЖду флуоридите и рака при човека.

С около 50 % е нараснала и честотата на рака на устнатакухина в областите, където водата се флуорира - това означа-ва 8000 нови случая всяка година.

Уилям Маркус, токсиколог и главен научен консултант къмЕРА, твърди, че "флуоридите са канцерогенни според какъвтои да е стандарт ". Според него ЕРА би трябвало веднага да се за-действа и да защити обществеността не само поради наличи-ето на данни, потвърЖдаващи този ефект, но и поради доказа-телствата за костните фрактури, артрита, мутагеността идругите вредни въздействия. Робърт Карлтън, учен. работилкъм ЕРА, заявява, че "допустимото ниво на флуориди въвводата, което е разрешено от правителството, се базира налъЖлива информация и манипулирани доклади..."

Бател провеЖда двегодишно изследване с мъЖки плъхове. ПриЖивотните се наблкздавали изобилие от болести, рак и тумори,меЖду които на щитовидната Жлеза и на костите, заболяванияна черния дроб (включително и много рядък вид рак), увреЖдания

319

i

на бъбреиите, дисплазия на лигавицата 6 устата, зъбна флуорозаи др. Забележителното на изследването е, че нивата на флуоридив костите на плъховете, в чиято храна имало най-голямо коли-чество от тези съединения, е почти същото, както и при хора,Живели 15-20 години в област, където водата се флуорира.

* Дори само една милионна част от грама (1 ррт), а дозатана флуориране на питейната вода обикновено е по-бисока, по-тиска ензимните системи 6 клетката, предизвиква вроденидефекти у Животни и хора, увреЖда имунната система, водидо нарушение в синтезата на колагена и допринася за калцифи-кация на меките тъкани, влошава артритните оплаквания иливоди до такива. Още през 1944 г. е било известно, че съединени-ята на флуора са протоплазмена отрова и нарушават пропуск-ливостта на клетъчната мембрана, потискайки действиетона определени ензими.

През 1979 з. Геблър и Лонз от университета в Орегон уста-новяват, че дори само 0,2 ррт флуориди в тялото сериозно по-т и с к а т способността на белите кръвни клетки да разруша-ват патогенните агенти. Според някои, тези токсични съеди-нения допринасят за развитието на синдрома на придобитаимунна недостатъчност, което се покрива в тайна от меди-цинската общност и медиите, като вниманието на обществе-ността е съсредоточено само върху HIV-вируса като причиназа това състояние. По този начин се прикрива фармакологич-но-химичното сенсибилизиране на населението, чието разкри-тие би имало изклкочително неблазоприятни финансови после-дици за тези индустрии.

* През 1959 г. френският ендокринолог Рапапорт правипроучване върху флуорирането и вродените дефекти, при ко-ето установява връзка меЖду честотата на синдрома на Даун*и флуоридното съдърЖание на питейната вода.

* Синдром на Даун - генетично обусловено заболябане, 6 резултатна настъпили промени 6 хромозомите под въздействие на различнифактори главно от Външната среда. Проявява се с изоставане в умс-твеното и двигателното развитие, отклонения във формата и голе-мината на черепа (получава се монголоиден тип лице) и др. По прин-цип се проявява значително по-често при Жени, които раЖдат в по-късна Възраст (след 35 а.).

320

През същата година изследбане бърху честотата на рагк-дане на деца с този синдром 6 Илинойс и Дакота, чиито резул-т а т и са публикувани от Френската медицинска академия, по-казва очевиден паралел с нибото на флуоридите бъб водата.Отбелязано е също така и намаляване на възрастовата грани-ца на Жените, рагкдащи деца с подобни хромозомни аномалии.През първите три години на флуориране в Нк> Бритън,Кънектикът, честотата на мъртвородените се е увеличиласъс 150%!

Разбира се, всички тези открития не попречват на ADA даотпечата и разпространява през 1960 г. брошура за масоваконсумация, която се казвала "Факти за флуорирането:Отговори към критиците на флуорирането". В нея т е използ-вали една безсрамна лъЖа - "в областите, където водата е ес-тествено с по-високо съдърЖание на флуориди, е известно, чехората Живеят до дълбока старост". В брошурата нищо не сеспоменавало за всички потресаващи открития и факти, свър-зани с тези силно токсични съединения.

През 1966 г. е установено, че дори и от много ниски концен-трации, които не причиняват видими тъканни увреди, нас-тъпват значителни хромозомни промени в доматите.

Според изчисления от началото на XX в. "благодарение" назамърсяването на природната среда от заводите и изкустве-ното флуориране на водата досега повече от 130 млн. амери-канци са страдали от хронична флуорна интоксикация, ускоре-но стареене и дегенеративни заболявания.

* Данните на PHS от най-голямото изследване, правено бСАЩ и обхващащо 39 000 деца, на възраст от 5 до 17 г. от 84 об-ласти на тази дърЖава, показват ясно, че няма разлика в чес-тотата на кариесите, пломбите или развалените зъби меокдуобластите, където питейната вода се флуорира, и областите,където това не е практика!

Д-р ДЖон Колкохун, бивш Главен зъболекар към здравнотоминистерство в Оклънд, Нова Зеландия, и бивш застъпник нафлуорирането, след като проучва статистиките за зъбния ка-риес на 60 000 деца на Възраст 12-13 г. и установява, че флуори-рането няма никакво влияние бърху този параметър, става не-гов изявен противник. "Аз забелязах, че е по-висок процентътна децата, които нямат кариеси и които Живеят в райони, къ-

321 J

gemo 6ogama не се флуорира." Но министерството отказало дапубликува нейовите разкрития и ао принудило да си подадеоставката!

Четири големи изследвания, проведени главно в САЩ,Япония, Индия и обхващащи 480 000 деца(!), ясно показват, чефлуорирането на водата въобще не намалява тенденциятакъм кариеси. Дори обратното - ако приемът на флуориди е по-висок, то тогава при тези деца се наблк>дават повече кариеси,особено ако и количеството на калция, което приемат схраната, е по-ниско.

* В научната литература има и доказателства, показващи,че флуоридите предизвикват забавена смяна на зъбите отмлечни към постоянни. Това води до изкривяване и размества-не на последните в устната кухина и изисква съответно слага-нето на скоби и други мерки.

През 1993 8. Подкомитетът по ефектите върху здравето врезултат на приемани вътрешно флуориди към Националниясъвет за научни изследвания (NRC) признава, че ме&ду 8 и 51%,а понякога до 80% от децата. Живеещи в райони, където пи-тейната вода се флуори-ра, имат зъбна флуороза,което е болестно състо-яние - по зъбите се появя-ват грозни бели, Жълтиили кафяви петна. Деца,които страдат от недо-хранване, еа още по-по-датливи към токсични-те ефекти на флуориди-те. Според Националниясъвет за научни изслед-вания от 8 до 51 %, а по-някога и до 80% от деца-та, Живеещи в райони,където водата се флу-орира с 1 ррт, имат зъб-на флуороза! Само на ка-лифорнийците възстано- Зъбна флуорозавяването на пораЖени-

Зъбна

322

ята от зъбната флуороза струват около 900 млн. USD! Пред-виЖда се през следващите 10 години в САЩ, Англия и Австра-лия около 15 млн. души да потърсят стоматологична помощвъв връзка със зъбна флуороза, като сумата, свързана с лечениеи възстановяване, се изчислява минимум на 150 млрд. USD!Както се виЖда флуорирането на водата все пак си има и сво-ите "добри" страни - осигурява огромни постъпления за сто-матологичната индустрия. Още през 1972 г. в доклад на ADA сезаявява, че зъболекарите работещи 6 районите, където водатасе флуорира, имат 17% по-голяма печалба от техните колеги 6областите, където тоба не е практика.

Ето какво пише за зъбния кариес и неговата профилактикав едно издадено през 1987 г. българско ръководство за стомато-лози: "Древните и нецивилизовани народи, които се хранят ствърда и непреработена храна, имат по-ниска епидемичностна кариеса в сравнение с цивилизованите народи, които се хра-нят с мека и преработена храна. Твърдата храна разбива че-лкзстите и зъбите и поддърЖа чисти зъбните повърхности.Меката храна не упраЖнява дъвкателния апарат, полепва позъбите и е един от съществените фактори за развитието назъбен кариес.

Много показателни в това отношение са резултатите отняколко продължителни епидемиологични проучвания. Едно оттях е проучването на Жителите от остроб Тристан да Кунхав Северен Атлантик. Епидемичността на кариеса на първитепостоянни молари при прегледите през 1932 и 1937 г. е нула(!), аслед промяната в начина на хранене от 1950 г. (6 храната пре-обладават ферментиращи бъглехидрати) епидемичността сеповишава на 50% при прегледите през 1952 г. и достига до 80%през 1966 г. (спомнете си за изследванията на д-р Прайс и законстатациите на д-р Йенсен 6 раздела за храните - бел. адт.).

Другите наблкодения са през време на Втората световнабойна - продължителната блокада на Ленинград и окупациятана Норвегия за 5-6 г. В Норвегия се въвеЖда ограничен реЖим нахранене, белтъците са в достатъчно количество, намалено еколичеството на въглехидратите. Промяната б начина на хра-нене довеЖда до забавен пробив на зъбите и рязко (3-4 пъти)спадане на кариеса на постоянните зъби. След премахване накупонната система честотата на кариеса отнобо се повишаваи 6 1949 г. достига изходното ниво от 1941 г. Редукцията на ка-

323

риеса се дълЖи на ограниченото хранене с Въглехидрати.*" Из-бодът е, че начинът на хранене е най-баЖната профилактикана кариеса.

Но ето какбо мозкем да прочетем сто страници по-ната-тък 6 същото ръкободстбо: "Прилагането на флуориди, мест-но или общо, е най-ефективната 6 настоящия момент формана профилактика на зъбния кариес. Тя трябва да заема същест-вено място 6 комплексните профилактични програми, незави-симо че кариесът не е флуорнедоимъчно заболяване.* Ефек-т ъ т на този микроелемент е един от най-добре проучените идокументирани факти 6 историята на медицината." Аз бихказал един от най-добре и най-успешно манипулираните! Пи-там се как е възмоЖно в една книга да съществуват две взаим-ноизклкзчващи се мнения на едни и същи автори.

Предлагам на вниманието ви и извадка от българска мо-нография върху флуорната профилактика на зъбния кариес, 6която се цитират меЖду другото "студиите на Дийн", за ко-ито бече видяхте каква "обективна" стойност имат, както идруги "авторитети", спонсорирани от и работили за алуми-ниевата индустрия - Кокс, Арнолд, ХодЖ, Армстронг,ЛардЖент, Ериксон и т.н.: "Отличният превантивен ефектна малките дози флуор е един от най-добре аргументиранитеи документирани факти 6 историята на медицината...Отделни автори смятат, че флуорът е вреден за здравето нахората. По този повод в официалните документи на СЗО беотбелязано, че се отнася за проучвания, характеризиращи сес непълнота на амнестичните данни, необективно описаниена получените резултати или грешка в анализа и тълкуване-то на данните..."*

И само няколко страници след това: "Флуорът инхибира(потиска - бел.авт.) активността на изследваните дехидро-генази** - СДХ, МДХ, алфа-ГДХ и ЛДХ. Инхибирането се отк-рива във всички изследвани органи..." Как изобщо могке завещество, което потиска вазкни ензимни системи и чиятатоксичност се измерва в милионни от грама, да се kajke, че не евредно за здравето и има "отличен превантивен ефект"? Да -

* Курсивът с от автора.** Това са ензими: сорбитдехидрогеназа, малатдехидрогеназа.

глутаматдехидрогеназа, лактатдехидрогсназа.

324

пребантибен ефект наистина има, но по отношение на способ-ността за мислене, както ще разберете след малко!

Ето какбо пише още 6 същата монозрафия: "В достъпнатани литература не се установи нито един (!?) литературенизточник, който да доказва аргументирано дори минималнототоксично влияние на флуора, прилоЖен 6 концентрации от 1 до1,5 ррт. Задълбочените клинични проучвания и експериментитепоказаха, че няма заболяване, синдром или симптом, които да сапряко свързани, предизвикани от въвеждането на флуора в тезиконцентрации. Нещо повече, използвайки огромния експериментна природата 6 ендемичните зони на флуороза, редица автори до-казаха сигурността(!) на тази профилактична мярка... Дори кон-центрации от около 8 ррт в питейната вода не променят общо-то здравословно състояние..." Мисля, че коментарът е излишен.

Според Н. Атанасов в България от 1970 до 1971 а. започвамасово използване на флуорни таблетки, като в средата на 80-те около 500 000 деца и ученици са обхванати от тази форма напрофилактика. "От 1971 г. има постановление на Министерс-кия съвет за изкуствено флуориране на питейните Води, съ-ществува и специална инструкция. В две програми на МНЗ ееопределиха и срокове за въвеЖдане на флуорирането. Днес само6 Хасковско има готобност за флуориране на водоизточник, нотази най-ефективна форма на кариеспрофилактика все още нее намерила прилоЖение в нашата страна."

МоЖем само да се смятаме щастливци, че по някакви нез-найни причини "тази най-ефективна форма на кариеспрофи-лактика" не е намерила прилоЖение 6 страната ни и че са ниспестили тази "благодат" за нашите зъби.

В Дания флуорирането на водата се забранява през 1964 г.През 1972 г. след 11 години изследвания "Нобел медикъл

инститк>т" се изказал срещу флуорирането и то било забране-но в Швеция, като било обявено, че "няма валидни доказателс-тва, които да подкрепят широко цитираните твърдения отподдръжниците на флуорирането". Американската преса несъобщава нищо за това събитие.

На 23 к>ни 1973 г. в Холандия се забранява флуориранетослед близо 20 години проучвания по въпроса. Германия също гоотхвърля през 1971 г.

Но докато здравият разум в Европа надделява, в САЩ гено-цидът - защото това едва ли моЖе да бъде наречено по друг

325

начин, продължава с пълна сила. През 1974 г. се прокарва Зако-нът за безопасността на питейната бода. ЕРА поставя макси-мално допустимите стойности на различните бодни замър-сители, 6кл1очително и на натриевия флуорид. И ето каквоправи - обявяба новите 1,4 ррт за топъл климат и 2,4 ррт застуден климат. Освен тоба ADA започва да притиска ЕРА даувеличи максимално допустимите стойности за флуоридите 6питейна вода до 8 ррт(!), след като многократно е доказано, чедори само 1 р р т е достатъчно количество за настъпване насистемни увреждания 6 човешкия организъм.

Обърнете внимание на това изказване на ADA, направенопрез 1979 г.: "Всеки зъболекар трябва да бъде убеден, че няманугкда да се запознава с научните изследвания 6 тази област(флуорирането на водата - бел.абт.), за да бъде активен учас-тник (в кампанията по флуориране - бел.авт.) и че неучасти-ето трябва да се приема като ябно пренебрегване на личнатаму отговорност."

През 1983 г. 6 Мичиганския университет се провеЖдасимпозиум, планиран и осъществен от Министерството наздравето и човешките ресурси, фондацията "Келог" и CDC,който има няколко цели: "да се дискутира с т а т у т а на органи-зираната опозиция срещу флуорирането, да се анализират въз-могкните мотиви, повлияващи на това опозиционно двшкение ида се развие политическа и легална стратегия за защита и на-сърчаване на флуорирането".

През 1990 г. ADA прави публично съобщение, че "флуорира-нето на водата остава най-безопасната, най-ефектибната инай-икономичната общестбена здравна мярка за намалябане начестотата на кариеса".

Според много американски автори, учени и лекари щатскиправителствени агенции като PHS, FDA, CDC и ЕРА, които битрябвало да предпазват населението, всъщност са маши на ин-дустрията и защитават именно нейните интереси.

А ето и какво става в Австралия: през 1989 г. в Нк> СаутУейлс се прокарва закон, който забранява на градския съвет даспира флуорирането на питейната вода без разрешение отздравното министерство!

През ноември 1994 г. парламентът във Виктория,Австралия, одобрява добавка към Закона за флуорирането, зада не се дава възмогкност на Върховния съд да разглезкда какви-

326

mo u ga са обществени случаи или доказателства във връзка свредите от изкуственото флуориране.

През 1995 г. правителството на о. Тасмания (щат на Авст-ралийския съкзз) се опитва да въведе закон, който да забранявасрещи и събрания, на които се обсъжда флуорирането!

Трябва да се има предвид, че флуоридите, които се пус-кат 6 питейната бода, са замърсени с различни други ток-сични и/или канцерогенни метали и съединения с кумулати-вен ефект - алуминий, арсеник, радий! Така че с течностите,които приемат, хората редовно поглъщат и отровникоктейли! Представете си как може да се отрази това наедин подрастващ организъм.

Всички безалкохолни напитки, правени с флуорирана вода,са опасни. Флуориди се съдържат и в соковете, и в храните,приготвени в областите, където водата се флуорира.

Деца и възрастни с увредена бъбречна функция са с многопо-висок риск от флуоридно отравяне. Но положението не емного по-добро и за хора с имунен дефицит, диабет, сърдечно-съдови заболявания и др. Само в САЩ има около 11 млн. диабе-тици и тъй като т е пият повече вода, то при тях вероятнос-т т а за интоксикиране е по-голяма. В Анаполис, Мериленд, имаслучаи на диабетици починали по време на диализа поради висо-ката концентрация на флуориди в питейната вода.

В някои пасти за зъби в Канада количеството натриевфлуорид е 0,4%, или 4000 ррт. Проучванията показват, че единвъзрастен човек може да приеме само при едно вечерно миене назъбите до 0,5 мг флуориди. При малко дете неволното поглъща-не на паста за зъби колкото грахово зърно може да се окажеопасно, а половин тубичка може да го убие! От април 1997 г.всички пасти за зъби в Канада трябва да имат предупредите-лен етикет, на който пише какво трябва да направи родите-лят ако детето погълне дори и незначително количество пас-та за зъби. А контейнерите, в които се търгува на едро и съх-ранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключи-телната токсичност - череп с кръстосани кости! Вероятно несте се зачитали 6 опаковките на някои пасти за зъби, продава-ни у нас. На тях с много ситен шрифт пише: "Деца под 6 г.трябва да се наблкздават от възрастни и да ползват самоколичество, голямо колкото грахово зърно."

327

Ето някои инциденти, сбързани с флуорирането:През 1955 г. проф. Волф от "Нк> Йорк скуул ъф дентистри"

наблкздаба четири случая на отрабяне от пиене на флуориранабода.

През 1967 а. са докладвани случаи на деца, използвали пас-т а т а за зъби Tri-Vi-Flor, с дерматит и стомашно-чревни оп-лаквания с кръв в изпражненията, главоболие и температура.

Масово флуоридно отравяне в Мичиган през 1978 г.Едно дете умира от локална флуоридна терапия през 1979 г.Масово флуоридно натравяне в Анаполис, Мериленд, през

1979 г. с концентрация на флуориди във водата 50 ррт. Пост-радали са 50 000 души и много са починали от сърдечна недос-татъчност 6 течение на една седмица.

През 1979 г. едно дете умира в Мелбърн, Австралия, следкато нагълтва 6 флуорни таблетки.

1980 г. - масово флуоридно отравяне в основно училище 6Нк) Мексико.

1986 г. - Центърът за контрол на отравянията в Роки ма-унтин докладва за 87 случая на флуоридна интоксикация.Според проучване натриевият флуорид е най-честата причиназа натравяне при деца!

През 1993 а. флуорираната бода убива трима души на ди-ализа в САЩ.

Сега стигаме и до най-тъмната страна на този заговор.Китайски учени установяват, че ниба на флуоридите във

водата меЖду 3 и 11 ррт уврегкдат директно нервната систе-ма, преди да увредят скелета.

Има също няколко изследвания, които показват, че биона-личността на алуминий в тялото нараства при наличие нафлуориди, като 6 мозъка на опитни Животни е открито двой-но увеличение на този токсичен метал. Настъпва унищоЖава- •не на нервни клетки и значително по-висок риск от развитиена деменция и болест на Алцхаймер.

При плъхове, излоЖени за 6 седмици на 100 ррт флуоридидневна доза, се установява, че нивото им в продълговатия мо-зък и при двата пола и в хипокампуса при Женските сеувеличава, като при последните се наблкздават значителни по-веденчески промени. Хипокампусът се смята за "централнияпроцесор", който интегрира информацията, постъпваща от

328

бъншната среда, паметта u мотибаиионните стимули, за дапроизведе съответни решения, свързани с поведението, и дапроменя самата памет. Хората, живеещи в области с флуори-рана питейна бода, имат почти същото плазмено ниво на флу-оридите както при плъховете от експеримента. Водата ихраната, която т е дават на бебетата и деиата си, води до на-рушаване на нормалното разбитие на мозъка и последваща про-мяна в начина, по който индивидът възприема и реагира настимулите от околната среда. Установените при плъхове ге-нетични нарушения в поведенчески модели дават идея запотенциала, който съществува при приемането на флуоридиза уврегкдане на моторната функция, интелигентността испособностите за обучение при хората.

Според опити, проведени в началото на 90-те години отекип под ръководството на д-р Филис Муленикс, бивша дирек-торка на "Форсайт дентъл сентър" 6 Бостън, флуоридите самного силни токсини за централната нервна система (ЦНС) имогат да се отразят неблагоприятно на функционирането намозъка дори в ниски дози. Резултатите са отразени в прес-тижното научно издание "Нкзротоксиколъджи енд тератолъд-жи" през 1995 г. Самата Муленикс е поразена от твърдениятана Националния здравен институт на САЩ (NIH), че флуориди-те нямат ефект върху ЦНС, защото точно противоположни-ят факт е бил известен и документиран още преди 50 години.Молбата и обаче за допълнителни парични средства за продъл-жаване на експериментите не била удовлетворена от NIH.Интересно защо?!

Отново китайски учени проучвали ефекта от флуоридитевърху влиянието на интелигентността на децата, установя-ват, че коефициентът на интелигентност на децата, гкивеещив области, където водата се флуорира и има флуороза, е по-ни-сък в сравнение с тези, които не гкивеят в подобни условия.

Според изследване, проведено от д-р Ли, "изглежда, че вли-янието на флуоридите върху развитието на интелигентност-та може да настъпи още в най-ранните стадии на развитие начовека - в ембрионалния или в ранна детска възраст, когатодиференциацията и оформянето на нервната система са най-бързи". Трябва да се знае, че флуоридите преминават спокойноплацентарната бариера и кумулират в плода успоредно с уве-личения прием на тези съединения. Други китайски изследба-

329

ния също подкрепят казаното от Ли. Тъй като флуоридите сенатрупбат 6 организма и съдействат за намаляване на инте-лигентността, крайният резултат ще бъде население, коетое със силно ограничени възмоокности да еволкзира, както и спониокена способност да разпознава и да се противопоставя натиранията.

Още преди да настъпи "ерата на флуорирането", флуори-дите са били използвани с цел преднамерено подчинябане на на-селението и потискане на способността му да възразява навластта!

Непосредствено след Втората световна война правителс-твото на САЩ изпраща учения Чарлз Пъркинс, за да поеме кон-трола над оаромните химични заводи на I.G. Farben в Германия.Докато е там, един немски химик му разкрива плана, разрабо-тен по време на бойната и възприет и одобрен от генералите-та на Третия райх. Целта му е била трайно да се контролиракакто физически, така и умствено населението в коя и да е об-ласт на Земята чрез вещества, поставени в питейната вода. Втози план натриевият флуорид е заемал най-вазкно място!Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времетонамаляват индивидуалните съпротивителни сили срещутиранията, като бавно отравят и наркотизират определеначаст от мозъка и по този начин прабят човек покорен на воля-та на тези, които искат да го управляват! Социалният ефекте, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си. И в на-иистка Германия, и в Съветския съ1оз по времето на Сталин садобавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за данаправят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.

От разсекретени доклади се вигкда, че през 1947 г. амери-канските висши военни вече са знаели за това въздействиевърху съзнанието, след като са правили и опити с американскивойници.

Сред фермерите, които отглеЖдат расови бикове, е добреизвестен фактът, че даването на флуориди на Животните гиправи по-послушни и управляеми.

Основна част от медикамента прозак, за който вече писах,както и на нервно-паралитичния газ зарин, създаден от хими-ците на I.G. Farben през 1939 г., са флуоридите! Те влизат в със-тава и на други психотропни и сънотворни лекарства, анесте-тици, пестициди.

330

Защо ли СЗО си е поставило като една от най-ваЖните за-дачи да флуорира бодата на цялата планета във бъзмогкно най-близко бъдеще? Защо ли администрацията на Клинтън искашеда бъде флуорирана всичката питейна вода в САЩ? Защо ли вМексико от няколко години добавят към всеки килограм сол по250 ма флуориди? Защо ли през 1996 г. САЩ решиха да изпратятпроповедници на флуорирането в Шотландия и Англия, за даразсеят оправданите опасения на тази част от обществе-ността, наричаща се "активисти за граждански права"? И за-що ли е целият този натиск? Нима е от гриЖа за човешкотоздраве?

Ето ви отговора, който идва от гореспоменатия ЧарлзПъркинс, в негово писмо до "Лий фаундейшън фор нкзтришънълрисърч" в Милуоки, Уискънсин, през 1954 г.:

"Фанатизирани идеолози, които проповядват флуориранена питейната бода в тази страна (САЩ - бел.авт.) ни казват,че тяхната цел е да намалят честотата на кариесите придецата. Благобидността на това оправдание плк>с лекобериетона обществеността и плк>с користолк>бието на общественитефигури са отговорни за настоящото разпространение на изкус-твеното флуориране на питейната вода. Но аз искам да заявянай-категорично и недвусмислено: истинската причина, коятостои зад флуорирането, не е благото на детските зъби. Ако то-ва беше реалното основание, има толкова много начини, по ко-ито това могке да стане много по-лесно, по-евтино и много по-ефективно. Истинската причина, за да се флуорира водата, е,да се намали съпротивляемостта на масите към господст-вото, контрола и загубата на свобода. Когато нацистите ре-шиха да нападнат Полша, немският и съветският генерали-т е т си обмениха научни и военни идеи, планове и слуЖители, асъщо така и методи за осъществяване на масов контрол, катосхемата чрез прибавяне на различни вещества във водата запиене беше приветствана от съветските комунисти, защотоидеално пасваше на плана им да комунизират света. Казвам виследното с всичката си искреност и честност на учен, който епрекарал почти 20 години в научно-изследователска работа 6областта на химията, биохимията, физиологията и патологи-ята на флуоридите: всеки, който пие изкуствено флуориранавода за период от една година или повече никога вече няма дабъде същият човек, умствено и физически."

331

A emo u думите на племенника на Алберт Айнщайн д-рБронър, който е бил военнопленник по бреме на Втората светов-на бойна: "Има една злобеща престъпна мреЖа от подмолно рабо-тещи 6 нашата страна агенти, безбоЖни 'интелектуални'паразити, чиито пипала се разрастват все повече, все по-успешнои тревоЖно с всяка изминала година и чиято истинска цел е дадеморализират, парализират и унищоЖат нашата великаРепублика - ако могат да го направят отвътре, каквито са тех-ните планове, и да я притежават... Флуорирането на питейнатабода моЖе да стане тяхното най-фино оръЖие за нашата сигурнафизическа и умствена деградация... Като химик-изследовател сизградена репутация аз съм построил 3 американски химическизабода и имам 6 лиценза на 53 мои патента. Базирайки се на годи-ните натрупан практически опит 6 областта на здрабослобнотохранене и областта на химията, искам да би предупредя: флуори-рането на питейната бода е престъпно деяние, сигурно национал-но самоубийство. Не го правете! Дори 6 малки количества натри-евият флуорид е смъртоносна отроба, за която няма откритефикасен антидот... и най-ефикасният убиец на плъхове...Натриевият флуорид е напълно различен от органичните кал-циево-флуоро-фосфатни съединения, от които имат нуЖда на-шите тела и които ни дарява природата. Невероятно изглеЖда,че някакви наричащи себе си 'доктори' могат да убедят една ци-вилизована нация да прибавя доброволно смъртоносна отровакъм питейната си вода. Това е връх на престъпно безумие."

Глаба 20. Секретни "хуманни" експерименти

За да придобиете известна представа за тъмната странана "демокрацията" към която искат да приобщят странатани българските евроатлантици, ще ви запозная с някои "висо-кохуманни" експерименти, извършвани отвъд океана.

През 1931 г. д-р Корнелиус Роудс под езидата на Институ-та за медицински проучвания "Рокфелер" инокулира раковиклетки в хора. По-късно същият провеЖда серия от експери-менти с облъчване на американски войници и пациенти безтяхното знание.

През 1932 г. започва друго зловещо "изследване", т. нар.ТъскидЖий Сифилис Стъди (Tuskegee Syphilis Study). Двеста

332

чернокозки американци, диагностицирани със сифилис, са из-ползвани като морски свинчета, за да се проследи как се разби-ва болестта. Те не са били уведомени за тяхното заболяване иса били оставени нарочно без терапия. Всички т е починали отболестта, а техните семейства никога не узнали, че е било въз-моЖно да бъдат излекувани.

През 1935 г., след като за 2 десетилетия измират няколко ми-лиона американци от пелагра, СлуЖбата за обществено здраве(PHS) най-накрая решава да направи нещо по въпроса. Ди-ректорът на ааенцията по-късно цинично заявява, че поне от 20 з.им е известна причината за болестта - недостиг или липса на ви-тамини от групата В-комплекс, но не е предприела никакви мерки,защото било засегнато главно бедното чернокогко население!

През 1940 г. 400 затворници 6 Чикаго са инфектирани смалария, за да се проучат ефектите на нови експерименталнимедикаменти срещу тоба заболяване. Нацистките лекари побреме на Нк>рнбергския процес са цитирали именно тозиексперимент, за да се защитят за своите действия 6 концент-рационните лагери.

През 1945 г. се дава начало на проект "Пейпърклип" (Paper-clip). Щатският департамент и ЦРУ спасяват в периода околокрая на Втората световна бойна около 900 нацистки лекари иучени (вклк>чително и зловещият д-р Й. Менгеле, наричан "Ан-гелът на смъртта"), като ги изтеглят 6 САЩ и им предлагатзакрила и нови самоличности, за да работят върху секретнипроекти на САЩ .

През 1945 г. е задействана "Програма Ф" от Комисията поатомна енергия на САЩ (АЕС), свързана с флуорирането на во-дите.

От секретен документ от 1947 г., издаден от полковник Е.Къркпатрик от АЕС се вигкда, че агенцията е решила да започ-не интравенозно назначаване на радиоактивни вещества на ни-що неподозиращи пациенти.

През 1947 г. ЦРУ започва експерименти с психотропнивещества, като например ЛСД, с цел да ги използва 6 подривнатаси дейност. Като опитни зайчета са били използвани военни ицивилни гразкдани със или без тяхното знание. Армията същопровежда подобни експерименти в периода 1955-1958 г.

През 1950 г. Министерството на отбраната на САЩ плани-ра да детонира ядрена бомба 6 пустинята, след което да изс-

333

лед6а за заболявания и смъртност хората, Живеещи в близкитеградове и села, намиращи се по посока на вятъра.

През същата година, за да определи доколко уязвим е единамерикански град към биологическа атака, подразделения наамериканския флот разпръскват облак от бактерии над СанФранииско, след което много Жители развиват подобни напневмония симптоми.

От 1951 до 1969 г. Министерството на отбраната правиизпитания на открито на болестотворни вируси и бактерии вразлични населени области на САЩ.

През 1953 г. военните изпускат облак от газ, съдърЖащиинково-кадмиево-серни съединения, над няколко големи градавъв ВирдЖиния, за да придобият представа за токсичносттана разпръсквани химически агенти.

През 1953 г. ЦРУ започва зловещия проект MK-ULTRA. Цел-та му е била разработването и изпитването на вещества и би-ологични агенти, които биха могли да се използват за контролна съзнанието и поведението както на отделни индивиди, та-ка и на големи групи от хора.

През 1960 г. Военното разузнаване на САЩ започва проек-т и т е THIRD CHANCE u DERBY HAT. Първият представляваизпитване на ефектите на ЛСД върху европейското население,а вторият - върху азиатското. (Чудно ли е, че има толковамного наркомани по света и че този проблем не се изкоренява?)

През 1965 г. ЦРУ и Министерството на отбраната започ-ват проекта MK-SEARCH, а през 1967 проекта MK-NAOMI -различни версии на MK-ULTRA.

През 1966 г. отново ЦРУ започва проекта MK-OFTEN -програма, чиято цел е да изпробва токсичните ефекти на опре-делени медикаменти у хора и Животни.

През 1968 г. ЦРУ експериментира с възможността за отра-вяне на питейната вода с различни химикали.

През 1969 г. Робърт МакМахан от Министерството на от-браната иска от Конгреса на САЩ да се отпуснат 10 млн. USDза проект под ръководството на ЦРУ, имащ за цел да осъщест-ви в срок от 5 до 10 ?,. създаването на ново биологично оръЖие -микробен агент, срещу който не съществува естественимунитет! Парите са отпуснати на следващата година.

През 1970 г. САЩ интензифицира усилията си по разработ-ката на "етническо биологично оръЖие", което има за цел се-

334

лектибно да унищоЖава отделни етнически групи, като се из-ползбат особеностите на генетични различия и бариаиии 6ДНК.

През 1975 г. започба специална вирусна програма, чиято целе да разработи бирус предизвикващ рак у човека.

През 1977 г. на слушания 6 Сената се потвърждава, че 239населени области в САЩ за периода 1949-1969 г. са били подла-гани на целенасочено биологично заразяване.

През 1978 г. започват експериментите с ваксината срещухепатит В, провеЖдани от CDC в Нк> Йорк. Лос Аткелос и СанФранциско, като се ваксинират предимно хомосексуалисти.

През 1981 г. в същите градове се диагностицират и първи-те случаи на СПИН б САЩ, което засилва подозренията, чеваксината моЖе би има общо с масовата изява на болестта 6страната.

Доклад до американския Конгрес през 1986 г. разкрива, чеСАЩ разполагат в дадения момент с набор от биологичниагенти, вклк>чващ модифицирани чрез генно инженерствовируси, естествено съществуващи в природата токсини имикроби, които могат да променят имунологичния си характери от които човек да не моЖе да се предпази. На следващата го-дина Министерството на отбраната признава, че въпреки до-говора за забрана на опитите с биологично оръЖие, то продъл-Жава да използва центрове за подобни разработки в 127 универ-ситета и лаборатории на територията на САЩ.

През 1990 г. на повече от 1500 шестмесечни бебета от ла-тиноамерикански и негърски произход в Лос АнЖелос е направе-на експериментална ваксина слещу морбили, която никога не ебила лицензирана за прилоЖение в САЩ. CDC по-къснопотвърЖдава, че родителите изобщо не са били уведомени затова.

През 1994 г. чрез метода на "генно проследяване" д-р ГартНикълсън от "Ем Ди Андерсън кенсър сентър" в Хкостън,Тексас, открива у много американски войници участвали в опе-рацията "Пустинна буря" през 1991 г. в Ирак, променен щам наMycoplasma incognitus - микроб, обикновено използван за произ-веЖдане на биологическо оръЖие. В молекулярната му струк-тура е внедрена 40% от обвивката на HIV-вируса.

През 1994 г. сенаторът ДЖ. Рокфелер изнася доклад, 6 кой-то се разкрива, че 6 последните 50 години Министерството на

335

отбраната е използвало стотици хиляди военнослужещи приексперименти с различни токсични и опасни за Живота ве-щества! Списъкът вклкзчва нервнопаралитични газове ихимикали, халкщиногени, йонизираща радиация и др.

През 1995 г. д-р Гарт Никълсън открива доказателства, чебиологичните азенти, използвани по бреме на бойната 6 Залива,са били произведени в Хк>стън и Бока Рейтън, Флорида, и из-питвани на затворници 6 Тексас.

През 1997 г. 88 конгресмени подписват писмо, чрез което сеизисква провеждането на разследване за биооръЖията и "синд-рома на Залиба".

От материала, излоЖен 6 тази и 6 предишната глава, севиЖда как смесването на икономическите, политическите ивоенните интереси води до образуването на изклк>чителнотоксичен болестотворен коктейл. Секретни експериментисъс здравето на хората са извършвани и сигурно продълЖаватда се извършват и в други страни по света. Самият факт, че евъзмоЖно съществуването на подобна дейност, показва колкоболен е начинът на мислене на някои индивиди.

След като сте се запознали с всичко изнесено в книгата,предполагам, че не се учудвате повече защо човечеството сюа-ба все по-болно. Промяна в системата обаче е невъзможна безактивната намеса на пациентите - настоящи и потенциални!За да се подобри здравословното състояние на хората катоцяло, всеки трябва да поеме своята отговорност - към себе сии към всички останали. Лекарите трябва да се обърнат къмздравия разум и медицината да се освободи от догмите, коитоя сковават! За да се налоЖи нов тип хуманно здравеопазване, енеобходимо ново съзнание и ценностна система, която да себазира не върху материалните придобивки, а върху духовност-та и морала.

Сигурен съм, че имаме волята да вземем съдбата си в своиръце и да осигурим здраве за нашата планета, за нас самите иза бъдещите поколения. Нека го направим!

336

Библиография

Айк, Д., Бунтът на роботите, "Аратрон", София, 1999Актуални проблеми на екологията, nog peg. на akag. Г.

Близнакоб, Униберситетско издателство "Cβ. КлиментОхридски", София, 1999

Арнаудов, Г., П. Арнаудова, Terminologia Medica Polyglotta,"Медицина и физкултура", София, 1992

Атанасов, Н., Д. Маслинков, Флуорна профилактика на зъбниякариес, "Медицина и физкултура", София, 1987

Витулкас, Г., Здраве и болест - един нов модел, Холистиченцентър "Анхира" ООД, София, 1996

Вътрешни болести, под ред. на проф. д-р Ч. Начев, том IV;Терапия на вътрешните болести, под ред. на проф. д-р Н.Белове&дов, "Знание" ООД, Cm. Загора, 1994

Гълъбов, А., Първа помощ с хомеопатия за всички, "Пара-лакс", София, 1997

Екологичните предизвикателства на бъдещето, съставите-ли проф. д-р П. Ганчев и ст.н.с. П. Георгиев, "Партиздат", София,1989

Захарен диабет у деца и Ъноши - теоретически и практичес-ки наръчник, под ред. на проф. д-р М. Дамянова, "Рекон", Хасково,2000

Зографски, Б., К. Кузмов, Вл. Боядгкиев, Р. Тодоров, Тропическамедицина, "Медицина и физкултура", София, 1984

Зъбният кариес и неговата профилактика, под ред. на доц.Ботушанов, "Медицина и физкултура", София, 1987

Иванов, Вл., Стрес и психосоматични разстройства, "Психо-соматична медицина" т о м 1, кн. 1, "Медицина и физкултура",София, 1993

Иванов, Вл., Психосоматичният подход - път към подобрява-не качеството на медицинската дейност, "Психосоматичнамедицина" том 1, кн. 2, "Медицина и физкултура", София, 1993

Карсън, P., Смълчана пролет, "Земиздат", София, 1969Маккена, Дзк., Алтернативи на антибиотиците, "Хермес",

София, 2000Маринов, П., Фармакопсихиатрия и психофармакология,

"Пропелер", София, 1999Маркова, М., Справочник по профилактично хранене, "Меди-

цина и физкултура", София, 1990МердЖанов, Ч., Едно компрометиращо първенство, Универси-

тетско издателство "Cβ. Климент Охридски", София, 1995

337

Моноб, Ал., Лекарствена болест, "Ентропия" ООД, София,1999

Попоб, Ал., Субстратни звена на психосоматичните взаимо-действия, "Психосоматична медицина" том 1, кн. 1, "Медицина ифизкултура", София, 1993

Радев, М., М. Радков, Cm. ЙочеВ, Инфекциозни болести,"Медицина и физкултура", София, 1988

Справочник на лекарствените средства, под ред. на проф. д-рП. Узунов, "Медицина и физкултура", София, 1999

Станков, Г., Универсалният закон, Stankov's Universal LawPress, Пловдив, Мкшхен, 1999

Стоянов, С, Пестициди в околната среда и хранителните про-дукти, токсично уврезкдане на човека, клинична картина и профи-лактика, "Пенсофт", "Паблиш Сай-Сет-Агри" ООД, София, 1999

Стоянов, С, Тезкки метали в околната среда и хранителнитепродукти, токсично уврезкдане на човека, клинична картина, ле-чение и профилактика, "Пенсофт", "Паблиш Сай-Сет-Агри" ООД,София, 1999

Стоянов, С, И. Алтънкоба, Химически вещества в околнатасреда - токсично уврезкдане на черния дроб и имунната система,"Пенсофт", "Паблиш Сай-Сет-Агри" ООД, София, 1999

Състоянието на планетата 1996, Доклад на института"Уърлдуоч" за напредъка към устойчиво общество, "Кншкентигър", София, 1996

Талкенбергер, П., X. Мелер, Медицината през третотохилядолетие, "К & М", София, 1995

Тодоров, Cm., Социална среда и психосоматични разстройст-ва, "Психосоматична медицина" том 1, кн. 1, "Медицина и физкул-тура", София, 1993

Фармакологично повлияване на стреса, под ред. на проф. РадиОвчаров, "Медицина и физкултура", София, 1988

Физиология - учебник за студенти по медицина и стоматоло-гия, под ред. на проф. Н. Начев, "Медицина и физкултура", София1985

Христов, П., Ракът - открито е лекарство, "Артиздат-5",София, 1995

Blackeslee, D., Thalidomide - A Background Briefing, Internet, Jan.1998

Boenninghausen, CM., Lesser Writings, Compiled by ThomasBradford, M.D. (translated from the original German by Prof. L. Tafel),B. Jain Publishers (P) Ltd., New Delhi, India, 1990

Breggin, P., Brain Disabling Treatments' in Psychiatry, SpringerPublishing Company, Inc., NY, USA, 1997

Breggin, P., Reclaiming Our Children: A Healing Plan for a Nationin Crisis, Internet, 2000

Bryson, Ch., The Donora Fluoride Fog: A Secret History of America'sWorst Air Pollution Disaster, Earth Island Journal. Internet, 1998

338

Chaitow, L., and J. Strohecker, with the Burton GoldbergGroup, You Don't Have to Die: Unravelling the AIDS Myth, FutureMedicine Publishings, Inc., Washington, 1994

Clark, W., At War Within: the Double-Edged Sword of Immunity,Oxford University Press, 1995

Cohen, M., A Fixed Star in Health Care Reform: The EmergingParadigm of Holistic Healing, Internet

Coulter, H. and Fisher, B., A Shot in the Dark, Avery PublishingGroup, Inc., Garden City Park, New York, 1991

Coulter, H., Childhood Vaccinations and Juvenile-Onset (Type-1)Diabetes (Testimony before the Congress of the USA, House ofRepresentatives, 1997), NVIC Publication, Internet

Coulter, H., The Controled Clinical Trial, Center for EmpiricalMedicine & Project Cure, Washington, DC, 1991

Day, Ph., Cancer: Why we're still dying to know the truth,Credence Publications, UK, 2001

Day, Ph., Health Wars, Credence Publications, UK, 2001Deal, G., Mandatory Vaccination is Medical Genocide, June 1996,

InternetDowbenko, U., Mind Control Slavery and the New World Order,

Nexus Magazine, vol. 6, № 2, February-March, 1999, InternetDufty, W., The Sweetest Poison of All, Nexus Magazine, vol. 7, № 1,

2000,InternetEllison, B., and P. Duesberg, The Smon Fiasco, 1996, InternetErasmus, U., Fats That Heal, Fats That Kill, Alive Books, Canada,

1993Fallon, S. and M. Enig, Tragedy and Hype: The Third International

Soy Symposium, Nexus Magazine, vol. 7, № 3, April-May 2000, Inter-net

Flint, S., L. Enquist, R. Krug, V. Racaniello, A. Skalka, Principles ofVirology. Molecular Biology, Pathogenesis and Control, ASM Press,Washington, D.C., USA, 2000

Fulder, S., How to Survive Medical Tratment, Century HutchinsonLtd., London, 1987

Garrison, R., and E. Somer, The Nutrition Desk Reference, KeatsPublishing, Inc., Connecticut, USA, 1990

Gerson, M., A Cancer Therapy - Results of Fifty Cases,- GersonInstitute & P.U.L.S.E., USA, 1990

Glasser, G., Dental Fluorosis: A Legal Time Bomb, Feb. 1995,Internet

Gold, M., The Bitter Truth About Artificial Sweeteners, NexusMagazine, vols. 2&3, 1995, Internet

Gregory, S. and Leonardo, B., They Conquered AIDS, Tree of LifePublications, California, 1989

Griffiths, J. and Ch. Bryson, Toxic Secrets: Fluoride and the A-Bomb Program, Nexus Magazine, vol. 5, N° 3. 1998, Internet

Griffiths, J., Fluoride: Industry's Toxic Coup, Internet

339

Guilford, C, Artificial Sweetener Aspartame (Equal,NutraSiveet) linked to Breast Cancer and Gulf War Syndrome, Acompilation of relevant research evidence, Internet

Haas, E., Staying Healthy with Nutrition, Celestial Arts,Berkeley, California, 1992

Hanson, J., Testimony from the Committee on Genetics, Presentationto the Public Advisory Committee of the FDA, Dermatologic andOphtalmic Drugs Advisory Committee, Sept. 1997, Internet

Haught, S., The American Experience of Dr. Max Gerson: Censuredfor Cring Cancer, P.U.L.S.E., USA, 1991

Hepatitis В Vaccine: The Untold Story, NVIC Publication, 2000Hill., D., Fluoride: Risks and Benefits?, InternetIcke, D., The Biggest Secret, Bridge of Love Publications, USA, 1999Jensen, B., The Chemistry of Man, Bernard Jensen, Escondido,

California, 1983Jensen, B., Foods That Heal, Avery Publishing Group, Inc., NY,

USA, 1993Kennedy, D., Fluoridation: A 50 Year Old Blunder and Cover-Up,

InternetLanctot, G., The Medical Mafia: How to get out of it and take back

our health & wealth, Here's The Key Inc., 1995Lanctot, G., Vaccination: The Silent Genocide, InternetLeading Edge Research Group, General Chronology of Events

1994/1995,InternetLeShan, L., Holistic Health, Turnstone Press Limited, Welling-

borough, UK, 1984Mendelsohn, R., Confessions of a Medical Heretic, Contemporary

Books, Chicago, 1979Mendelsohn, R., How to Raise a Healthy Child... In Spite of Your

Doctor, Ballantine Books, New York, 1993Miller., J. (special correspondent for Human Life International), Are

New Vaccines Laced With Birth-Control Drugs, Internet, 1995Miller, N., Experimental Vaccines and Gulf War Syndrome, In-

ternet, 1996Miller, N., Immunization Theory vs. Reality: Expose on

Vaccinations, Internet, 1996Miller, N., Vaccines: Are They Really Safe and Effective?, New

Atlantean Press, Santa Fe, CA, 1996Moskowit'z, R., Vaccination - a sacrament of modern medicine, The

Homoeopath, vol. 12, № 1, 1992Neustaedter, R., Homeopathic Pediatrics, North Atlantic Books and

Homeopathic Educational Services, Berkeley, California, 1991Null., G., The Fluoridation Fiasco, InternetOrnish, D., Dr. Dean Ornish's Program for Reversing Heart Disease,

Ivy Books, New York, 1990Phillips, A., Dispelling Vaccination Myths: A Documented

Report, Internet

340

Philpott, W., and D. Kalita, Victory Over Diabetes, KeatsPublishing, Inc., Connecticut, USA, 1983

Price, W., Nutrition and Physical Degeneration, 6-th edition,Keats Publishing, LA, USA, 1997

Ransom, S., Plague, Pestilence and the Persuit of Power,Credence Publications, UK, 2001

Rappoport, J., Why Did They Do It? An Inquiry into the SchoolShootings in America, Internet

Rifkin, J., The Biotech Century: Harnessing the Gene and Remakingthe World, Internet

Roberts, H., Aspartame (Nutrasweet) Addiction, InternetRoubos, D., The Margarine Hoax, Nexus Magazine, vol. 4, Nβ 2,

1997,InternetRuesch, H., The Drug Story, InternetSchneibner, V., Vaccination: 100 Years of Orthodox Research Shows

that Vaccines Represent a Medical Assault on the Immune System,Internet

Severin, K., Immunization: A Pharmasist's View, Journal of theAmerican Institute of Homeopathy, vol. 87, № 2, Summer 1994

Schachter, M., The Dangers of Fluoride and Fluoridation, Internet,1996

Schuld, A.,Siegel, B.,

Britain, 1988Siegel, B., Peace, Love & Healing, Harper Perennial, USA, 1990Simonton, O., S. Matthews-Simonton, J. Creighton, Getting Well

Again, Bantam Books, USA, 1980Valerian, V., Fluoride Reality: Behavioral Effects of Fluorides on

Mass Populations, Internet, July, 1996Valerian, V., A Chronology of Fluoridation, Internet, Nov. 1997Webster's Third New International Dictionary of the English

Language Unabridged, Editor in Chief Philip Gove and Merriam-Webster Editorial Staff, Merriam-Websterq Inc. Publishers, Springfield,Massachusets, USA, 1981

Werbach, M., Third Line Medicine, Arkana, NY, 1986Whitaker, J., The Lowdown on Aspartame/NutraSweet, InternetWoodruff, C, Hepatitis В Vaccine - For Health or Harm, Alive

(Canadian Journal for Health and Nutrition), May 1997

The Real Fluoridation Facts, InternetLove, Medicine and Miracles, Arrow Books, Great

341

Списък на различни организации, институциии специализирани издания, цитирани 6 книгата

на български и английски език:

Агенция за защита на околната среда - Environmental ProtectionAgency (EPA)Агенция по федерална сигурност - Federal Security Agency (FSA)Американска асоциация за напредък 6 науката - AmericanAssociation for the Advancement of ScienceАмериканска медицинска асоциация - American Medical Association(АМА)Американска стоматологична асоциация - American DentalAssociation (ADA)Американска асоциация no диабет - American Diabetes AssociationАмериканска асоциация no диететика - American DieteticsAssociationАмериканска психиатрична асоциация - American PsychiatricAssociationАмериканска фондация no детски паралич - American Foundation ofInfantile ParalysisАмериканско дружество no инфекциозни болести - InfectiousDiseases Society of America (IDSA)Американска академия no педиатрия - American Academy ofPediatrics (AAP)Американски центрове за контрол и профилактика на заболявани-я т а - US Centers for Disease Control and Prevention (CDC)Американско общество no рака - American Cancer Society (ACS)Американско химическо общество - American Chemical SocietyАмериканско общество на клиничните патолози - American Societyof Clinical PathologistsАмериканско общество по аутизъм - Autism Society of America"Америкън харт асосиейшън" - American Heart Association"Америкън колидж ъф имърджънси физишънс" - American Collegeof Emergency Physicians"Америкън джърнъл ъф сайкайътри" - American Journal ofPsychiatry"Америкън джърнъл ъф клиникъл нкзтришън" - American Journal

vof Clinical Nutrition

342

"Америкън дткърнъл ъф пъблик хелт" - American Journal of PublicHealthАсоциация на американските лекари и хирурзи - Association ofAmerican Physicians and Surgeons (AAPS)Асоциация "Глутамат" - Glutamate AssociationАсоциация на децата с Вродени дефекти - Association of BirthDefect Children*"Аустрелиън д>кърнъл ъф хоспитал фармаси" - Australian Journalof Hospital PharmacyБританска асоциация за напредък 6 науката - British Associationfor the Advancement of ScienceБританска медицинска асоциация - British Medical Association (BMA)Британски медицински събет - British Medical Council"Гайд my клиникъл привентиб сървисиз" - Guide to ClinicalPreventive ServicesГенерално споразумение no търгобията и т а р и ф и т е - GeneralAgreement on Trade and Tariffs (GATT)"Дзкърнъл ъф Америкън дентъл асосиейшън" - Journal of AmericanDental Association (JADA)"ДЖърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън" - Journal ofAmerican Medical Association (JAMA)"Д&ърнъл ъф ди Америкън академи" - Journal of the AmericanAcademy"Дгкърнъл ъф клиникъл сайкайътри" -Journal of Clinical Psychiatry"Д&ърнъл ъф нърбъс енд ментал дизийзиз" - Journal of Nervous andMental DiseasesИ н с т и т у т за изследване на аутизма - Autism Research InstituteИ н с т и т у т за изследване на населението - Population ResearchInstitute (PRI)И н с т и т у т за медицински проучвания "Рокфелер" - RockefellerInstitute for Medical InvestigationsИнформационна система за докладване на страничните ефектиот ваксинации - Vaccine Adverse Effects Reporting System (VAERS)"Кемикъл енд ендЖиниъринг нк>з" - Chemical and Engineering News"Кетъринг лаборатори" - Kettering Laboratory"Клинична токсикология на търговските продукти" - ClinicalToxicology of Commercial Products"Колидгк ъф Америкън патолъдЖистс" - College of AmericanPathologistsКомисия no атомна енергия на САЩ - US Atomic EnergyCommission (AEC)"Конскзмърс интерест" - Consumers InterestКралско медицинско общество - Royal Society of Medicine"Лансет" - "Lancet""Лайф икстеншън фаундейшън" - Life Extention Foundation"Лекари от Hk> Саут Уейлс за реформа" - NSW Doctors' ReformSociety

343

Лекарстбен т р ъ с т - Drug Trust"JIuu фаундешдгьн фор нк>тришънъл рисърч" - Lee Foundation forNutritional Research"Майо клиник" - Mayo ClinicМеждународна фондация за напредък 6 селското стопанствоRural Advancement Foundation International (RAFI)МеЖдународна организ-ация на съкззите на потребителитеInternational Organization of Consumer UnionsМеЖдународен технически комитет по глутамат - InternationalGlutamate Technical CommitteeМеЖдународна група за най-събременни изследвания - Leading EdgeInternational Research GroupМеЖдународен образователен борд - International Educational Board"Мелън UHcmumlom" - Mellon InstituteМинистерство на здравето, образованието и благосъстоянието -Department of Health, Education and WelfareМинистерството на енергетиката на САЩ - US Department ofEnergy (DOE)Министерство на здравето и слуЖби за човека на САЩ - USDepartment of Health and Human Services (DHHS)Министерство на отбраната на САЩ - US Department of DefenseМинистерство на селското стопанство на САЩ - US Departmentof Agriculture"МреЖа за защита на потребителя от аспартам" - AspartameConsumer Safety Network"Мклпейшън рисърч" - Mutation researchНационална асоциация на производителите на безалкохолни на-питки - National Soft Drinks Association (NSDA)Национален център за здравна статистика - National Center forHealth Statistics (HCHS)Национален съвет за научни изследвания - National ResearchCouncil (NRC)Национален институт no рака - National Cancer Institute (NCI)Национална фондация за наука - National Science FoundationНационална академия на науките - National Academy of SciencesНационален център за токсикологични проучвания - NationalCenter for Toxicological ResearchНационален здравен институт на САЩ - National Institute of Health(NIH)Национален информационен център по ваксините 6 САЩ -National Vaccine Information Center (NVIC)Национален закон за убреЖдания на децата вследствие на ваксина-ции - The National Childhood Vaccine Injury Act"Нешънъл хелт сървейлънс кшшп" на И н с т и т у т а по здравето 6страните от Британската общност - National Health SurveillanceUnit of the Commonwealth Institute of HealthНационална здравна стратегия - National Health Strategy

344

Национален и н с т и т у т no психично здрабе на САЩ - NationalInstitute of Mental Health (NIMH)"Hk) Инглънд д&ърнъл ъф медисин" - New England Journal of Medicine"НкгротоксиколъдЖи енд тератолъд^и" - Neurotoxicology andTeratology"ОбщестВо на лекари за реформа" - Doctor's Reform SocietyОрганизация no храните и селското стопанство - Food andAgricultural Organization (FAO)"Отийн Ветеране хоспитал" - Oteen Veterans' Hospital"Офис ъф текнолъдЖи ъф сайънс" - Office of Technology of ScienceПод комитет no ефектите върху здрабето от Вътрешно приема-ни флуориди -Subcommittee on Health Effects of Ingested FluorideПрограма за компенсиране на щ е т и т е от Ваксинации - VaccineInjury Compensation Program (VICP)Програмата на ООН за разбитие - United Nations DevelopmentProgram (UNDP)Система за наблк>дение на страничните ефекти към FDA -Adverse Reaction Monitoring SystemСлуЖба за обществено здраве на САЩ - U.S. Public Health Service(PHS)СлуЖба no здравна политика и клинични резултати - Office ofHealth Policy and Clinical OutcomesСпоразумение за свободна търговия на Северна Америка - NorthAmerican Free Trade Agreement (NAFTA)Съвещателен комитет no въпросите на имунизациите -Immunization Practices Advisory Committee (ACIP)Управление no храните и лекарствата - Food and DrugAdministration (FDA)Фондация за научни изследвания, свързани със захарта - SugarResearch FoundationФонд на ООН за населението - United Nations Population Fund(UNPFA)Фондация "Келог" - W.K. Kellogg FoundationФонд "Общо образование" - General Educational Fund"Хора срещу рака" - People Against CancerХкзман лайф интернешънъл - Human Life InternationalЦентър за изучаване на психиатрия и психология - Center for theStudy of Psychiatry and Psychology"Ю Ec дЖърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститкзт" - US Journal ofthe National Cancer Institute"Ю Ec еър форс флаинг сейфти мегъзин" - US Air Force FlyingSafety Magazine"Юнивърсити асосийтс фор едкзкейшън енд пътолъдЖи" -University Associates for Education and Pathology (UAREP)

345

Някои уеб сайтобе 6 Интернет, където можете да намери-те допълнителна информация, свързана с различните теми,разглезкдани 6 книгата:

www.all-natural.comwww.aspartamekills.comwww.breggin.comwww. bruha. com/fluoridewww.datafilter.comwww.drrath.nlwww.dorway.comwww.drugawareness.orgwww.essential.org/monitorwwrw.f luoridation.comwww.freeworldalliance.comwww.gulfwarvets.comwww.gval.comwww.healthynet.comwww.heliopol.bgwww.holisticmed.comwww.iahf.comwww.icmj.orgwww.lef.orgwww.life.cawww.nexusmagazine.comwww.nofluoride.comwww.parascope.comwww.prozactruth.comwww.pssg.orgwww.rense.comwww.trufax.org/vaccinewww.vaccines.bizland.comwww. virusmy th .com

346

Адреси на някои центробе и организации:

National Vaccine Information Center (NVIC)512 W. Maple Ave., Suite 206, Vienna, VA 22180, USAFax:938-5768www.909shot.come-mail: info@909shot.com

# # #

Vaccine Information and Awareness12799 La Tortola, San Diego, CA 92129, USAFax: 619-484-1187www.accessl.net/via

# # #

Campaign Against Fraudulent Medical Research (CAFMR)P.O. BOX 234, Lawson, New South Wales 2783, AustraliaTel.: ++61 (0)2-4758-6822www.pnc.com.au/~cafmr

# # #

International Advocates for Health FreedomJohn C. Hammell, Legislative Advocate2411 Monroe St.#2 Hollywood, FL 33020 USA800-333-2553; 954-929-2905; FAX 954-929-0507FAX ON DEMAND 954-927-8795www.pnc.com.au/~cafmr/hammell/index.htmlwww.iahf.com

# # #

Mission Possible International9270 State Bridge Road Suite 215Duluth, Georgia 30097, USA

347

Препоръчителна л и т е р а т у р а

На български език:"Едно компрометиращо първенство" - проф. Чудомир

Мерджанов"Органон на лечебното изкуство" - д-р Самуел Ханеман"Здраве и болест - един нов модел" - Георзос Витулкас"Гладубане за здраве" - проф. Юрий Николаев"Лк>бов, медицина и чудеса" - д-р Бърни Сийгъл"За смъртта и умирането" - д-р Елизабет Кк>блер-Рос"Какво не казват лекарите" - Лин Мактагарт

На английски език:

"Nutrition and Physical Degeneration" - Dr. Weston Price"The Chemistry of Man" - Dr. Bernard Jensen"Fats That Heal, Fats That Kill" - Udo Erasmus"Dr. Dean Ornish's Program for Reversing Heart Disease" - Dr.

Dean Ornish"The Drug Story" - Morris Bealle*"The Medical Mafia: How to get out of it and take back our

health and wealth" - Dr. Guylaine Lanctot"Confessions of a Medical Heretic" - Dr. Robert Mendelsohn"How to Raise a Healthy Child... In Spite of Your Doctor" - Dr.

Robert Mendelsohn"A Shot in the Dark: Why the P in the DPT vaccination may h^

hazardous to your child's health" - Harris Coulter & Barbara LoeFisher

"Vaccines: Are They Really Safe and Effective? - A Parent'sGuide To Childhood Shots" - Neil Z. Miller

"Peace, Love and Healing" - Dr. Bernie Siegel"On Children and Death" - Dr. Elizabeth Kubler-Ross"Living with Death and Dying" - Dr. Elizabeth Kubler-Ross"Working it Through" - Dr. Elizabeth Kubler-Ross

* Тази книаа могкете да прочетете 6 Интернет на адрес:www.geocities.com/CollegePark/8273/bealle.htm

348

"Пърба помощс хомеопапшя за бсички'

Д-р Атанас Гълъбоб

1. Hα достъпен език разяснява същността на хомеопати-ята като лечебна система и на холистичния подход 6 медици-ната.

2. Обясняба особеностите на хомеопатичното лечение прихора с остри и хронични заболявания.

3. Дава ценни и лесни за приложение съвети за самолечениес хомеопатия на деца и възрастни при:

-различни бидове наранявания, операции, слънчев удар- настинка и грип- възпаления на гърлото и на ушите, псевдокруп- хранително отравяне, уртикария, морска болест и др.4. Разглежда по-подробно някои хомеопатични лекарства и

тяхното приложение при различни болестни състояния.

Книгата е с меки корици, 126 стр., 4 лв.За повече информация: тел. (02) 317393 (сутрин),

580454 (следобед) д-р А. Гълъбовe-mail: realtime@abv.bg; holoshom@yahoo.com

"Терапевтичен наръчник по хомеопатия"

Д-р Атанас Гълъбов

"...Тази книга е ценен помощник за всички истински хомеопа-ти..." - д-р Алфонс Гьойкенс, директор на Клиничния център за обу-чение по класическа хомеопатия 6 Хехтел, Белгия.

1. РазглеЖда задълбочено 9 оснобни травматични лекарст-6а и лечението при всякакви спешни и теЖки състояния - всич-ки видове травми; шок; кома; посттравматично стресово раз-стройство; хирургични проблеми, вклк>чително и стоматоло-гични; сепсис; тетанус; остра бъбречна недостатъчност; сър-дечни проблеми; апоплексия; терминални състояния; теЖки ин-фекииозни заболявания; заболявания на горните дихателни пъ-тища; невралгии, херпес зостер и др.

2. Проблеми при бременните Жени, в пуерпериума и при но-вородени.

3. СъдърЖа специален раздел за ваксинациите и лечение наваксиноза (болести след ваксинация), както и профилактикатас хомеопатия.

4. РазглеЖда малко познати, но много ценни лекарства завсекидневната практика; с примери.

5. Посочва рубрики в реперториума, свързани със съответ-ните състояния, както и някои допълнения на лекарства в раз-лични рубрики, които липсват в SynthesisS и 7.

6. Изяснява от медицинска гледна точка някои термини ипонятия, срещащи се в хомеопатичната литература.

7. Дава ценни практически съвети относно воденето наслучаи и назначаването на лекарствата, както и по отношениена диференциалната диагноза.

8. Вкл1очва над 400 случая от практиката на много водещихомеопати в света от Ханеман до днес, илкзстриращи лечебнияподход и възмоЖности при различните болестни състояния!

Книгата е луксозно изда7ше с твърди корици, 450 стр., 50 лв.За повече информация: тел. (02) 317393 (сутрин),

580454 (следобед) д-р А. Гълъбовe-mail: realtime@abv.bg; holoshom@yahoo.com

За абтора

Атанас Гълъбов е роден през 1962 г.Завършва медицина през 1991 г.

Заедно със своите колеги д-р Дора Пачо-ва и д-р Петър Найденов организират пър-вия в страната двегодишен курс по класи-ческа хомеопатия от 1993 до 1995 г. съвмес-тно с Лондонския колеок по класическа хо-меопатия.

Преминава тримесечно индивидуално обучение при един отнай-известните съвременни лекари хомеопати д-р АлфонсГьойкенс в Клиничния учебен център по класическа хомеопа-тия в Хехтел, Белгия. Посещавал е семинари и на ГеоргосВитулкас, Докеръми Шер, Пол ХерскЪ и други световно призна-ти специалисти в тази област.

Участвал е в превеждането и издаването на няколко книгипо хомеопатия в България.

От 1995 до 1999 г. е председател на Асоциацията на лека-рите хомеопати в България, която е асоцииран член на Евро-пейския комитет по хомеопатия от 1996 г.

Автор е на книгите "Първа помощ с хомеопатия за всич-ки" и "Терапевтичен наръчник по хомеопатия", както и намного статии за хомеопатията и холистичната медицина.

Фондация "Център за Надеж-да" е учредена през 1997 година отродители на увредени близначета.

Целите са: подкрепа на децата стеЖки мноЖествени увреЖдания наздравето 6 България, на технитесемейства и терапевти; солидари-зиране на общественото мнение спроблемите на тези деца, вкл1очи-телно чрез изяви в медиите; защи-т а правата на болните деца и по-мощ при социалната им интегра-ц и я -

Рискът да бъде увредено здра-вето на децата поради недоносеност, ваксинации, травми имного други причини продължава да съществува. Увреденитедеца порастват като трайно инвалидизирани и със специалнинуЖди.

На територията на София т е са над 100. Досега най-теЖ-ките случаи не са третирани в нито един от съществуващитедетски обучителни дневни центрове. Гршката за тях поематсемействата им, което е непосилна задача. Психически се пре-товарват и здравите деца в такива семейства, нарушават се итехните права. Често някой от родителите няма възмоЖностза личностна и професионална реализация, защото е постояненпридруЖител.

С благодарност ще приемемсъдействие и финансова подкрепа

Банкова сметка в USD: 1101264507Банкова сметка в EURO: 1401264508Банков код: 89098905Международна банка за търговия и развитие

Банкова сметка в лева: 1010393205Банков код: 62196214Булбанк АД, пл. "Cβ. Неделя" № 7

За контакти: Зоя Трифонова -председател на асоциацията

тел. 946 41 80 / GSM 088 54 36 94zoya@bgnet.bg

http://www.center-for-hope.dir.bg